№ 169
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000852 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в
първата инстанция „ГК КЪНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ“-ЕАД чрез
пълномощника му адв.В. П. против решение № 260452 от 01.07.2022 г. на
Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, постановено по т.д.№ 2578/2020 г., с
което дружеството е осъдено да заплати на „ВРАНЯ-93“-ООД на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата
335 531,40 лв., представляваща възнаграждение за строителни дейности,
допълнителни строително-ремонтни дейности съгласно 9 броя фактури,
подробно описани в решението, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г.
до погасяването, сумата от 39 141,58 лв., представляваща лихва за забава за
периода от падежа по всяка фактура до 18.02.2020 г., както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 28 525 лв. разноски.
Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлено
възражението на ответника „ГК КЪНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ“-ЕАД за
прихващане с негово активно вземане с правно основание чл.265, ал.1, пр.1,
евентуално – пр. 2 ЗЗД в размер от 500 000 лв., представляващо обезщетение
за изпълнение с недостатъци на строителни дейности по договор от
27.04.2016 г. съгласно фактури № № 113310/2017 г., 111516/2017 г.,
113084/2017 г., 112456/2017 г. и 112795/2017 г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на
1
материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Моли
съда да отмени решението като незаконосъобразно и отхвърли исковете
изцяло като основателни и доказани, както и да уважи направеното
възражение за съдебно прихващане.
В срока по чл.263 ГПК отговор от ищеца „ВРАНЯ-93“-ООД не е
постъпил.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства,
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и
съобразено със закона. Фактическата обстановка е правилно установена на
база събраните по делото писмени доказателства, СТЕ и ССЕ, правните
изводи съответстват на фактическите констатации и разпоредбите на
материалния закон – ЗЗД и настоящият състав изцяло ги споделя, поради
което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви. Във
връзка с оплакванията във въззивната жалба намира следното:
Оплакванията на жалбоподателя-ответник са, че ищецът не е предал
на ответника необходимите за положения бетон документи, посочени в чл.7.5
от договора (вкл. декларации за характеристики, протоколи за изпитвания на
якостните характеристики). Поради това не било налице доставка, годна за
приемане. Според ответника представените в настоящия процес декларации
също не били годни, тъй като били съставени в нарушение на изискванията на
Наредба № РД-02-20-01/2015 г. (касаели цялото количество бетон за
определен клас, доставен за определен месец без посочване на конкретния
строеж). При неизпълнение на задължението на изпълнителя за представяне
на посочените в договора документи, възложителят имал право да спре
всички плащания по договора. Твърди в жалбата, че съдът не е съобразил
всички тези обстоятелства и необосновано е приел, че ищецът е извършил, а
ответникът е приел изпълнението на дейностите, обективирани в
приложените към ИМ фактури.
Между страните не е спорно, че между тях са съществували трайни
търговски отношения. Не е спорен и факта, че същите са обвързани от
валидно облигационно отношение, възникнало от Договор за строителни
работи от 27.04.2016г. /том 1,л.17/, изменен с Анекс №1 от 01.09.2017г., по
силата на който ищецът се е задължил да изпълни по възлагане на ответника
доставка и транспорт на произведени от него бетонови смеси и изливането
им чрез бетон помпи на строителен обект, възложен за изпълнение от трето
лице на ответника и представляващ жилищно-търговски комплекс.
Ответникът-възложител се е задължил да заплаща възнаграждение по цени,
2
определени в Приложение № 2, на база количеството доставен и положен
бетон за съответния месец, установимо чрез подписване на двустранен
протокол. Въз основа на протокола изпълнителят е длъжен да издаде фактура,
а възложителят – да плати посочената в нея сума в петнадесетдневен срок от
получаването й - чл.8.1. от договора.
Уговорено е също, че при завършване на строителните работи
изпълнителят следва да предостави на възложителя всички строителни книжа
(заповедна книга, протокол, доказателства за проведени тестове, ако такива
се изискват, декларации за съответствие на използваните материали,
сертификати за произход и др.), като при неизпълнение възложителят има
право да спре всички плащания по договора – чл.7.5 /л.23,том 1/.
За извършената работа ищецът издал фактури № № 115600/2018 г.,
115872/2018 г., 116352/2018 г., 116504/2019 г., 116734/2019 г., 117001/2019 г.,
117273/2019 г., 117564/2019 г. и 119234/2019 г. Ответникът извършил
единствено частично погашение по фактура № 115600/2018 г. в размер от
24 000 лв. Остатъкът от 335 531,40 лв. останал непогасен.
Пред първата инстанция са приети заключения на ССЕ и на СТЕ –
основно и две допълнителни.
От заключението на СТЕ се установява, че ищецът е доставял
бетонова смес в трите обекта на търговско-жилищния комплекс, обозначени
съответно с Р1, Р2 и Р3, като бетоновата смес е полагана в шлицови стени и
обединителна греда. В периода 29.09.2018 г. – 31.10.2019 г. ищецът е издал
процесните 9 броя фактури, описани по-горе, с които е фактурирал
задължения за заплащане на доставен и положен бетон на обща стойност
359 531,40 лв., от които 24 000 лева са заплатени по фактура № 115600/2018 г.
Според допълнителното заключение на СТЕ от 25.03.2022 г., за
полагането на бетонната смес съгласно горепосочените фактури са издадени
двустранни протоколи (освен за дейностите по фактура № 117273/2019 г.), а
също така по делото са представени и декларации за характеристиките на
строителния продукт, в която връзка възраженията във въззивната жалба в
тази насока се явяват неоснователни. От това заключение (т.4.5), не са
констатирани несъответствия в представените по делото декларации
за вложения по процесните доставки продукт, като данните в тях относно
дата, количество и якост на бетона съвпадат с данните по регистъра за
декларациите. Вещото лице констатира също, че не се установява
отклонение в качеството на изпълнение на доставките по фактурите,
всички проби са с по-голяма якост от проектната.
От заключението на ССчЕ се установява, че ответникът е включил
процесните фактури в дневниците си за покупки за периода декември 2018 г.
– декември 2019 г., както и в справките-декларации по ЗЗДС, и е ползвал
данъчен кредит по тях.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
3
Отношенията между страните сочат на сключен договор за
изработка по см. на чл.258 и сл. от ЗЗД, макар да са налице и елементи на
покупко-продажба. Както е приел и първоинстанционният съд, специфичната
престация на ищеца е изработването, а не прехвърлянето на собственост. По
силата на сключения между страните договор от 27.04.2016г. ищецът се е
задължил да изпълни по възлагане на ответника доставка и транспорт на
произведени от него бетонови смеси и изливането им чрез бетон помпи на
строителен обект, представляващ жилищно-търговски комплекс. От своя
страна ответникът-възложител се е задължил да заплаща възнаграждение по
цени, определени в Приложение №2 към договора, на база количеството
доставен и положен бетон за съответния месец, което се установява чрез
подписване на двустранен протокол. Въз основа на протокола изпълнителят е
длъжен да издаде фактура, а възложителят – да плати посочената в нея сума в
петнадесетдневен срок от получаването й.
Събраните писмени доказателства, както и заключенията на
експертизите – СТЕ и ССЕ установяват, че ищецът е извършил, а
ответникът е приел изпълнението на дейностите, обективирани в
процесните фактури, доказателство за което е осчетоводяването на фактурите
за дължимото възнаграждение и ползването на данъчен кредит по тях.
Осчетоводяването категорично сочи на приемане на работата. Поради това
възраженията на жалбоподателя във връзка със съдържанието на
представените от ищеца двустранни протоколи са неоснователни.
Осчетоводяването на фактурите е факт, последващ издаването на
двустранните протоколи. Затова приемането на фактурите съставлява
признание относно верността на удостоверените в тях факти относно
количеството изпълнена работа и размера на дължимата за нея цена.
Осчетоводяването на фактурите, както и извършването на частично плащане
по една от тях съставлява признание и за надлежната документална обосновка
на предадената работа, вкл. с декларации за характеристиките на строителния
продукт, вложен в изпълнението й. В потвърждение на това е и заключението
на допълнителната СТЕ от 25.03.2022 г. (т.4.5), според което не са
констатирани несъответствия в представените по делото декларации
за вложения по процесните доставки продукт, като данните в тях относно
дата, количество и якост на бетона съвпадат с данните по регистъра за
декларациите. Процесуалният представител на ответника е оспорил този
извод на ВЛ в о.с.з от 01.06.2022 г. Съдът обаче кредитира заключението като
обективно и компетентно дадено.
Дори да се приеме, че декларациите за характеристиките на
строителния продукт са ненадлежно съставени, това не съставлява
недостатък, правещ работата изцяло негодна за нейното договорно/обичайно
ползване. Ако при завършване на възложената работа декларации не са
представени от изпълнителя, с оглед уговореното в т.7.5 от договора, в полза
на възложителя би възникнало право да възрази своевременно за недостатъци
съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД, което не е сторено при приемане на работата, и
4
така да придобие насрещно вземане за обезщетение, каквото не е заявено в
производството относно доставките, предмет на главния иск. Затова
ответникът дължи възнаграждение за получените доставки на бетонови смеси
и приетата работа и не може да се позове на правото да спре плащането,
установено в чл.7.5 от договора. Това право възниква само когато
възложителят своевременно е възразил за ненадлежно съставяне на
документите, изброени в чл.7.5 от договора.
Размерът на задължението на ответника по приетата работа, отразена
в приложените с ИМ фактури, е установен от заключението на ССЕ. След
приспадане на извършеното на 08.02.2019 г. частично плащане в размер на
24 000 лв. по фактура № 115600/2018 г., незаплатеното от ответника
възнаграждение възлиза на 335 531,40 лв., в какъвто размер е уважена
исковата претенция.
Съгласно заключението на ССЕ, за периода на забавата, считано от
изтичане на 15 дни от получаване на всяка фактура до предявяване на иска,
дължимата лихва възлиза на 39 141,58 лв., в какъвто размер иска за законна
лихва е уважен. В договора – чл.8.1 е налице уговорка относно падежа на
паричното задължение - възложителят следва да плати възнаграждението в
петнадесетдневен срок от получаване на фактурата.
Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд са
правилни и съобразени със закона и установеното от фактическа страна и
въззивният съд напълно ги споделя.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения и
досежно неоснователността на направеното от ответника възражение за
прихващане с негово насрещно вземане в размер на 500 000 лв. за разходите,
необходими за отстраняване на недостатъците от полагането на некачествен
бетон (допълнителни работи за укрепване на компрометирани участъци) във
връзка с твърдените в отговора на ИМ и уточнителна молба от 02.07.2021 г.
предходни договорни отношения /строителни дейности/, свързани отново с
доставка и полагане на бетон, които дейности не отговаряли на
предвижданията в проектната документация за клас якост на вложения бетон.
Това било удостоверено с Протокол за изпитвания № С20-3043/17.09.2020 г.,
който касаел доставките по фактури № № 113310/2017 г., 111516/2017 г.,
113084/2017 г., 112456/2017 г. и 112795/2017 г. на обща стойност от
465 955,20 лв.
Насрещната претенция намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.265, ал.1, пр. 2, евентуално – пр.3 ЗЗД – за обезщетение,
равняващо се на разходите, необходими за поправяне на недостатъците на
изработеното, евентуално – на намалението, което следва да бъде извършено
от дължимото възнаграждение. Изложеното сочи, че елементи от
фактическия състав на активното вземане са наличието на недостатъци на
изработеното и своевременното възразяване за тях.
Съгласно допълнителното заключение на СТЕ от 23.05.2022 г.
5
/л.438, том 2/, не се установява отклонение в качеството на изпълнение
на доставките по фактурите, предмет на прихващането. Всички повторно
взети проби в присъствието на представители на двете страни, изпитани в
Независима строителна лаборатория към НСЛ Инфраструктура, са с по-
голяма якост от проектната, от което следва, че не са необходими
мероприятия за укрепване на шлицовите стени.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че това
обстоятелство /доставения бетон е с по-голяма якост от проектната/, е
установено и в производството по т.д.№1666/2020 г. на СГС, водено между
същите страни, по повод подадена от настоящия ищец молба по чл.625 ТЗ за
откриване производство по несъстоятелност на настоящия ответник. В
посоченото производство настоящият ищец се е легитимирал като кредитор
на ответното дружество на основание същия договор от 27.04.2016г. за
възлагане на строителни работи за обект – Смесен жилищен и търговски
бизнес комплекс. Назначената по другото дело СТЕ е достигнала до същите
изводи, както и СТЕ в настоящото производство.
С оглед изложеното, възражението за прихващане е неоснователно.
В полза на възложителя не е възникнало вземане за обезщетение и
възражението за съдебно прихващане следва да бъде отхвърлено, до какъвто
извод е достигнал и първоинстанционния съд.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Разноски във въззивното производство от въззиваемата страна не са
претендирани.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260452 от 01.07.2022 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-20 състав, постановено по Т.д.№ 2578/2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7