Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 186 26.05.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и осми
април, две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 242 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на „Хайкрофт
Ланд Къмпани“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя си Мървин Хинтън , със седалище и адрес на управление –
гр.Харманли против П.И.Б. от гр. Харманли, Х.С.Б., също от гр.Харманли , Д.С.Б.
от гр. Бургас
и М.П.Б. от гр.
Несебър с правно основание
чл.135 от ЗЗД и при условията на евентуалност – с правно основание чл.26 ал.2
изр. първо, от ЗЗД. Ищецът сочи , че е кредитор на С.Р.Б. за сумата от 140
569.89 лв. – главница и разноски в
размер на 40 408.45 лв., за което вземане е образувано изп.д.№1823/2017 г. по
описа на ЧСИ Кавакова, рег.№929 с район на действие - ОС – гр.Харманли, но към настоящия момент
сумата не е събрана. Вземането е
установено на основание решение №117/20.07.2017 г. по т.д.№3313/2014 г.
на ВКС , а на 03.08.2017 г. кредиторът
след снабдяването си с изпълнителен лист е
образувал изпълнителното дело.
Същевременно на 31.07.2017 г. длъжникът С.Б. чрез пълномощника си – Д.Б. –
негов син се е
разпоредил със свой недвижим имот – апартамент в гр.Бургас като по този
начин е увредил кредитора – ищец. При
тази сделка - С.Б. и съпругата му П.Б. са продали своя апартамент в гр.Бургас, ж.к. Л. бл.** вх.* ет.* ап.3,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.20.1.18 за
сумата от 44 000 евро на ответника М.Б..
Ищецът твърди , че сделката е сключена
единствено с цел да увреди него –
кредитора и да се осуети възможността да се използва този имот за
удовлетворение на вземането. Твърди се
при условията на евентуалност , че сделката е нищожна поради симулативност – абсолютна симулация и
страните изобщо не са целяли настъпването
на вещноправния ефект на сделката. На
15.08.2017 г. С.Б. е починал след боледуване и оставя за
наследници – съпругата си П.Б. и двамата
си сина – Д.Б. и Х.Б.. Сочи се като релевантно обстоятелство , че месеци преди смъртта си С.Б. е бил тежко болен , хоспитализиран и
на легло. Излагат се в исковата молба
подробни факти и обстоятелства относно
професионалната дейност на ответника Д.Б.
като адвокат и търговия с недвижими имоти , извършвана чрез „Инвестланд“ЕООД ,
която е собственост на другия ответник – Х.Б.. Посочват се и други
сделки: на 28.07.2017 г. Х.Б. като
пълномощник на С.Б. сключва договор за продажба на дружествени
дялове от капитала и имуществото
на „Солар тайм“ЕООД , което до този
момемнт е 100% собственост на С.Б..
Излагат се подробни факти и обстоятелства , от които ищцовата страна навежда извода , че извършеното прехвърляне е симулативно и контролът
върху това дружество е запазен от длъжника. На 02.08.2017 г. Х.Б. като
пълномощник сключва договор за заем за
сумата от 300 000 лв., обезпечен с ипотека със заемодател и обезпечен кредитор
– нотариус с район на действие – Бургас
– Гергана Недина.С тази договорна ипотека се обременяват притежаваните
недвижими имоти. Ищецът сочи , че по изпълнителното дело , водено от него не се
установява длъжникът да е получавал сумата от 300 000 лв. Всичко тези сделки
според ищеца сочат за намерението на
длъжника и неговите синове да намалят имуществото и да исуетят
възможността на кредитора да реализира правата си. Твърди се , че към датата на
сключване на сделката – 31.07.2017 г.
длъжникът Б. , съпругата му и ответникът
– купувач – М.Б. са знаели за вземанията на
ищеца „Хайкрофт ланд къмпани“ЕООД
, за осъдителното решение на ВКС.Излагат се и обстоятелства относно професионалните занимания на ответника Д.Б. и В.И. , познанството им с
ответницата Б. и се сочи , че обективните връзки между тях дават основание
за знание за увреждащия характер на сделката с апартамента. Твърди се , че
след сделката ответникът Б. продължава
да ползва процесния апартамент, че реално
плащане на цената не е било извършвано по банковата сметка на
пълномощника на продавачите. Поради това се прави изявление, че е налице осъществяване на фактическия състав
на чл.135 от ЗЗД от обективна и субективна страна – към момента на извършване на сделката намерението на длъжника Ст.Б. е било да увреди кредитора си
„Хайкрофт ланд къмпани“ЕООД като намали активите си. Налице е било и знанието
за увреждане от страна на третото лице –
купувач - установява се от една страна
то наличното вписване в имотния регистър на
обезпечителната възбрана , а от
друга – от личното познанство със сина на длъжника – ответника Д.Б. , който
всъщност е реализирал увреждащата сделка. Моли
се за постановяване на
решение , с което да се обяви за
недействителна по чл.135 от ЗЗД спрямо ищеца сключения между С.и П. Б.и като продавачи от една страна и от друга
страна – М.Б. като купувач договор за
покупко – продажба на апартамент с
идентификатор 07079.607.20.1.18 ведно
със законните последици от уважаването на иска. При условията на евентуалност –
да се постанови решение , с което да се приеме за установено , че същата сделка
за покупко-продажба на процесния апартамент
между Ст. и П. Б.и и М.Б. е нищожна поради привидността на сделката и абсолютната
й симулация като се прогласи нищожността
на тази сделка ведно с последиците от уважаването на иска. Претендира се
присъждане на разноските по делото.
Правят се доказателствени искания в 13 пункта като се прави изявление за евентуално и други искания с оглед отговора
на исковата молба. Прилагат се писмени доказателства по опис в двадесет и пет пункта. Исковите претенции се поддържат
пред съда от процесуален представител – адвокат , упълномощен надлежно от ищцовата страна.
В законоустановения срок от страна на
ответника Д.Б. е постъпил отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Оспорва
се основателността на претенцията: сочи се , че
въпросния апартамент е придобит в режим на СИО от двамата продавачи.
Сочи се , че наследодателят С.Б. има
имущество , надвишаващо по стойност вземането на ищцовото дружество.
Сделката е реална и е налице плащане по
сметка на Д.Б. , впоследствие и превод / отчетна сделка/ с превод на сумата на П.Б..
На следващо място - върху процесния имот
има вписана договорна ипотека в полза на „Юробанк България“АД и банката е
привилегирован кредитор спрямо ищеца. Така че този имот е обременен и служи за обезпечение
на друго вземане , различно от това на
ищеца. На трето място се сочи , че сключването на една такава сделка не
води автоматично до увреждане на кредитора , а следва да се подхожда с оглед цялостното имуществено
състояние на длъжника. В тази връзка се твърди , че С.Б. е разполагал със
значително имущество , надхвърлящо
вземането на ищеца.Може да се
направи преценка, че е налице достатъчно имущество, от стойността на което
кредиторът може да се удовлетвори като
атакуваната сделка не уврежда
пряко интересите на ищеца. Оспорва
се и субективния елемент – умисъла за увреждане
на кредитора. Твърди се , че С.Б. не е
знаел, че уврежда кредитора си, тъй като
не е знаел за решението на ВКС от 20.07.2017 г.Той е бил вече
диагностициран като онкоболен , хоспитализиран и с оглед скъпоструващо
лечение е следвало да се набавят средства. С тази цел е продаден и въпросния
апартамент. Оспорва се и знанието за
увреждане у третото лице. Върху
конкретния имот не е имало наложени възбрани, поради и което не е имало и необходимост от извършване на справка , от която третото лице – купувач да установи наличието
на обезпечителна мярка върху други имоти. Според ответника
не е необходимо поради
професионално познанство да се споделят и
лични дела. Спешната нужда от средства
е обусловила и избора на купувач, който е платежоспособен. След
продажбата на процесния апартамент Д.Б.
и В. И. са закупили друг апартамент – с нот. акт
№56/2018 г. на нотариус М.Илчева. Неоснователен е и обективно съединения иск
при условията на евентуалност – за нищожност
поради абсолютна симулация. В потвърждение на това са и
фактите за превод на сумата от 44 000 евро от купувача Б., за отчетна сделка – превод по
сметка на П.Б. , както и за извършената
от М.Б.
продажба на процесния апартамент
на 14.01.2019 г. Представят се писмени доказателства по опис в 16 пункта.
Направени са искания по доказателствата: - за назначаване на експертиза за
оценка на имотите, изчерпателно изброени в двадесет и девет пункта в отговора ,
за допускане до разпит на свидетел – с цел установяване на състоянието на Ст.Б.
и с оглед да ръководи постъпките си. Становището пред съда се поддържа от процесуален представител – адвокат.
Депозиран е и отговор на исковата молба
по чл.131 от ГПК от страна на ответниците П.Б. и Х.Б.. Правят се възражения
аналогично на ответника Д.Б.. Акцентира се върху обстоятелството , че процесния апартамент е придобит в режим на
СИО от двамата продавачи. Искът спрямо ответницата Б. – съответно за ½ ид.ч.
е неоснователен , тъй като дори и да
отговаря за дълг с лично имущество С.Б. отговаря само със
своята част: ищецът по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД няма
материалноправна легитимация на „Кредитор“
спрямо другия съпруг – ответник,
съответно по отношение на ответника П.Б.
и оттук следва ,че разпореждането с част от имота от страна на П.Б.
е действително , тъй като липсва увреждане на кредитора. Поради това
задължението на Ст.Б. може да се покрие
само с ½ ид.ч. от процесния
апартамент , поради и което
относителната недействителност не може да обхваща разпореждането на п.Б.
и нейната част от имота. Поради това се оспорват твърденията за увреждане от
страна и на П.Б. , тъй като тя нито е
длъжник , нито отговаря със собствената
си ½ ид.ч. за дълга на Ст.Б.. В
тази насока се цитира и практика на ВКС – Решение №5 от 29.12.2014 г. на
ВКС по т.д.№5/2013 г. на ОСГТК. – за личен дълг на единия съпруг, разпоредителната сделка с
имот, притежаван в режим на СИО се обявява за относително недействителна по
реда на чл.135 от ЗЗД за идеална част от имота. По – нататък се излагат същите
доводи и съображения , както и от
ответника Д.Б.. Правят се същите
доказателствени искания. Становището на страната пред съда се поддържа от упълномощен процесуален представител – адвокат, който
представя подробно писмено становище по
съществото на спора от името и на
тримата ответници Братанови с вх.№166772/13.05.2021 г..
Депозиран е и отговор на исковата молба
по чл.131 от ГПК и от страна на ответника М.Б.. На първо място се правят
възражения по начина , по който са формулирани исковите
претенции и страната сочи у, че следва да бъде указано на ищцовата страна да
отстрани противоречията и неяснотите, тъй като не ставало ясно по коя от
хипотезите на чл.135 от ЗЗД ищецът е предявил исковата си претенция.Оспорва се
и начина , по който е предявен обективно
съедининения иск по чл.26 от ЗЗД – за нищожност.Следва да бъдат съобразени
указанията на Решение №97/2013 г. на І т.о.по определяне начина на съединяване
на исковете : - дали основанията, на които те са предявени се изключват или
могат да са налице едновременно и независимо едно от друго и - какви са
правните последици от уважаването на
всеки един от исковете. След като
определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда , то той следва да извърши и преценка за
съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан
от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете.По-нататък
страната взема становище по
основателността на иска. Излагат се подробни съображения по фактите и
обстоятелствата , изложени в исковата молба като се оборват доводите на ищцовата страна. Излагат се възражения по
отношение и на изложените от ищцовата
страна обстоятелства по наличие на елементите от хипотезата на чл.135 от ЗЗД –
относно увреждането на кредитора , относно
знанието на лицата , участващи в
сделката за увреждането на кредитора.
Наличието на определени факти не са основание
същите да бъдат интерпретирани от ищцовата страна съобразно нейните виждания и тълкувания. Моли се за отхвърляне на предявените искове като недоказани и
неоснователни като се претендира присъждане на разноски. Оспорват се като
неотносими към предмета на делото доказателствените искания на ищеца по
пунктове 3,4,5,7,8,9,10, 12 и 13. Моли се да не бъдат приемане като
доказателства по делото приложенията към
исковата молба по пунктове 8,9,10,11,15,16,17,18. Становището страната поддържа пред съда чрез упълномощен надлежно процесуален представител
– адвокат. По съществото на спора чрез процесуалния представител се представя
подробно становище по предявените искове
в писмена форма с вх.№266 752/12.05.2021 г..
След възраженията от страна на
ответницата Б. чрез нейния процесуален представител и по указание на съда в
съответствие със същите от страна на ищеца с вх.№9954/24.06.2019 г. по делото е депозирана молба – уточнение.
