РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Плевен , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201047 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № Р – 0048871/ 10.05.2021 г. на ***
НА РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И
ПЛЕВЕН със седалище РУСЕ към ГД “***” към КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА
НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на “***" ЕАД - СОФИЯ ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание
чл.222а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на
чл.113 ал.1 вр.чл.105 и чл.108 ЗЗП.
Санкционираното лице, недоволно от така издаденото
наказателно постановление (НП), е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД -
ПЛЕВЕН, чрез наказващия орган. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила: административнонаказващият орган не
е изпълнил задълженията си съобразно чл.52 ал.4 ЗАНН; в НП отсъства
надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, в т.ч. - не е посочена датата и
мястото на неговото извършване. На следващо място, оспорва доказаността
на административното нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП като в тази връзка
1
изтъква, че не са взети предвид дадените от страна на търговеца становища по
случая, в т.ч. – че сами по себе си, тези становища отразяват позицията на
оторизиран сервиз във връзка с техническата изправност и съответствието на
процесното мобилно устройство, с договора за продажба; отбелязано е, че
считано от 02.12.2020г., процесното устройство е на разположение на
потребителя, като единствено от волята на последния зависи да посети
търговския обект и да си го получи; че от страна на *** са спазени всички
нормативни изисквания, тъй като стоката, предмет на рекламация е приета и
предадена за становище към оторизиран сервиз, а след получаване на
становище - потребителят е уведомен в рамките на законовия срок; че не са
посочени доказателства, че *** не е привело стоката, в съответствие с
договора за продажба, а напротив – налице е доказателство - становище на
оторизиран сервиз, че не е налице дефект, т.е. че стоката е приведена в
съответствие с договора за продажба, а оттук и извода, че не е налице
нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП. На последно място, отправени са възражения и
във връзка с размера на наложената имуществена санкция и по-конкретно –
посочено е, че издаденото НП не съдържа никакви мотиви, обосноваващи
приетия от страна на административнонаказващия орган, квалифициращ
признак „повторност“. На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП,
като неправилно и незаконосъобразно, а при режим на евентуалност – за
намаляване на размера на имуществената санкция до минимума от 500 лева,
на основание чл.222а ЗЗП. Отправя и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
За ответната страна – *** НА РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО,
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН със седалище РУСЕ към ГД
“***” към КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител
не се явява. Депозирано е становище по неоснователността на жалбата, с
което се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП като правилно
и законосъобразно, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени
материали - поотделно и в тяхната съвкупност - Съдът намира за установено
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
К - 0048871/08.01.2021г. от страна на СВ. Н. Н. – *** при КЗП - ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля ИЛ. АНДР. Б. и съответно упълномощен
2
представител на “***" ЕАД - СОФИЯ ЕИК: ***. Съставен е за това, че на
24.11.2020 г. в КЗП-Плевен е постъпила жалба с вх.№ Р-03-1412, относно
предявени 3 рекламации за мобилен телефон „***“ в рамките на 3 месеца от
покупката, с един и същ проблем, който не е отстранен; апаратът е закупен на
11.08.2020 г., а рекламациите са предявени на 06.11.20 г., на 16.11.20 г. и на
20.11.20 г., като потребителят желае да му бъде заменен апаратът с нов.
Отбелязано е, че на 04.11.2020 г. е изпратена покана до търговеца с изх.№ Р-
03-1412- да представи на 15.12.2020 г., в офис на КЗП в гр. Плевен, следните
документи: становище по жалбата; копия на всички договори, сключени с
жалбоподателя; документи за всички рекламации и извършени ремонти;
копие на гаранционната карта на жалбоподателя; акт за удовлетворяване на
рекламация; наред с това, с поканата, на търговеца е предоставено копие от
жалбата. На 08.12.2020 г. в офис на КЗП в гр. Плевен, на ел. поща
******@***.** е получено становище по жалбата, 3 бр. сервизни протоколи и
2 бр. акт за удовлетворяване на рекламация, като документите са заведени с
вх.№ Р-03-1412/08.12.2020 г. Не е предоставено обаче копие на гаранционната
карта, а в становището се сочи, че при първата рекламация с №
**********/06.11.2020 г. е извършен ремонт чрез смяна на основната платка;
по сервизни поръчки с № **********/16.11.20 г. и № **********/20.11.20 г. е
отбелязано, че не е установен проблем. Във връзка с последната рекламация -
от 20.11.2020 г., е издаден констативен протокол № КПS012395177/01.12.2020
г. от „****“ ЕООД, че не е установен проблем и дефекта може да бъде
предизвикан от СИМ-карта, допълнително инсталиран софтуер, настройките
на устройството. С Писмо с изх.№ Р-03-1412/09.12.2020 г. на търговеца е
пояснено, че при приемане на апарата в търговския обект в сервизна карта №
**********/20.11.20 г. е отбелязано, че „ в магазина е правена проба на СИМ-
картата и в други- телефони няма проблем с нея. Също така с друга СИМ-
карта телефона продължава да създава същите проблеми...“; наред с това,
по отношение на допълнително инсталиран софтуер и настройки на
устройството би следвало оторизирания сервиз да посочи има ли такива и в
случай, че има - дали водят до проблемите, описани от потребителя; апаратът
е закупен на 11.08.2020 г. и в рамките на 3 месеца от покупката, са предявени
3 рекламации, като при първата е сменена основна платка, а всички
протоколи по рекламациите са издадени от „****“ ЕООД. В тази връзка и
доколкото потребителят не е съгласен със становището на сервиза, че не е
открит проблем, а апаратът е закупен на 11.08.2020 г., на търговеца е
разпоредено да извърши диагностика в друг сервиз, който да се произнесе по
описаните от потребителя проблеми и да представи доказателства, съгласно
чл.108 ЗЗП, като на 29.12.2020г. бъде представено становище /констативен
протокол от втори сервиз/, копие на гаранционна карта и акт за
удовлетворяване на рекламация в офис на КЗП в гр. Плевен. На 15.12.2020 г.
обаче е получено становище в офис на КЗП в гр. Плевен, на ел.поща
******@***.** с вх. № Р-03-1412/15.12.2020 г., с което търговецът отказва да
извърши диагностика във втори сервиз; отбелязва, че апаратът няма проблем
3
и от 02.12.2020 г. е в магазина на разположение, за получаване; не е
представен акт за удовлетворяване на рекламация. В тази връзка е направен
извода, че търговецът отказва да предприеме действия по установяване и
отстраняване на несъответствията, за които е уведомен с писмо с изх.№ Р-03-
1412/09.12.2020 г., като по този начин, на 15.12.2020 г. отказва да приведе
стоката - мобилен телефон „***“, в съответствие с договора за продажба –
нарушение по чл.113, ал.1, във връзка с чл.105, във връзка с чл.108 от Закона
за защита на потребителите. Отбелязано е, че нарушението е извършено
повторно. При съставяне на АУАН не били направени възражения; такива не
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета от
административнонаказващия орган. Във връзка с отбелязания квалифициращ
признак „повторност“ /§ 13, т.21 от ДР на ЗЗП/ е отбелязано, че същият е
налице, тъй като нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на Наказателно постановление № 2019 - 0046462/ 25.11.2019 г., с което е
наложено наказание, за същото по вид нарушение - на 16.10.2020 г. и в
едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление № 2019 -
0046416 /15.07.2019 г., с което е наложено наказание за същото по вид
нарушение – на 01.09.2020 г. На тази основа, издал обжалваното наказателно
постановление, с което на “***" ЕАД - СОФИЯ ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание
чл.222а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на
чл.113 ал.1 вр.чл.105 и чл.108 ЗЗП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.31 - 32 от
делото/. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя от
процесуално естество. На първо място, съобразно чл.52 ал.4 ЗАНН, „Преди да
се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на
други длъжностни лица от същото ведомство.“. Видно е, че разпоредбата се
отнася до изпълнението на задълженията на административнонаказващия
орган и по-конкретно – във връзка с обсъждането на законосъобразността на
съставения АУАН, неговата доказателствена обезпеченост и евентуалната
необходимост от събиране на допълнителни доказателства. В този смисъл,
неоснователно се счита, че при издаването на НП е нарушена цитираната
правна разпоредба, още повече, че същата предвижда извършването на
действия от страна на административнонаказващия орган, в неговата
оперативна самостоятелност. На второ място, не може да споделено
виждането, че в НП отсъства надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, в т.ч. – че не е посочена датата и
мястото на неговото извършване и че по този начин е допуснато нарушение
4
на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Внимателното
запознаване както със съдържанието на процесния АУАН, така и на
обжалваното НП идва да покаже, че е налице обстойно описание на
нарушението и неговите обстоятелства, в т.ч. – ясно е указано, че е извършено
на 15.12.2020г., в гр.ПЛЕВЕН, т.е. налице е недвусмислено отбелязване и на
времето, и на мястото на неговото извършване. Впрочем, във връзка с
процесуалната изрядност на съставения АУАН и издаденото НП следва да
бъде отбелязано, че в очертаната насока е и трайната практика на
касационната инстанция по сходни казуси, намерила отражение например в
Решение № 353 /25.06.2019 г. по КАД № 471/2019 г. по описа на
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите СВ. Н. Н., ИЛ. АНДР. Б., както и писмени доказателства /л.21 –
30, л.40 – 41 от делото/. Показанията на свидетелите Н. и Б. Съдът преценява
като непредубедени, добросъвестни, достатъчно подробни и изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна
подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-
конкретно – преписи от отбелязаните по-горе писма, съставляващи
кореспонденцията между органите на КЗП и търговеца, цитираните Сервизни
карти и Констативни протоколи към сервизни поръчки, във връзка с
предявените рекламации за мобилен телефон „****“. От тези доказателствени
източници се установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП
фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по убедителен
начин - и няма да я преповтаря.
