№ 5351
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110161311 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 316544/08.11.2023
г., с която от името на ***, ЕИК *** против наследниците на С. Р. С. са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е постъпила молба вх. № 328025/16.11.2023 г., подадена от името
на ***, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с разпореждане №
140285/09.11.2023 г., постановено по гр.д. № 61311/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, като е посочил като ответници по делото М. С. Р., ЕГН ********** с
адрес: *** и В. С. Р., ЕГН **********, ***, като е направено искане съдът да
осъди ответниците да заплатят разделно на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
1263,99 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна
енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 148, находящ се в ***, абонатен
№ ** за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 08.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 215,35
лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 18.10.2023 г.,
дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата
от 33,83 лева, представляваща главница за цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за имот, представляващ ап. 148, находящ се в
***, абонатен № ** за периода м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
1
лихва върху тази сума считано от 08.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 7,66 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.01.2021 г. –
18.10.2023 г., дължима върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. От ответника М. С. Р., ЕГН ********** се претендира ½ част от
горепосочените суми. От ответника В. С. Р., ЕГН ********** се претендира ½
част от горепосочените суми.
С определение № 41312/17.11.2023 г., постановено по гр.д. № 61311/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници по гр.д.
№ 61311/2023 г. по описа на СРС, 160 състав – М. С. Р., ЕГН ********** с адрес:
*** и В. С. Р., ЕГН **********, ***.
В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че ответниците
/респективно техният наследодател/ са били клиенти на топлинна енергия за
битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Директ“ ЕООД, , като в тази връзка
се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия
за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците /респективно техният наследодател/ са
използвали доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили
задължението си, като са изпаднали и в забава по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците /респективно техният наследодател/ дължат и
цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не била
заплатена за процесния период, поради което изпаднали и в забава по отношение
изпълнението на това си задължение, респективно дължат лихва за забава върху
непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответниците са
депозирани отговори на исковата молба, с които се прави признание на
предявените искове и се твърди плащане на процесните суми. Представят се
доказателства за заплащане на претендираните в настоящото производство суми.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответника /респективно
неговия наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането
на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
установи, че е погасил претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
3
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
4
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "***" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните, съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че в периода от
м.05.2020 г. – м.04.2022 г. между ищеца и ответниците /респективно техния
наследодател/ е било налице облигационно отношение по договор за доставка на
топлинна енергия; че за посочения период в процесния имот е доставена и
потребена топлинна енергия /в твърдяното от ищеца количество и качество/ на
5
стойност от 1263,99 лева; че ответниците /респективно техния наследодател/ са
изпаднали в забава по отношение заплащането на горепосочената сума, съобразно
приложимите спрямо съществуващите между страните облигационни отношения,
общи условия на ищцовото дружеството; че за периода м.09.2020 г. – м. 04.2022 г.
за процесния имот е ползвана услуга дялово разпределение, чиято стойност е в
размер на 33,83 лева; че ответниците /респективно техния наследодател/ са
изпаднали в забава по отношение заплащането на горепосочената сума, съобразно
приложимите спрямо съществуващите между страните облигационни отношения,
общи условия на ищцовото дружеството.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил паричните си задължения. По делото не е спорно и се
установява от събраните в производството доказателства, че на 07.02.2024 г. от
страна на ответниците е извършено плащане в полза на *** в размер на 1763,29
лева, с която сума са погасени вземанията на ищеца за главници и мораторни
лихви, претендирани в производството по гр.д. № 61311/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, включително и законните лихви, претендирани върху
главницита, считано от завеждане на исковата молба в съда /08.11.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумите за главници.
Настоящият съдебен състав намира, че с извършените на 07.02.2024 г.
плащане /което не само не се оспорва от ищеца, но и изрично се признава от
последния/ са погасени сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове, доколкото стойността на извършеното плащане
е идентична с общия размер на вземанията, които се претендират от ищцовото
дружество.
Следователно, макар предявените искове да са основателни и доказани по
основание и размер, то същите следва да бъдат отхвърлени, поради извършеното
плащане на сумите в хода на процеса.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу
нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от
страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия
изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на
понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната
6
правна сфера.
В настоящия случай ответниците не са дали повод за завеждане на делото.
Както бе посочено по-горе, производството е образувано по искова молба с вх. №
316544/08.11.2023 г., с която от името на ***, ЕИК *** против наследниците на С.
Р. С. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
С молба от 16.11.2023 г. ищецът ***, ЕИК *** е уточнил подадената искова
молба с вх. № 316544/08.11.2023 г., като е посочил, че исковете са предявени
срещу наследниците наследниците на С. Р. С., а именно: М. С. Р., ЕГН
********** с адрес: *** и В. С. Р., ЕГН **********, ***, като е направено искане
съдът да осъди ответниците да заплатят разделно на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 1263,99 лева, представляваща главница за доставена и потребена
топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 148, находящ се в
***, абонатен № ** за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 08.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 215,35 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2021 г. –
18.10.2023 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 33,83 лева, представляваща главница за цена на
предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за имот,
представляващ ап. 148, находящ се в ***, абонатен № ** за периода м.09.2020 г. –
м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.11.2023 г.
до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 7,66 лева, представляваща лихва за
забава за периода 01.01.2021 г. – 18.10.2023 г., дължима върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение. От ответника М. С. Р., ЕГН ********** се
претендира ½ част от горепосочените суми. От ответника В. С. Р., ЕГН
********** се претендира ½ част от горепосочените суми. Т.е. ответниците са
конституирани като страни в производството в качеството си на наследници на С.
Р. С. и са узнали за дължимите суми към ищеца едва с получаване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, като в срока за отговор на
исковата молба извършват плащане на претендираните от *** суми в
производството, в пълен размер. Допълнителен аргумент относно правилността на
извода, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото е и
обстоятелството, че от ищеца не са наведени твърдения и не са ангажирани
доказателства, че е търсил начин за извънсъдебно събиране на вземанията си,
предмет на настоящото производство, респективно, че ответниците са узнали за
дължимите суми, предмет на делото, преди получаване на препис от исковата
7
молба. В тази връзка не са представени доказателства за подадени от ответниците
заявления за смяна титуляр на партидата за процесния имот, водена при ищцовото
дружество. Липсват и доказателства, че от ищеца са изпращани писма до
ответниците за смяна титуляра на партидата, каквато е практиката на ищеца в
идентични с процесния случай. Отделно следва да се посочи, че видно от
документите по делото, партидата за процесния имот, включително през
процесния период, е била водена на името на наследодателя на ответниците – С. Р.
С., което е допълнителен довод за правилността на извода, че ответниците не са
дали повод за завеждане на делото, респективно, че са узнали за дължимите суми
едва с получаване на препис от исковата молба.
Предвид всичко гореизложено и с оглед поведението на ответниците, които
са извършили пълно плащане в полза на ищеца в срока за отговор на исковата
молба, послужила за образуване на настоящото производство, съдът намира, че
ответниците не са дали повод за завеждане на делото и не следва в тяхна тежест
да се възлагат претендираните от ищеца разноски за юрисконстулстско
възнаграждение в производството по гр. д. № 61311/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Видно от доказателствата по делото, платените от ищеца държавна такса за
разглеждане на предявените искове и за издаване на съдебно удостоверение, са
погасени с извършените от ответниците плащания.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С* против М. С. Р., ЕГН ********** с адрес: *** и В. С. Р., ЕГН
**********, *** обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на М. С. Р., ЕГН
********** и В. С. Р., ЕГН ********** да заплатят разделно /по ½ част за всеки
от тях/ в полза на ***, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 1263,99 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ ап. 148, находящ се в ***, абонатен № ** за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 08.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 215,35 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 18.10.2023 г., дължима
8
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 33,83
лева, представляваща главница за цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за имот, представляващ ап. 148, находящ се в
***, абонатен № ** за периода м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 08.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 7,66 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.01.2021 г. –
18.10.2023 г., дължима върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, поради плащане, извършено от ответника в хода на
производството.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
помагач - „Директ” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9