ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 600
гр. Габрово, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу
Разпореждане № 1583/29.07.2022г. по ч. гр. д. № 1356/2022г. по описа на РС Габрово, с
което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Твърди се, че с обжалваното Разпореждане № 1583/29.07.2022г. е отхвърлено изцяло
заявлението по чл. 410 от ГПК депозирано от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
против длъжника Х. Д. Н., поради това, че заявителят основава претенцията си на договор
за поръчителство, който е нищожен.
Жалбоподателят счита това разпореждане за незаконосъобразно. Твърди, че
сключения договор за поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД има
акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит и няма пречка
същият да бъде сключен чрез размяна на електронно волеизявление между страните по реда
на ЗЕДЕУУ. Уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на
възнаграждение по договора за поръчителство срещу задължението поръчителя да сключи
договор с кредитора и да отговаря солидарно за задължението на длъжника не е
неравноправна по см. на чл.146, ал.1, т.19 от ЗЗП. Същата не била уговорена във вреда на
потребителя. Твърди се, че клаузите на договорите за потребителски кредит и за
поръчителство, както и тези касаещи плащането на дълга от поръчителя, с което последният
встъпва в правата на кредитодателя на осн.143, ал.1 от ЗЗД, не са неравноправни клаузи и
поради това не са пречка за издаване на исканата заповед за изпълнение. Прави се искане да
се отмени обжалваното разпореждане и да се укаже на РС Габрово да издаде заповед за
1
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр.
д. № 1356/2022г. по описа на РС Габрово е образувано по заявление по чл.410 от ГПК
депозирано от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против длъжника Х. Д. Н., за
парични вземания по договор за потребителски кредит.
С Разпореждане № 1583 от 29.07.2022г., РС Габрово е отхвърлил изцяло искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
поради това, че са налице основанията на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за отказ да се издаде
заповед за изпълнение за процесните вземания. По отношение на сключения договор за
поръчителство предвиденото възнаграждение било в размер на 94.05 лв., което надхвърля
над шест пъти дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит. Заповедния съд
приел, че така уговореното възнаграждение противоречи на добрите нрави и договора за
поръчителство е нищожен съгласно чл.26, ал.1, предл. 3 от ГПК. Съответно претенцията на
заявителя въз основа на нищожен договор за поръчителство е неоснователна.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1356/2022г. по описа на РС Габрово, депото е
образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против длъжника Х. Д.
Н. за заплащане на сумата от 300.00 лв. главница, сумата 15.60 лева възнаградителна лихва
за периода10.01.2019г. -10.03.2019г., и на сумата 129.99 лева обезщетение за забава
начислено за периода от 11.01.2019г. до 27.07.2022г. при спазване на правилата на
ЗМДВИПОРНС. Вземането произтича от договор за потребителски кредит №
1190563/19.12.2018г. сключен между „Кредисимо” ЕАД и Х. Д. Н. и Договор за
поръчителство от Х. Д. Н. сключен между „Ай Тръст” ЕООД и Р.М.А.. Поради
неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на
кредитополучателя Х. Д. Н., същото е било изпълнено от поръчителя и солидарен длъжник
„Ай Тръст” ЕООД, който е встъпил в правата на кредитора спрямо длъжника. С Договор за
цесия от 23.08.2021г. и Приложение №1/23.08.2021г. към него, „Ай Тръст” ЕООД е
прехвърлило вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Видно от приложения договор за потребителски кредит в него се съдържат вероятно
неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи
императивни норми на ЗПК и ЗЗП, а самият договор за поръчителство е нищожен поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително
одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен
2
собственик на капитала на дружеството поръчител (видно от справка в ТР), сочи, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя на услугата и търговеца. Освен това сключването на договора за поръчителство
има за цел допълнително и то значително оскъпяване на ползвания заем като утежнява
финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на
поръчителя от 31.35 лв. на месец, акумулира задължение от 94.05 лева за срока на кредита,
чиито нетен размер е 300.00 лв. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона
и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50%
съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК, доколкото уговорения по договора за потребителски кредит
ГПР е в размер на 50 % без в него да е калкулирано оскъпяването от сключения договор за
поръчителство. С оглед на това сключеният именно с тази цел договор за поръчителство е
вероятно нищожен и от него за „Ай Тръст” ЕООД не са възникнали имуществени права
/вземания/ , които да бъдат прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в
качеството на цесионер.
Следва да се отбележи още, че според жалбоподателя представения договор за
поръчителство е сключен между длъжника и цедента по реда на ЗЕДЕУУ, но договорът не е
подписан от длъжника с електронен подпис по смисъла на закона, т.е. няма сключен договор
за поръчителство. Освен това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, като съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставянето на платежни услуги. Договорът за поръчителство не попада в изчерпателно
изброения кръг отношения, относно които е приложим ЗПФУР.
Поради изложеното въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1583/29.07.2022г. по ч. гр. д. № 1356/2022г. по
описа на РС Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4