Поддържат се изложението в исковата молба и
направените искания. Уточнява се
като се сочи същия начин на предявяване на исковете като се сочи първия
основен иск - на основание чл.135 ал.1
от ЗЗД / изрично посочено от ищеца/ - да се обяви за недействителна спрямо
ищеца прехвърлителната процесна сделка сключена между С.Б. и П.Б. - продавачи и М.Б. – купувач като се присъдят
разноските по делото. При условията на евентуалност – да се приеме за
установено , че сделката е нищожна на основание чл.26 ал.2 изр. първо от ЗЗД –
поради привидността на сделката,
проявяваща се в абсолютната й симулация, както и да се прогласи нищожността на тази сделка ведно с
присъждане на разноските по делото.
Страната е предявила алтернативно още един иск – на основание чл.26 ал.1 предл.
трето от ЗЗД – че процесната атакувана
сделка е нищожна поради накърняване
на добрите нрави като се прогласи нищожността на сделката.
По така направеното пояснение е постъпило становище само от ответника
Д.Б.. Останалите ответници не са депозирали свое становище. Ответникът Б.
оспорва допустимостта на предявения на практика още един нов – допълнителен иск
в пояснението – по чл.26 ал.1 предл. трето от ЗЗД – за нищожност на процесната сделка поради накърняване на
добрите нрави. Само в хипотезите на чл.211 и чл.212 от ГПК може да се
предявяват последващи нови искове , а така предявения не попада в нито една от
хипотезите, поради което това процесуално действие от страна на ищеца се преценява
като недопустимо.
По преценка на съда от страна на ищеца
първоначално с исковата молба са
предявени два иска. По повод възражение от страна на процесуален представител
на ответника и изрично дадени указания на страната за извършване на пояснения с
разпореждане №1494/07.05.2019 г. с нарочна молба от 24.06.2019 г. с
вх.№9954 ищецът освен поясненията е
предявил и нов трети иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД. С ново разпореждане№2136 от
27.06.2019 г. съдът е дал нови указания на ищцовата страна за пояснения по
повод предявения и трети иск. С новата молба
с вх.№12672 от 09.08.2019 г. се потвърждава волята на страната за
предявяване на още един – трети иск.
Същият обаче не е предявен при условията на чл.127 и сл. от ГПК и не следва да бъде приеман за разглеждане от
съда. Следва да бъдат приети за разглеждане предявените първоначално с исковата
молба два иска – главен по чл.135 ал.1 от ЗЗД – за обявяване
недействителността на процесната сделка
и при условията на евентуалност спрямо
този главен иск – за нищожност по чл.26 ал.2 изр. първо , пр. последно от ЗЗД –
поради абсолютната симулация на процесната сделка. Предявения трети иск не
следва да бъде приеман за разглеждане като недопустимо предявен.В тази връзка
на страната следва да бъде указано да заяви – поддържа ли искането си за
назначаване на оценъчна експертиза на
процесния апартамент, поискана във връзка с този предявен трети иск.
Следва да бъдат приети приложените от
страните писмени доказателства.
От фактическа страна по делото е безспорно , че наследодателят на първите трима ответници и съпругата му П.Б. – ответница по делото са
били собственици на недвижим имот – апартамент в гр.Бургас. Не се спори, че имота е притежаван
в режим на СИО при равни дялове на съпрузите. На 31.07.2017
г. продават този свой имот на четвъртия ответник – М.Б. като ответникът Д.Б. е бил пълномощник на продавачите при изповядване на сделката. По делото е било представено и не
е оспорено платежно нареждане за сумата от 44 000 евро от купувача Б.,
преведена по банков път на пълномощника на продавачите – Д.Б..
Впоследствие Д.Б. на 01.08.2017 г. е
превел получената от него сума като пълномощник на ответницата П.Б. в изпълнение на отчетната сделка
– в уверение на което също е представено платежно нареждане. Към момента на
извършване на продажбата безспорно се
установява , че наследодателят С.Б. е
бил хоспитализиран в МБАЛ„Централ Онко Хоспитал“ООД – за периода от 21.07.2017
– до 11.08.2017 г. На 15.08.2017 г. наследодателят Ст.Б. е починал.
Ищцовата страна твърди , че сделката е сключена с цел увреждане на интересите му
като кредитор, участниците в тази сделка са я сключили с ясното съзнание че
увреждат кредиторите , че сделката е
абсолютно симулативна като последиците от нея не се целят изобщо и ответникът Д.Б. продължава да си ползва този имот, в който е
живеел и преди това. Твърдят , че купувачът – М.Б. е била наясно с проблемите
на продавачите поради близостта й със
съпругата на ответника Д.Б., че реално плащане на сумата от 44 000 евро не е
било извършвано от купувача по банкова сметка на продавача като отразеното в
нотариалния акт плащане по сделката е оспорено като невярно.
Ответниците изцяло оспорват твърденията
на ищеца. Твърдят , че сделката е напълно редовна и купувачът Б. въпреки
обективната близост със съпругата на Д.Б.
не е знаела за увреждащата функция на сделката.
За да е налице хипотезата по чл.135 ал.1
от ЗЗД е необходимо да са
налице следните предпоставки – да се докаже увреждащия характер на атакуваната сделка, знание у длъжника ,
че със сделката уврежда своя кредитор и
знание у купувача, че със сделката се уврежда кредитор на купувача.
Ответниците твърдят , че наследодателят С.Б. е притежавал в лична
собственост недвижими имоти, общата пазарна цена, на които надвишава в пъти
размера на вземането на дружеството – ищец. Не се спори, че дружеството ищец въз основа на решение на ВКС
по т.д.№3313/2014 г. от 20.07.2017 г. се явява кредитор на С.Б. за сумата от
140 569.89 лв. – за сума , подлещжаща на връщане като получена без
правно основание и сумата от
40 408.45 лв. – разноски по делото. Безспорно е , че всяко разпореждане с имущество на длъжника, водещо до намалянето
на неговия патримониум води до
намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от неговото имущество
и оттам – налице е винаги обективния
критерий за увреждане на кредитора при извършено разпореждане с имущество на длъжника.
В процесния случай обаче недвижимия
имот, с който е извършено разпореждането не е
лична собственост на длъжника С.Б. , а е съпружеска имуществена общност
с неговата съпруга П.Б. – ответница по делото. Съобразно и практиката на ВКС –
за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот , притежаван в
режим на съпружеска имуществена общност се обявява за относително
недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД за идеална част от имота – Вж. т.1 от
Решение №5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т.д. №5/2013 г. на ОСГТК. Не са
ангажирани доказателства по делото
за по-голям дял на съпруга Ст.Б. ,
поради което претенцията по делото на
ищеца „Хайкрофт ланд къмпани“ЕООД принципно е възможна само по отношение на
½ ид.ч. от процесния имот –
другата част е собственост на П.Б.
и претенцията по отношение на нейната част е
неоснователна. Наследващо място - установено е , че С.и п. Братанови са обезпечили чужди задължения с учредяване на договорна
ипотека върху процесния апартамент ,
вписана в полза на „Юробанк България“АД. Съгласно чл.173 от ЗЗД – кредитор,
чието вземане е обезпечено с ипотека има право да се удовлетвори обезпечително
от цената на ипотекирания имот , в чиято
собственост и да се намира той. Следователно – „“Юробанк България“АД е
привилегирован кредитор спрямо останалите кредитори , какъвто е и ищецът. При едно евентуално принудително
изпълнение върху процесния апартамент с право на предпочтително удовлетворение е банката – кредитор. Поради това конкретното
разпореждане с имущество въпреки че намаля
имуществения патримониум на длъжника
не води до обективно увреждане на кредитора , тъй като по отношение на този имот кредиторът – ищец не би могъл да реализира
принудително изпълнение от своя страна. Налице е привилегирован кредитор , който се ползва с
предпочтително удовлетворение с оглед на
вписаната в негова полза ипотека. Поради това първият елемент от изискванията
на чл.135 от ЗЗД – за обективно увреждане на
кредитора в случая е недоказан и не може да се приеме , че е налице.
По отношение наличието на субективния
елемент за умисъл за увреждане у продавача – С.Б.. От обективна страна е
установено , че решението на ВКС е
постановено на 20.07.2017 г. Съобразно данните по делото – в същото време – С.Б.
е бил хоспитализиран първо м УМБАЛ
„Пълмед“ ООД – считано от 17.07.2017 г. до 20.07.2017 г. и впоследствие е
хоспитализиран в МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ООД от 21.07.2017 г. до 11.08.2017
г. – т.е. – към момента когато решението
на ВКС е било обективирано С.Б. е бил в болнично заведение, сериозно болен.
Ищцовата страна оспорва неговата
възможност да разбира свойството и значението на извършеното. В тази връзка са
събрани безпротиворечиви доказателства, установяващи годността на С.Б. да разбира и ръководи действията си – Вж.
свидетелските показания на свид.Д.Д. – клиничен психолог в „Централ Онко
Хоспитал“ООД , която е имала 5-6 срещи с него. Всъщата насока са и днните по съдебно-медицинската експертиза на
вещото лице – др.М.Б.. Установява се по
безпротиворечив начин , че през периода
на престой в болничното заведение Б. е бил
„абсолютно контактен, абсолютно адекватен и ориентиран за време, място и
не е имало нещо , което да влияе на
възможността му да разбира“ – свид.Д.. Освен това видно и от заключението на
вещото лице д-р Балтов и от отговорите
дадени от него в проведеното по делото открито съдебно заседание на
28.04.2021 г. влошеното здравословно състояние не е пречело длъжникът да бъде в
пълно съзнание , адекватен , ориентиран по време и място като в съдебно
заседание потвърждава заключението си, че „молфинът , който му е бил поставян е
бил в изключително ниски дози и не е повлиял върху годността на Ст.Б. да взема решения , както и да разбира
свойството и значението на своите
действия“. В това число към извършените
от Ст.Б. за периода спадат и решението му апартамента в гр.Бургас да бъде
продаден , да предостави пълномощно на
сина си Д. за извършване на сделката и
т.н. Според д-р Балтов за периода
21.07.2017 г. – 11.08.2017 г. „ няма данни той да е получавал медикаменти , които да са
възпрепятствали неговата адекватност да взема решения, да изразява воля и да
разбира свойството и значението на
постъпките си“. Според ответната
страна / процесуалния представител на ответницата Б./ ищецът твърди , че наследниците – синовете на длъжника като негови пълномощници са основен двигател .. за действията, увреждащи кредитора“ и това
налага извода , че ако изобщо знание за увреждане съществува ,
то не е било у длъжника , а у
неговите пълномощници. Знанието у
пълномощниците обаче не е равнозначно на
знание у упълномощителя. Ответната страна сочи , че знанието у упълномощителя, независимо дали
има такова у упълномощителя опорочава
сделката. Евентуалното знание у пълномощника не доказва по никакъв начин знание
у упълномощителя. Но страна по сделката е упълномощителя и евентуалното знание у
пълномощника не опорочава сделката – т.е. – от изложеното се налага извода , че
знанието у пълномощника в случая е
ирелевантно - то е без значение за недействителността
на сделката. Всички наведени в тази
насока факти и обстоятелства , отнасящи се до
ответника Д.Б. съдът намира за
неотносими към спора по делото ине счита, че следва да бъдат обсъждани. От
друга страна знание за увреждане у С.Б.
по делото не се доказа по никакъв начин. Към момента на обективиране на
решението на ВКС същият се е намирал в болнично
заведение / изписан от едното на 20.07. и приет на 21.07 в друго
болнично заведение/. Към момента на
издаването на пълномощното на сина си Д.Б.
/ 27.07.2017 г./ Ст.Б. също се е
намирал в болнично заведение „Централ Онко Хоспитал“.
Дори и да се допусне обратното: - че двата предходни елемента – обективния за
наличие на увреждането на кредитора и
субективния – за наличие на знание у длъжника за увреждане на кредитора с атакуваната сделка –
то не се доказа по никакъв начин знание за увреждане на кредитора на длъжникя у
третото лице – купувач . В процесния случай това трето лице – купувач е четвъртия ответник по делото – М.Б.. Ищцовата
страна сочи ,че съпругата на Д.Б. – В.И.
работи при М.Б. , както и че
ответникът Д.Б. преимуществено работи
като се занимава с продажба на имоти на територията на община Несебър и са се познавали добре с нотариус Бакърджиева
покрай тази работа. Ответниците не
оспорват тези факти и обстоятелства. Изложени са от ищцовата страна факти и обстоятелства – че ответникът Д.Б. и ответницата Б. имат
интензивни професионални контакти , че В.И.
, с която Д.Б. живее работи като помощник – нотариус при ответницата - нотариус Бакърджиева и е своеобразен
„проводник“ в отношенията на Б. и Б.
и оттам се правят изводите,
че Б. е знаела за проблемите на бащата на Д.Б. – С.Б. с
кредитори и дългове. Тези доводи на ищцовата страна са несъстоятелни и неоснователни. Знанието не следва да се
установява въз основа на косвени предположения , догадки и хипотетични
конструкции. Ищецът въз основа на
разпределението на тежестта на доказване следваше при условията на пълно и главно доказване да установи
знанието за увреждане у третото
лице – купувач - ответницата Б.. Както
се посочва и от процесуалния представител на ответницата Б. трайната съдебна практика на ВКС приема , че знанието у третото лице може да
се предполага само по отношение на
обстоятелства, с които те с длъжника са свързани – житейски или
професионално: – в практиката си ВКС приема , че естеството на съществуващата фактическа близост определя
естеството на узнатите обстоятелства. В случая
от страна на ищеца не се представиха доказателства в каква степен са
близки отношенияна на Д.Б. и М.Б. , освен професионалните такива. Преки
отношения на М.Б. със С.Б. не се установиха по никакъв начин.Ето защо не може
да се приеме за доказано по делото обстоятелството , че ответницата М.Б. като
купувач по сделката с апартамента
на С.Б. и П. Братанови е знаела, че с
тази сделка се уврежда кредитор на С.Б..
Субективния елемент за знание у купувача
в процесния случай не бе доказан по никакъв начин. Оттам следва и
недоказаността и неоснователността на предявения иск по чл.135 от ЗЗД – за обявяване на недействителността
спрямо ищеца на процесната сделка по продажба на апартамента на С. и П. Б.и през 2017 г. на купувача – ответник по делото
– М.Б.. При това положение този иск като
недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен със съответните последиците.
По отношение на предявения при
условия на евентуалност иск по чл.26 от ЗЗД за нищожност на покупко-продажбата на процесния апартамент:
Макар и предявен като евентуален по волята на ищцовата страна същият предвижда по-радикални последици , а именно –
пълна нищожност на сделката, а не само относителна недействителност спрямо
ищеца.От събраните по делото доказателства
се установява, че ответницата Б.
реално е заплатила сумата от 44 000 евро на продавачите чрез неговия
пълномощник – налице е преводно
нареждане и извлчение от сметка , а впоследствие – и отчетна сделка между ответника Д.Б. и неговата майка П.Б. с
която получената от него сума е преведена на единия от продавачите. Поради това
твърденията на ищцовата страна , че реално плащане на сумата от 44 000 евро
не е било извършено са напълно неоснователни. Не са налице доказателства, а и
не може да бъде обоснован извод от представените по делото такива за наличие на обща воля между страните
по сделката да не настъпват правните й последици. Страните са желаели да
настъпи вещноправния прехвърлителен
ефект на извършената покупко-продажба , обективирана в нот. акт №№** том ***
нот.д.№***/20** на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на нотариалната камара.
Като пълноправен собственик ответницата
– купувач по сделката М.Б. впоследствие – на 14.01.2019 г. извършва
разпореждане от своя страна с процесния недвижим имот като го е продала на трето лице. Това
опровергава твърденията на ищеца в ИМ – че страните по сделката не са имали
волята и не са искали да бъдат обвързани
от нея по този начин, че не са целели настъпването на правните й последици, че
целта им е била да се създаде едно
привидно правно състояние за кредитора – ищец „Хайкрофт Ланд къмпани“ЕООД
досежно невъзможността му да се удовлетвори за своите вземания към починалия длъжник. С оглед на
гореизложеното предявения като
евентуален иск на основание чл.26 ал.2 предл. последно от ЗЗД за прогласяване
на абсолютна симулация на процесната сделка следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора по делото в полза на ответниците следва на
основание чл.78 ал.3 от ГПК да бъдат присъдени направените от тях разноски
както следва: - на ответницата М.Б. – сумата в размер на 5 000 лв. –
заплатено възнаграждение за адвокат, за ответника Д.Б. – сумата в размер на
5 000 лв. –заплатено възнаграждение за адвокат, за ответника Х.Б. - сумата в размер на 5 000 лв. –
заплатено възнаграждение за адвокат и за ответника П.Б. – сумата в размер на
5 000 лв. – възнаграждение за адвокат. Възраженията на процесуалния
представител на ищцовата страна за
прекомерност на тези разноски се явяват
неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение: - делото включва в себе
си за разглеждане няколко иска, характеризира се както с фактическа и
правна сложност , така и с проведени
немалко съдебни заседания -
обстоятелства , които оправдават направените в този размер разноски.
По гореизложеното , Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Хайкрофт Ланд
къмпани“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Мървин Джон
Хинтън със седалище и адрес на управление – гр.Харманли против П.И.Б. , ЕГН – ********** от гр. Харманли, Д.С.Б.,
от гр. Бургас и Х.С.Б., ЕГН – ********** от гр.Харманли и М.П.Б. от гр. Несебър, ЕГН - ********** с правно основание чл.135 от ЗЗД
- да се обяви за недействителна
спрямо ищеца „Хайкрофт Ланд
къмпани“ЕООД сключения между С.Р.Б. , ЕГН ********** и съпругата му П.И.Б. ,
ЕГН ********** от една страна като продавачи и от друга страна като купувач М.П.Б. , ЕГН – ********** от гр. Несебър
договора за покупко-продажба на недвижим имот , обективиран в нотариален акт №**
том *** нот.д.№***/20** на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на нотариалната
камара, вписан в Службата по вписвания при БРС под акт №** том ** дело №****/20**
г. по описа на СВ при БРС , представляващ апартамент №3/ трети/ на ІІ / втори/
етаж в групов строеж Б-4 Блок №** вх.* ет.**, находящ се в гр.Б., ж.к. Л.,
застроен на 87.37 кв.м състоящ се от две спални, дневна, черна кухня, баня и
клозет и тераси , както и 1.59% идеални части от общите части на сградата и
1.59% идеални части от правото на строеж върху държавния терен, върху който е
построен жилищния блок , като продавания апартамент представлява самостоятелен
обект с идентификатор 07079.607.20.1.18 с адрес – гр.Б., ж.к. Л. бл.** вх.* ет.*
ап.*.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност иск
на „Хайкрофт Ланд къмпани“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Мървин Джон Хинтън със седалище и адрес
на управление – гр.Харманли против П.И.Б.
, ЕГН – ********** от гр.
Харманли, Д.С.Б., ЕГН –
********** от гр. Бургас
и Х.С.Б., ЕГН – ********** от гр.Харманли
и М.П.Б. от гр.
Несебър, ЕГН - ********** с правно
основание чл.26 ал.2 изр. първо предл. последно от ЗЗД – да се приеме за установено че е
нищожна сключената сделка
между С.Р.Б.
, ЕГН ********** и съпругата му П.И.Б. , ЕГН ********** от една страна като
продавачи и от друга страна като купувач М.П.Б. , ЕГН – ********** от гр. Несебър договора за покупко-продажба на недвижим имот , обективиран в
нотариален акт №**
том ***
нот.д.№***/20** на
нотариус Кремена консулова, рег.№248 на нотариалната камара, вписан в Службата
по вписвания при БРС под акт №** том ** дело №****/20** г. по описа на СВ при БРС ,
представляващ апартамент №*/ трети/ на ІІ / втори/ етаж в групов строеж Б-4 Блок
№**
вх.*
ет.**,
находящ се в гр.Б.,
ж.к. Л.,
застроен на 87.37 кв.м състоящ се от две спални, дневна, черна кухня, баня и
клозет и тераси , както и 1.59% идеални части от общите части на сградата и
1.59% идеални части от правото на строеж върху държавния терен, върху който е
построен жилищния блок , като продавания апартамент представлява самостоятелен
обект с идентификатор 07079.607.20.1.18 с адрес – гр.Бургас, ж.к. Л. бл.** вх.* ет.* ап.* поради привидността на сделката и абсолютната й симулация и
прогласяването на нищожността на тази
сделка.
ОСЪЖДА „Хайкрофт Ланд къмпани“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.Харманли да заплати на ответниците П.И.Б. от гр. Харманли,
Д.С.Б. от гр. Бургас, Х. С.Б. от гр. Харманли и
М.П.Б. от гр. Несебър по 5 000 / пет хиляди/ лева на всеки един от тях – представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Апелативен съд – Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: