№ 519
гр. Монтана, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630100778 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
,,Ф.И.‘‘ЕАД, ЕИК: ****************, със седалище и адрес на
управление: ************** е предявил срещу Ч. Н. К., ЕГН **********
с адрес: ******************* обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, за признаване за установено, че
съществуват следните непогасени вземания на дружеството- ищец към
ответника, дължими по сключения между кредитора ,,Ю.Б.‘‘АД,
ЕИК:************ и длъжника Ч. Н. К., ЕГН ********** Договор за
потребителски кредит № FL791516/10.12.2015 г. суми, както следва:
-6 052,58 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
- 1 491,37 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 10.08.2016
г. до 28.05.2019 г.;
- 555,17 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 10.09.2016 г. до
11.02.2020 г.;
-162,70 лв. такси, дължими за периода от 10.01.2019 г. до 11.02.2020 г.
Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.
Към исковата молба се прилагат в заверени преписи относими по делото
писмени доказателства, прави се искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по делото с конкретно поставени задачи към вещото лице.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
1
едномесечен срок от ответната страна чрез назначения от съда особен
процесуален представител на ответника- адв. Ц. е постъпил писмен
отговор. Исковете се оспорват, като допустими и неоснователни, прави
се възражение за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и
срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключението на
вещото лице И. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза по
делото.
Видно е от приложените писмени доказателства, че между
съконтрахентите: ,,Ю.Б.‘‘АД,ЕИК:************-Банка и кредитополучателя
Ч. Н. К., ЕГН ********** бил сключен Договор за потребителски кредит №
FL791516/10.12.2015 г., като банката предоставила на кредитополучателя в
заем 6 731 лв., а последният се задължава да върне ползвания кредит, ведно с
дължимите лихви и при условията и в сроковете, уговорени в Договора. За
усвоения кредит се дължи лихва- променлива годишна лихва, която се
определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 11,019% за първата година, а за всяка следваща година
надбавката е в размер на 13,019%. ГПР по кредита е в посочен размер от
16,85%, а общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер от 9 564,02
лв.
Кредитът поради неизпълнение е обявен за предсрочно изискуем от
кредитора, но без оглед на това и към момента всички вноски по кредита са
падежирали.
Видно е от приложеното по делото Уведомление за цесия е изпълнено
изискването на чл. 99, ал.3 от ЗЗД и ответницата е била надлежно уведомена,
че всички вземания по кредита са прехвърлени от предишния кредитор на
новия- ,,Ф.И.‘‘ЕАД.
Видно е от приетото заключение на вещото лице по назначената от
2
съда ССЧЕ, което съдът кредитира в цялост, като обосновано, обективно и
компетентно дадено следното: Кредитът е усвоен и получен от ответницата в
пълен размер от 6 731 лв., преведена в полза на кредитополучателя сума с
банково бордеро 6255373/10.12.2015 г. по лична банкова сметка на длъжника;
Извършените от ответницата плащания за погасяване на задълженията по
процесния Договор за потребителски кредит са в размер от 1 230 лв.; На дата
10.08.2016 г. е падежът на първата частично неизплатена вноска за главница
по Договор за потребителски кредит, а на 10.09.2016 г. е падежът на първата
изцяло неизплатена месечна вноска за възнаградителна лихва по процесния
Договор; Остатъчното неизплатено задължение по Кредита е, както следва:
6 052,58 лв. главница; 1 491,37 лв. договорна лихва; 555,17 лв.
наказателна/мораторна лихва и 162,70 лв. такси.
Предвид гореизложеното, исковите суми се установяват по тяхното
основание и размер, падежирали, изискуеми и непогасени са.
Съдът, при своята служебна проверка, която извършва за
неравноправни клаузи по реда на чл. 7, ал.3 от ГПК намира, че такива не са
налице. Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити, ясен и
разбираем е относно съществените си условия, предвид което потребителят не
е въвеждан в заблуждение по отношение на същите. Размерът на ГПР и ГЛП е
коректно посочен, без допълнителни и ,,скрити‘‘ такси и вземания,
оскъпяващи кредита, като не надвишава допустимия размер по чл. 19, ал.4 от
ЗПК, водещ до недействителност. Предвид изложеното, съдът намира, че
процесният договор за потребителски кредит е действителен и породил
правни последици и без наличие на неравноправни клаузи в същия.
Във връзка с направеното възражение в писмения отговор на исковата
молба, за погасяване на задължението поради изтичане на погасителна
давност по реда на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, съдът намира, че същото е
неоснователно. Погасителната давност започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо- относно първата неплатена погасителна
вноска по кредита, т.е. от 10.08.2016г.. До момента, в който е прекъсната
давността, чрез подаване пред МРС на заявлението по чл. 410 ГПК от
дружеството-ищец/17.02.2020 г./ не са изтекли пет години, респективно
вземането не е погасено по давност, а е дължимо.
Така мотивиран, съдът намира, че исковете, като основателни и
3
доказани, следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
дружеството- ищец следва да се присъдят направените деловодни
разноски,направени както в настоящото исково, така и в предхождащото го
заповедно производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК,
във вр.с чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и във вр. с чл.
86, ал.1 от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,
Ф.И.‘‘ЕАД, ЕИК: ****************, със седалище и адрес на управление:
************** КЪМ Ч. Н. К., ЕГН ********** с адрес:
******************* дължими по сключения между кредитора ,,Ю.Б.‘‘АД,
ЕИК:************ и длъжника Ч. Н. К., ЕГН ********** Договор за
потребителски кредит № FL791516/10.12.2015 г. суми, както следва:
-6 052,58 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
- 1 491,37 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 10.08.2016
г. до 28.05.2019 г.;
- 555,17 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 10.09.2016 г. до
11.02.2020 г.;
-162,70 лв. такси, дължими за периода от 10.01.2019 г. до 11.02.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Ч. Н. К., ЕГН ********** с
адрес: ******************* ДА ЗАПЛАТИ на ,, Ф.И.‘‘ЕАД, ЕИК:
****************, със седалище и адрес на управление: **************
сумата от общо 565,24 лв.-сторени деловодни разноски по гр.д.№ 778/2025 г.
по описа на РС-Монтана, както и сумата от общо 788,24 лв.-деловодни
разноски по ч.гр.д.№ 430/2020 г. по описа на РС-Монтана.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5