№………./……….1.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.1.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 4 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на ЗАД“ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез адв. Стоянова срещу решение
№4770/07.11.2019, постановено по гр.д. №6017/19г. по описа на ВРС, 34 с-в, с което е бил уважен иска на „КРИС 77“
ЕООД за установяване на претенция за сума от 8960.80 лв, установена в оспорена
заповед за изпълнение като дължимо застрахователно обезщетение за нанесени при
пожар щети на имущество, застраховано с полица „Каско“, ведно със съответни
последици от заповедното производство.
Жалбата вх.№
87397/25.11.19 е депозирана в срок(изтичащ на 26.11.19г) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е
упражнила право на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени представители с
права за настоящата инстанция (л.30 от дело на ВРС и л. 6 от заповедно дело на
СРС). Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт. Жалбоподателят има интерес от упражняване на право на жалба срещу решение,
с което е уважена предявена срещу него претенция за парична сума. Съдът приема,
че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана. Не
се установяват допуснати процесуални нарушения, обуславящи необходимост от
служебно отстраняване на пороци по сезирането на първата инстанция.
Доклад по жалбата:
Въззивникът
се позовава на допуснати нарушения при постановяване на решението,
изразяващи се в неправилно установени факти по делото поради неправилна оценка на събраните
доказателства. Излага доводи за необоснованост на извода относно настъпване на
събитие, включено в покритите рискове. Позовава се на общите условия на
доброволна застраховка, уреждащи изключване на отговорност при липса на
извършен технически преглед на застрахованото МПС, като сочи и че
неизпълнението на това условие е осуетило своевременното установяване на
техническата неизправност, причинила пожара. Отделно счита за необоснован и
извода по възражението за изключване от покрития риск на експлоатационна щета,
като сочи че съдът е пропуснал да отчете уговорката от общите условия като ограничение
на предмета на доброволната застраховка, и неправилно е прилагал правилата за
отказ по покрит риск. Евентуално сочи, че събраните доказателства (експертиза,
телефонограма за пожара и удостоверението за технически прегледи) достатъчно
убедително сочат причиняване на събитие именно от техническа неизправност,
която е можела да се установи при текуща проверка на двигател и електрическо
оборудване в хода на годишния преглед. Счита, че липсата на категорично
заключение не следва да остава в тежест на ответника, а да бъде възложена на
насрещната страна, осуетила огледа на имуществото от назначените експерти.
Допълнително въззивника оспорва възприетия в обжалваното решение размер на
обезщетението, като счита че изводът за действителната стойност на тотално увредения
автомобил е необосновано формиран по неубедително заключение на експерт.
Отделно счита за необосновани на констатациите за стойността на запазените
части, като сочи, че експертът е оценил само стойността на остатъчен скрап, а
съхранените детайли и части е остойностил при прилагане на редица произволно
възприети от него условия, в противоречие с общите условия, обвързващи
страните. Допълнително въззвиникът се оплаква и за неправилно приложен закон
при разглеждане на акцесорно искане за присъждана на лихва за забава. Сочи, че
при липса на представено доказателство от застрахованото лице за прекратяване
на регистрацията на застрахования автомобил, забавата на застрахователя не е
възникнала и съответно не следва да се присъжда и лихва.
Насрещната страна, чрез адв. Полежанова излага
становище за неоснователност на жалбата, като счита, че съдът правилно е
интерпретирал събраните доказателства и е установил както настъпилото събитие
като покрит риск, така и причинно-следствената връзка на това събитие с щетите
по застрахованото имущество. Сочи, че изводите на първата инстанция са
съобразени изцяло с установената практика относно правото на отказ на
застрахователя да плати обезщетението, като се позовава на неустановено
значително за интереса на застрахователя неизпълнение като счита, че
пропускането на годишния преглед само по себе си не увеличава риска от
техническа неизправност и самозапалване на автомобила. Позовава се на
заключението за пазарна цена на увреденото МПС и установеното от вещото лице
получаване на цена за остатъците, продадени като скрап.
Страните претендират насрещно и за определяне
на разноски.
Оплакванията на въззивника се отнасят до
оспорени в първата инстанция твърдения и възражения, заявени с отговор по
исковата молба, с издключение на довода за кредиторовата забава поради
непредставяне на доказателства за снемане от отчет на тотално увредено МПС.
Изпълнение на задължението на застрахования
по чл. 390 ал.1 КЗ изобщо не е било изследвано, тъй като страните не са
се позовали изобщо на тази разпоредба. Въззивният съд обаче съобразява, че след
като е бил сезиран с искане за обезщетение в размер надхвърлящ 70% от
затрахователна стойност, обявена в полицата за имуществена застраховка, съдът е
бил длъжен служебно да обяви на страните приложимост на императивно правило,
въвеждащо допълнително условия за изискуемост на такова плащане и да даде
възможност на страните да изрази становище по факт, подлежащ на служебно
установяване.
Като е приключил производството без да обяви на
страните императивна правна норма съдът е пропуснал да изпълни в цялост
задължението си за устен доклад. Преклузия в защитата на ответника настъпва
само при пълен и точен доклад(според формираната задължителна за съдилищата
практика, обективирана в т. 4 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и в
постановените по реда на чл. 290 решения на ВКС: № 382 от 06.01.2015 г., по гр.
д. № 1558/2014 г. на IV г. о.; № 452/16.11.2011 г., по гр. д. № 621/2010 г. на
IV г. о.; № 700/ от 6.12.2010 г., по гр. д. № 304/2010 г. на III г. о.; № 172
от 31.05.2014 г., по гр. д. № 6229/2013 г. на IV г. о.). Преклузията за
въззвиника да твърди нови факти и обстоятелства не е настъпила, поради което и
това оплакване следва да бъде прието за допустим предмет на жалбата.
Съответно на задължението си да квалифицира
правилно претендираното право, въззивният съд следва да обяви допълнително на
страните значението на факта на прекратяване на регистрацията на застрахования
автомобил.
За събиране на становища на страните по делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на ЗАД“ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез адв. Стоянова срещу решение №4770/07.11.2019,
постановено по гр.д. №6017/19г. по описа на ВРС, 34 с-в, с което е бил уважен
иска на „КРИС 77“ ЕООД за установяване на претенция за сума от 8960.80 лв,
установена в оспорена заповед за изпълнение като дължимо застрахователно
обезщетение за нанесени при пожар щети на имущество, застраховано с полица
„Каско“, ведно със съответни последици от заповедното производство.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни, че:
1.
застрахованият собственик е
поискал изплащане на обезщетение за увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на увреденото имущество и това
налага квалифициране на последиците от събитието като тотална щета по чл. 390
ал.2 КЗ.
2.
за да бъде изплатено
определено обезщетение за такова увреждане, застрахованият следва да представи
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, като в случай че това
обстоятелство не се установи до приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция, съдът следва да възложи доказателствената тежест на въззиваемия и
да реши спора, като обвърже
изискуемостта на дължимо от застрахователя обезщетение с изпълнението на това
условие от застрахования собственик.
3.
доказателства за проведената
административна процедура по дерегистрация на увредения автомобил не са
посочени.
Дава възможност на насрещните страни, да изразят становище по така обявените
релевантни за прилагане на императивни норми обстоятелства и не ангажират
доказателствата си по тези факти с
писмени молби с преписи за насрещната страна в двуседмичен срок от връчване
на настоящото определение, като ги предупреждава, че ако пропуснат тази
възможност и предприемат защита по-късно, могат да понесат отговорност за
неоснователно отлагане на производството по реда на чл. 92а ГПК.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително
указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им (вкл. за договаряне на размер на заплатени хонорари), като при
пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по
делото заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда
ще бъде преклудиран.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.03.2020г от 14.00 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците (адв. Стоянова и адв. Полежанова).
Препис от настоящото определение да се изпрати
на пълномощниците, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника
да се приложи отговора на въззиваемия
(наличен към корица).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.