Определение по дело №891/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 723
Дата: 8 август 2018 г. (в сила от 23 август 2018 г.)
Съдия: Петър Митев
Дело: 20183100200891
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2018 г.

Съдържание на акта

 

П Р О Т О К О Л

 

                                                 № 723/8.8.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                        Наказателно отделение

На осми август                                                  две хиляди и  осемнадесета година

В публично заседание, в следния състав:    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МИТЕВ

                           

Секретар Д. ВЪЛЧЕВА

Прокурор Р. ГЕОРГИЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия Митев

ЧНД № 891 по описа за 2018 г.

На именното повикване в  14.20  часа се явиха:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.А.А.  – явява се лично, като се води от Затвора – Варна и с адв.Димо Петров, преупълномощен от адв.С.Х., определен от ВАК за служебен защитник, по искане на съда.

 

 

НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – Варна ЙОРДАН Й.  - редовно призован, явява се лично.

 

Съдът, като взе предвид изразеното от лишеното от свобода лице, че желае по делото да го представлява адвокат, но поради това, че няма възможност да упълномощи такъв, желае да му бъде назначен служебен защитник и с оглед опазване правата на осъденото лице съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАЗНАЧАВА  за служебен защитник на лишеният от свобода Д.А.А. адвокат Димо Петров, преупълномощен от адв.С.Х., определен от ВАК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Н-КА НА ЗАТВОРА: Да се даде ход на делото.

 

АДВ. ПЕТРОВ : Да се даде ход на делото.

 

 

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Прочитат се данните от личното досие на  осъденото лице и приложените към делото писмени документи.

 

НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – Считам молбата за допустима, но неоснователна. Налице е активно наказание, което влиза в разрез с доказателствата и нормата на чл.439а от НПК, с което считам, че молбата се явява неоснователна.

 

ПРОКУРОРЪТ – Считам молбата за допустима, но неоснователна. Към настоящият момент  осъденото лице е изтърпяло фактически повече от 2/3 от определеното му наказание в размер на две години лишаване от свобода от ВРС. От приобщените доказателства по делото намирам, че липсват такива за  настъпила  трайна и необратима положителна промяна, която да сочи за неговото превъзпитание и поправяне и аргументи за това са както отчетените високи стойности за риска  от рецидив от 118 т., който бележи към настоящия момент спад само  с 2т. и запазва високите си стойности, независимо от корекционната си работа с осъдения.

Липсват доказателства за преодолени дефицити в зоните „Отношение към правонарушението“, „Злоупотреба с наркотици“, „Трудова заетост“. Налични са и средните стойности за вреди към обществото. По отношение на осъденото лице са налагани дисциплинарни наказания през 2018 г. за допуснати нарушения и саморазправа с друг лишен от свобода и по отношение на него в становището е изразено, че  липсва самоконтрол в поведенческите прояви, което поведение в никакъв случай не може да бъде определено като добро и считам, че липсва втората предпоставка за постигане на основните цели на наказанието.

 

АДВ.ПЕТРОВ – Видно от доказателствата по преписката, моят подзащитен има още 2 месеца и 25 дни до изтърпяване на наказанието. Още през 2017 г. при влизането му в затвора, след четири месеца той започва да получава похвали и получава три похвали през 2017 г. и една през 2018 г.,  което показва, че той, както се сочи в преписката, проявява постоянство и добросъвестност при изпълнението на задълженията и е награждаван за това.

Считам, че следва да бъде освободен предсрочно поради горните обстоятелства, а относно становището, което дава  затвора, че не би следвало да бъде освобождаван се гради на базата на негово очаквано поведение след излизане от затвора, което е неправилно, т.к. не може да се предвиди какво е бъдещото поведение на един човек, дори да е затворник.

С оглед на малкия остатък и на горните обстоятелства, моля да бъде   предсрочно освободен моя подзащитен.

 

Л.СВ.А. – Съжалявам за това наказание. Работя и се държа добре и всичко е нормално и в момент още работя.

Съжалявам за деянието си.

Искам да бъда  освободен условно предсрочно.

 

 

Съдът, след като взе предвид депозираната молба от лишеният от свобода, като съобрази становищата на страните в с.з. и личната защита на осъденото лице, както и материалите от досието на осъдения, намери молбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

 

За разлика от защитата, съдът счита, че по делото не са налице всички предпоставки по отношение на наказанието да бъде постановено УПО от остатъка като не може да бъде изведен краен и окончателен извод за настъпила положителна промяна у лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието, т.к. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Постъпил е в затвора на 13.04.2017 г., където търпи групирано общо наказание в размер на 2 години Лишаване от свобода, определено му с протоколно определение от 03.04.2018 г. по  ЧНД№1049/2018 г. на ВРС.

 От приложената актуална справка на затвора е видно, че към 08.08.2018 г. е изтърпял фактически 1 година, 4 месеца и 26 дни, като от работа са 4 месеца и 20 дни  и остатък 2 месеца и 14 дни.

 Становищата на затворническата администрация за него установяват, че по отношение на извършените правонарушения в неговите нагласи са отчетени известни промени в позитивен аспект, но към момента липсва трайна нагласа и мотивация за желание за положителна промяна.

Бил е поощряван четири пъти с писмени похвали, но същевременно е и наказван. Отчетена е липса на волеви ресурс в необходимата степен, който би могъл да способства успешно преодоляване на установените дефицити. В нагласите и личностните характеристики на лишения от свобода се  установяват повърхност и липса на адекватни умения за преценка на различни социални ситуации. В поведението му все още се наблюдават и регистрират ситуативност и липса на адекватен самоконтрол. В потвърждение на това е и заповед №5/2018 г., на н-к. Затвора Варна с която е наказан, т.к. е допуснал нарушение в местата за лишаване от свобода, като се е саморазправял с друг лишен от свобода. Вероятният риск от вреди е отчетен на средно ниво. Изводът на лишения от свобода, че с престоя си в затвора е дал доказателства за поправяне, съдът приема в декларативна сфера, без да бъде подкрепен от стабилност и устойчивост в поведенческите положителни изяви, за което са абсолютно правилни отрицателните становища от страна на администрацията за постановяване на  УПО.

Липсват категорични доказателства, установяващи поправяне на л.с. Д.А. и това, че наказанието Лишаване от свобода е постигнало своята превъзпитателна и възпираща цел.

Престоят му в затвора не е имал своето поправително въздействие в неговото съзнание и поведение и не е настъпила положителна промяна, която да сочи за поправянето му в такава степен, че да отпаднат другите основания, които са обосновали първоначалното постановяване на наказанието.

Напротив, към момента е налице активно наказание за нарушение на  дисциплината в местата за лишаване от свобода, което влиза в конфликт с доказателствата по чл.439а от НПК. Това води съда до  извода, че не може да намери основанията по чл.70, ал.1 от НК, от които да направи извод, че същият следва да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на наказанието, т.к. не е дал солидни доказателства за своето поправяне. В този смисъл целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК не биха се постигнали с предсрочното освобождаване в настоящия момент, като  работата с лишения от свобода следва  да продължи и през останалия срок от наказанието, макар и  той да е малък.

 Ето защо молбата на лишения от свобода Д.А.А. е неоснователна и следва да  бъде оставена без уважение.

 

Предвид всичко изложено и на основание чл.440, ал.1 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Д.А.А., с ЕГН: ********** от изтърпяване на останалата част от наложено му общо наказание с Протокол №568/03.04.2018 г. по ЧНД№1049/2018 г. на Районен съд-Варна в размер на две години Лишаване от свобода по НОХД №1694/2017г. и НОХД № 5237/2017г. и двете по описа на Районен съд-Варна.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред Апелативен съд – Варна.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 14.30 ч.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

СЕКРЕТАР: