№ 684
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500361 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Етажна собственост с адрес: гр. София,
бул. „Александър Стамболийски“ № 118, чрез адв. Д.П. срещу протоколно определение №
266082 от 8.11.2021 г., постановено по гр. д. № 2070/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят твърди, че процесуалният представител на ищцовата страна е бил в
невъзможност да се яви в насроченото о. с. з., поради особени непредвидени обстоятелства.
Сочи, че с молба, депозирана по електронната поща на съда на 5.11.2021 г. е уведомила съда
за невъзможността на адв. П. да се яви в о. с. з. на 8.11.2021 г. Излага доводи, че към
молбата бил приложен и PSR тест с положителен резултат за проведено изследване от
5.11.2021 г. Твърди, че молба за отсрочване на делото била изпратена и по пощата, за което
прилага и обратна разписка към частната жалба. За неправилен намира извода на съда за
липса на проявена активност от ищцовата страна. Моли за отмяна на определението.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната
страна – ЕК. ИЛ. ОВЧ..
Частната е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
В доклада на делото, първоинстанционният съд е приел, че производството по гр. д.
№ 2070/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове, депозирани от Етажна собственост с адрес:
гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 118, чрез адв. Д.П. срещу ЕК. ИЛ. ОВЧ., с
правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 38, ал. 1
ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
1
дължи на ищцата сумата от 487 лева, от която 115 лева – такса за професионален
домоуправител за периода от 1.06.20147 г. до 17.01.2020 г., съгласно решение на Общо
събрание на ЕС по протокол от 28.06.2016 г.; 45 лева – месечни вноски за текуща поддръжка
за периода от 1.06.2017 г. до 31.02.2018 г, съгласно решение на ОС на ЕС по протокол от
28.06.2016 г., 155 лева – такса фонд „Ремонт и обновление“ за периода от 1.06.2017 г. до
17.01.2020 г., съгласно решение на ОС на ЕС по протокол от 31.01.2017 г., 132 лева –
месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 1.03.2018 г. до 17.01.2020 г., съгласно
решение на ОС на ЕС по протокол от 15.02.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 27.01.2020 г. до окончателното
изплащане, сумата от 63.91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 1.07.2017 г. до 17.01.2020 г., за които суми е издадена заповед № 1523 от
24.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 901/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от насрещната страна ЕК. ИЛ. ОВЧ., чрез назначения й особен представител – адв.
Г.А..
С обжалваното протоколно определение от 8.11.2021 г., съдът е прекратил
производството по делото, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, съобразно направеното искане
от страна от ответника, доколкото ищецът не се е явил в първото о. с. з., не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените писмени доказателства към частната жалба, се установява, че на
5.11.2021 г. процесуалният представител на ищеца е депозирал по електронна поща на съда
молба за отлагане на производството поради невъзможността му да се яви в насроченото о.
с. з. поради наличието на обективни причини. Към молбата е приложен и приложен и PSR
тест с положителен резултат от проведено изследване от 5.11.2021 г..
От дадените обяснения от страна на системния администратор на Районен съд –
Варна – Анна Тодорова се установява, че действително на официалната поща на съда на
5.11.2021 г. в 18:15 часа е постъпило писмо от адв. П., с прикачена молба за отлагане делото
и PSR тест.
От обясненията на Живко Генчев, дадени в качеството му на системен
администратор при Районен съд – Варна, е видно, че същият е бил в отпуск до 5.11.2021 г.
/вкл./, като на 8.11.2021 г. е започнал обработка на писмата от 8.11.2021 г., доколкото бил с
убеждението, че са обработени по-старите писма.
Въз основа на горните фактически обстоятелства, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Само при
наличието на всички изискуеми предпоставки се поражда правото на ответника да поиска
прилагане последиците на чл. 238, ал. 2 ГПК. Разпоредбата урежда изключение от общия
принцип на диспозитивното начало за принадлежност на разпоредителната власт върху
процесуалното правоотношение на ищеца, по чиято инициатива то е възникнало, доколкото
десезирането на съда с произнасяне по съществото на спора настъпва по искане на
ответника, при наличието на законоустановените предпоставки, като своеобразна санкция за
процесуалното му бездействие, фиксирано към определен релевантен момент - до края на
първото по делото заседание.
2
В случая от представените разпечатки от електронна поща на съда и на адв. П., както
и от обясненията на системните администратори при Районен съд – Варна, се установява, че
действително на 5.11.2021 г., съответно преди провеждането на първото по делото о. с. з. на
8.11.2021 г., процесуалният представител на ищеца е депозирал молба за отлагане на делото
поради невъзможност за явяване в о. с. з. поради наличието на особени непредвидени
обстоятелства. Доколкото към молбата е бил приложен и PSR тест на Д.Г. П., ЕГН:
********** с положителен резултат от проведеното изследване на 5.11.2021 г. в Медико-
Диагностична лаборатория „Кандиларов“, извършено от д-р Станислава Кънчева, то следва
да се приеме, че процесуалният представител на ищцовата страна е бил възпрепятстван да се
яви в насроченото о. с. з., поради обстоятелството, че е подлежал на четиринадесет дневна
карантина, обхващаща като времеви период и деня на о. с. з. – 8.11.2021 г.
Макар и към датата на провеждане на о. с. з. от 8.11.2021 г. молбата да не е била
докладвана, същата следва да бъде съобразена от настоящата инстанция. Депозирането на
молбата за отлагане на делото, ведно с приложените към същата доказателства, сочещи
обективна невъзможност за явяване в насроченото о. с. з. на процесуалния представител на
ищеца, манифестира проява на активно поведение от ищцовата страна, което от своя страна
осуетява даването прекратяване на делото по реда на чл. 238, ал. 2 ГПК по искане на
ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на първоинстанционния съд е
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, установени с разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 ГПК. Разглежданата разпоредба изисква невъзможност за явяване, както на
страната, така и на и пълномощника й. В случая, предвид депозираната молба за отлагане на
делото, е налице основателна пречка за неявяване на процесуалния представител на ищеца.
Макар и да не са събрани данни за невъзможността за явяването на страната, доколкото са
необходими специални знания по повод на допуснатите до събиране писмени доказателства,
представени с исковата молба и предоставената възможност на страната да ангажира гласни
доказателствени средства, то следва да се приеме, че охраняването на интересите на
ищцовата страна би могло да бъде извършено в пълнота посредством представляването й в
о. с. з. от упълномощения й процесуален представител. Доколкото същият е бил в обективна
невъзможност да се яви в о. с. з. и е депозирал молба три дени преди о. с. з., към която е
представил и доказателства за това, то следва да се приеме, че не е следвало да бъде даван
ход на делото, като разглеждането му е трябвало да бъде отложено за друга дата. Горният
извод следва и от основните принципи на гражданския процес, а именно задължението на
съда да осигури равно участие на страните в процеса /чл. 9 ГПК/, при условията на
състезателност /чл. 8 ГПК/ и добросъвестност при упражняване на процесуалните права от
всички участници в процеса /чл. 3 ГПК/.
Ето защо, настоящият състав намира, че по този начин, съдът е лишил страната от
възможността й да участва в процеса, което съставлява процесуално нарушение,
изключващо хипотезата на чл. 238, ал. 2 ГПК за прекратяване на производството.
С оглед на горното, обжалваното определение се явява неправилно и като такова
следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд – Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 266082 от 8.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 2070/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по
3
делото, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4