О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 02.01.2019 г.
СГС, ГО, I – 4 състав в закрито заседание, като
сложи за разглеждане докладваното от съдия Калина Анастасова гр.д. № 3703 по описа на съда
за 2018 г., взе предвид следното:
Производството пред СГС е образувано по повод определение
№ 1689/14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1077 по описа за 2018 г. на АССГ,
с което е прекратено производството пред АССГ и е изпратено по подсъдност на
СГС. С молби от 22.06.2018 г. и от 06.08.2018 г. ищецът е допълнил изложени
обстоятелства и е уточнил искането си до съда.
Производството е образувано по подадена исковата молба на
А.Е.К. срещу М.В.Р.за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в размер на 100000.00 лв. и имуществени вреди в размер на равностойността
на лекия автомобил, който не е бил върнат в изпълнение на постановеното от СГС
определение от 05.02.1992 г., с което е вдигнат наложения запор на лек
автомобил Опел Аскона на основание чл.307 НПК.
Обосновава претенциите си с искане да бъде ангажирана
отговорността на Държавата от незаконни действия на административният и орган в
двете хипотези — незаконосъобразни актове и бездействие. Обосновава пасивната
легитимация по спора с фактически и правни доводи, че насочва претенциите си
срещу МВР, поради това че чрез действията и бездействията на служители на този
орган е предизвикан вредоносния резултат.
При съобразяване изложените
обстоятелства и направените от ищеца уточнения, съдът намира от фактическа страна
следното:
С влязла в сила присъда от
13.09.1979 г. ищецът бил признат за виновен и осъден по чл.101, ал.1 НК по
чл.109, ал.3 вр. ал.1 и чл.108 НК по чл.279, ал.1 НК, по чл.316 вр. чл.308 НК и
по чл.113 вр. чл.108 НК, като са му били наложени съответните наказания, които
съответно е изтърпял. С Постановление от 14.08.1978 г. по сл.д.№ 98/1978 г. е
бил наложен запор върху собствения му лек автомобил Опел Аскона, модел IV-1977 г., № М-ДД 29-241, шаси №
********** и мотор № 0468100 с пет броя гуми „радиал Мишелин” 165-13 с
радиоапарат „Блаупункт” на цвят жълта.
С решение № 207 от 09.07.1990 г.
по НОХД № 181/1990 г. ВС на Република България по реда на надзора е била
отменена присъдата на СГС по НОХД № 6/1979 г. в частта, с която А.Е.К. е бил осъден
по чл.101, ал.1 НК, като го е оправдал по това обвинение.
Със Закон за амнистия от
10.07.1981 г. К. е амнистиран за деянието по чл.316 вр. чл.308 НК.
Със Закон за амнистия и връщане
на отнети имущества от 04.01.1991 г. бр.1 на ДВ, К. е амнистиран и освободен от
наказателна отговорност и от последиците на осъждането по чл.108, чл.109,
чл.279 НК, тъй като деянието е извършено в периода от 1976-1978 г. Деянието по
чл.113 НК е амнистирано със Закон за амнистия от 22.12.1989 г., бр.99 на държавен
вестник.
С определение от 05.02.1992 г. по
НОХД № 6/1979 г. СА е бил вдигнат наложения с Постановление от 14.08.1978 г. по
сл.д.№ 98/1978 г. запор върху собствения на ищеца лек автомобил Опел Аскона,
модел IV-1977 г., № М-ДД 29-241, шаси № ********** и мотор № 0468100 с пет броя
гуми „радиал Мишелин” 165-13 с радиоапарат „Блаупункт” на цвят жълта и е
постановено връщане на автомобила на собственика й А.К..
На основание чл.108, ал.1 НПК от
1974 г. веществените доказателства се
пазят, докато завърши наказателното производство.
По силата
на чл.144, 145 и 146 от Инструкция № 1 от
22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното
разследване, издадена от главния прокурор на Република България,
министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба,
органите на предварителното производство вземат всички необходими мерки за
правилното съхраняване и грижливо опазване на веществените доказателства. В
прокуратурите, следствените служби и поделенията на МВР се съставят и
водят книги за контрол и отчет на веществените доказателства. Ръководителите на
прокуратурите, следствените служби и съответните поделения на МВР осигуряват
подходящи условия за правилното съхранение и пазене на веществените
доказателства: охраняеми паркинги и складове, каси, здраво затварящи се и
заключващи се шкафове и др. Те ежегодно проверяват как се съхраняват и отчитат
веществените доказателства и вземат мерки за отстраняването на допуснатите
слабости. Визираните разпоредби очертават законовите задължения
на органите на предварителното производство, част от които са разследващите
полицаи към различните структури на МВР да съхраняват и опазват
приобщените към делата веществени доказателства.
По силата на § 1 ПЗР тази инструкция
е
издадена на основание чл. 111, ал.3, чл. 122, ал. 5, т. 4 и 8 ЗСВ
и чл. 23, т. 2 и 11 ЗМВР
и чл. 35, ал. 1, т. 26 ЗОВСРБ. На основание § 2 от ПЗР, инструкцията
се прилага и по всички заварени производства и отменя предишните окръжни,
указания и др. на ВКП, НСлС и МВР, които й противоречат.
В разглеждания
казус е безспорно, че лек автомобил марка Опел Аскона е
бил предаден от собственика му по документи А.Е.К. на
органите
на МВР с протокол-опис от 20.05.1978 г. и
същият е приобщен като веществено доказателство по следственото дело
по описа на МВР „Държавна сигурност”. От тази дата възниква и
задължението, съобразно посочената инструкция, за органите на предварителното
производство при МВР да го съхраняват и опазват. При неизпълнение на това
задължение, за тях ще възникне отговорност по чл. 203 от АПК, във
връзка чл. 1 от ЗОДОВ. Последното и при
съобразяване, че наказателното производство е приключило и е постановен съдебен
акт за връщане на автомобила.
Настоящият съд намира, че спорът е подсъден на
Административен съд София град поради следното:
Подаването на искова молба по реда на чл.203 от АПК не е
обвързано с преклузивен срок. Нейната допустимост е свързана най-вече с
редовността й, касаеща посочването на административния акт или органа или
длъжностното лице, от чието действие или бездействие са причинени
претендираните вреди.
В разглеждания случай искът е допустим. Той е предявен
незаконосъобразни действия на длъжностни лица при М.В.Р., от които ищецът
твърди, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди и посочено от него
юридическото лице, чиито служители са били длъжностните лица, от чиито
бездействия се твърди, че са причинени вредите.
В чл.7 от Конституцията на Република България е
предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е
разпоредбата на чл.203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничат
отговорността за причинени вреди по чл. 45 и следващите от ЗЗД и тази по чл.203
от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, следва да се направи анализ, чрез
съпоставка на двете норми. На първо място различието по между им е свързано с
тяхното основание. Отговорността по ЗЗД почива на забраната да не се вреди
другиму, докато отговорността по ЗОДОВ е изградена върху идеята за задължение
на държавата и общините да спазват правата и законните интереси на гражданите.
Именно при неспазване на това основно задължение и когато в следствие на него е
причинено увреждане на граждани и юридически лица, възниква основание за
ангажиране на отговорност на съответните държавни институции. Съгласно чл. 205
от АПК това са юридическите лица, представлявани от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД и тази по ЗОДОВ се изграждат на различна
плоскост. Елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗЗД,
свързан с неговата субективна страна, винаги е вината, т.е. субективното
отношение на деликвента към протовоправното деяние. Характерно е за втория вид
отговорност е, че е обективна и безвиновна. Тя възниква само при или по повод
на осъществяване на административната дейност на държавата или общините. В свое
решение № 8401 от 07.07.2008 г., ВАС посочва, че чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и
"бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони,
но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на административен
орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и
индивидуални административни актове. Издаването на подобни актове е
регламентирано в съответните закони. Касае се за всички видове административни
актове, издавани от държавни или общински органи в кръга на законово
определената им компетентност.
Държавата и общините ще носят отговорност за вреди,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на
тази норма, налага разграничаване на дейността по издаване на административни
актове и тази, която е проява на физическото действие или бездействие. Това има
значение при решаване на въпроса за предпоставката, при която увредения може да
търси обезщетение. Незаконосъобразните административни актове са последица от
несъобразност на поведението на длъжностните лица с разпоредбите на закона или
подзаконовите нормативни актове.
Активно легитимирана страна по иска по чл. 203 от АПК,
може да бъде всяко лице, което твърди, че е претърпяло вреди, в следствие на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински
органи и длъжностни лица. Този иск представлява автономно средство за защита на
частноправните субекти срещу несъобразена със закона административна дейност.
Те обаче следва да докажат претърпените вреди, техния характер и размер и
най-вече, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице,
при или по повод на изпълнението на административната дейност. Наличието на
тези предпоставки ще бъде абсолютно условие за ангажиране на отговорността на
държавата и съответно присъждане на обезщетение.
Определяща за разрешаването на спора за подсъдността на
предявения иск е правната му квалификация. В случая претенцията на ищеца за
обезщетение за вреди се основава на незаконосъобразни действия на длъжностни
лица от системата на МВР, които не са изпълнили съдебен акт и указанията на
Прокуратурата за връщане на автомобила на ищеца след приключване на
наказателното производство. Не са изложени твърдения, че тези действия, респ.
бездействия на служителите на ответника са във връзка с воденото наказателно
производство. Напротив, изложените сочат, че е налице бездействие във връзка с
постановен акт на съда за връщане на вещта. Следователно, бездействието да се върне
вещта не е във връзка с осъществена от държавни органи правозащитна дейност.
Съответно- дейността на МВР за поддържане на реда, за разкриване на
престъпления, оперативно издирвателната дейност, дейността по контрол
и отчет на веществените доказателства и осигуряването на подходящи условия за правилното
съхранение и пазене на веществените доказателства безспорно са административни
- чл.6 ЗМВР /чл.6 от ЗНП /ДВ, бр.89/1976 г./. Претенциите за обезщетение на
вредите, настъпили при осъществяването й се квалифицират по чл. 1 ЗОДОВ и
подлежат на разглеждане по реда на АПК. В посочения смисъл са и постановените
по реда на чл.135, ал.4 АПК Определение № 25 от 12.05.2017 г. по гр.д. №
19/2017 г., 5 ЧЛ. С-В на ВКС И ВАС на ВКС, Определение № 63 от 15.11.2010 г. по
адм.д. № 49/2010 г., СМЕСЕН 5 ЧЛ. С-В НА ВАС, Определение № 40 от 30.10.2014 г.
по гр.д. № 43/2014 г., 5 ЧЛ. С-В на ВКС И ВАС на ВКС. Както е посочено в
същите, твърдението, че вредите на ищеца са причинени вследствие на
незаконосъобразно упражнена административна дейност, от служители на МВР сочи
на правно основание на претенцията - чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, което определя компетентността на
Административния съд да разгледа и реши делото
Производството следва да се прекрати, а делото - се
препрати на административния съд.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 3703/2018 г., по
описа на СГС, ГО, I-4 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд -
София град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
САС в едноседмичен срок от днес.
СЪДИЯ: