О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
№ ……………………………., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА,
ХІV състав, в закрито заседание на единадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело №1191/2018г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.166 ал.4 от АПК във връзка с чл.405а ал.7 от
Кодекса на труда /КТ/.
С
жалбата, въз
основа на която е образувано производството по делото срещу Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено на 07.03.2018г. от
главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между В. С Г ,
изпълняващ длъжността „общ работник“ и В.И.В., в качеството му на работодател,
е предявено искане за спиране на
допуснатото по силата на КТ предварително изпълнение.
Искането
е основано на твърденията, че предварителното изпълнение, свързано с изплащане
на трудово възнаграждение, социално и здравно осигуряване, предвид пенсионната
възраст на жалбоподателя, би довело до трудно възстановими за него разходи. Предявени са и
доводи във връзка със съществото на спора.
Ответната
по искането страна, Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, не е изразила
становище по искането за спиране.
След
преценка на искането с оглед представените доказателства и доводите на
страната, съдът приема следното:
Искането
е направено от жалбоподател, при наличие на висящо производство по оспорване на
акта, спирането на предварителното изпълнение на който се претендира, което го
прави допустимо за разглеждане.
Оспореното
в основното производство постановление е издадено на основание чл.405а, ал.1 от
Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.405а, ал.7 от Кодекса на труда
постановлението може да бъде обжалвано, но това обжалване не спира изпълнението
на акта, поради което, съгласно ал.4 на чл.166 от АПК, съдът може да се
произнесе по искане на заинтересованата страна за спиране.
Условие
за уважаване на искането за спиране според нормата на ал.2 на чл.166 от АПК,
към която препраща ал.4 на чл.166 АПК, е възможността предварителното
изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Тълкуването на нормите на ал.2 на чл.166 във връзка с чл.60, ал.1 от АПК
налагат извод, че условие за спиране на изпълнението на постановлението по
чл.405а от Кодекса на труда е наличието на такова засягане на интереси на
жалбоподателя, което да е съизмеримо с основанията, посочени в чл.60, ал.1 от АПК. Спирането следва да съхрани особено важен интерес на жалбоподателя,
съпоставим с обществения интерес, който законът защитава. Вероятността от
настъпването на вреда за жалбоподателя трябва не само да бъде заявена, но и установена
от него с доказателства.
Предметът
на оспорения акт – установяване на съществуването на трудово правоотношение,
както и съдържащите се в представената от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
преписка доказателства, част от които са представени и с жалбата на В.В., сочат
на разходи за трудово възнаграждение , както и за вноски за здравно и социално
осигуряване, които жалбоподателят следва да направи при допуснатото от закона предварително
изпълнение. Предвид
обстоятелството, че жалбоподателят е пенсионер / удостоверение № 0077025 на
МВР, посочено в жалбата по настоящото производство и представено по
адм.д.№1192/2018 г. на Административен съд - Варна/, съдът намира, че
предварителното изпълнение на обжалваното постановление ще породи за него
задължения, които биха представлявали значителна вреда. Налице е засягане на важен
интерес на жалбоподателя, който се съпоставя с посочените в чл.60 ал.1 от АПК,
което налага извод за основателност на искането за спиране.
Воден
от изложеното и на основание чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК във връзка с
чл.405а ал.7 от КТ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА предварителното
изпълнение на Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, издадено на 07.03.2018г. от главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Варна, с което е обявено съществуването на трудово
правоотношение между В. С. Г., на длъжност
„общ работник“ и работодател В.И.В., допуснато с разпоредбата на чл.405а, ал7
от Кодекса на труда.
Определението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: