№ 1383
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Н.а
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500294 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2988 от 31 октомври 2022г. по гр. д. № 8735/2021г.
Софийски градски съд, ГО, 12 състав, е осъдил Л. В. Н., ЕГН **********, и
„Уникомс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят солидарно на К. С. З., роден
на ********г., на основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 28 848.49 лв. - представляваща непогасена главница по Договор за
заем, сключен на 27.04.2020г., ведно със законна лихва за периода от
09.07.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 3 020.00 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2020г. до 09.07.2021г.;
осъдил Л. В. Н., ЕГН **********, и „Уникомс“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплатят на К. С. З., роден на ********г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
сумата от 3 674.74 лв., представляваща разноски по делото пред СРС
(правилното е СГС).
Ответниците Л. В. Н. и „Уникомс“ ЕООД са подали въззивна жалба
срещу решението по гр. д. № 8735/2021г. на СГС, ГО, 12 състав. С доводи, че
към решението липсват мотиви и, че същото е постановено при допуснати
процесуални нарушения, в това число при произнасянето по възраженията и
1
по доказателствените им искания, се иска отмяната му и отхвърляне на
исковете. Поддържа се, че не било доказано предаване на сума в заем в
конкретен момент и, че ответникът Н. не е изразил валидно волята си да
подпише договор за заем, поради което представеният договор за заем е
нищожен, а като съставен на език, който ищецът не владее, и ищецът не е
можел валидно да формира воля за сключването му. Евентуално се поддържа,
че договорът за заем е унищожаем, като сключен под заплаха да не се сключи
окончателен договор за продажба на недвижими имоти между управляваните
от страните търговски дружества и да се загубят вече дадените суми по
предварителния договор. Евентуално, дори да се приеме, че е възникнало
заемно правоотношение, то сумата била погасена чрез плащане на парични
суми, превеждани от ответника Н. на физически лица, посочени от ищеца.
Доводите за неправилност на обжалваното решение почиват на факти, с които
са обосновани възражения от защитата по същество на ответниците,
упражнена в отговорите на исковата молба.
Насрещната страна К. С. З. е оспорил въззивната жалба. Поддържа, че
по делото няма спор, че парите са дадени през м.01-02.2020г., а самият
договор е подписан по-късно, няма спор и, че той не се е намирал в София на
27.04.2020г.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
между страните е възникнало договорно заемно правоотношение, така както е
документирано в представения договор за заем, чиято автентичност не е
оспорена, удостоверяващ предаването на заетата сума, чието връщане не е
доказано, тъй като не е доказано сумата 67 835, 73 лв. да е платена на ищеца.
По този начин съдът е достигнал до извод, освен за основателност на иска за
главницата, и за основателност на иска за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва за исковия период, начиная от датата, следваща
деня на изпълнение.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност въззивният съд счита същото за правилно.
Твърди се в исковата молба, че страните са обвързани от договор за
2
заем от 27.04.2020г. на сумата 14 750 евро, предоставен от ищеца К. З. на
ответника Л. Н. в брой, при „гарант“ по изпълнението дружество „Уникомс“
ЕООД, който подлежи на връщане на 3 равни вноски по банков път, като
крайният срок на връщане на заема е бил до 15.05.2020г., до който той не бил
върнат, като това не било сторени и преди подаването на исковата молба.
Ищецът иска от съда да осъди солидарно длъжниците да му заплатят сумата
28 848, 49 лв. – главница, ведно със законната лихва и сумата 3 020 лв. –
законна лихва за за забава за периода 16.06.2020 – 09.07.2021г.
В срока за отговор на исковата молба ответниците Л. Н. и „Уникомс“
ЕООД са упражнили идентична защита по същество срещу исковете.
