Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 28.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 4476 по описа на ВРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Предявен е от М.Л.И. срещу И.О.И. иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за прекратяване с развод на сключения между същите на 09.05.1999г. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване и иск по чл. 59 СК за предоставяне упражняването на родителските права и определяне режим на лични отношения и за издръжка на родените от брака деца, иск по чл. 56 СК за ползването на семейното жилище, иск по чл.326 ГПК за запазване на фамилното име след развода, иск по чл. 145, ал.1 СК за определяне на издръжка на невиновния съпруг, иск по чл.32 СК за определяне на разделност на задължение, поето за нуждите на семейството.
Предявен е насрещен иск от И.О.И. срещу М.Л.И. с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за прекратяване с развод на сключения между същите на 09.05.1999г. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване и иск по чл. 59 СК за предоставяне упражняването на родителските права и определяне режим на лични отношения и за издръжка на родените от брака деца, иск по чл. 56 СК за ползването на семейното жилище, иск по чл. 57, ал.2 СК за определяне размер на наем за ползване на семейното жилище от другия съпруг.
Ищцата сочи, че сключили брак с акт за граждански брак № 115/09.05.1999г. и от брака си имат две деца Т.И.О., ЕГН ********** и А. И.И., ЕГН **********. Твърди, че след раждането на второто дете съпругът променил отношението си към нея като цялата отговорност по изграждане на семейното жилище се прехвърлило върху нея. И. не проявявал заинтересованост към семейството си, като имал и извънбрачна връзка за кратък период. Имало разногласия между тях, като брачният им съюз се разрушил, често се карали, като скандалите били инициирани от И.. От средата на месец юли 2016г. отношенията им се влошили и скандалите станали ежедневни, поради което предприели консултации с психолог за укрепването на връзката им, които не довели до успех. Сочи, че е подала молба по ЗЗДН. С ответника били във фактическа раздяла от месец август 2016г. Твърди, че преди напускането на семейното жилище ответникът не проявявал уважение и взаимност към нея, като упражнявал психически тормоз над нея. Сочи, че това негово поведение е довело до разрушаване на брачната връзка по негова вина. Ищцата сочи, че няма друго жилище освен семейното. Претендира издръжка от съпруга си в размер на 250 лева месечно, като сочи че този размер е определен съобразно данните на НСИ за разходите на домакинствата по групи. Направено е искане по чл.323 ГПК, по което съдът вече се е произнесъл. Сочи, че по време на брака за задоволяване нуждите на семейството е изтеглен потребителски кредит с цел да бъде погасен ипотечен такъв. Моли да бъде прекратен бракът й с ответника поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, да й се присъди издръжка като невиновен за развода съпруг в размер на 250 лева за тригодишен период, упражняването на родителските права по отношение на двете деца да бъде предоставено на нея, като бъде определен режим на лични отношения с бащата, да бъде определена издръжка в размер от 250 лева за всяко от децата, платима от ответника, след прекратяването на брака ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име. Ответникът да бъде осъден на заплаща ½ от вноската по договор за потребителски кредит, сключен по време на брака. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който заявява, че също желае прекратяване на брака, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищцата. Оспорва изцяло изложените фактически положения в исковата молба. Желае да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, да му бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на двете деца, да бъде определен режим на лични отношения с майката, да бъде осъдена да заплаща издръжка на децата. Възразява срещу приемането на заповед за незабавна защита и договор за потребителски кредит като неотносими към настоящия спор. В срока за отговор е предявил и насрещен иск, в който излага, че след сключване на брака с ищцата отношенията им са били добри, живеели са до дома на неговите родители, които са им оказвали подкрепа. С течение на времето отношенията им се влошили, като ищцата започнала да предизвиква скандали и да го обижда. През юли 2016г. установил, че съпругата му има извънбрачна връзка. След завръщането им от семейна почивка М. подала молба за по ЗЗДН и той бил отстранен от семейното им жилище и бил ограничен контакта му с децата, което им се отразило негативно. Това окончателно разрушило брачната връзка между него и ищцата. Сочи, че ищцата не е упражнявала необходимия родителски контрол над децата, което се е отразило негативно на поведението им и успеха им в училище. Сочи, че децата са привързани към него и той полага всички необходими грижи за тях. Моли да бъде прекратен бракът му с ищцата по главния иск поради дълбоко и непоправимо разстройство по нейна вина, да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, упражняването на родителските права по отношение на двете деца да бъде предоставено на него, като бъде определен режим на лични отношения с майката, да бъде определена издръжка в размер от 150 лева за всяко от децата, платима от майката.Претендира разноски. Моли в случай, че семейното жилище бъде предоставено на ищцата, тя да бъде осъдена да му заплаща месечен наем в размер от 100 лева на основание чл.57, ал.2 СК.
В представения отговор на предявения насрещен иск М.Л.И. оспорва твърденията, изложени в него от И.О.И.. Твърди, че вина за охладняването на отношенията между тях носи той. Сочи, че тя е носила цялата отговорност за организацията и строежа на семейното им жилище, изплащането на кредита за неговото финансиране. Навежда доводи, че брачната връзка между тях се разрушила по вина на съпруга, който създавал напрежение между тях и упражнявал тормоз над нея. Твърди, че тя е родителят, който разполага с по-добри родителски качества и разполага с материални възможности да се грижи за децата. Сочи, че доводите в насрещната искова молба за проблеми с децата, причинени от поведението на майката, са необосновани, а в действителност причина за същите е лошия пример, даван от бащата, както и че соченото посещение в училището на А. е било по нейно настояване. Твърди , че ищецът по насрещния иск не може да полага необходимите грижи за децата, като при тяхното изпълнение ще бъде подпомаган и заместван от майка си. Счита, че претендираният размер на иска по чл.57, ал.2 СК. Навежда доводи, че при определянето му съдът следва да приспадне от наема сумата за ползване на съответната част от жилището от децата, като се предвиди, че за задоволяване техните жилищни нужди са необходими както жилищни, така и сервизни помещения.
След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 115 от 09.05.1999г., съставен в гр. Враца, М.Л.Г. и И.О.И. сключили граждански брак, като след брака съпругата приела фамилното име на съпруга - И..
От представения по делото заверен препис от удостоверение за раждане, съставен в гр. Враца въз основа на акт за раждане № 50/24.01.2000 г., се установява, че от брака си страните имат общо непълнолетно дете – Т.И.О., родено на *** г., а от удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане №240/25.11.2008г. се установява, че от брака си страните имат и малолетно дете – А. И.И., роден на ***г.
Установява се от представени нотариален акт №172, том Х, рег. №11203, дело №1249 от 2008г. при нотариус Венцислав Василев, рег.№ 338 при НК, че страните са собственици на недвижим имот, представляващ 58 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1013.59, находящ се в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АК, на адрес гр. Враца, ул. „******, целият с площ от 331 кв.м, заедно с построените в същия имот сграда с идентификатор №12259.1013.59.2 със застроена площ от 31 кв.м. с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна и сграда с идентификатор №12259.1013.59.2 , с площ от 19 кв.м. с предназначение жилищна сграда, еднофамилна.
Представен е договор за потребителски кредит №1410140887415860 от 27.10.2014г. с „Райфайзен банк” ЕАД, от който се установява, че страните са солидарни длъжници по него за сумата от 41 320 лева с краен срок за погасяване на кредита 15.11.2024г., съгласно погасителен план от дата 27.10.2014г., неразделна част от договора. От представено извлечение към договора се установява, че от сключването му до 17.10.2016г. анюитетните вноски по кредита са внасяни в срок.
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №43, том ІХ, рег. №9225, дело №1000 от 2008г. на нотариус Венцислав Василев, рег. №338 при НК, се установява, че М.И. като кредитополучател и ипотекарен длъжник и И.О.И. като съдлъжник и ипотекарен длъжник са учредили в полза на кредитора „Райфайзен банк” ЕАД ипотека върху собствените си имоти по нотариален акт №172, том Х, рег. №11203, дело №1249 от 2008г. при нотариус Венцислав Василев, рег.№ 338 при НК. Ипотеката е учредена за обезпечаване на банков кредит от 22.08.2008г. Представено е съгласие от страна на „Райфайзен банк” ЕАД за заличаване на посочената ипотека поради изплащане на задължението.
Представени са по делото декларация от М.И. по чл.8, ал.8 от ЗЗДт и чл.125, ал.3 СК и от Т.Н. Л., от които се установява, че за времето от 16.09.2016г. до 18.09.2016г. контрол и надзор над децата А. и Т.И. ще упражнява Т. Л.. Това обстоятелство се установява и от свидетелката М.А..
От представена справка за актуални трудови договори на И.О.И. се установява, че същият към настоящия момент е в трудово правоотношение с О.М.С. САЛЕРИ ИСТЪРН ЮРЪП от 29.08.2014г. с основна заплата от 883 лева. Видно от представен трудов договор №24/23.12.2016г. със същия работодател И.О.И., считано от 01.01.2017г. получава основно месечно трудово възнаграждение в размер от 1010 лева. От представените два броя фишове за заплати на О.М.С. САЛЕРИ КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ се установява, че с допълнителните възнаграждения чистата сума за получаване за месец януари заедно с изплатен аванс е 1040,54 лева, а за месец февруари – 1055,57 лева.
От представена справка за актуални трудови договори на М.Л.И. се установява, че същата е в трудово правоотношение с КАММАРТОН БЪЛГАРИЯ от 14.03.2003г. с основна заплата от 200 лева. В съдебно заседание на 23.11.2016г. М.И. е признала, че действителният й доход е 1580 лева, а основното й трудово възнаграждение е 1200 лева.
Представена е по делото психолого-педагогическа характеристика на детето А. И.И., изготвена от НУ „ **********”. От нея се установява, че детето посещава редовно учебните занятия, вземат го навреме от училище, посещава занималня, поддържа добра лична хигиена и има изградени хигиенни и културни навици, поведението му е добро, разбира се със съучениците си, не проявява агресия. Майката е човекът, който се интересува и се грижи за детето.
От представена по делото характеристика на ученика за Т.И.О., изготвена от ПЕГ „**********” гр. Враца, се установява, че същата няма наложени санкции и е завършила първия учебен срок с успех Много добър 4.50. Посочено, е че до момента във връзка с успеха на ученика са проведени две срещи с майката на детето, проведени са телефонни разговори с бащата относно поведението на ученичката и нейния успех.
От представения по делото социален доклад се установява, че децата Т. и А. към настоящия момент живеят с майка си, която полага всички необходими грижи за тях, осигурила им е подходящи условия на живот, в пълна степен е задоволила техните потребности. Майката поддържа добра лична и битова хигиена на децата. Налице е емоционална връзка между двете деца и двамата родители. Бащата също оказва съдействие при обгрижването на децата. Двете деца заявяват, че не могат да определят предпочитание с кой родител искат да живеят. Не е отбелязано някой от двамата родители да има намален родителски капацитет, като е отразено, че всеки от тях полага необходимите грижи за децата. В съдебно заседание социалния работник е уточнил, че са налице проблеми в поведението на детето А., които са провокирани от цялостната обстановка в семейството. Детето Т. е била в обтегнати отношения с майка си, но същите са претърпяли развитие в положителен аспект. Майката и бащата са еднакво загрижени и изявяват желание да подобрят родителските си качества.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което семейното жилище, находящо се в гр. Враца, ул. „****** не може да бъде разделено и да се ползва поотделно от двамата съпрузи, както и че месечната наемна стойност на незаетата от децата част от жилището е в размер от 197 лева, като стойността на чистия наем за ½ от имота е 99 лева.
Установява се от представена имотна справка по лице, че ищцата М. не притежава друго жилище освен това в гр. Враца, ул. „******.