При така установените факти и обстоятелства, Съдът намира, че
нарушението по чл.113 ал.1 вр.чл.105 и чл.108 ЗЗП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на “***" ЕАД -
СОФИЯ ЕИК: ***, се явява доказано по несъмнен начин. Следва да бъде
напомнено, че съобразно действащата редакция на разпоредбата на чл.113
ал.1 ЗЗП, „Когато потребителската стока не съответства на договора за
продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за
продажба.“. При обсъдената и приета по-горе фактическа обстановка е
видно, че е налице нарушение именно на посочената правна разпоредба, като
е допустимо квалификацията на нарушението да бъде допълнена чрез
обвързването с чл.105 ЗЗП /ал.1 – „Продавачът е длъжен да предаде на
потребителя стока, която съответства на договора за продажба.“ и ал.2 –
„Продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба, която съществува при
доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори
5
и да не е знаел за несъответствието.“/ и чл.108 ЗЗП /“Всяко
несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което
се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е
съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на
съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието.“/. Видно е, че чл.113 ал.1 ЗЗП предвижда задължение за
действие, с което при възприетите условия на време, място и обстановка,
“***" ЕАД - СОФИЯ не се е съобразило, тъй след като е предал на
потребителя стока, която не съотвества на договора за продажба /а
презумпцията по чл.108 ЗЗП е приложима и не се явява опровергана в
настоящия случай, предвид липсата на ангажиране на доказателства от страна
на нарушителя, от които да се изведе, че липсата на съответствие се дължи на
естеството на стоката или на характера на несъответствието/, дори след три
отправени рекламации в рамките на месец ноември 2020г., в крайна сметка –
не е привел процесния мобилен телефон, в съответствие с договора за
продажба.
Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя по
съществото на правния спор. Виждането, че не са взети предвид становищата
на търговеца, които на свой ред почиват върху позицията на оторизиран
сервиз, във връзка с техническата изправност и съответствието на процесното
мобилно устройство, с договора за продажба, е несъстоятелно. Позицията на
„****“ ЕООД-СОФИЯ /че се касае за „външни“ фактори – СИМ-карта,
допълнително инсталиран софтуер или настройки на устройството/ не само че
е необоснована, но и видимо не почива на наличните доказателства. Явно е,
че наблюдаваните от потребителя проблеми не са породени от СИМ-картата,
тъй като при извършен тест /сервизна карта № **********/20.11.20 г. / е
изрично отразено, че мобилният апарат дефектира и при поставяне на друга
СИМ-карта, а поставянето на ползваната такава от потребителя, на различни
мобилни устройства – не създава проблеми. Що се отнася до позицията на
споменатия сервиз, че проблемите в процесния мобилен апарат биха могли да
се дължат на допълнително инсталиран софтуер или настройки на
устройството, същата позиция е дотолкова неопределена, почиваща на
предположения и неаргументирана, че е безпредметно да бъде повече
обсъждана. Очевидно, „***“ ЕООД-СОФИЯ не е бил в състояние да
осъществи компетентно, адекватно сервизно обслужване и е било
наложително търговецът да потърси квалифицираното съдействие на друг
сервиз; алтернативно, търговецът е можел да удовлетвори рекламацията на
потребителя по реда на чл.114 ЗЗП, но не го е сторил. В този смисъл и при
отчитане на некачественото сервизно обслужване и неудовлетворяването на
предявената рекламация, напълно несъстоятелно е виждането на търговеца, че
считано от 02.12.2020г., процесното устройство е на разположение на
потребителя, като единствено от волята на последния зависи да посети
търговския обект и да си го получи, както и че от страна на *** са спазени
всички нормативни изисквания във връзка с така предявената рекламация.
6
По-нататък, неоснователно се възразява, че е неясно по какъв начин е изведен
повторността в процесния случай. Следва да бъде отбелязано, че
квалифициращият признак „повторност“ се доказва по категоричен начин от
представените заверени преписи на Наказателно постановление № 2019 -
0046462/ 25.11.2019 г. Наказателно постановление № 2019 - 0046416
/15.07.2019 г., издадени от *** на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН със седалище РУСЕ към ГД “***” към
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ведно със съответните
съдебни решения по въззивен и касационен контрол /л.76 – 87 от делото/.
Следва да бъде отбелязано наред с това, че двете цитирани Наказателни
постановления не само обуславят наличието на обсъждания квалифициран
признак, но и самите те са издадени за нарушения, които са извършени
повторно.
Следователно, актосъставителят и административнонаказващият
орган правилно са квалифицирали нарушението по чл.113 ал.1 вр.чл.105 и
чл.108 ЗЗП, което Съдът приема за доказано по несъмнен начин. Също така
правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
имуществена санкция на основание чл.231 вр.чл.222а ЗЗП. Следва да бъде
отбелязано, че явно в резултат на технически пропуск, макар в
обстоятелствената част на НП да е изрично отбелязано и обосновано
наличието на квалифициращия признак „повторност“ по смисъла на § 13, т.21
от ДР на ЗЗП, в диспозитивната част на обжалваното НП е пропуснато да бъде
извършено обвързване на разпоредбата на чл.222а с тази на чл.231 ЗЗП. В
този смисъл Съдът счита, че волята на административнонаказващия орган да
приложи именно разпоредбата на чл.231 ЗЗП е несъмнена, като това обаче
следва да намери коректно отражение в диспозитивната част на настоящото
Решение, доколкото позоваването единствено на разпоредбата на чл.222а
ЗЗП, не отговаря на изискванията за юридическа прецизност, а и би могло да
породи известни неясноти при тълкуването и приложението на настоящия
съдебен акт. Що се отнася до размера на имуществената санкция – 5000 лева,
при отчитане на нейния диапазон от 1000 до 6000 лева, видно е, че е преценен
такъв, клонящ към горната граница. Така определеният размер се споделя от
Съда, тъй като както беше отбелязано, дори наказанията, обуславящи
повторността в настоящия случай, са наложени за нарушения, извършени
повторно, т.е. налице е упорито неспазване на правилата в ЗЗП, което
впрочем се потвърждава и от представена справка на л.43 от делото, от която
е видно, че на жалбоподателя са налагани многократно имуществени санкции
за нарушения на ЗЗП. Подобно отношение към Закона и към правата на
потребителите е неприемливо и обуславя извода за наложителността на строг
санкционен подход – какъвто в случая, напълно основателно е приложен.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. Предвид този изход на административнонаказателното
7
производство, съобразно отправено искане от страна на
административнонаказващия орган и при съобразяване разпоредбата на чл.63
ал.3 ЗАНН, направените разноски за производството пред настоящата
инстанция, следва да бъдат възложени върху жалбоподателя. Ето защо и на
основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 ЗАНН следва да бъде осъдено ***" ЕАД -
СОФИЯ ЕИК: *** да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ за областите
ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ и ПЛЕВЕН със седалище
РУСЕ към ГД „***“ паричната сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р – 0048871/
10.05.2021 г. на *** НА РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН със седалище РУСЕ към ГД “***” към КОМИСИЯ
ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на “***" ЕАД - СОФИЯ ЕИК:
*** е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на
основание чл.231 вр.чл.222а от Закона за защита на потребителите, за
извършено нарушение на чл.113 ал.1 вр.чл.105 и чл.108 ЗЗП.
На основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 ЗАНН ОСЪЖДА ***" ЕАД -
СОФИЯ ЕИК: *** да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ за областите
ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ и ПЛЕВЕН със седалище
РУСЕ към ГД „***“ паричната сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8