Възразили са, че договорът за заем е нищожен поради липса на воля за
сключването му, както и антидатиран. Сочат, че е сключен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 28.04.2020г. между „Уникомс“
ЕООД – купувач, представляван от ответника Н., и „Рол систем“ ООД –
продавач, представляван от ищеца, за продажна цена от 120 000 евро без
ДДС, платена авансово в размер на 59 000 лв. до 28.01.2020г., а другата част,
платима чрез средства, осигурени с кредит. Дни преди продажбата било
заявено от ищеца, че дружеството – продавач е силно задлъжняло и е в много
лошо финансово състояние и ако купувачът искал да придобие имотите
трябвало да превежда допълнителни парични средства на посочени от ищеца
лица. Ответникът получил на 23.04.2020г. имейл с имена на лица, банкови
сметки и суми, които трябвало да превежда на тези лица – 2 пъти по 4 500
евро и 2 пъти по 8 801, 24 лв. Посочено е в отговорите на исковата молба, че,
ако ответниците не били изразили съгласие с исканията на З. щели да загубят
вече заплатените суми. В изпълнение на указанията били преведени суми.
Поради извънредното положение в страната ищецът не е бил на територията
на РБ на 27.04.2020г., поради което представляваното от него дружество
щяло да упълномощи ответника да го представлява при сключването на
окончателния договор за продажба. Дни преди това обаче на ответника било
заявено ултимативно, че ако иска да получи пълномощно от името на
продавача, трябвало да подпише допълнителни документи и да продължи да
превежда суми на посочени лица. На насрочена среща за получаване на
пълномощното адв. З. съобщил на ответника, че, за да му даде
пълномощното, трябвало да разпише други документи, чиято по-голяма част
била закривана от адвоката с ръка, поднесени били бързо на ответника за
3
подпис с обяснението, че са необходими, за да има сделка, той не получил и
екземпляр от същите, а не ползвал и очила. По изложените съображения
ответниците считат, че няма изразено валидно волеизявление за сключване на
процесния договор, а със съдържанието на договора ответниците се запознали
едва с получаване на препис от исковата молба. Възразили са, че записаното,
че ответникът е получил суми от ищеца, не отговаря на обективната
действителност. По договора за продажба между двете дружества била
заплатена цялата продажна цена от 222 639, 53 лв. на 11.05.2020г. След
сключването на договора за продажба били поставени нови искания от страна
на ищеца, за да се получат всички строителни книжа за недвижимите имоти и
в тази връзка ответникът направил преводи в полза на трети лица – 4 пъти по
8 800 лв. и общо 15 000 лв. Ответниците са възразили и, че сумата, която се
твърди, че е предоставена в заем, е по-голяма от законовото ограничение за
плащане в брой. В договора не било посочено кога е предадена сумата и не
можел да служи за разписка, не бил ясен падежът на вноските. Обобщено е,
че не само, че ответникът не е получавал парични суми, а той превеждал
многократно пари на посочени от ищеца лица и звучало „абсурдно“ при
договор за заем да се превеждат пари не по сметката в договора, а по други
сметки на физически лица. Друго възражение, с което оспорват иска, е, че
ищецът не владеел български език. Евентуално е възразено, че договорът е
унищожаем, тъй като е сключен под заплаха да не се сключи окончателен
договор за продажба на недвижими имоти. В съдебно заседание е уточнено,
че се прави евентуално правопогасяващо възражение, че сумата 67 835, 73
лв., платена на трети лица, е платена в изпълнение на договора за заем.
Ответниците са представили писмени доказателства, които според тях
доказват възраженията им.
От представения с исковата молба договор за заем, по чийто оригинал
съдът е извършил оглед (чийто текст е обективиран на една страница до
половината й от лист формат А 4 и съдържа 3 члена – клаузи, извън уводната
част по индивидуализация на страните), е установено следното: между ищеца
като заемодател и ответника Н. като „длъжник“ и „Уникомс“ ЕООД като
„съдлъжник“ е сключен договор за следното: заемодателят дава, а длъжникът
получава сумата от 14 750 евро като заем, която сума длъжникът признава и
потвърждава, че е получил в брой; длъжникът поема задължение да изплати
сумата по следния начин – на 3 равни вноски по посочена банкова сметка със
4
срок за изплащане на сумата до 15.05.2020г., като „гарант за изплащането“ е
посочена фирмата на длъжника „Уникомс“ ЕООД. Договорът е подписан от
заемодателя и посочените длъжници.
