№ 569
гр. Сливен, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500432 по описа за 2022 година
Поизводството е образувано по частна жалба против определение по
чл. 248 от ГПК, с което е отказано изменение на постановено решение в
частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от
ГПК.
Частната жалбоподателка заявява, че атакуваното определение е
неправилно тъй като въпреки, че не се касае за общо исково производство, а
за особено такова по спорна съдебна администрация, по отношение на
разноските н астраните следва да се прилагат общите правила по чл. 78 от
ГПК Развива доводи в тази насока, позовава се на съдебна практика – опр.
№332 от 02.06.2015г. по ч.гр.д. № 2518/2015г. на ІІІ г.д. ГК на ВКС. Счита,
че от значение е това, че ответникът е дал повод с поведението си за
завеждане на производството по чл. 127а от СК, поради което дължи на
молителката направените от нея разноски по делото, с оглед уважаване на
молбата й. Такова искане е направено, представени са доказателства за
извършването им и списък по чл. 80 от ГПК.
Поради това моли въззивния съд да отмени атакуваното определение
като неправилно и незаконосъобразно.
В срока за отговор насрещната по частната жалба страна не е
подала писмен отговор.
Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима,
1
отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в
преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
първостепенен съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва
да се остави без уважение.
Цитираното като съдебна практика от частната жалбоподателка
опр. №332 от 02.06.2015г. по ч.гр.д. № 2518/2015г. на ІІІ г.д. ГК на ВКС касае
хипотеза на прекратяване на производство по чл. 127а от ГПК по искане на
молителката, какъвто не е настоящият случаай. Дори да се счете все пак,
че то е приложимо по аналогия, въззивната инстанция споделя изцяло
виждането, формирано в постановеното по-късно определение на ВКС - №
385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК, в което е
прието, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора
не може да намери приложение при производства, имащи характер на
спорна съдебна администрация. Рзвити са доводи, че „за разлика от
исковото производство, в такова производство не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на
страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.“ Несъмнено
производството, с предмет даване на заместващо съгласие за издаване на
международен паспорт и за пътуване в чужбина на общото на страните
дете, има белезите на спорна съдебна администрация, съдът е защитил
висшия интерес на детето, който следва да е еднакво целен от двамата
родители и правилно е отказал присъждане на съдебните разноски на този
от тях, който е потърсил съдействието на правораздавателния орган.
Ето защо правилно първостепенният съд е отказал да измени
решението си в частта за разноските и да присъди такива на молителката.
2
Така частната жалба се явява неоснователна и не следва да се
уважава.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Н. С. ЕГН **********
от гр. *** против определение № 2149 от 18.08.2022г. по гр.д. №
20222230100481 по описа за 2022г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2149 от 18.08.2022г. по гр.д. №
20222230100481 по описа за 2022г. на СлРС, като ПРАВИЛНО.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна
жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3