Решение по дело №103/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 6 от 10.01.2025 г., постановено по АНД № 127/2024 г., Троянският районен съд, първи състав е потвърдил Наказателно постановление № 24-0359-000092 от 04.04.2024 г. на началник сектор в РУ Троян към ОДМВР Ловеч, с което на Р. Г. Р., [ЕГН], с адрес: с. Бели Осъм, обл. Ловеч, [улица], е наложена на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение е останал Р. Г. Р., който чрез адв. Й. Й. от ВТАК, е подал касационна жалба, в която изразява несъгласие с решението на РС, като се изразява несъгласие с фактическата обстановка, приета от РС. Твърди се, че решението на районния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като според касатора е налице нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че в нарушение на материалния закон РС е приел, че Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и процесното наказателно постановление. Претендират направените от касатора разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Й., който поддържа касационната жалба, като излага аргументи в съдебно заседание и поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор РУ Троян при ОДМВР Ловеч – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП са издадени от компетентни, упълномощени за целта лица, в предвидените от закона срокове, съдържат всички предвидени реквизити, като в АУАН и в НП е направено пълно описание на извършеното нарушение и е посочена правилно нарушената материалноправна норма и санкционната разпоредба, като извършеното нарушение е установено по безспорен начин и доказано с допустимите доказателствени средства.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Троянският районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 24-0359-000092 от 04.04.2024 г. на началник сектор в РУ Троян към ОДМВР Ловеч, с което на Р. Г. Р. е наложена на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана за това, че на 18.03.2024 г. в 22:50 часа, в с. Гумощник, [улица], с посока на движение от центъра на селото, управлява лек автомобил ,,Сузуки Гранд Витара“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. Р. К. от с. Бели Осъм, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия на суха асфалтова настилка и лява крива, излиза в дясно по посоката си на движение и се преобръща извън пътното платно, като реализира ПТП. От произшествието е пострадал водачът на автомобила.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретният случай от доказателствата по делото се налага извода, че Р. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при управлението на лекия автомобил не е съобразил скоростта на движение на същия с пътните условия, подробно описани в АУАН и НП, като е реализирал ПТП. Както в АУАН, така и в НП, ясно е посочено с кои от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства не се е съобразил водачът на МПС.

Районният съд е изложил обосновани мотиви по отношение на механизма на станалото ПТП и защо е приел, че деянието на касатора представлява административното нарушение. Касационният състав напълно споделя тези мотиви и правни изводи, както и изводите за доказаност на нарушението при съобразяване на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Правилно и обосновано е прието от РС Троян, че не са събрани доказателства, които да установяват неправомерни действия на други лица, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В случая Р. се е опитвал да избегне проверка за бракониерство във връзка с констатираното диво животно, което е намерено безжизнено до джипа, с който той е бил въпросната вечер.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е изводът на Троянския районен съд, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал, обсъдил и преценил в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обосновано е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от касатора на вмененото му административно нарушение по ЗДвП, по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Изложените в тази връзка подробни мотиви изцяло се споделят, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и касационната инстанция препраща към тях, на основание на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.

С касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, като не се сочат касационни основания по чл. 348 от НПК, а се изразява несъгласие с мотивите на РС, като се повтарят част от доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити в производството пред РС.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Съдът намира за неоснователен довода на касатора, че събраните по делото гласни доказателства опровергават фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи за допуснатото от водача на МПС нарушение на правилата по ЗДвП. Тъкмо обратното – показанията на разпитаните свидетели потвърждават причините и условията за настъпилото ПТП и възприетото от наказващия орган настъпване на ПТП в резултат на движение с несъобразена спрямо пътната обстановка скорост.

Ето защо обосновано от гл. т. на доказателствата и правилно от гл. т. на закона РС Троян е приел, че Р. виновно е осъществил състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд не е имал основания да не кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Т., които са се движели след управлявания от касатора автомобил и са свидетели - очевидци на нарушението.

Правилно РС е кредитирал показанията на свидетелите, чиито показания са обективни, безпристрастни и съответстват на писмените доказателства по делото. Правилни са изводите на РС, че административното нарушение е доказано, правилна е правната квалификация на същото, като липсват допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК, касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Административното нарушение е доказано, видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС.

Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

На следващо място, с наказателното постановление е наложена фиксираната в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП по вид и размер санкция, а именно – глоба в размер на 200,00 лева. Предвид това, съдът счита, че административното наказание е съобразено и с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и отговаря на целите на наказанието, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че доводите на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски.

От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 10.01.2025 г., постановено по АНД № 127/2024 г. на Троянския районен съд.

Решението е окончателно.