В съдебно заседание, след изготвяне на доклада по делото, ищецът е
заел позиция, че представените от ответниците доказателства в по-голямата
си част са неотносими към спора, породен от договор за заем, - тези за
сделката покупко-продажба. Уточнил е, че сумата, предмет на договора за
заем, е предадена на ответника в началото на 2020г. – м.01. или м.02, когато
не са подписвани никакви документи и на 27.04.2020г. – датата, посочена
като дата на сключване на договора за заем ищецът, който не владее
български език, не е бил в РБ. Уточнено е още, че на 27.04.2020г. е оформена
документално сделката по повод дадените пари, въз основа на документ,
изпратен от ищеца до св.З., а самият ищец е подписал договора след
27.04.2020г.
Ответниците в хода на производството са акцентирали в защитата си
срещу исковете върху неоспорването от страна на ищеца на предоставянето
на данни от негова страна на лица с банкови сметки, на които ответникът да
заплаща парични суми, не бил оспорен и констативният протокол, с който
тази кореспонденция била водена, поради което са възразили, че дори да било
възникнало заемното правоотношение, то било погасено чрез плащане.
От показанията на св. З. - дългогодишен юридически консултант и
адвокат на фирмата на ищеца, e установено, че познава ответника Н.,
откогато започнали разговорите за продажбата на имот - на цех в Костинброд,
вероятно през 2019г. Свидетелят сочи, че именно той е подготвял
предварителния договор за продажбата на имота, което станало, когато г-н З.
довел ответника при свидетеля. Свидетелят предоставил на ответника
пълномощно от името на г-н З., за да бъде представляван пред нотариус при
подписването на нотариалния акт, както и договор за заем, който свидетелят
получил едновременно с пълномощното. Г-н З. се обадил на свидетеля и му
казал, че Л. му дължи някъде около 15 хил. евро, които не е могъл да си
получи, а му ги е дал лично. Свидетелят превел даден му от ищеца договор от
гръцки на български език и при срещата с ответника Н. му предоставил
договора за подпис. Срещата се състояла на 27.04.2020г. - един ден преди
изповядването на сделката с имота, в близост до дома на свидетеля, навън на
5
улицата. Л. дошъл и подписал договор за заем в 3 екземпляра, които останали
при свидетеля с идеята при плащане и 3-те екземпляра да бъдат унищожени.
Л. нямал въпроси по съдържанието на договора. Свидетелят счита, че ищецът
е подписал договора по-късно, тъй като му изпратил и 3 екземпляра от него.
Изказал е мнение, че Л. знаел за договора за заем. По време на срещата им
той дошъл с джипа си и когато му били дадени документите свидетелят стоял
срещу Л., който ги погледнал и започнал да подписва без да гледа, за което
свидетелят му предоставил химикалка, но се оказало, че тя пишела с черно
мастило. Свидетелят утвърждава, че на срещата двамата с ответника са били
сами. Не си спомня да е имало друг човек около ответника, твърди и, че не е
имало никакви действия по възпрепятстване на запознаването с документите
според него. На тази среща свидетелят дал на Л. само пълномощното, тъй
като знаел, че Н. и З. имали договорка всички подписани документи да
останат у свидетеля. Свидетелят твърди още, че е пратил по имейл екземпляр
от договора за заем на Л. веднага щом превел текста, изпратен му от ищеца.
По време на разпита си е заявил и, че пред него са стояли бележките му по
делото. Показанията на този свидетел, като участник от името на ищеца в
отношенията между страните и свидетелстващ за изпълнение и на свои
задължения, подлежат на критична преценка по реда на чл. 172 ГПК.
От показанията на св. Д. е установено, че познава Л. от много години,
приятели са, той бил кум на сватбата му, а свидетелят е и бивш служител на
„Уникомс“ ЕООД (дружеството, представлявано от ответника Н.). Този
свидетел утвърждава, че е виждал другия свидетел, разпитан преди него, един
единствен път, тогава свидетелят бил с маска, било пролетта на 2020г. Л. Н.
помолил свидетеля да го придружи за кураж, за да вземе документи, които му
необходими за финализиране на договор. Свидетелят, чийто показания като
близък на ответника, също подлежат на преценка по реда на процесуалното
правило на чл. 172 ГПК, е разказал своята версия за срещата между ответника
и другия свидетел. Сочи, че другият свидетел е предоставил на Л. едни
документи, а други, които носил със себе си, взел. Св. Д. останал в колата,
това което успял да чуе според разказа му, е, че св. З. искал Л. да му подпише
„някаква гаранция за продажбата“. Тонът на разговора им бил сравнително
приповдигнат на моменти. Според св. Д. Л. бил малко по-избухлив, тъй като
не му харесвало, че не знае какво подписва. В крайна сметка подписал,
защото му бил поставен въпрос „или подписва или няма да му дадат
6
документите, които са му необходими“. Подписал се на повече от едно място.
Получил документи, които казал на св. Д., че представляват нотариален акт и
пълномощно, като Л. първо се разписал върху едните документи, после си
получил джоба с документите, които взел. Св. Д. е изказал мнение, че на Л. не
му било приятно, че не е чел това, което трябвало да подписва, за което
свидетелят направил извод от фразата „Дайте ми поне един ден да ги
прочета“. Отговорът на възрастния мъж бил обаче, че за да получи
документите си, Л. трябвало първо да подпише „гаранцията“.
С оглед доводите срещу правилността на обжалваното решение,
очертаващи спорния предмет във въззивното производство, и въз основа на
събраните и обсъдени по-горе доказателства, при анализ на свидетелските
показания по-нататък в мотивите в правната част от изводите си, въззивният
съд намира следното:
Страните – ищецът като заемодател, а ответникът Н. като заемател са
обвързани от договор за заем, уреден в чл. 240 ЗЗД (не се поддържа друго
приложимо материално право), по който задължението за връщане на заетата
сума е обезпечено от другия ответник „Уникомс“ ЕООД. Предадената от
ищеца на ответника парична сума възлиза на 14 750 евро, съобразно
признанието на Л. Н. за неизгоден за него факт (доколкото съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест фактът на
получаване на сумата следва да бъде доказан от ищеца), като това е една от
основните характеристики на договора за заем - ако сумата не е предадена
няма сключен договор съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Сумата е трябвало да бъде
върната изцяло във вече изтекъл срок - до 15.05.2020г. Съгласно правилото за
разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК), както се
посочи, фактът на получаване на сумата, предмет на договора за заем, следва
да бъде доказан от ищеца, което той е сторил. В представения по делото
договор се съдържат всички съществени елементи на договора за заем, с
който заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се
задължава да върне заетата сума (чл. 240, ал. 1 ЗЗД). С оглед формалната
доказателствена сила на документа (чл. 180 ГПК), същият е доказателство, че
изявлението, съдържащо се в него, е направено от лицето, сочено за негов
автор, а като удостоверяващ неизгодни за издателя му факти се ползва и с
материална доказателствена сила (стойност) относно удостоверените
неизгодни факти, макар това признание да не е изключено от оценителната
7
дейност на съда за проверка на достоверността му по аргумент и от чл. 175
ГПК. В разглеждания случай обаче не е доказано възражението,
квалифицирано от ответниците като такова за липса на съгласие за
сключването на договор за заем, основано на твърдения, че ответникът Н. е
подписал „допълнителни документи“ - без да знае какво е съдържанието им и
с представата, че се касае за документи, съпроводни на уговаряната продажба
на недвижим имот, - само, за да получи пълномощното за продажба на
недвижим имот от името на дружеството, представлявано от ищеца.
Неправдоподобни са показанията на св. Д., че е взет за „кураж“ на срещата с
другия свидетел, при положение, че твърди, че срещата на ответника с другия
свидетел е била насрочена за получаване на документи за „финализиране“ на
договор. Дори и да се е намирал в автомобила на ответника, което другият
свидетел отрича, св. Д. не разказва да е бил очевидец на действия от страна на
св. З. по „закриване“ на по - голяма част от текста на документа/те, останали у
него, а и текстът на договора за заем, както се подчерта по-горе, е
обективиран на половината от страница от лист формат А 4 и за прочит на
краткото му съдържание далеч не е необходим „един ден“. Ето защо не може
да се приеме, че ответникът е подписал документ, с чието съдържание и
последици не е бил запознат. Неправдоподобно, с оглед съдържанието на
представения договор за заем, е и твърдението на св. Д., че подписаният на
капака на автомобила документ от ответника Н. е определен от св. З. като
„гаранция“ във връзка с възнамеряваната продажба на недвижим имот с
купувач дружеството, представлявано от Л. Н.. Сключването на договор за
продажба на недвижим имот на 28.04.2020г. между търговски дружества,
представлявани от ищеца, в качеството му на продавач и от ответника,
представляващ дружеството - купувач, не е спорно между страните. Не е
доказана обаче връзката между заемното правоотношение и това, възникнало
по договора за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт на
28.04.2020г. По същество чрез начина на подписване на договора за заем
ответниците обосновават възражение за грешка в правните последици на
подписания документ (с възражението, че е подписан документ във връзка с
продажбата без ответникът да се е запознал със съдържанието му, като не е
уточнено какъв би бил този конкретен документ, подлежащ на подписване от
купувача), което съчетано с възражението, че ответникът е бил „принуден“ да
го подпише под заплаха да не се сключи окончателен договор за продажба,
8
принципно е основание за унищожение за договора (чл. 28 и чл. 30 ЗЗД). Не е
доказано и възражението, че на ответника му е внушено настъпването на
неблагоприятни имуществени последици за представляваното от него
дружество – също ответник по делото, за да подпише документ,
документиращ договор за заем. Житейски нелогична е застъпваната теза, че за
да не се „изгубят“ вече платени авансово суми към 27.04.2020г. като част от
продажната цена на недвижим имот, ответникът е подписал документ с
неизвестни за него правни последици, евентуално такъв, съдържащ уговорки
на договор за заем на сума, възлизаща на процесната стойност. На следващо
място, евентуално административно нарушение на ЗОПБ, в случай, че сумата
е предадена на територията на страната, няма отношение към
действителността на договора за заем. Ищецът е уточнил, че представеният от
него документ има характер на разписка и удостоверява осъществил се факт.
В тази връзка е посочил, че тя удостоверява факта на предаване на сумата,
записана в документа, в предходен на датата 27.04.2020г. момент, на която
дата документът е подписан от ответниците (установимо и от съвкупната
преценка на гласните доказателства) и на която ищецът признава, че не е бил
на територията на РБ. Невладеенето на български език, при положение че
ищецът се позовава на документа, който служи за доказване на твърдяния от
него договор за заем, носещ и негов подпис, независимо кога е положен,
обективиращ в писмена форма постигнато съгласие за връщане на заетата
сума, и този документ, съставен от св. З. по възлагане на ищеца, е представен
от самия ищец, не е основание за недействителност на договора за заем, който
е неформален. Определящо в случая е, че документът е съставен на български
език и се противопоставя на ответниците, подписали този документ, които
владеят български език. Връзка между предоставянето на данни от страна на
ищеца за лица с банковите им сметки и плащането на парични суми на тези
лица от ответника преди и след сключването на договора за продажба между
„Рол Систем“ ООД, с органен представител ищецът, и „Уникомс“ ЕООД, с
представител ответникът Н., който е бил пълномощник на продавача, и
заемното правоотношение, в предмета на делото, не е доказана. Недоказаните
факти съдът отнася във вреда на носещия тежестта на доказване и във връзка
с това приема, че ответниците не са доказали и, че заетата сума е върната.
Следователно налице са предпоставки за ангажиране на търсената договорна
отговорност от ответниците, в това число за заплащане на обезщетение за
9
забава в размер на законната лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) за периода 16.06.2020г.
до подаването на исковата молба в претендирания размер, неоспорен
самостоятелно.
С оглед изложеното по-горе доводите във въззивната жалба са
неоснователни. Решението, предмет на обжалване, е правилно и подлежи на
потвърждаване, - до какъвто извод достигна САС след обсъждане на
относимите към спора доказателства през призмата на защитните средства на
ответниците – косвен резултат от решаващата дейност, която осъществи
въззивният съд. С оглед този изход на делото, за защита във въззивното
производство на ищеца – ответник по въззивната жалба се присъжда
адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 3 839, 38 лв., до който съдът
намали възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като
разглеждането на спора пред въззивната инстанция приключи в едно съдебно
заседание без събиране на нови доказателства.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2988 от 31 октомври 2022г. по гр. д. №
8735/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 12 състав.
ОСЪЖДА Л. В. Н., ЕГН **********, и „Уникомс“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплатят на К. С. З., роден на ********г., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 3 839, 38 лв. – разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10