РЕШЕНИЕ
№ 21019
гр. С, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110112971 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от С. К. С., ЕГН ********** и Д. А. К., ЕГН ..., и двамата със съдебен
адрес гр.С, ул.“Л“ № 16, ет.1, кантора 103, насочени срещу У Е У Цтр. – клон Б, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С, зона Летище С, сграда ИВТ, за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците сумата в размер на по 250 евро, представляваща
обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за отменен полет W.... от 02.04.2023 г. по
направление летище С (SOF) - летище К (С - СТА), мораторна лихва за периода от
02.04.2023 г. до 05.03.2024 г. в размер на по 58.93 лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди от по 1001.50 лв. за всеки ищец, мораторна лихва лихва за периода от
02.04.2023 г. до 05.03.2024 г. в размер на по 120.69 лв., както и обезщетение за
неимуществени вреди от по 3 500.00 лв.
Претендира се присъждане на законна лихва върху всяка една от главниците, считано
от подаване на исковата молба – 07.03.2024 г., до окончателното плащне на дължимото,
както и на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са пътници по договори за въздушен превоз,
сключени в тяхна полза, за полет ... от 02.06.2022г. по направление С - К. Според ищците,
самолетът е следвало да излети от летище С на 02.06.2022 г. в 13.10 ч. и да пристигне на
летище К (С) на 02.06.2022г. в 14:10 ч. Сочат, че целта на пътуването е била ваканция, при
което те са били заплатили 4 нощувки в хотел за 1842 лв., както и кола под наем за 403 лв.
Според ищците, на 01.04.2023 г. са получили информация от авиопревозвача, че полетът ще
бъде отменен поради стачка на италианските авиослужители. Ищците обръщат внимание,
че стачката е била обявена една седмица по-рано, но въпреки това ответникът не е взел
мерки и се е стигнало до отмяна на полета.
В исковата молба се описват подробно претърпените от ищците имуществени и
неимуществени вреди от отмяната на полета им. Освен това, те претендират и обезщетение
за отмяната по чл.7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
1
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът не оспорва, че ищците са имали закупени билети за полет ... от
21.06.2022г., както и че процесният полет е отменен. Признава претенцията им за
обезщетение по чл.7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.
Останалите искове обаче се оспорват от ответника с мотив, че на обезщетение
подлежат само предвидимите при пораждане на договорното задължение вреди, а тези за
резервация на хотел и на автомобил не са такива. Отделно за исковете за неимуществени
вреди се твърди, че същите от една страна са предявени в прекомерен размер, а отмяната на
полета се дължи на независещи от авиопревозвача причини. От друга страна се обръща
внимание, че за неимуществените вреди е предвидено обезщетение в чл.7, параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 261/2004 г., каквото ищците претендират в настоящето производство и е
недопустимо да бъдат обезщетявани два пъти, тъй като ще се стигне до неоснователно
обогатяване.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди, като присъди на ответника направените от него
разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.82 вр. чл.79
ЗЗД вр. чл.7 параграф 1, б.„а“ и чл.12 от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД.
За основателност на предявените искове ищецът трябва да докаже съществуването на
облигационно отношение с ответника по договор за въздушен превоз на пътник, по който
ответникът се е задължил да изпълни процесния полет от С до С на 02.04.2023 г.; че
разстоянието на полета е до 1 500 км; че полета е отменен; потвърдена резервация за полета.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за превоз на
пътници за полет W... от 02.04.2023 г. по маршрут С – С, както и че полетът е бил отменен.
Съгласно предвиденото в чл.7, § 1, б.“а“ от Регламент № 261/2004 пътниците
получават обезщетение при отменен полет в размер на 250 евро ако разстоянието между
двете точки – на излитане и на кацане, е до 1 500 км. В чл.5, пар.3 от Регламент № 261/2004
са предвидени предпоставките за освобождаване на въздушния превозвач от плащането на
обезщетение в случай на отмяна или закъснение при пристигане - ако може да докаже, че
отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Превозвачът следва да
докаже наличието на извънредни обстоятелства и връзката им със закъснението или
отмяната, а също и обстоятелството, че това закъснение или отмяна не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тъй като освобождаването от
плащане на обезщетение представлява дерогация от обичайното правило, насочено към
защита на потребителите, то трябва да се тълкува стриктно (Решение Friederike
WallentinHermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA, C-549/07, ECLI:EU:C:2008:771, т. 17 и
цитираната съдебна практика.). Следователно всички извънредни обстоятелства,
съпътстващи събитие като посочените в съображение 14, не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване и следва да бъдат подложени на оценка във
всеки конкретен случай (Решение Friederike Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane
SpA, C-549/07, ECLI:EU:C:2008:771, т. 22.).
В случая не се установява, а и не се твърди наличието на извънредни обстоятелства,
които да са довели до отмяната на процесния полет. Нещо повече – ответникът в отговора на
2
исковата молба прави признание на тези искове.
Спор по делото не е формиран относно обстоятелството, че разстоянието начална и
крайна дестинация е до 1500 км., поради което е дължимо обезщетение по чл.7, пар.1, б. „а“
от Регламента.
Поради изложените съображения предявената исковата претенция следва да бъде
уважена в пълния предявен размер от 250 евро спрямо всеки един от ищците, ведно със
законната лихва, считано от 07.03.2024 г. до окончателното плащане.
От страна на ответника е направено възражение досежно липсата на представена от
ищците банкова сметка, по която той да изпълни задължението по претенцията по чл.7
пар.1, б. „а“ от Регламента. По съществото си това оплакване представлява възражение за
забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД.
Съгласно чл.95 от ЗЗД забава на кредитор е налице, когато кредиторът
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. За
да се освободи от отговорност за своята забава в хипотезата на чл.95 от ЗЗД, длъжникът
следва да установи, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от
определено съдействие от страна на кредитора, което не му е било оказано или
изпълнението не е било прието от кредитора /в тази насока е решение № 15/04.05.2011 г.,
постановено по гр.д.№ 1575/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 203/30.01.2012 г.,
постановено по т.д.№ 116/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 155/03.01.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 4844/2016 г. по описа на ВКС, III г.о./. Т.е. изпадането на кредитора в
забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД, водеща до освобождаване на длъжника от последиците
на собствената му забава, е възможно в две хипотези - ако длъжникът неоправдано не
приема предложената му престация и/или ако не окаже необходимото на кредитора
съдействие за изпълнението. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от
задължението за изпълнение – съгласно чл.95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и
задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи като предаде
дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по
местоизпълнението. Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава в
случай на отказ да я получи, но освобождаването на длъжника от отговорност за плащане
предполага предприемане на действията, предвидени в чл.97, ал.1 от ЗЗД - депозиране на
дължимата сума в банка по местоизпълнението и уведомяване на длъжника за това.
Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без длъжникът да плати
на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява изпълнение. В решение №
28/14.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 497/2008 г., I т. о. е прието, че ако е налице забава на
кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение, само ако е депозирал
сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. Освен това, не е
абсолютно необходимо изпълнението да се извърши чрез превод по банкова сметка.
Възможно е да се изпълни и по други начини - напр. чрез пощенски запис.
Ето защо настоящият състав приема, че въпреки отказа на ищците да представят
банкова сметка за плащане и готовността на ответника да извърши такова, върху приетата за
основателна главница следва да се присъди законна лихва от подаване на исковата молба до
3
окончателното плащане на дължимото.
Освен лихва от датата на подаване на исковата молба, ответниците претендира и
такава с начален момент 02.04.2023 г. до предявяване на иска, т.е. моратора лихва по чл.86 от
ЗЗД. В случая обаче следва да се има предвид, че правото на парично обезщетение по
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. се
основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил
задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета
при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в
крайния пункт. При сключен договор и неизпълнението му, довело до вреди, отговорността
за обезщетяването им е договорна, съгласно чл.79 ЗЗД и чл.82 от ЗЗД. В този смисъл са и
мотивите на решението по дело С-402/07 на СЕС, в които изрично се подчертава, че
задължението за парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй
като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който
лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да
закъснява.
С оглед на това и доколкото липсва падеж на главното задължение за изплащане на
обезщетение, то ответникът изпада в забава след покана от кредитора по арг. от чл.84 от ЗЗД
и от този момент дължи лихва /в този смисъл решение № 5234 от 19.09.2024 г., постановено
по в.гр.д. № 10966/2023 г. по описа на СГС, решение № 5356 от 1.10.2024 г., постановено по
в.гр.д.№ 4356/2023 г. по описа на СГС, решение № 5614 от 17.10.2024 г., постановено по
в.гр.д.№ 601/2024 г. по описа на СГС и др./.
По делото не са представени доказателства от ищците, че са отправили покана до
ответния превозвач за изплащане на обезщетения, поради което исковете им за лихва за
забава следва да се отхвърлят изцяло.
По отношение претенциите за заплащане на сума по 1001.50 лв. на всеки ищец,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатени хотелски резервации и наем
на автомобил в крайната точка на отменения полет, както и сума от по 3500.00 лв.,
представляваща неимуществени вреди от допуснатото неизпълнение от страна на ответника,
съдът намира следното:
Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл.12 от
Регламент (EO) 261/2004, като ищецът трябва да докаже наличие на облигационно
правоотношение с ответника, по което последният да не е изпълнил свое задължение, както
и причинените му от това негово поведение вреди по вид и размер.
Съгласно чл.12 от Регламент (EO) 261/2004 „регламента се прилага, без да се засягат
правата на пътника за допълнително обезщетяване“, като не е посочено какво конкретно
обезщетяване се има предвид, за да се определят границите на отговорността на превозвача
по това „допълнително обезщетяване“. С оглед на това и доколкото не е предвидено нещо
различно, в случая следва да се прилага предвиденото в националното гражданско право,
досежно договорната отговорност, каквато е отговорността на превозвача за неосъществен
превоз.
Съгласно установената съдебна практика (Решение № 73/27.07.10 г. на ВКС по т.д. №
897/2009 г. на І г.о. ТК), обезщетението по чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
4
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при поемане
на задължението.
Отговорността на превозвача при неизпълнение на основното му задължение да
превози пътник до мястото, за където същият си е купил билет или да го превози с
закъснение до това място е договорна, поради което на основание чл. 82 ЗЗД, тя се простира
до всички преки и предвидими вреди, изразяващи се в претърпени вреди или пропуснати
ползи. В случая се претендират претърпени вреди от неизпълнението на задължението на
превозвача да превози пътника с конкретния полет в точно определен час.
Безспорно е, че претендираните имуществени вреди от неизпълнението на това
задължение са преки, т.е. те не биха настъпили, ако не беше неизпълнението на превозвача
на конкретния полет в уречения ден и час. Така, ако превозвачът беше изпълнил точно, във
времево отношение, задължението си да превози ищците до С, те не биха загубил парите,
които са платили за нощувки и за наем на лек автомобил.
За да подлежат обаче на обезщетяване, вредите при неизпълнение на договорно
задължение, освен че трябва да бъдат преки, следва да бъдат и предвидими. Предвидимостта
следва да е налице към момента на възникване на облигационното отношение и тя да е била
налична за насрещната страна по облигационното правоотношение, в случая -
превозвачаответник.
Предвидими са вредите настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при
пораждане на задължението (в този смисъл Определение № 1240/03.10.2011 г., постановено
по гр.д.№ 199/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО).
Нормален и закономерен резултат от неизпълнението на задължението на превозвача
да превози пътника до предварително уговорено място, в предварително уговорения час,
който би могъл да се предвиди от превозвача, при възникването на облигационното
отношение по договора за превоз, е вредата от разхода по закупуването на билета за
транспорта до съответната дестинация. Не е предвидима обаче вредата, изразяваща се в
ангажирането на хотел за преспиване и наем на автомобил. Това е така, тъй като при
възникването на облигационното отношение, тези допълнителни мероприятия и цели, които
пътникът е предвиждал да осъществи и то точно в определено от него време, не са били
известни на превозвача при възникване на облигационното отношение (закупуването на
билет за въздушен превоз), за да може той да предвиди, че ако не изпълни задължението си
точно във времево отношение - да превози пътника до крайната му дестинация в точно
определеното време, за него биха възникнали допълнителни разходи, от естеството на
изброените по-горе.
По отношение претендираните неимуществени вреди, следва да се има предвид, че от
една страна по делото не се установи пряка връзка между тях и допуснатото от ответника
неизпълнение. От разпита на водените от ищците свидетели А Д С и А И. М, се установи, че
отмененото пътуване на ищците се е отразило на техните лични отношения, тъй като С. С. е
очаквала Д. К. да й предложи брак по време на престоя им в С. Самите свидетели обаче
обясняват, че това е била наболяла тема както за тях, така и за ищцата, като всички са
очаквали това предложение от дълго време. В този смисъл съдът намира, че между ищците е
било налице напрежение още преди отмяната на процесния полет, като това събитие може
да е послужило като катализатор за отключването му, но е и причина за възникването му. Не
може да се приеме, че с отмяната на пътуването е провалено предложението за брак между
ищците, доколкото по данни на св.А М, Д. К. дори не е избрал и купил пръстен за С. С., а е
оставил това за по-късен момент – след пристигането в С, т.е. предвид данните за
колебливото поведение на К. до момента, не може безусловно да се приеме, че той ще
пристъпи към предложение за брак в С. Обстоятелството, че ищците не са реализирали
планираната си почивка в С пък не ги лишава от възможността да направят това в Б, с оглед
5
на което и не могат да се възприемат доводите им, че не са могли да се възстановят предвид
натоварения си работен график. От показанията на свидетелите не се установиха и
конкретни вреди, настъпили в работата на който и да е от двамата ищци, които да са
следствие от отменения полет.
В същото време следва да се има предвид, че с обезщетението, което е предвидено в
чл.7 параграф 1, б.„а“ и чл.12 от Регламент (ЕС) № 261/2004 г., се репарират именно
претърпени от пътниците на отменен или закъснял полет неимуществени вреди, изразяващи
се в загуба на време, нарушени очаквания от отменен полет и т.н. С оглед на това в случая
от една страна не се установиха настъпили от неизпълнението на ответника вреди по вид и
размер, които да се отличават от обичайните, отчетени при определяне на обезщетенията в
Регламента, а от друга страна претендираните такива от ищците не може да се приеме, че са
предвидими в изложения по-горе смисъл.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира така
предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от отменения полет на ответника от 02.04.2023 г. за неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния
такъв, предявен за законна лихва за забава за периода от 02.04.2023 г. до 05.03.2024 г. в
размер на 120.69 лв., дължима върху претендираното обезщетение за имуществени вреди.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е представил
списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.111 от делото, вписаните в който разноски са реално
извършени, видно от данните по делото. От заплатените от ищците държавна такса от общо
680.00 лв. и адвокатско възнаграждение от общо 1800.00 лв., в тежест на ответника следва
да се постави сумата от 50.00 лв. за държавна такса спрямо всеки един от ищците и
адвокатско възнаграждение от 85.12 лв. спрямо всеки един от ищците.
Доколкото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за реалното
извършване на разноски, а и не се претендират такива, то не се следва произнасяне на съда в
тази насока по отношение на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА У Е У Цтр. – клон Б, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С,
зона Летище С, сграда ИВТ, да заплати на всеки един от ищците С. К. С., ЕГН ********** и
Д. А. К., ЕГН ..., и двамата със съдебен адрес гр.С, ул.“Л“ № 16, ет.1, кантора 103, сума в
размер на по 250 евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004
за отменен полет W... от 02.04.2023 г. по направление летище С (SOF) - летище К (С - СТА),
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.03.2024 г., до окончателното
плащне на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. К. С., ЕГН ********** и Д. А. К., ЕГН ..., и двамата със
съдебен адрес гр.С, ул.“Л“ № 16, ет.1, кантора 103, за осъждане на У Е У Цтр. – клон Б, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. С, зона Летище С, сграда ИВТ, да заплати на
всеки един от ищците следните суми: мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до
05.03.2024 г. в размер на по 58.93 лв., дължима за забавено плащане на обезщетение по чл.7,
параграф 1, б.“а“ от Регламент (EO) 261/2004 за отменен полет W... от 02.04.2023 г. по
направление летище С (SOF) - летище К (С - СТА), обезщетение за претърпени имуществени
6
вреди от отмяната на полета от по 1001.50 лв. за всеки ищец, мораторна лихва лихва за
забавено плащане на това обезщетение за периода от 02.04.2023 г. до 05.03.2024 г. в размер
на по 120.69 лв. за всеки ищеца, както и обезщетение за неимуществени вреди от отмяната
на полета от по 3 500.00 лв. за всеки ищец.
ОСЪЖДА У Е У Цтр. – клон Б, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С,
зона Летище С, сграда ИВТ, да заплати на всеки един от ищците С. К. С., ЕГН ********** и
Д. А. К., ЕГН ..., и двамата със съдебен адрес гр.С, ул.“Л“ № 16, ет.1, кантора 103, сума в
размер на по 135.12 лв., представляваща направени от ищците разноски по делото съобразно
изхода му.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7