Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1564 по описа за 2020г.,год,за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище/ адрес на управление: гр.
София, ул.“Ястребец“ №23Б, представлявано от изпълнителния директор Александър
Александров, чрез процесуален представител Калина Петкова против С.С.И., с адрес: ***..
Ищецът
излага в исковата молба, че на 20.02.2020 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С.И. и с
разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 845/2020 г. по описа на РС – Ловеч
искането им е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На
основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищеца на 27.08.2020 г.
съдията.докладчик по цитираното дело им е указал, че в съда е постъпило
възражение от длъжника, като дружеството им може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок.
Наведени са твърдения, че
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на §190
от ДР на Закона за енергетиката. Изтъква, че съгласно §1,т.2а“Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергияили природен газ за
битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Ищецът излага, че съгласно чл.150,
ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация София“АД на клиети забитови нужди в гр. София, които се
изготвят от „Топлофикация София“ЕАД и се одобряват от КЕВР. Изтъква, че с тези
Общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ
и Дружеството. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3
от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2017 г. Сочи, че в раздел IX от ОУ –
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, бл.31, ал.1 е определен
редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, а именно 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача.
Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД е начислена законна лихва върху дължимите суми. Посочва, е съгласно
ОУ от 2016 г. „Топлофикация Съфия“ЕАД начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
Излага също, че от 10.07.2016 г. дружеството ежемесечно удостоверявана публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се
съставят констативнипротоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ.
Ищецът твърди, че съгласно
приложеното извлечение от сметки за абонатен № 155323, ответникът е ползвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задълженията си.
Излага,че в изпълнение на
разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ / чл.139б от ЗЕ/ сградата – етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ ЕЛВЕКО“ ООД. Твърди, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от
„Топлофикация София“АД по прогнозни месечни вмноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия
в сградатана база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28май 2004 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бл.68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснаблдяването / обн.ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г. / .
Изтъква, че съгласно ОУ в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума
за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума запроцесния период, а в
случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума завъзстановяване, то от
нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от
най-старото.
на иска: 2877.14 лв.
В петитумната част е отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на „Топлофикация София”ЕАД сума в размер на 2877.14 лв, от които 2518.35 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г, ведно със законната лихва от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 314,64 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 07.02.2020 г., както и суми за дялово разпределение 36,71 лв. – главница за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.02.2020 г.до окончателното изплащане на вземането и 7,44 лв. – лихва за периода от 03.03.2017 г. до 07.02.2020 г.
Претендирани са и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок,задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата, чрез пълномощника си-адв.Н.И. от САК, е депозирала писмен отговор, в който е изразила становището си по допустимостта и основателността на предявения иск. Заявява, че поддържа направените възражения в заповедното производство, че не дължи на ищеца, поради това, че няма никакви правоотношения с него. Твърди, че не е подписвала договори за предоставянето на съответните услуги, както и че по делото липсва какъвто и да било договор между ЕС на вх.А на бл.510, ж.к.“Връбница 1“, гр. София и ищцовото дружество. Оспорва иска като неоснователен. По отношение на представения Договор №94/23.09.2002 г, подписан между „МХ Елвеко“ООД и ЕС на жк.“Н. 5“, бл.510, вх.А,б и В за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия изтъква, че срокът на договора е три години и към периода, който се претендира за дължим е изтекъл, т.е. няма действие към датата на депозиране на заявлението в съда. Отделно, този договор е между ЕС на бл.510 и топлинния счетоводител, а не между ЕС на блока, вх.А и ищеца „Топлофикация София“ЕАД, поради което счита, че липсва правно основание ищецът да претендира сумите от ответницата. Заявява, че оспорва представените съобщения към фактури, по отношение на отразеното в тях за дължима топлинна енергия, като твърди, че в имота няма радиатори и няма пренос на топлинна енергия. Оспорва и претендираните суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните сума за периода от м.05.2016 г. до 20.02.2017 г. Позовава се на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, според който давността за претендирани суми, които са периодични плащания, каквито са сумите, дължими на „Топлофикация София“ЕАД, е три години
По
искане на ищеца, на основание чл.219,ал.1 от ГПК, съдът е конституирал като
трето лице-помагач на страната на ищеца фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинната енергия на процесния адрес –„МХ ЕЛВЕКО“ООД – гр.
София.
В насроченото открито с.з.ищецът –„Топлофикация София ” ЕАД не изпраща представител.В писмена молба до съда заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени обективно кумулативно съединените искове, като пълно и главно доказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците.
Ответникът С.С.И. не взема лично участие в процеса и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на реализираните и неоспорени съдебно-техническа и съдебно – икономическа експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 845/2020 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че въз основа на заявление от 20.02.2020 г. „Топлофикация София” ЕАД се е снабдила със Заповед № 420 от 02.07.2020 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.С.И. за следните суми: 2 518,35 лв. – главница за периода от 05.2016 г. до 04.2019 г., 314.64 лв. - лихва за периода от 15.09.2017 г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.02.2020 г. до изплащане на вземането, а за дялово разпределение 36,71 лв. – главница за периода от 01.2017 г. до 04.2019 г., 7,44 лв. – лихва за периода от 03.03.2017 г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 157,54 лв, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 57,54 лв.платена държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.25, ал.1 от НЗПП.
В едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът С.С.И. е подала писмено възражение, с което е оспорила вземането. Възразила е, че
присъдените суми за срока от м.05.2016 г. до м.02.2017 г. са погасени по давност.
По повод постъпилото възражение, с
Разпореждане № 260074 от 18.08.2020 г. по ч.гр.д.№845/2020 г. по описа на РС -
Ловеч на заявителя е указана
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване
на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса и представи
доказателства, че искът е предявен.
Ищецът е упражнил правото си на
иск, като в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия
установителен иск.
Между страните не се спори, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ответницата С.С.И. е собственик на недвижим имот вгр. София, жк.“Връбница – 1“, бл.510, вх.А, ап.7, съгласно сключен договор за покупко-продажба от 11.10.1985 г.
От приложения доказателствен материал съдът приема за бузспорно установено, че за исковия период сградата, в която е разположен имотът на ответницата, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също, че услугата „Дялово разпределение” /„топлинно счетоводство”/ е извършвана от третото лице – помагач „МХ Елвеко“ООД, което е извършвало индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.издаването на обща и индивидуални сметки. Налице е писмен договор с дата 23.09.2002г., сключен между представители на етажната собственост на ж.к.“Н.“-5, бл.510, вх.“А“, „Б“ и „В“ и „МХ Елвеко“ООД, сключен първоначално за срок от три години, като след този срок същият се счита за автоматично продължен за всяка следваща година, при липса на възражения от някоя от страните. По делото няма данни договорът да е прекратен едностранно от някоя от страните по реда, и начина,уговорени в чл. 6 от Договора, поради което съдът приема, че същият валидно обвързва страните и в процесния период.
Съгласно данните по делото, за имота, собственост на ответницата е открита партида с аб. № 156323, по която се отчита доставената и потребена топлинна енергия. По делото наред със справка за потреблението на абон.№ 156323 на името на ответницата, са представени и съобщения към фактури, издадени в периода 01.05.2016 г.0 30.04.2019 г., както следва: съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. за общо дължима сума 583.43 лв. с вкл. ДДС и срок за плащане 14.09.2017 г, съобщение към Фактура № ********** от31.07.2018 г. за периода от 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г. за общо дължима сума 925, 38 лв. с вкл. ДДС и срок за плащане 15.09.2018 г. и съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за общо дължима сума 980,40 лв. и срок за плащане 14.09.2019 г. Видно е, че в гореописаните фактури е направена изравнителна сметка, като същите включват начислените суми за топлоенергия по различните компоненти /ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ/, като наред с това подробно са описани и издадените в съответния период кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия и е посочена информация за окончателното задължение за същия период – сума за реално консумирана топлинна енергия и дължимите обезщетения за забава.
От страна на ищеца са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София”ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроси от значение за спора. Съгласно заключението на вещото лице, за периода 05.2016 г. – 04.2017 г. отчета за обекта по показания на общия топломер е 490.9790 Мвтч, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. – 430.7660 Мвтч, за периода 01.05.2018 г . – 30.04.2019 г. – 435.4830 Мвтч или общо за процесния период – 1357.228Мвтч. В тези количества влизат консумациите в това число за отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност, сградна инсталация и за топла вода. Вещото лице е установило, че „Топлофикация – София“ЕАД е сключила легитимен договор с фирма „МХ ЕЛВЕКО“ООД за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139 в ал.2 от Закона за енергетиката. От заключението на експертизата се установява, че изразвнителните сметки, изготвени от фирма „МХ ЕЛВЕКО“ООД за процесния период в натурална стойност са, както следва: за периода 05.2016 г. – 04.2017 г. е 6.91152 Мвтч в т.ч. за топла вода – 5.90294 Мвтч и за отопление / сградна инсталация/ - 1.00861 Мвтч.; за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. – 6,2303 Мвтч и за отопление – 0.85966 Мвтч, за периода 05.2018 г. – 30.04.2019 г- топла вода- 8.51662 Мвтч, за отопление – 0.80460 за Вмтч или общо начислена топлинна енергия – 24.33131 Мвтч. Разликата между прогнозното количество и реалното – 3.13639 Мвтч. Видно от заключението, общата стойност на консумираната от ответника топлинна енергия за процесния период е 24,33131 Мвтч, в т.ч. за отопление – 2,826 Мвтч, предимно енергия отдадена от сградната инсталация, за БГВ – 23,632 Мвтч. От фактурираната обща топлинна енергия за сградната инсталация, представляваща 28,12% е 76,1744 Мвтч. Според експерта, сумите, начислени на ответника, са съобразени с действащата нормативна уредба. Посочено е, че съгласно изискванията, "Топлофикац„я . София“ЕАД фактурира на топлинния счетоводител чиста енергия според показанията на общия топломер и сумата от индивидуалните уреди. При извършване на експертизата на експерта не са представени протоколи за първоначална и последващи проверки от органите за метрологичен контролн, но същият счита, че задължително са залепени стикери за проверка на годността на топломера и водомера за топла вода.
При устното депозиране на заключението вещото лице подчертава, че в жилището на ответницата е ползвано единствено топла вода и съответната топлина, отдавана от трубите, като е начислена и фактурирана топлинна енергия само за сградна инсталация в апартамента и за битово-горещо водоподаване.
На основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че в счетоводството на „Топлофикация София“ЕАД няма данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия, касаещи периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. за абон. № 155323 на името на С.С.И., с адрес ***. Установено е, че в информационната система на „Топлофикация София“ЕАД за процесния имот консумираната енергия за отопление и топла вода за процесния период е отразена във фактури № **********/31.07.2017 г., № **********/31.07.2018 г., № **********/31.07.2019 г., № **********/30.09.2019 г. /изравнение/ и № **********/30.09.2019 г./ изравнение/ и е на обща стойност 2 518.35 лв. с ДДС и за дялово разпределение на стойност 36,71 лв. – общо за енергия и дялово разпределение 2 555.06 лв. В справка – приложение № 1 към заключението за процесния период е посочено отразеното в системата на фирма „МХ ЕЛВЕКО“ООД – начислената прогнозна стойност на енергията за периода, изчислената стойност за действително потребеното количество енергия / за отопление от сградна инсталация и топла вода/. Съгласно заключението, дължимите суми за топлинна енергия за процесния период за главница, общо и по пера са, както следва:за топлинна енергия от сградна инсталация с количества / в МВтч/ по периода на потребление и единична цена – 267.06 лв., за топла – вода, също с отразени количества по периоди на потребление, единична цена и с обща стойност за периода – 2 251.29 лв. Общата стойност за процесния период възлиза на сумата от 2 518.35 лв. Експертизата е установала, че размерът на законната лихва върху главницата за топлинна енергия и топла вода и за дялово участие съобразно датата на всяка издадена фактура и датата за внасяне на дължимите суми до 07.02.2020 г. са на обща стойност 321,28 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 422 вр.415, ал.1, т.1 от ГПК, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът прави искане да се признае за установено по отношение на ответницата С.С.И., че дължи на „Топлофикация – София”ЕАД сума в общ размер на 2877,14 лв., от които 2518,35 лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г., 314,64 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 07.02.2020 г., както и суми за дялово разпределение 36,71лв. – главница за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. и 7,44 лв.- лихва за периода от 03.03.2017 г. до 07.02.2020 г.
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже по пътя на главното, пълно и пряко доказване следните предпоставки: че са налице валидно възникнали договорни отношения между него и ответника; че процесните суми са правилно начислени и че всяка от сумите е изискуема. За да претендира дължимост на вземанията за процесния период ищецът следва да докаже, че реално е извършена твърдяната доставка на топлинна енергия и начисляването на сумите е извършено в съответствие с нормативната уредба – Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове. При наличието на съответствие на начисленията с начините и методите, предвидени в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, ищцовото дружество може да претендира, че е изправна страна и в негова полза съществува вземане в претендирания размер.
От страна на ответницата по делото не се оспорва, че е собственик на самостоятелен обект – апартамент№7, находящ се във вход А на бл.510 в жк.“Връбница – 1“, за който ищцовото дружество твърди, че е потребител на топлинна енергия. С оглед на доказателствата по делото съдът приема за доказано, че сградата, в която се намира жилището на ответницата, в процесния период е била присъединена към топлопреносната мрежа чрез съответната абонатна станция.
Ищецът е ангажирал доказателства относно установена облигационна обвързаност между „Топлофикация София“АД и „МХ Елвеко“ООД, възникнала по силата на договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в, ал.2 от Закона за енергетиката. Съгласно договора, Изпълнителят „МХ Елвеко“ООД е приел да извършва услугата дяловоразпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради-етажна собственост или в сграда с повече от един потребителв гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, в качеството си на носител на вещшно право на собственост по отношение на описания по-горе топлоснабден имот, ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия на „Топлофикация София“ЕАД и съгласно чл.33 от Общите условия е била длъжна да заплаща месечните дължими суми за периода, за който са се отнасяли, както и стойността на фактурата по чл.32, ал.2 / изготвена след отчитане на средствата за дялово разпределение и идготвяне на изравнителните сметки. В ОУ е предвидено, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава след публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. / чл.33, ал.5/. Съгласно чл.32, ал.3 от ОУ, когато при издаването на фактурата по ал.2 се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако Клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период или по гелание на клиента се възстановява.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът
за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления; 6. редът и сроковете за
предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено,
че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Одобрените от комисията общи условия следва задължително да
бъдат публикувани най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
В исковата молба ищецът се позовава на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София”ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ. Същите са обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „Топлофикация София”, а в изпълнение изискванията на закона, Общите условия са публикувани във в.”Монитор ” от дата 11.07.2016 г. Не са налице данни ответницата като клиент и страна по договора при общи условия да е възразила в рамките на едномесечния срок от влизането им в сила и в тази връзка да са договорени индивидуални условия за доставка и отчет. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по повод продажбата на топлинна енергия с включените с произтичащите от облигационната обвързаност права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия .
Според разпоредбата на чл.140а от Закона за енергетиката/ ЗЕ/, консумираното количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Съгласно чл.142 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сграда - етажна собственост и количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл. 141, ал. 1. Ал.2 на същата разпоредба разписва, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. В конкретния случай от доказателствения материал по делото безспорно е установено, че по партидата на жилището - аб. № 155323 в периода м.05.2016 г. до м.04.2019 г. е начислявана и фактурирана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за подгряване на вода. В този смисъл са депозираните и приети заключения на вещите лица по изслушаните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които корелират на останалите доказателства по делото. В случая начислените суми за отопление касаят топлинна енергия отдавана от сградната инсталация, която съгласно чл.38, ал.1 от ЗС и чл.140, ал.3 от ЗЕ е обща част на сградата и задължението за плащането на отдадената от нея топлинна енергия е в тежест на всички етажни собственици. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ изрично предвижда, че и потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Плащане в тези случаи се дължи, но не за реално ползвана топлинна енергия, а защото сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой етажен собственик не може да се откаже, поради което заплащането се извършва съразмерно на обема на отопляемите обекти по проект. В този смисъл се е произнесъл и Конституционния съд на РБ с Решение №5/22.04.2010 г. по конст.дело № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ.
Според заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът възприема като компетентно и обосновано, определянето на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация е извършено при спазване методологията на нормативните документи, в т.ч. и чл.61 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сумите по издадените фактури са начислени съобразно действащата нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ общо за процесния период отчета за обекта по показания за общия топломер е 1357.228 КВтч. За същия период общата стойност на консумираната от ответника топлинна енергия е 24,33131 МВтч, в т. ч. за отопланеие – 2,826МВтч / предимно енергия отдадена от сградна инсталация/, за БТВ – 23,632 МВтч. Установено е, че разликата между прогнозното количество и реалното е 3,13539 МВтч. От приетото и неоспорено заключението на ССчЕ се установява, че дължимите суми за топлинна енергия за процесния период са следните: за топлинна енергия от сградна инсталация – 267.06 лв. и за топла вода – 2 251,29 лв.
С оглед на изложеното дотук, съдът намира, че в тежест на ответницата е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на топлофикационното дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за топла вода, тъй като по делото е безспорно установено, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа чрез съответната абонатна станция и за исковия период в жилищната сграда е била доставяне топлинна енергия. В случая по делото не са ангажирани доказателства за инициирано от етажните собственици прекратяване на топлоснабдяването за отопление от абонатната станция, при условията на чл.153, ал.2 от ЗЕ, с оглед на което ответницата се явява потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и дължи заплащането на такава за процесния периода.
С отговора на ИМ ответницата е направила защитно правопогасяващо възражение за недължимост на част от претендираните суми за топлоенергия и начислените лихви по тях поради изтекла погасителна давност. Счита, че са погасени по давност всички вземания на ищеца за периода м.05.2016 г. до 20.02.2017 г./ датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в”от ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични задължения съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, като с оглед спецификата на предоставяните в процесния казус от ищеца услуги, насрещните престации на абонатите му имат характер на периодични плащания. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №3/2012 г.на ОСГТК по т.д №3/2011г. Периодичният характер на вземането на топлопреносното дружество произтича от разпоредбата на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката, където е предвидено заплащане на консумираната от потребителя енергия по няколко начина, всички базирани на месечно отчитане, независимо дали се касае за плащане на задължението на равни месечни вноски или такива с прогнозни размери. В случая между топлофикационното дружество в качеството му на лицензирано по Закона за енергетиката топлопреносно предприятие и ответника като потребител е установено правоотношение с облигационен характер, при което страните са уговорили чрез съответните Общи условия периодично /ежемесечно/предоставяне на определена услуга, като падежът на задълженията за ползвана услуга е предварително определен. С оглед на последното, за изпадане на длъжника в забава не е необходимо изрична покана, като погасителната давност започва да тече от датата на падежа му и изтича с изминаването на тригодишен срок, в случай,че давността не е прекъсната. Установява се, че в Общите условия на топлофикационното дружество е уговорен падеж - 30 дни от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, поради което ефектът на погасителната давност е обвързан с момента на възникване на задължението, а отложеното плащане би било от значение само за моментът, от който длъжникът би изпаднал в забава.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е подадено на 20.02.2020 г., поради което от този момент по арг. от чл.
116, б. „б” от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на
специалната погасителна давност.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни
вноски за исковия период м.05.2016 г. -20.02.2017 г. се явяват погасени по
давност, като погасена по давност е съответно и начислената лихва за забава на
плащането им. Това обстоятелство не може да бъде променено от последващото
издаване на обща фактура през м. юли 2017 г. / ф-ра № **********/31.07.2017 г.,
тъй като момента на издаване на обобщената фактура за задълженията за целия
отоплителен сезон не променя моментът на настъпването на изискуемостта по
отношение на месечните вноски, който се явява релевантен при определяне
началото на срока на погасителната давност. По правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо, като в случая се определя от периода на потребление за който се
отнася общата фактура, а не датата на издаване на последната и посочения в нея
срок за плащането й.
При така
изложените съображения съдът приема, че релевираното с отговора възражение за
изтекла погасителна давност се явява основателно. Следователно,
претендираното от ищеца вземане за
главница за периода от м.05.2016 г. -20.02.2017 г., както и вземането за
мораторна лихва, начислена върху вземането за този период, следва да бъдат
отречени и по отношение на тях заявената исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като погасена по давност. Размерът на погасените по давност
вземания съдът определя по реда на чл.162 от ГПК въз основа на представените по
делото доказателства и изготвените
справки от в.л. по ССчЕ, като приема, че след приспадане на погасените по
давност вземания предявените искове се явяват основателни и доказани за
следните суми: главница – 1979.91 лв. и лихва за забава, начислена върху
горната сума за периода от 15.09.2017 г. до 07.02.2020 г. в размер на 176.66
лв.
При този изход на процеса следва да се признае за
установено по отношение на ответницата С.С.И., че
дължи на „Топлофикация София“ЕАД следните суми – предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 420 от 02.07.2020 г., издадена по ч.гр.дело
№ 845/2020 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: 1979.91 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия от м.03.2017 г. до м.04.2019 г.и 176
.66 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 07.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 20.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и суми за
дялово разпределение в размер на 36,71 лв. – главница, и 7,44 лв. – мораторна
лихва за периода от 03.03.2017 г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 20.02.2020 г. до изплащане на вземането, а иска за
главницата и мораторната лихва върху вземането за потребена топлинна енергия до
пълния претендиран размер, съответно от 2518.35 лв. – главница и 314,64 лв. –
лихва, като погасено по давност, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани
разноски, както следва: разноски по заповедното производство за заплатена
държавна такса в размер на 57,54 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00лв. Претендирано е и присъждане на разноски за исковото
производство за доплатената държавна такса в размер на 57,54 лв., 500.00лв. –
депозит за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда
размер съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът като съобрази,
че делото не представява фактическа и правна сложност, както и че
упълномощеният юрисконсулт не е взел
участие в откритото съдебно заседание, а и изразил становище в писмена молба,
намира, че в
полза на ищеца ще следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв., определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК /изм. ДВ, бр.8, 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от Закона за правната помощ
вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което общият размер на разноските в исковото производство възлиза на сумата от 657.54лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 120.49лв, както и разноски в настоящото производство в общ размер на 502.95лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски съразмерно с частта от иска, отхвърлен като неоснователен поради изтекла погасителна давност. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК, според който сторените от ответницата по делото разноски са в размер на 600.00лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 26.10.2020 г.
В молба, депозирана преди заседанието
по същество, ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Претендираното от ищеца в настоящото
производство адвокатско възнаграждение е в размер на 600.00 лв при минимално
такова от 431.40 лв. с оглед заявения
материален интерес /2877,14 лв/, определен по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В случая съдът съобразява, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуциран до размер, близък до минималния,
а именно: 450.00 лева. В разглеждания казус упълномощеният от ответницата адвокат е изготвил отговор на исковата
молба, не е осъществил процесуално представителство на доверителя си в открито
съдебно заседание, като по делото са събрани само писмени доказателства и са изслушани
заключенията на СТЕ и ССчЕ. При тези данни съдът приема, че е налице
несъответствие между размера на възнаграждението и положените усилия на
защитата при упражняване на процесуалните права, което обосновава извод за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
След редуциране размера на
разноските за адвокатско възнаграждение съдът намира, че съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции,
в тежест на ищеца следва да се възложат разноски, които в случая се изчисляват на сумата от 105.80лв.
Мотивиран от горните съображения , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, по отношение на С.С.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район р-н Красно село, ул.“Ястребец“№ 23Б, представлявано от Александър
Александров – Изп.директор, чрез пълномощник – юрисконсулт Калина Петкова
следните суми – предмет на Заповед № 420 от 02.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 845/2020 г. по описа
на РС – Ловеч, а именно: 1979.91 лв./ хиляда
деветстотин седемдесет и девет лева и 91 ст/ – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия от м.03.2017 г. до м.04.2019 г.и 176
.66 лв./ сто седемдесет и шест лева и 66ст/ – лихва за забава за периода от
15.09.2017 г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
20.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и суми за дялово
разпределение в размер на 36,71 лв. /тридесет и шест лева и 71ст/– главница и
7,44 лв./ седем лева и 44ст/ – мораторна лихва за периода от 03.03.2017 г. до
07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
20.02.2020 г. до изплащане на вземането, а иска за главницата и мораторната
лихва върху вземането за потребена топлинна енергия до пълния претендиран
размер, съответно от 2518.35 лв. – главница и 314,64 лв. – лихва, като погасенц по давност, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.С.И., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н Красно село, ул.“Ястребец“№ 23Б, представлявано от Александър Александров – Изп.директор, чрез пълномощник – юрисконсулт Калина Петкова разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част от искав общ размер на 502.95лв. /петстотин и два лева и 95ст/, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 120.49лв. / сто и двадесет лева и 49ст/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н Красно село, ул.“Ястребец“№ 23Б, представлявано от Александър Александров – Изп.директор ДА ЗАПЛАТИ на С.С.И., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в
в размер на 105.80лв./ сто и пет
лева и 80ст/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –„МХ ЕЛВЕКО“ООД , с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр. София, р-н Красно село, ул.“Булина ливада“.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: