Решение по дело №1894/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                              9.10.2017 г.                      град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и пети септември                           две хиляди и седемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1894 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано е по искова молба на Ц.К.С., ЕГН ********** против Б.Х.Б., ЕГН **********, с която се моли съдът да й предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете Н.Б.Х., при която да бъде и неговото местоживеене, да определи режим на лични отношения с бащата, да осъди последния да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 115.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното заплащане, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Иска се също съдът да даде разрешение и да замести съгласието на бащата за напускане пределите на Република България от страна на малолетния Н.Б.Х., който да пътува до ФР Германия и до държавите-членки на ЕС, придружен от своята майка или от упълномощено от нея лице, без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, за срок до навършване пълнолетие, както и за даване на разрешение за издаването на задграничен паспорт или друг заместващ го документ на малолетния.

В молбата се твърди, че страните са били във фактическо съжителство до 2010 г., като от същото имат едно дете - Н.Б.Х., роден на *** г. Сочи се, че първоначално отношенията между тях се развивали нормално, но постепенно започнали скандали, съпроводени с физически и психически тормоз, оказван от ответника върху ищцата. Заявява се, че това е основната причина за окончателната им раздяла в началото на януари 2010 г., когато ищцата взема решение да напусне страната и да работи в ФР Германия. Твърди се, че ниската възраст на детето и нежеланието на бащата да напусне страната с майката, както и виждането на последната, че малолетният ще бъде на сигурно място при баща си, доколкото агресията му била насочена към нея, са основните причини, детето да остане в Р България.  Сочи се, че с решение по гр.д. № 439/2010 г. на ВТРС упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата, определен е режим на лични
отношения с майката и последната е осъдена да заплаща месечна издръжка. Заявява се, че на 8.5.2017 г. бащата нанася тежък побой над детето, което било настанено по спешност в неврохирургичното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” с тежка черепно-мозъчна травма и с опасност за живота, а ответникът е арестуван още същата нощ. По случая било образувано досъдебно производство за нанесена средна телесна повреда на малолетно лице, а в Районен съд - Велико Търново е образувано дело за домашно насилие и е издадена заповед за защита по гр. д. № 1458/2017 г. по описа на ВТРС. Твърди се, че описаната проява на агресия и побой над детето не са единствените престъпни прояви на ответника, който има регистрации за извършени престъпни деяния и през годините многократно е осъществявал физически и психически тормоз спрямо близки и роднини. Сочи се, че след изписването на детето от болницата, същото е настанено в ЦНСТ, гр. В. Търново, както и че веднага след инцидента ищцата се е прибрала в Р България и е предприела действия по полагане грижи за детето. Заявява се, че към момента ищцата пребивава на територията на ФР Германия, разполага с адресна регистрация в гр. Берлин, работи по трудово правоотношение като камериерка с основно месечно трудово възнаграждение в размер от около 1 500.00 евро. Твърди се, че след извършения акт на насилие от страна на ответника, поставил в риск живота и здравето на детето, е наложително да бъде дадено разрешение за напускане пределите на Р България от малолетния, който да бъде отглеждан в семейната среда на ищцата, която да бъде снабдена с разрешение за издаването на задграничен паспорт или друг заместващ го документ.

В предоставения срок ответникът се е възползвал от правото си да подаде отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Заявява, че през 2010 г. ищцата е напуснала ответника и е изоставила общото им дете и дори не е правила опит за контакт с него. Сочи, че с решение по гр.д. № 3030/2010 г. на ВТРС за 2010 г. е отхвърлена молбата на Д „СП” - Велико Търново за настаняване на детето в ДДЛРГ и е определено то да се отглежда в семейната среда на своя баща, както и че с решение по гр.д. № 439/2010 г. на ВТРС упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на ответника, а майката е осъдена да заплаща на месечна издръжка, която последната не е заплащала. Заявява, че описаната в исковата молба проява на агресия от ответника спрямо детето не е доказана, както и че след освобождаването му от ареста ответникът ежедневно посещава детето, грижейки се за него. Изразява становище, че майката няма капацитет да се грижи за детето, като поверявайки отглеждането и възпитанието му на нея би го поставило в риск.

В отговора на исковата молба е инкорпориран насрещен иск от Б.Б., в качеството му на баща и законен представител на малолетния  Н.Б.Х., с който се иска увеличаване размера на определената за детето месечна издръжка от 60.00 на 200.00 лева.

Заявява се, че по делото има достатъчно данни за реализирания от Ц.С. доход, възлизащ на 1 232.00 евро, който е в значителни размери за стандарта на живот в Република България, и определянето на месечна издръжка в размер на 200.00 лева няма да затрудни майката.

В законоустановения срок ответницата по насрещния иск изразява становище за недопустимост и неоснователност на насрещния иск. Сочи се, че прекратяване на производството по първоначалната искова молба е основание за прекратяване и на това по предявения насрещен иск. Заявява се, че с половината от получаваното от ответницата трудово възнаграждение се покриват разходите й за наем, без в тази сума да се включват разходите за сметки, облекло и храна. Сочи се, че ответницата полага грижи за друго малолетно дете - И. Г.С., за което също отделя средства, както и че реализираните от ищеца доходи би трябвало да са високи за страната. Твърди се, че на 27.6.2017 г. Ц.С. е погасила част от дължима към Държавата издръжка в размер на 2 000.00 лева по Наредбата за условията и реда за изплащане на издръжка от държавата, както и че предстои в следващите месеци да извърши погасяване и на остатъка от дължимата сума, и в този смисъл претендираното увеличение на издръжката би я поставило в сериозно затруднение.

С определение от 26.7.2017 г. съдът е прекратил производството по делото, в частта относно предявените от Ц.К.С. против Б.Х.Б. искове, поради оттегляне на исковата молба, с оглед на което предмет на производството е единствено предявеният от Б.Х.Б. против Ц.К.С. иск за изменение на определената по гр. д. № 439/2010 г. на ВТРС издръжка за детето.

В съдебно заседание ищецът по насрещния иск, чрез своя процесуален представител, прави изменение на исковата претенция чрез увеличаване на нейния размер, а именно за сумата от 400.00 лева - месечна издръжка за малолетния Н.Х., считано от подаване на насрещния иск, като с протоколно определение от 25.9.2017 г. съдът допусна исканото изменение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от приложеното удостоверение за раждане, че Н.Б.Х. е син на ищеца по насрещния иск и на ответницата по тази претенция, както и че с решение по гр.д. № 439/2010 г. на Районен съд - Велико Търново родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата, а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 60.00 лева.

На съда е служебно известно, че с решение по гр. д. № 1458/2017 г. на ВТРС е уважено искането на Дирекция социално подпомагане, гр. Велико Търново за налагане мярка за защита по отношение на малолетния Н.Х. във връзка с осъществен спрямо него от бащата Б.Х.Б. акт на домашно насилие, като е постановено последният да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице. Решението по това дело е влязло в сила на 24.6.2017 г.

На съда е служебно известно също, че с решение по гр. д. № 1798/2017 г. на ВТРС малолетният Н.Х. е настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи  без увреждания III - гр. Велико Търново за срок от 1 година. Решението по това дело е влязло в сила на 8.7.2017 г.

Понастоящем пред Районен съд - Велико Търново е висящо производство по подадена от Б.Б. молба за прекратяване на взетата по отношение на Н.Х. мярка за закрила - настаняване в Център  за настаняване от семеен тип за деца и младежи  без увреждания III - гр. Велико Търново.

Съгласно твърденията на ответницата по насрещния иск, понастоящем Ц.С. живее и работи на територията на ФР Германия, като получава основно трудово възнаграждение в размер на 1 500.00 евро. Последното обстоятелство се потвърждава и от приложения към първоначалната искова молба документ за изчисляване на брутно/нетно възнаграждение на Ц.С. за месец май 2017 г., според който майката е получила 1 232.51 евро нетно възнаграждение.

Видно от приложеното към отговора на насрещната искова молба удостоверение за раждане, Ц.С. има още едно дете - малолетната И. Г.С., родена на *** г. във ФР Германия.

По делото е приета справка от ТД на НАП, гр. Велико Търново, от която е видно, че ищецът по насрещния иск Б.Б. работи по трудово правоотношение с „Хат-Хермон Автотехника” ООД, получавайки възнаграждение малко над минималната работна заплата за страната.

От представените служебна бележка изх. № АД02-1132/31.8.2017 г. и удостоверение за преместване изх. № 2629/31.8.2017 г. се установява, че Н.Б.Х. е преместен за обучение в Спортно училище, гр. Велико Търново.

От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - Велико Търново, се установява, че социалните работници са започнали работа по случая на детето на 8.5.2017 г. след подаден сигнал ИДПС към РУ на МВР - Велико Търново, че спрямо малолетния Н.Х. е упражнено физическо насилие от страна на бащата Б.Б.. Сочи се, че детето е било прието в нервно-хирургично отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” - Велико Търново с черепно-мозъчна травма, като по данни на ИДПС на 8.5.2017 г. след злоупотреба с алкохол бащата е нанесъл жесток побой над малолетния. След изписване от болничното заведение на детето е предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа, а със Заповед № ЗД/Д-ВТ/047/19.5.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Велико Търново по отношение на него е предприета мярка за закрила, като е настанено в ЦНСТДМ III, гр. В. Търново. Мярката за закрила е потвърдена решението по гр. дело № 1798/2017 г. на ВТРС. При проведена на 14.7.2017 г. среща с бащата Б.Б., последният е изразил желание да осъществява контакти със сина си, като е консултиран за условията и реда за осъществяване мерките по реинтеграция на детето в семейна среда, както и за предлаганите социални услуги в общността и възможността да бъде насочен към ЦОП - Велико Търново. Същият отказал с мотива, че няма време да се занимава със социалните работници. При проведен разговор с детето същото е споделило, че е много притеснено от освобождаването на баща му от ареста и че му се иска все още да е в затвора, като при последващ разговор е споделило, че бащата му предоставя по 5.00 лева на ден. В социалния доклад се сочи, че са задоволени нуждите на детето от първа необходимост и необходимите му учебни пособия, като са осигурени и средства за включване в училищни екскурзии и мероприятия. Сочи се, че за учебната 2017/2018 г. Н.Х. е записан и продължава обучението в пети клас на Спортно училище гр. В. Търново.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК, изменение на предходно определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.

От постановяване на съдебното решение по гр. д. № 439/2010 г. на Районен съд - Велико Търново, с което е определен размерът на дължимата месечна издръжка, до настоящия момент са изминали близо седем години, през който период от време с нарастване възрастта на детето безспорно са се увеличили и неговите нужди, както и необходимите средства за издръжка на ученик в профилирана гимназия. Т.е. само по себе си нарастването възрастта на детето в рамките на тези близо седем години представлява изменение на обстоятелствата, водещо до изменение на неговите нужди. Не без значение е и обстоятелството, че през този период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете, който съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната - от 60.00 лева през 2010 г. минималният размер на издръжката понастоящем е 115.00 лева, т.е. налице е увеличение с близо два пъти, като присъдената за детето месечна издръжка попада под законовия минимум. От друга страна, към настоящия момент майката реализира доходи, даващи й възможност да отделя повече средства за издръжката на малолетния Н.- съгласно твърденията на самата Ц.С., подкрепящи се от наличните по делото доказателства, последната получава основано месечно възнаграждение в размер на около 1 500.00 евро.

Ето защо, съдът счита, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, поради което предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на дължимата издръжка, съдът съобрази разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя да дава издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца е абсолютно, независимо от това дали децата са трудоспособни, имат доходи и имущества, както и дали децата са настанени или не извън семейството (чл. 143, ал. 3 от СК). Т.е. обстоятелството, че към настоящия момент детето ползва социална услуга в общността, не е причина за отпадане задължението на майката за предоставяне на издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 460.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 115.00 лева за едно дете. С оглед горепосочената разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно значение при определяне размера на дължимата издръжка, но служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а повишаването на същата близо два пъти от 2010 г. насам несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот.

С оглед възрастта на детето, респ. с оглед необходимите месечни разходи, съдът намира, че за месечната издръжка на малолетния са необходими около 280.00 лева, в която сума съдът отчита месечните разходи за храна, облекло и режийни разходи, такива за учебници, извънкласни занимания, културен отдих и свободно време.

При преценка на възможността на всеки родител да осигурява посочения размер на издръжката, съдът преценя реализираните от родителите доходи и имущество. Понастоящем ответницата по насрещния иск е в активна трудоспособна възраст, позволяваща й да полага труд и да реализира доходи, част от които да отделя за издръжката на малолетния си син. Съгласно нейните твърдения и приложените по делото писмени доказателства, Ц.С. работи като камериерка в чужбина и получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 1 500.00 евро месечно. Тук следва да се отбележи, че съдът споделя становището, изложено в отговора на насрещния иск, че погрешно би било да се изчислява реализираният от майката доход след конвертирането му от евро в лева, доколкото последната получава този доход в чужбина, където се е установила трайно и където получаваното от нея възнаграждение няма тази покупателна стойност, която би имало в България. Следва да се има в предвид също, че с получаваното от Ц.С. трудово възнаграждение същата следва да посреща разходите по отглеждането на другото свое ненавършило пълнолетие дете - малолетната И. Г.С., както и собствените си разходи, които във ФР Германия неминуемо биха били по-високи от тези в Р България.

От своя страна, бащата Б.Б. реализира доходи в размер близък до минималната работна заплата за страната, като тук следва да се отчете и обстоятелството, че детето принципно живее при бащата, който полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, които на свой ред неминуемо са свързани с отделянето на допълнителни средства. Тук следва да се има в предвид обаче, че понастоящем детето е настанено в ЦНСТДМ III, гр. В. Търново и разходите, които бащата преди това е правил за покриване нуждите на детето, в немалката си част понастоящем се поемат от социалното заведение. Евентуалното реинтегриране на детето в семейството на бащата би представлявало изменение на обстоятелствата, при които съдът определя дължимата понастоящем издръжка.

При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка в размер от 280.00 лева месечно 180.00 лева следва да заплащат от майката, а остатъкът - от бащата. Съдът определя по-малък размер на дължимата от бащата издръжка, не само предвид по-ниския размер на реализираните от него доходи, но най-вече доколкото същият принципно е пряко ангажиран с ежедневните грижи за детето, което безспорно е свързано и с допълнителни разходи. От своя страна, майката не полага пряка грижа за сина си, а от друга реализира доходи, даващи й възможност да заплаща издръжка в посочения размер, без това да представлява сериозна тежест за нея.

Всичко гореизложено налага извод за основателност на предявения иск до размера от 180.00 лева, като претенцията следва да се уважи именно в този размер, а за разликата до претендирания такъв от 400.00 лева следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед частичната основателност на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск има право на разноски в размер на 180.00 лева - част от заплатения адвокатски хонорар.

Ответницата по насрещния иск следва да заплати дължимата в производството държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 172.80 лева, определена върху размера на присъденото увеличение.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение в частта, с която искът за увеличение на издръжка е уважен.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 150 СК, Великотърновският районен съд

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 995/19.11.2010 г., постановено по гражданско дело № 439/2010 г. на Районен съд - Велико Търново, месечна издръжка на Н.Б.Х., ЕГН ********** от 60.00 (шестдесет) на 180.00 (сто и осемдесет) лева, като:

ОСЪЖДА Ц.К.С., ЕГН ********** да заплаща на Н.Б.Х., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б.Х.Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 180.00 (сто и осемдесет) лева, считано от подаване на насрещната искова молба – 24.7.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 400.00 лева.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която искът за издръжка е уважен.

ОСЪЖДА Ц.К.С., ЕГН ********** да заплати на Н.Б.Х., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б.Х.Б., ЕГН **********, сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА Ц.К.С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 172.80 (сто седемдесет и два лева и осемдесет ст.) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от постановяването му.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: