Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 05.08.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието на
секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1343 по описа на Добричкия районен съд
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.М.П. ЕГН ********** срещу НП № 18 – 0851 - 002054
от 10.10.2018г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР - гр. Добрич, Сектор
Пътна Полиция гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 37 ал. 3
от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. 179
ал. 1 т. 5 предложение четвърто от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна редовно
уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е надлежно
връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел,
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът
да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в
тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите
на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението
и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН
законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като
нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на
18.09.2018г. около 17.10
часа в гр. Д. на ул. „***”,
пред комплекс „***” с обособена зона за паркиране на кръстовището с ул. „***”
управлява лек автомобил „***, като при завиване на дясно от парко
зона не пропуска и удря движещият се по път лек автомобил „*** и допуска ПТП с
материални щети.
От справка вх. рег. № 6508/29.03.2019г. от Община гр. Д. се установява, че
пространството обхващащо ул. „Д. ***, всички паркинги по двете улици,
паркингите пред ***, бл. „***” и пл. „***” са обособени в един общ паркинг –
„Синя зона” и движението не е регулирано с пътни знаци.
От показанията на актосъставителя К.Г.К. се
установява, че жалбоподателят, движейки се по ул. „***” и при завиване на дясно
е длъжен да намали и да пропусне автомобилите, които се движат в права посока
по смисъла на чл. 37 ал. 3 от ЗДвП, в случая, автомобила, който се е движел по
ул. „. *** ***”. Така автомобилът на жалбоподателя, идвайки от ул. „***”,
извършва маневра завой надясно и удря лекия автомобил „БМВ” в предна дясна
врата, от средата на вратата назад, а щетите по автомобила „Ауди” на
жалбоподателя са в зоната на предната броня, в лявата част.
Аналогични са и показанията на свидетеля по АУАН Д.Ж.Д. относно мястото на
удара, нанесените щети по автомобила и механизма на ПТП.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и
свидетеля по АУАН, като логични, непротиворечиви и в синхрон със събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.К.В. и Д.В.И., единствено в
частта относно нанесените щети по двата автомобила. В посочената част
показанията на свидетелите се подкрепят от показанията на актосъставителя
и свидетеля по АУАН, както и от представените писмени доказателства.
В останалата част показанията на свидетелите Г.К.В. и Д.В.И., относно
скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ”, съдът не кредитира, поради
обстоятелството, че същите са в противовес на представените по делото
доказателства /попълнена декларация от водача на лекия автомобил „БМВ”/.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред, представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН,
които като еднопосочни, логични, последователни и безпротиворечиви,
се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен
начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което
следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 37 ал. 3 от ЗДвП,
предвид която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път.
Действително актосъставителят не е присъствал на
инцидента и не е възприел лично механизма на ПТП, но показанията му се
основават на писмените и устните обяснения на участниците в ПТП, дадени по
време на проверката, както и на извършения оглед на място непосредствено след
ПТП. Фактът, че той не е присъствал на нарушението, не влияе на верността на
констатациите му с оглед на конкретните условия по извършване на ПТП.
Придобитият професионален опит и знания в разкриване на ПТП и причините за възникването им са
позволили на актосъставителя да направи обективна и
точна преценка на случилото се, независимо от това, че не е присъствал на
местопроизшествието или пък, че не е установил скоростта, с която са се движели
двете МПС. Така /Решение от 17.07.2015г. по к.адм.д №
354/2015г. по описа на Административен съд – гр. Добрич и Решение № 227 от 30.05.2017г.
по к.адм.д № 182/2017г. по описа на Административен
съд – гр. Добрич /.
Обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя по чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5
предложение четвърто от ЗДвП.
Съобразно
разпоредбата на чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5
предложение четвърто от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лева, ако деянието не съставлява
престъпление.
Направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно по съображения, че установеното нарушения не представлява маловажен случай, поради това, че обществената му опасност не е по – ниска от тази на други нарушения от същия вид. В тази насока Решение № 191/03.05.2019г. по к.а.н.д. № 207/2019г. по описа на Административен съд – гр. Добрич. При преценка за наличие на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
съдът прецени, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да дадат основание за извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а видно от справката, касаеща нарушенията по ЗДвП на въззивника като водач на МПС, същият показва нарушаване на правилата за движение по пътищата. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства мотивира съда да прецени тежестта на конкретното нарушение като такава, по отношение на която не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.При
определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията
на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и
имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на
съответния вид административни нарушения.
В настоящия
случай, съдът намира, че административно наказание от посочения вид, в определения
размер, предвиден от законодателя би ответствало на
тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната
превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Предвид
горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18 – 0851 - 002054 от 10.10.2018г., издадено от Началник Сектор към
ОД на МВР - гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция гр. Добрич, с което на Д.М.П. ЕГН **********
за нарушение по чл. 37 ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 предложение четвърто от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.