При изслушването на детето Т. се установява, че то няма предпочитание с кой от родителите си да живее. Желае да запази стаята, която обитава, като от страна на родителите на баща й, както и от него, е оказвано влияние върху нея като са заявявали, че ако предпочете да живее с майка си вече няма да може да живее в стаята, която счита за своя.
По делото са събрани гласни доказателствени средства. При произнасяне по поисканите привременни мерки е изслушана М.А., която установява, че не е забелязвала сериозни проблеми в семейството до момента. Майката води децата на училище, а те често гостуват на баба си в следобедните часове след училище. Сочи, че бащата е полагал грижи за децата, както и че децата са привързани към неговите родители, които помагат в отглеждането им.
Свидетелят Н.П. излага, че ищцата М. е полагала и продължава да полага основни грижи за децата – водила ги е на детска градина, на училище, грижи се за техния режим, възпитание, здраве. Сочи, че нейното дете посещава същия лекар и при него тя е виждала само М.. Страните имали спорове и в миналото относно възпитанието и отглеждането на децата, отношенията им се влошили след започване на бракоразводното дело. Страните положили усилия за подобряване на отношенията си, но те били безрезултатни.
Свидетелят Н.К. излага, че познава ищцата от 11 години, като тя е споделяла с него в този период за личните си семейни проблеми, за скандали със съпруга си, необоснована ревност от негова страна, на която е ставал свидетел лично. Присъствал е на скандал в заведение, в което са били ищцата и нейни колеги. Сочи, че ищцата М. полагала основни грижи за децата и за семейството, за изграждането на семейното жилище, положила усилия за подобряване на взаимоотношенията със съпруга си, посещавали терапевт. Излага, че М. многократно е споделяла за скандали със съпруга си, като той лично е станал свидетел на такъв в заведението, в което са били заедно с други колеги.
Свидетелят Т. установява, че ответникът И. полага грижи за децата си, поддържа контакт с тях, осигурява им средства, децата са привързани към неговите родители, които също се грижат за тях. Сочи, че И. е споделял с него, че съпругата му извънбрачна връзка.
Показанията на свидетелката Л. следва да се преценяват от съда с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и нейната вероятна заинтересованост, тъй като същата е майка на ответника И.И.. Дадените от нея показания противоречат на показанията на другите свидетели, както и на представените по делото характеристики от училищата, които посещават децата, където е удостоверено, че основно контакт се поддържа с майката и тя е родителят, който се ангажира с проблемите на децата в училище, поради което не следва да бъдат ценени в тази част. Свидетелят излага, че децата посещават дома й всеки ден, в отсъствието и в присъствието на баща си – ответника И.И.. Свидетелите Т. сочи, че И.И. е организирал последния рожден ден на сина си, а свидетелката Л. – че е организирал коледна почивка за децата.
Представени са преводни нареждания, от които се установява, че бащата е заплащал постановената с определение за привременни мерки на настоящия съдебен състав издръжка за децата в рамките на текущия период за който се е отнасяла.
Представените заповед за незабавна защита, за окончателна защита и решение №526 от 14.09.2016г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са годни доказателства да установява посочените в тях обстоятелства. След оттегляне на молбата за защита пред въззивната инстанция те са били обезсилени.
Други допустими, относими и необходими доказателства не са представени.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Като основания за разстройството на брака се навежда от всяка от страните виновното поведение на другата, като ищцата М. сочи, че вината е на съпруга й, който не е изпълнявал своето задължение за взаимност в отговорностите и грижите за семейството – фактически и финансови, а ищецът по насрещния иск сочи като причина за разстройството на брака им извънбрачната връзка на съпругата му.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са във
фактическа раздяла, считано от месец август 2016 г., когато И.И. напуснал
семейното жилище с оглед издадена заповед за незабавна защита по отношение на М.И..
Страните положили усилия за подобряване на взаимоотношенията си непосредствено
преди фактическата раздяла, но те били неуспешни, въпреки че са потърсили
професионална помощ. Съдът намира, че между страните е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване. Брачната връзка между тях е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени в един
относително продължителен период от време /около 8 месеца/. Всеки от съпрузите
е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. При това състояние на брачната връзка
не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание
на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
което налага неговото прекратяване.
С оглед направеното искане за произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка, на осн. чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този въпрос.
От показанията на св. Първанова и К. се установява, че основни грижи за децата и семейството през време на брака полагала съпругата М.. Сочат, че в семейството е имало проблеми и скандали в продължителен период от време, като св. К. е установил, че съпругът И. е изпитвал необоснована ревност спрямо М. което е ставало повод за скандали, включително на публични места, като И. е обиждал и нагрубявал М.. От друга страна се установи от свидетеля Т., че съпругата М. е имала извънбрачна връзка. Установява се, че посочената изневяра не е станала непосредствен повод за раздялата на страните, като страните са полагали усилия след узнаването на съпруга И. за заздравяване на брачната им връзка.
От изложеното съдът намира, че по безспорен начин се установи фактът, че през време на брака им съпругът И. не е споделял грижите за семейството и децата със съпругата си М. съответно с изискването за равенство и взаимност, обиждал я е и я е нагрубявал, включително на публични места и пред нейни колеги, без действителен повод поради необоснована ревност от негова страна. Едновременно с това се установи наличие на извънбрачна връзка на съпругата М., която не е оспорена от нея. Следва да се даде отговор на въпроса дали поведението на някой от съпрузите е такова брачно провинение, което да се определи като вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачния съюз.
Брачната връзка отразява отношения между пълнолетни и равнопоставени правни субекти, които доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в правната доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на субективизъм в процеса, константната съдебна практика е възприела разрешението да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия, пък, се отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и баща-дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера, възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и вижданията им за същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се свеждат до това, да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави, с отношението, първо - на всеки от съпрузите, и после – на обществото, към съдържанието на брака, а след като констатира разминаване, да прецени по въздействието, което са оказали, дали това води, и в каква степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой е носителят на брачната вина. По делото по несъмнен начин се доказа, че между страните е имало периодични проблеми и скандали, които са били свързани както с несъгласие относно отглеждане на техните деца, така и с прояви на ревност от страна на съпруга И., както и извънбрачна връзка на съпругата М., осъществена в през 2016г. Узнаването за изневярата не е било причина за напускане на семейния дом от страна на И.И.. След този момент страните са положили усилия за укрепване на брачната връзка помежду си. Не може да се приеме в конкретния случай, че поведението на някой от съпрузите е станало основна причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а в съвкупност поведението и отношението на всеки от тях към другия е довело до разрушаване на брачната връзка помежду им. Законът не формулира изрично причините, които могат да доведат до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като те се изследват във всеки конкретен случаи съобразно особеностите, очертани по-горе. В този конкретен случай не се установи, че конкретно поведение на някой от съпрузите е довело до настъпването на окончателния крах в брачните отношения между тях. Вината за това носят и двете страни, поради което искът за признаване на изключителна вина на някой от тях не следва да бъде уважаван.
По иска за предоставяне
упражняването на родителките права и определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по въпроса на кого от
родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда
преди всичко от интересите на детето.
Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените
критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване
е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на понятието
“най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт.
Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта,
пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като
цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата,
касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила
от 3.07.1991 г.),
съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
По отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че двете страни разполагат с необходимите финансови средства за отглеждане на децата и могат да осигурят необходимите битови условия за това. Доходите на майката са около 1500 лв. на месец, а на бащата около 1100 лева.
По отношение на социално-битовите условия за отглеждането на децата, същите понастоящем живеят живее със своята майка в семейното жилище. От представения социален доклад се установява, че жилищните и хигиенно-битовите условия за отглеждане на децата са на много добро ниво. Осигурено е необходимото пространство и площ, съответстващи на индивидуалните и базови потребности на всяко от децата. Отразено е, че майката разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на детето, както и че контактите с бащата не са прекъсвани. Установява се, че бащата също разполага с родителски капацитет, изразява готовност да полага грижи за тях и може да бъде подпомаган в това от своите родители, които живеят в непосредствена близост до семейното жилище.
Що се отнася до
възрастта на децата, то съгласно т. II, б. “ж” ППВС №
1/12.11.1974 г. възрастта е обстоятелство, което може да окаже значение, когато
наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Това е и причината, поради
която се сочи, че ниска възраст, при която по-пригодна за отглеждането на
детето се оказва майката, е тази, когато детето е пеленаче и в първите години от живота си.
Това разрешение няма отношение към настоящия случай, тъй като нито едно от
децата не е в тази възраст.
Като съобрази представените по делото
доказателства – характеристики на децата от училищата, които посещават, където
се сочи, че майката е лицето, с което комуникират основно при възникване на
проблеми с децата, събраните гласни доказателства установява, че до този момент
майката е родителят, който е полагал основни грижи за децата, за тяхното
отглеждане и възпитание. Като взе предвид и обстоятелството, че социалният
работник сочи, че майката е потърсила подкрепа и е подобрила отношенията с
дъщеря си, като данните за сериозен разрив в тях от свидетеля Л., не се
подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, включително от
изслушването на детето Т..
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на децата Т. и А., съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на майката на децата М.Л.И.. Местоживеенето на децата ще съвпада с местоживеенето на майката – град Враца, ул. „******.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
По отношение на личните
отношения между децата Т.И.О. и А. И.И.
и техния баща И.О.И., с когото децата няма да живеят, както и по въпроса за
издръжката:
Личните отношения между децата и
родителя, при когото те няма да живеят, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители са се грижили за децата, докато са живели заедно и бащата И.И. продължава да полага грижи в рамките на определения към момента режим и извън него, съгласно уговорка между него и съпругата му. Съдът намира, че на бащата трябва да се осигури правото да взема децата при себе си два пъти в месеца – всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване, като ги взима от адреса, на който живеят с майката не по-рано от 10,00 ч. в съботата и го връща на същия адрес в неделята не по-късно от 18,00 ч. На бащата следва да се осигури и възможност да взема децата при себе си и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По издръжката:
Предявеният
иск за издръжка е за сумата от 250 лв. на месец за всяко дете. Съдът взе
предвид, че не се установиха специфични нужди на децата, които да налагат
по-висок размер на издръжката от обичания за дете на възраст съответна на всяко
от тях за осигуряване на необходимото за храна, дрехи, обучение и свързаните с
неговите потребности разходи. Като съобрази, че детето А. е на осем години, съдът намира, че
необходимата сума за неговата издръжка е 330 лева, като бащата следва да
заплаща сумата от 170 лева, а майката, при която детето живее, отговаря за
остатъка от 160 лева. За детето Т., което е на възраст от 16 години
необходимата сума е от 400 лева, от които бащата следва да заплаща сумата от
220 лева, а майката, при която детето живее, отговаря за разликата до сумата от
180 лева. Установи се по делото, че бащата има доход от 1100 лева на месец,
поради което същият има възможност да осигурява посочената издръжка на децата
си. Следва да се има предвид, че родителят дължи издръжка на непълнолетните си
деца, независимо от дохода си, както и че минималната издръжка към настоящия
момент е 115 лева, която се присъжда и в хипотеза на работоспособен родител,
чиито доходи са неустановени и не е доказано, че същият разполага с имущество и
реализира някакъв доход.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име И.. Ответникът не се е противопоставил на това искане, поради което то следва да бъде уважено.
По иска по чл.32, ал.2 СК:
Ищцата не установи по безспорен начин, че кредит по договор от 27.10.2014г. е поет за нужди на семейството. В него е посочено единствено, че е кредит за потребителски нужди, но не е уговорено изрично че ще бъде използван за рефинансиране на друг кредит, сумата от който е била използвана за изграждане на семейното жилище. Не са събрани и други доказателства, от които да се установява това обстоятелство или друга нужда на семейството, която е покрила заемната сума. Свидетелите не сочат конкретен период, в който е сключен договор за рефинансиране на ипотечен кредит за изграждане на семейното жилище и не може да бъде направен извод, че именно представения договор за заем е сключен с тази цел. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.56 СК:
Не се спори между
страните, че жилището, находящо се в гр. Враца, ул. „****** е семейно жилище по
смисъла на §1, т. 1 ДР към СК, което
страните са обитавали заедно с децата си до настъпването на фактическата
раздяла. .Ищцата М. установи, че за нея е налице жилищна нужда с оглед
обстятелството, че не разполага друг недвижим имот в гр. Враца. Съдът съобразява
и интересите на децата, упражняването на родителските права за които е
предоставено на майката М., поради което нейното искане за възлагане на
семейното жилище следва да бъде уважено. Следва да бъде уважено искането по
чл.57, ал.2 СК на ответника за определяне на размера на наема на неговата част
от имота като съобрази площта, която ползват децата и за която не се дължи
наем. Съобразно приетатото по делото заключение на експертиза размерът на
дължимия наем за ½ от имота след приспадане на площта, която се ползва
от децата е 99 лева, в която следва да бъде определен и наема, дължим от ищцата
М..
По иска по чл.145 СК:
Съгласно практиката на ВКС, изразена в Решение № 248 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2011 г., III г. о., ГК за издръжката на бивш съпруг важат общите условия за получаване и даване на издръжка/невъзможност за издържане от собствено имущество поради нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка/ и специалните правила относно - значението на вината, срока на издръжката и прекратяването й. Установи се по делото, че ищцата разполага с доход, от който може да се издържа, който е в по-висок размер от дохода на ответника. Също така съдът установи вина и на двамата съпрузи за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Не са налице предпоставките за уважаване на този иск, поради което той следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски с оглед наличие на вина за прекратяване на брака у другия. Съдът
счита, че с оглед установената вина и на двамата съпрузи за настъпването на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака всеки от тях следва да понесе
разноските по производството така както ги е направил.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между М.Л.И. с ЕГН ********** *** и И.О.И. с ЕГН ********** ***, сключили граждански брак на 09.05.1999 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 115/09.05.1999 г. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права над двете деца Т.И.О., ЕГН ********** и А. И.И., ЕГН **********, на майката М.Л.И. с ЕГН **********, като постановява същите да живеят при майката на адрес: гр. Враца, ул. „******.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.О.И. с ЕГН ********** с децата Т.И.О., ЕГН ********** и А. И.И., ЕГН **********, както следва:
- всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване, като ги взима от адреса, на който живеят с майката не по-рано от 10,00 ч. в съботата и ги връща на същия адрес в неделята не по-късно от 18,00 ч.
- един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата М.Л.И. с ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име - И..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 СК семейното жилище, находящо се в гр. Враца, ул. „****** за ползване на М.Л.И. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.2 СК размер на наема за семейното жилище от 99 лева месечно, който да бъде заплащан от М.Л.И. с ЕГН ********** на И.О.И. с ЕГН **********
ОСЪЖДА И.О.И. с ЕГН ********** да заплаща на Т.И.О., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.Л.И. с ЕГН **********, издръжка в размер на 220,00 лв., считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над тази сума до пълния предявен размер от 250 лева.
ОСЪЖДА И.О.И. с ЕГН ********** да заплаща на А. И.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Л.И. с ЕГН **********, издръжка в размер на 170,00 лв., считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над тази сума до пълния предявен размер от 250 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.О.И. с ЕГН ********** иск за предоставяне упражняването на родителските права над децата Т.И.О., ЕГН ********** и А. И.И., ЕГН **********, определяне на режим на лични отношения на децата с майката М.Л.И., за определяне на издръжка в размер от 150 лева за всяко от децата, платима от майката, както и за предоставяне на семейното жилище
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Л.И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.145 СК срещу И.О.И. с ЕГН ********** за определяне на издръжка в размер на 250 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Л.И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.32, ал.2 СК срещу И.О.И. с ЕГН **********, който да поеме ½ от задължение по договор за потребителски кредит от 17.10.2014г.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: