№……….…./ 03.04.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 352 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, ет.
2, оф. 4, , чрез юрисконсулт Боянка Рахнева, срещу
Решение № 4854/12.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 18705/2018 г. по описа на
ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за приемане на
установено по отношение на Р.Б.Г./Машрики/, ЕГН **********,***01,
че ответникът му дължи присъденото с издадена по ч.гр.д. № 8477/2018г. на ВРС
заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 1126.27 лева /хиляда сто двадесет
и шест лева и двадесет и седем стотинки/ - главница, дължима по Договор за
кредит „Бяла карта“ № 415710 от 22.08.2014 г., сключен между Р.Б.Г. и „Аксес Файнанс“ ООД и Приложение №
01/11.12.2015 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
сключен на 01.07.2014 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата 225.83 лева обезщетение за забава
от 01.06.2016 г. до 31.05.2018 г. и законната лихва върху главницата от
31.05.2018 г. до изплащане на задължението.
Въззивникът излага становище, че решението е
незаконосъобразно, тъй като решаващият извод на съда на предсрочната
изискуемост не е обявена на длъжника е неправилен. Твърди, че съгласно чл. 21,
ал. 2 страните са договорили, че последната настъпва автоматично в случай, че
кредитополучателят не е заплатил 15 % от одобрения си кредитен лимит в рамките
на два последователни месеца, като поне в един месец да бъдат внесени 15 % от
сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение автоматично става
предсрочно изискуемо.. Поради това, че ответникът не е заплатил дължимите суми
в срок, кредиторът е обявил цялото му задължение за предсрочно изискуемо на
07.05.2015 г. На следващо място сочи, че вземанията, предмет на съдебното
производство не произтичат от банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а кредитодателят не е банкова институция и попада в обхвата
на чл. 3 от ЗКИ, поради което сключеният между страните договор има
характеристика на такъв за заем по чл. 240 от ЗЗД. Поради изложеното обосновава
становище, че задължителното тълкуване, дадено с т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал първоинстанционният
съд е неприложимо в процесните отношения, а
изискването за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника се отнася
единствено до банковите кредити, предоставяни от банкови институции.
Позовавайки се на съдебна практика на ВКС сочи, че когато заемът е предоставен
от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор за заем за
потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и
свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с настъпване на
предвидените в договора предпоставки длъжникът изгубва преимуществото на срока,
без да е необходимо нарочно обявяване на предсрочната изискуемост на
задължението. По гореизложените съображения и с оглед твърдения за осъществено
доказване на валидна облигационна връзка между страните и наличието на
изискуеми задължения на ответника, въззивникът
отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявените искове с присъждане на съдебно-деловодните
разноски в заповедното и двете искови производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от
въззиваемата страна.
Жалбата е депозирана в законоустановения
двуседмичен срок и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 ГПК. Не са направени доказателствени искания.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК назначеният от съда
особен представител е на разноски на ищеца. Възнаграждението му се определя от
съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора
от него.
Съобразно обжалваемия интерес и
фактическата и правна сложност на спора, на особения представител следва да
бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид факта, че въззивникът
не е внесъл по сметка на Варненски окръжен съд депозит в размер на дължимото
възнаграждение за особен представител, същият следва да бъде задължен в срок до
провеждане на открито съдебно заседание да го извърши, като в противен случай
разноските ще бъдат възложени в негова тежест по реда на чл. 77 от ГПК.
По гореизложените съображения и на осн.
чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 352/2020г. на 03.06.2020г.
от 13:30 часа, за която дата и час
да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева на адв. Цветан Захариев,
в качеството му на особен представител на въззиваемия,
за процесуално представителство по в.гр. дело № 362/2020 г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, в срок до провеждане на откритото
заседание по делото да заплати депозит за особен представител в размер на 300
/триста/ лева по сметка на ВОС.
УКАЗВА на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********,
че ако в указания срок не внесе определения депозит, сумата ще бъде
принудително събрана на основание чл. 77 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.