№ 4001
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20223110101205 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на ЗИПТРИП ЕООД,
****, седалище и адрес на управление с.****, който е предявил срещу
ответника “Лев Инс“ АД, ****, със седалище гр. София, бул. "****" № 51
частичен иск с пр.осн.чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да му
заплати сумата в размер на 308 лв. /след допуснато изменение на иска в
проведено съдебно заседание от 15.11.2022г., на първоначално заведена
искова претенция за сумата от 1 лв., представляваща частична искова
претенция от сумата 440 лв./, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско" на МПС, за имуществени вреди на
собствения му лек автомобил марка „Субару“, модел „Аутбек“ с peг.№****,
настъпили от застрахователно събитие на 13.7.2021 г. около 10.00 часа на
ул.**** № 3, гр. Варна.
Твърденията в молбата са, че вредите са настъпили когато автомобилът
е бил паркиран, когато е установено, че задната броня е надраскана в дясно.
Твърденията от които ищецът черпи права са следните: Ищецът има с
ответното застрахователно дружество сключена имуществена застраховка
„Каско" на МПС на собствения му лек автомобил марка „Субару“, модел
„Аутбек“ с peг.№****. На 13.7.2021 г. е настъпило застрахователно събитие в
гр.Варна когато автомобилът е бил паркиран. Установена е щета надраскана в
дясно задна броня. Застрахователят е бил уведомен незабавно за настъпилито
събитие, образувана е щета № **** и негови служители са извършили оглед
на автомобила като са констатирали следните щети: боя задна броня. Към
момента не е заплатено застрахователно обезщетение от ответното
дружество. Ищецът моли ответника да му заплати и разноските за
1
производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество. Оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че за
същата щета е изплатено обезщетение в размер на 131 лева на 26.08.2021 г.,
поради което правото на ищеца да претендира обезщетение по съдебен ред е
преклудирано. Оспорва претенцията за обезщетение за забава, тъй като
същото става изискуемо след изтичане на максималния срок за произнасяне
на застрахователя, който е посочен в КЗ и след представяне на всички
изискуеми документи. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски
за производството.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, представлява се от адв. М., чрез който поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован се представлява се от адв. Владимиров,
който поддържа отговора. .
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск по чл. 405 от КЗ и
чл.86 ЗЗД. За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя
по застраховка „Каско“ ищецът следва да установи положителните факти, от
които черпи права, а именно твърденията си в молбата за настъпили вреди,
правото да търси обезщетение от застрахователя и размера на вредите, като
докаже същите.
В тежест на ответника е да установи възраженията си за недължимост
на претендираното обезщетение като установи положителните факти, от
които черпи права.
Не се спори по делото, че между страните е учредено валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ по полица
№ **** от 26.08.2020 г. със срок на действие до 27.08.2021г., както и
настъпилото по време на действие на договора застрахователно събитие в гр.
Варна по описания в исковата молба механизъм на ПТП; че описаните щети
по МПС, а именно увреждания по задна броня /дясно/ са резултат от
застрахователното събитие;
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия
съдебен състав е досежно размера на предявените граждански притезания.
Ответникът към датата на устните състезания е заплатил сумата в размер от
131 лева, видно от банково извлечение от 26.08.2021г. с наредител ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД и получател ищеца по делото ЗИПТРИП ЕООД, с посочено
основание за превода 003-1301-21-000315. Видно е от приложен по делото
препис от документ Опис – заключение по щета № **** че именно под
посочения номер е заведена щетата, причинена на застрахованото МПС,
2
обезщетение за което е получено именно в размера от 131 лв. от
затрахователя.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид установена практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т.
о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №
79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по
т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия
КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението
на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността
на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само
досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т.
о., ТК).
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ и го цени като пълно,
ясно, обективно и компетентно дадено. Съгласно същото за обезщетяване на
вредата е необходима като средна пазарна стойност към датата на ПТП
сумата 439.18 лева.
Вещото лице е определило възстановителната стойност по средни
пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици и по средни
пазарни цени за нови оригинални части, като е определил средната пазарна
цена на резервни части, след като е сравнило цените за ремонт в 3 /три/
авомобилни сервиза – „Тандер корпорация“, „Интеркарс“ и „Тарос трийд“ и
средната пазарна цена за труд в автосервизи „Алианс Ауто“, „Мавро ВМ“ и
„Булвария“, като средно определена пазарна цена 1 нормочас възлиза на 30.00
лв. с ДДС. Въз основа на средните пазарни цени на материали и труд, вещото
лице е установило, че Д/М Броня задна 1.4. х 30.00 лв. възлиза на 42.00 лв.,
Р/О Броня задна 1.0 ч. х 30.00 лв. възлиза на 30.00 лв., боядисване броня
задна 4.8 ч. х 30.00 лв. възлиза на 144.00 лв., автобоя к-кт 0.280 л. х 294.00 лв.
= 82.32 лв., Допълнителни материали 0.8 х 82.32 лв. възлизащи на 65.86 лв.,
получаване на цвят (Тониране) 1.0 ч. х 30.00 лв. възлизащо на 30.00 лв.,
ускорено сушене (бояджийска камера) 1.5 ч. х 30.00 лв. възлизащо на 45.00
лв., или общо за броня задна – всичко 439.18 лв. Въз основа на проучването
вещото лице е стигнало до извода, че общата стойност на уврежданията на
3
процесния автомобил за елемент „броня задна“, поотделно като обща сума,
като се определи стойността на частите по средни пазарни цени към датата на
събитието, и средни пазарни цени на труда, като се съобрази и разпоредбата
на чл. 400, ал. 2 КЗ – без да се прилага коефициент на овехтяване, е в размер
на 439.18 лв.
По изложените мотиви, при наличие на всички положителни
предпоставки, следва да се уважи предявеният осъдителен иск за изплащане
на застрахователно обезщетение в претендирания размер от 308 лв., която
сума представлява разликата над изплатеното до момента обещетение от
застрахователя в размер от 131 лева до действително претърпените вреди в
размер от 439.18 лева съгласно неоспореното заключение на САТЕ.
Относно претенцията за мораторна лихва, начислена върху главното
вземане, настоящият състав намира, че според нормата на чл. 409 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, едва след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според последната
разпоредба при настъпване на застрахователното събитие - застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като
същият не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно
чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 /петнадесет/ работни дни, считано от представянето на
всички доказателства по чл. 106.
Предвид изложеното обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 308 лева се дължи за времето, считано от 15 дни след
получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение от
ответника, което е станало на 14.07.2021 г., или с начална дата на начисляване
на лихвата – 05.08.2021г.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто
общ размер възлиза на 550.00 лева, съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК и ангажираните писмени документи, удостоверяващи сторените
разходи, от която 50.00 лева за държавна такса; 100.00 лева за депозит за
вещо лице по САТЕ и 400.00 лева за заплатен хонорар за един адвокат в
нормативно установения минимум, като приема за основателно
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адв. възнаграждение. Съдът споделя доводите на
ответника, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид
което претендирания адв. хонорар от 500 лв. следва да бъде намален до
минимално установения по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адв.
4
възнаграждения в редакцията й от датата на сключване на договора от
15.11.2022г. в размер на 400 лв., на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
**********, гр. София, бул. „****“ № 67А да заплати на „ЗИПТРИП“
ЕООД, ****, с адрес: обл. Варна, с. ***, местност Панорама, ПИ 506.126
сумата в размер от 308 /триста и осем/ лева, представляваща остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна щета № 0003-
1301-21-000315 за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждания по задна броня /дясно/ на л. а. марка „Субару“, модел „Аутбек“,
рег. № **** ВР, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие
на 13.07.2021 г. в гр. Варна, ул. „****“ № 3 по застраховка „Каско“ от
26.08.2020 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва,
считано от 05.08.2022 г. /дататата на изтичане на 15 /петнадесет/ работни дни
от датата на уведомлението за настъпилата щета/ до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр.ал.5 от ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК **********, гр. София, бул. „****“ № 67А да заплати на
„ЗИПТРИП“ ЕООД, ****, с адрес: обл. Варна, с. ***, местност Панорама, ПИ
506.126 сумата в общ размер от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които
50.00 лева – държавна такса; 100.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ и
400.00 лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5