Присъда по дело №1036/2022 на Районен съд - Добрич

М О Т И В И
към Присъда № 31/30.09.2022 г. по НОХД № 1036 по описа на
Добричкия районен съд за 2022 г.

На 26.09.2022 г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за
разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо
производство № 680/2022 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, по
който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция
срещу А. Б. Ф., ЕГН ********** за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
17.09.2022 год., в град Д., по бул. „...“ управлявал моторно превозно средство
-... марка „...“, мрдел „..“, с peг. ... с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно 1.93 на хиляда, установена по надлежния ред - с
техническо средство „Алкотекст Дрегер 7510“, с фабр. № ARBA-0100.
Преди даване ход на съдебното следствие защитникът на подсъдимия
на основание чл. 370 от НПК e изразил желание за предварително изслушване
на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият е заявил, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение е посочил, че процедурата е
допустима и не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от
НПК.
В хода на съдебното производство, съдът, като намери, че са налице
условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 361, вр. чл. 252, ал. 1 и чл.
370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц.П.,
допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване
на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се
поддържа от представителя на Добричка районна прокуратура, като се
пледира при определяне и индивидуализация на наказанието съдът да
приложи разпоредбите на чл. 58а от НК по отношение на наказанието
„лишаване от свобода“, като след редуциране на наказанието с 1/3 да наложи
наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, както и наказание
„глоба“ в минимален размер 200 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 19 месеца.
1

По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на
минимални наказания, вкл. моли след намаляване на наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“ с една трета да бъде определен размер от осем
месеца.
По пренията подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от
защитника си, изразява съжаление за извършеното и моли съда да му наложи
минимално наказание.
На дадената му последна дума подсъдимият заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 16.09.2022 г. подс. А. Б. Ф. изпил около две-три бири и около 01:00
след полунощ, т. е. на 17.09.2022 год. се качил да управлява ... марка „...“,
модел „...“, с peг. ... собственост на... - М... М..., като се отправил към град Д...
В същото време ...Б. А. - ... ... при ОД на МВР - Добрич и Н. Д. - ..при
Първо РУ на МВР – Добрич, били назначени в наряд с оглед охрана на
обществения ред и контрол на автомобилния транспорт на територията на
град Д..
Около 01:40 часа двамата .. забелязали автомобилът, управляван от
подс. А.Б. Ф. и решили да го спрат за проверка.
В рамките на своите правомощия св. Б. А. подал звуков и светлинен
сигнал към подсъдимия, който преустановил движението на управлявания от
него автомобил в близост до С. п.. Двамата ... служители се приближили до
водача, като св. Б. А. му поискал документите за самоличност и документите
за автомобила. От тях установил, че това е А. Б. Ф.. По време на полицейската
проверка и св. Б. А., и св. Н. Д.усетили, че от подс. А. Б. Ф. се носи мирис на
алкохол. Освен това последният имал и некоординирани движения. По тази
причина св. Б. А. в присъствието на св. Н. Д. извършил проверка на водача с
техническо средство „Алкотекст Дрегер 7510“, с фабр. № ARBA-0100, като
цифровията индикатор на дисплея отчел 1.93 промила алкохол чрез
издишания от А. Б. Ф.въздух.
Св. Б. А. и св. Н. Д.установили още, че подс. А. Б. Ф. не носи
свидетелството си за управление на моторно превозно средство.
Във връзка с констатираните нарушения св. Б. А. съставил АУАН №
789904/17.09.2022 год., с който СУМСП на обвиняемия не било отнето. Св. Б.
А.издал на обвиняемия и талон за медицинско изследване № ... год., след
което А. Б. Ф. бил отведен от органите на реда до СО при МБАЛ Д., където
последният отказал да предостави биологичен материал от кръв и урина.
Отказът на обв. А. Б. Ф. бил обективиран в протокол за медицинско
изследване № 252/17.09.2022 год. При това положение, употребата на алкохол
е била установена посредством показанията на техническото средство,
съобразно чл. 6, ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
2

установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози /В този см. и Решение № 540/04.01.2010 г. по н.д. № 530/09 г. I н.о.
ВКС/.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Постановление за
привличане на обвиняем от 17.09.2022 г.; Протокол за разпит на обвиняем А.
Б. Ф. от 17.09.2022 г.; Протокол за разпит на обвиняем А. Б. Ф. от 20.09.2022
г.; Справка от УИС на Прокуратурата на Р България с рег. № 3437/19.09.2022
г.; Справка за съдимост с рег. № 220919005000000265 от 19.09.2022 г.;
Протокол за разпит на .. Б. Р. А. от 17.09.2022 г.; Протокол за разпит на .. Н. Р.
Д. от 20.09.2018 г.; АУАН серия GA № 789904/17.09.2022 г.; Талон за
изследване № ... г.; Протокола за медицинско изследвани и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози № 252/17.09.2022 г.; Справка за нарушител водач; Заповед за
задържане на лице с рег. № 1717р-25533-4242/17.09.2022 г.; Справка за
нарушител/водач от 17.09.2022 г.; Справка в ЦБ – КАТ по рег. № от
18.09.2022г.; Писмо с рег. № 3286р-19688/23.04.2021 г.; Писмо с рег. №
3286р-20524/27.04.2021 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият А. Б. Ф. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 17.09.2022
год., в град Д., по бул. „...“ управлявал моторно превозно средство - ... марка
„...“, мрдел „...“, с peг. ... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 1.93 на хиляда, установена по надлежния ред - с техническо
средство „Алкотекст Дрегер 7510“, с фабр. № ARBA-0100.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е двуактно
престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на
водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1.2 на
хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са
престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. Обективираните в АУАН серия GA № 789904/17.09.2022 г.
данни, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. Гласните доказателства, включващи обясненията на
подсъдимия и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото
моторно превозно средство.
Както вече бе посочено, на подсъдимия е бил издаден талон за
изследване, но той се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо
изследване. Това обаче не влияе върху достоверността на показанията на
3

техническото средство. Още повече, че по делото са налични безспорни
доказателства, че техническото средство е било изправно към датата на
проверката и няма никакво съмнение относно достоверността на резултата от
пробата с техническото средство.
При това положение и с оглед отказа на Фейзула да даде кръв за
химическо изследване, от правно значение са единствено показанията на
техническото средство, относно отчетената концентрацията на алкохол. В
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която
в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване,
употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се
установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Следва да се посочи в
настоящия случай, че техническото средство е било преминало метрологична
проверка на 18.04.2022 г., като същата е със срок на валидност 6 месеца, т. е.
до 18.10.2022 г. /заверено копие от протокола за извършена последваща
проверка – л. последен от досъдебното производство/.
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 1.2 на хиляда – 1.93 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е спазен, съобразно
разпоредбите на Наредбата.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия А. Б. Ф., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
А. Б. Ф...., ЕГН **********.
Престъплението е извършено от подсъдимия при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства – липса на минали осъждания и на нарушения,
извършени по Закона за движение по пътищата, както и липса на образувани
други наказателни производства и съдействие за разкриване на обективната
истина по делото.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.
4

Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на
инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от
подсъдимия престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но
съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност
на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е
твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни
престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили
временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления,
макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това
транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна
обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът
съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е
употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от
алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението–водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано – подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на
обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина,
както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се
отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия деяние са
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК,
съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от
него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
5

Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и с оглед смекчаващите
отговорността обстоятелства, изложени по-горе, съдът определи наказание
„лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимум в размер на една
година, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на наказателния
кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок
от осем месеца.
Съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла
да намери приложение, т. е., наказанието на подсъдимия не би могло да се
индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на
първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като
личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на
доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение,
обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място –
съдебното минало.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта
на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – осем месеца „лишаване от свобода“, както и с оглед
обстоятелството, че към датата на извършване на вмененото му престъпление
подсъдимият не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от
общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от
законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
6

определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
Такива бяха мотивите на съда и при определяне размера на
кумулативно предвиденото наказание глоба към минимума от предвидения в
санкционната норма на чл. 343б, ал. 1 НК размер. Определяйки наказанието
глоба в размер на 200 лева съдът прие, че същото се явява относимо и
справедливо спрямо тежестта на извършеното престъпление и обществената
опасност на дееца.
При определяне на наказанието глоба, както и за лишаване от право да
управлява МПС съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 от НК,
която регламентира забрана за редуциране на този вид наказания.
При съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намери, че подс. Фейзула следва да бъде осъден на
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен
срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при
преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение за тази
преценка /високата концентрация на алкохол в кръвта, липсата на опит като ...
и въпреки това шофиране след употреба на алкохол, както и сравнително
младата му възраст, която изисква от водача още повече осторожност при
управление на МПС/, съдът намира, че същият този срок следва да се
определи към средния размер, а именно – една година.
Този срок съдът намира за съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал.
2 от НК. Съгласното визирана норма и обвързващата императивна съдебна
практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на Република
България, размерът на наказанието лишаването от права не може да бъде по-
малък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
7

05.10.2022 г. Районен съдия:
/Галя Митева/
8

Номер на акта:	31
Дата:	30 септември 2022 г.
Съдия:	Галя Иванова Митева

Дело:	20223230201036
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 септември 2022 г.

Присъда по дело №1036/2022 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите