О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650 13.07.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тринадесети юли две хиляди и двадесета
година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ………………….……………
Прокурор ……………………………...
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гр. дело
№ 1371 по
описа за 2020 година.
Производството е
образувано по частна жалба ,,Райфайзенбанк /България/“ ЕАД гр.София против разпореждане
№ 3673 от 14.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1258/2020 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател против И.С.А. и М.Ж. Н., за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в частта в която се претендира сумата от 70.43
лв. –изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода
05.02.2019г. – 10.03.2020 г. вкл.
Частният
жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно. Излага
съображения, че производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е формално и едностранно. В това производство съдът следвало
да ограничи проверката си до това дали документът е редовен от външна страна и
дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Позовал се е на мотивите на
ТР № 4/2013 г., т.4а относно възможността кредиторът да се снабди със заповед
за изпълнение и за акцесорни вземания, каквото било и вземането за обезщетение
за вреди от неточно изпълнение на главното вземане. Твърди, че в документа по
чл.417, т.2 ГПК вземането за наказателни лихви е определено по основание и по
размер. В чл.60, ал.1, т.3 ЗКИ нямало изискване в извлечението да бъде посочен
процентът на наказателната лихва. Моли, съдът да отмени обжалваното
разпореждане и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за претендираната сума. Евентуално сочи, при положение, че
размерът на наказателната лихва противоречи на чл.33, ал.2 ЗПК, да бъде
присъдена лихва в размер на 47,06 лв. за периода от от 05.02.2019 г. до
10.03.2020 г., за размера на която представя справка за формирането й.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по заявление от 24.03.2020 г. за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК за вземане в размер на
4030.94 лв. за главница, 247,62 лв. за възнаградителна лихва, 70.42 лв. за
наказателна лихва, както и за законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, срещу длъжниците И.С.А. и М.Ж.А.
***. Посочено е, че вземането произтича от документ по чл.417, т.2 ГПК –
извлечение от счетоводни книги на банката.
Заповедният съд е
отхвърлил частично така подадено заявление, като е приел, че извлечението от
счетоводните книги на заявителя не съдържа информация за размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания и е приел, че не е посочен
размерът (процент) на обезщетението за забава, поради което не можело да бъде
извършена преценка дали същото е начислено в по-голям размер от законната лихва
предвид забраната за това в специалната норма на чл.33, ал.1 ЗПК. Въпреки това
е изложил съображения, че от договора за потребителски кредит се установява, че
уговорената наказателна лихва е в размер на 16 %, която договорка противоречи
на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното :
Частната жалба е
подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице, поради
което е процесуално допустима.
Разпоредбата на
чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед
за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на
документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на
банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от
счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските,
които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени,
и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от
общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и
непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания.
Обезщетението за забава
в размер на законната лихва се начислява при неизпълнение на парично задължение
и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има
обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на
парично задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се
дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение
на парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или от
закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа,
а само при поискване (Р-111-2009, І т.о.). Обезщетението за забава (още
обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато
понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му - законната
лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя
обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р-111-2009, І
т.о.).
Видно от
приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
извлечение от счетоводните книги, в същото е посочен претендиран размер на
обезщетение за забава върху просрочена главница за периодите - съответно от 05.02.2019 г. до 10.03.2020 г. Посочено е,
че тази сума 70.42 лв. съставлява наказателна лихва. Съгласно чл.4.5 от
договора при забава в плащането на дължимите суми по кредита,
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка
в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата
до окончателното изплащане на забавените задължения. В същата клауза е посочено
изрично, че лихвеният процент при просрочени плащания, изчислен съгласно чл.4.1
е в размер на 16,00%. Очевидно е, че този процент е по-висок от законната
лихва, което се признава и от частния жалбоподател в жалбата му. Ето защо, начисленото вземане за наказателна лихва в
документа по чл.417, т.2 ГПК не съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на
обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист като правилно,
следва да бъде потвърдено.
Направеното
евентуално искане на частния жалбоподател за присъждане на сумата от 44.06. лв.
– наказателна лихва, начислена съгласно представена справка, въззивният съд
намира, че не може да бъде уважено. Това е така, защото в това производство не
може да се постанови издаването на заповед за изпълнение за сума, различна от
тази, която фигурира в документа по чл.417, т.2 ГПК. За тази сума заявителят
може да предяви осъдителен иск съгласно чл.415, т.3 ГПК.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3673 от 14.04.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 1258/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: