РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 121

29.05.2018 год., гр.Димитровград

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С участието на секретаря Т. Д., като разгледа докладваното от председателят НАХД № 199 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1.      Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

2.      ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- М.Д.Д. е останал недоволен от наказателно постановление(НП) № 16- 0254-001043/ 29.11.2016 г. на Н-к РУ на  МВР- Димитровград, с което за това, че на 17.11.2016 г. около 21:15 часа в гр. Димитровград, бул. Г. С. Раковски , управлявайки лек автомобил „БМВ 525Д“  с ДК№ ******* е извършил виновно следните нарушения : 1) не спира плавно на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган- нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което му било наложено  наказание на основание чл. 175, ал.1, т.4   от ЗДвП - глоба в размер на 200. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;  2) като водач на МПС, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС- то е оборудван-  нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, поради което му било наложено на основание чл. 183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП наказание глоба в размер на 50.00 лева; и 3) управлява МПС, след като СУМПС  е отнето по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП, поради което му било наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 300.00 лева . Навежда доводи за изтекла давност по смисъла на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Алтернативно визира процесуални и материално- правни нарушения. Моли за отмяна на НП, алтернативно- за намаляване на наказания. В с.з. чрез представител поддържа жалбата си.

3.      НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН- Н-к РУ на  МВР- Димитровград не взема становище по жалбата.

4.      РП- Димитровград не праща представител и  не взема становище.

Приложим закон.

5.      ЗАКОН за движението по пътищата(ЗДвП)

Чл. 103. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;

Чл. 183. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: 7.   не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;

Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 4. изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4;

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)   (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: 2.  който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4;

Факти по делото.

6.      Със ЗППАМ№ 16- 0254- 000140/16.05.2016 г.,връчена на 16.05.2016 г. на жалбоподателя е било отнето временно СУМПС на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП. Въпреки това на 17.11.2016 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ 525Д“  с ДК№ *******. Около 21:15 часа в гр. Димитровград, бул. Г. С. Раковски до блок №34 полицейски патрул, в който участвал и св. К. възприели автомобила и бил подаден сигнал със стоп – палка, но жалбоподателят продължил движението си и не спрял веднага. След като бил настигнат, било възприето, че по време на управление на автомобила жалбоподателя не е с предпазен колан, какъвто в автомобила имало.  Съставен бил акт за установяване на административно нарушение(АУАН) 281044/ 17.11.2016 г., в който било отразено, възприетото. АУАН бил подписан от актосъставител, свидетел и жалбоподателят, препис бил връчен на последния в същия момент. В АУН жалбоподателят възразил, че не забелязал сигнала със стоп – палка, имал колан. Въз основа на този АУАН е издадено и предметното на делото НП  № 16- 0254-001043/ 29.11.2016 г. на Н-к РУ на  МВР- Димитровград, с което за това, че на 17.11.2016 г. около 21:15 часа в гр. Димитровград, бул. Г. С. Раковски , управлявайки лек автомобил „БМВ 525Д“  с ДК№ ******* е извършил виновно следните нарушения : 1) не спира плавно на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган- нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което му било наложено  наказание на основание чл. 175, ал.1, т.4   от ЗДвП - глоба в размер на 200. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;  2) като водач на МПС, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС- то е оборудван-  нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, поради което му било наложено на основание чл. 183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП наказание глоба в размер на 50.00 лева; и 3) управлява МПС, след като СУМПС  е отнето по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП, поради което му било наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 300.00 лева. Постановлението е било връчено на 27.03.2018 г., жалбата против него е постъпила пред наказващия орган на 02.04.2018 г.

7.      Горната фактическа обстановка се установи от АУАН, показания на свидетел и справка.

Процесуална допустимост.

8.      Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

9.      Няма нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

10. В частност е неправилен довода за приложение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Той е голословен и е основан само на предположения(съмнения). Добросъвестността на всеки държавен орган се презумпира. След като липсват доказателства за противното,  а се съди само по времето, в което НП е връчено, не може да се ангажира с изискуемата сериозност довод за анти- датиране на НП. Дали жалбоподателят е променял или не постоянния си адрес е също без значение. Съдът не приема, че тук АНО е извършил нарушение.

11. Съдът намира за несъмнено установено, че на 17.11.2016 г. около 21:15 часа в гр. Димитровград, бул. Г. С. Раковски жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „БМВ 525Д“  с ДК№ ******* е извършил виновно следните нарушения : 1) не спира плавно на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган- нарушение на чл. 103 от ЗДвП;  2) като водач на МПС, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС- то е оборудван-  нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП; и 3) управлява МПС, след като СУМПС  е отнето по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП.

12. В тази връзка следва да се цени описанието в АУАН, потвърдено макар и общо от св. К..

13. Фактическата обстановка е оспорена по принцип в жалбата. Действително АНО носи тежестта на доказване. При нарушение на ЗДвП, описанието в АУАН има предуставена сила, а когато описанието е потвърдено от свидетел, то съдът не може да я пренебрегне. В този случай простото оспорване на фактите не е достатъчно, а следва да се представят поне някакви доказателства, в подкрепа на твърденията, т.е. жалбоподателят трябва да ги облече  в някаква форма, да не са голословни. В крайна сметка, макар и правилата за доказване по принцип да следват изискванията на НПК, наказания не може да дерогира посоченото по- горе в този пункт- че АУАН за разлика от останалите производства по ЗАНН има водеща удостоверителна сила. Самият законодател преобръща тежестта на доказване, така виждането на този съд е, че по настоящия казус именно жалбоподателя следва да разколебае доказателствената тежест на АУАН, тъй като има и свидетелски показания в нейна полза, ангажирани от АНО. Това не е сторено.

14. Всяко от нарушенията е правилно квалифицирано по смисъла на ЗДвП.

15. Прави се обструкция за неправилна квалификация на нарушението по чл. 177, ал.1, т.2, пр. ІІ- ро от ЗДвП, тя е  неоснователна.

16. ЗНА не разпознава термина предложение, а писаните норми се разделят в членове, алинеи, точки  т.н.  В теорията и практиката се е наложило използването на понятието предложение, с цел уточняване на съответната фактическа обстановка към релевантната нормативно установена хипотеза. Това внася яснота без съмнение, но не е задължително нейното посочване- нито от АНО, нито от съда. След като нарушението описва една от вероятните хипотези, визирани в случая в нормата на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, не е задължително да бъде формално посочена като „предложение“. Става въпрос за един термин, който не е нормативно установен, поради и това – незадължителен за всеки един съд в държава, водена по правната система на писаното право(civil law) , каквато  и  България.

17. Този съд намира за поучителна, но не и за задължителна практиката на останалите състави в страната, тя не е източник на правото, не съдържа задължителни указания. По това дело цитираните решения се възприеха  информативно от съда.

18. Не може да има съмнение какво е нарушението и каква е неговата правна квалификация, тя се съставомерява в чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

19. Правилно АНО е свързал нарушенията със съответните административно наказателни норми.

20. Съдът не може да излага мотиви за размер на наказанието по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, то е фиксирано в закона.

21. По отношение на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС по смисъла на чл. 175, ал.1, т.4   от ЗДвП , визираното в жалбата е несъмнено правилно. Съдът обаче няма как да заобиколи волята на законодателя, която предвижда налагане на такова наказание, което правило е императивно.

22. Размерът на наложената глоба не е пропорционален на размера на второто наказание и наистина тук жалбоподателя е прав. Следва глобата от 200 лв. да бъде намалена на 70 лева по тази причина.

23. Същото се отнася и до наложеното на основание 177, ал.1, т.2 от ЗДвП наказание , което следва да се редуцира до размер на 100  лева.

24. По посочените причини, НП следва да се измени, като се отмени в частта за двете посочени глоби над размер от 70 лв. и съответно- над 100 лв. В останалата част, постановлението като законосъобразно и правилно трябва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

 

 

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16- 0254-001043/ 29.11.2016 г. на Н-к РУ на  МВР- Димитровград, с което на М.Д.Д., ЕГН **********,*** 2, съдебен адрес- адв. П.,***, за това, че на 17.11.2016 г. около 21:15 часа в гр. Димитровград, бул. Г. С. Раковски , управлявайки лек автомобил „БМВ 525Д“  с ДК№ ******* е извършил виновно следните нарушения : 1) не спира плавно на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган- нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което му било наложено  наказание на основание чл. 175, ал.1, т.4   от ЗДвП - глоба в размер на 200. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;  2) като водач на МПС, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС- то е оборудван-  нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, поради което му било наложено на основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП наказание глоба в размер на 50.00 лева; и 3) управлява МПС, след като СУМПС  е отнето по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП, поради което му било наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 300.00 лева, както следва:

            ОТМЕНЯ постановлението в частта, в която на основание чл. 175, ал.1, т.4   от ЗДвП е наложена глоба в размер над 70. 00 лева и в частта, в която на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена  глоба в размер над 100.00 лева, в останалата част постановлението като законосъобразно и правилно – ПОТВЪРЖДАВА.

 

Решението подлежи на обжалване пред ХАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: