ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1596
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501439 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по възражение по чл.423 от ГПК от М. АТ. АП. против заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
179/11.01.2021г., издадена по ч.гр.д.№ 72/2021г. на ПдРС, ХХІІ гр.с.. Във възражението се
сочи, че горепосочената заповед за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника. В
поканата за доброволно изпълнение- ПДИ изх.№ 4066/12.03.2021г. по изп.дело № 193/2021г.
на ЧСИ Петя Николова / л.37 и 38 по първоинстанционното дело/, с която му била изпратена
заповедта за незабавно изпълнение, било отразено, че същата е получена от Т. Ф. Й.- майка.
Заповедта не била връчена лично на длъжника. Получателката не била поела задължението
да му предаде ПДИ, ведно с приложенията към нея, тъй като в поканата не било вписано
такова задължение. Твърди се, че М.А. научил за издадената заповед за незабавно
изпълнение едва на 07.04.2022г., когато му било връчено съобщение от ЧСИ Петя Николова
за образуваното и водено изпълнително дело
От кредитора „Айзаем.БГ“ООД е подаден отговор, с който възражението се
оспорва като неоснователно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с твърденията на длъжника и с материалите по
делото, намира следното:
Приложеното към възражението по чл.423 от ГПК съобщение от ЧСИ Николова до
М.А. е с изходящ номер от 15.03.2022г., а възражението е подадено на 13.04.2022г., по-
малко от един месец преди излъчване на съобщението. Доколкото спорът по делото се
свежда именно до това, дали ПДИ изх.№ 4066/12.03.2021г. е надлежно връчена, и не се
твърди да заповедта за незабавно изпълнение да е връчена на длъжника с някакъв последващ
документ, преди 13.03.2022г., то ще следва да се приеме, че възражението е подадено в
1
срока по чл.423, ал.1 от ГПК и е процесуално допустимо.
Съгласно чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, възражението е основателно, когато заповедта за
изпълнение не е връчена надлежно на длъжника. Връчването на ПДИ изх.№
4066/12.03.2021г. е оформено по следния начин: срещу текста „получател“ е записано „Т. Ф.
Й.- майка“ и е положен подпис от получателката. Следва текст от бланката „Със задължение
да предам“ и ръкописен текст „на М. А. А.“. Не се оспорва, че Т. Й. е майка на М. А.“, а
също така, че се е подписала за получаване на ПДИ. Не се оспорва, че живеят в едно
домакинство. Съгласно чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК, „когато съобщението не може да бъде
връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме“, като
„друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса“.
Другото лице, което е получило изпратения за връчване документ, следва да се подпише със
задължение да предаде документа на адресата. Всички тези изисквания са спазени. Ето
защо, възражението се явява неоснователно и не следва да се приеме.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 от ГПК, подадено от М. АТ. АП. против
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
179/11.01.2021г., издадена по ч.гр.д.№ 72/2021г. на ПдРС, ХХІІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2