Р Е Ш Е Н И Е  № 924

08.08.2019 г., гр. Сливен

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: Т. ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 6359 по описа за 2018 година.

 

В исковата молба на „ЕВН ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ БЪЛГАРИЯ“ЕАД със седалище гр.Пловдив /ЕВН ЕС/ се твърди, че в качеството му на краен снабдител то продава на клиентите си електрическа енергия при публично известни Общи условия /ОУ/, като по силата на чл.7 т.1 от същите поело задължение да снабдява и обект на К.Ж.К. на адрес: ***, като за последните били открити клиентски номер и ИТН. Мъжът обаче не изпълнил своето задължение / по чл.11 т.1 от ОУ/ да заплаща задълженията си, свързани със снабдяването с ел.енергия. По този начин той не само станал длъжник за стойността на последната, която за периода 09.11.2016г. - 08.02.2017г. възлязла на 434.79лв., но и изпаднал в забава- защото нарушил сроковете, установени в чл.27 ал.1 от ОУ, за плащане. Поради това дружеството му начислило и задължение в размер на 63лв.- законната лихва върху вземането за главница, за периода 28.12.2016г.- 02.07.2018г.

Поради лисата на престация от К., ЕВН ЕС се обърнало за съдействие към съда, ползвайки за целта т.н. заповедно производство. В него, развило се в ч.гр.д.№ 3255/2018г., Сливенски районен съд издал заповед за изпълнение, с която разпоредил на мъжа да му заплати тези две суми, както и разноски от 175лв. След това дружеството получило от съда указания, че трябва да предяви установителен иск по смисъла на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК за тях. Това търговското дружество изпълнило и претендира с решение да бъде прието за установено, че ответника му дължи: главница в размер 434.79лв., заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава, натрупана върху нея, в размер 63лв.

Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати разноските, направени от него както в заповедното производство, така и в установителното исково.

 

К.К. не е открит не само в заповедното производство, предхождащо настоящия исков процес, но и в последния. Поради това бе представляван от назначен му от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител. На него именно бе връчен препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Адвокатът от АК Сливен заема позиция, че исковете трябва да се отхвърлят. Признавайки обстоятелството, че К. е собственик на жилището, което отговаря на цитирания по-горе административен адрес, твърди че той не е живял в него през процесния период от време и не е консумирал ел.енергия. Вторият аргумент против претенциите е, че щом ответника е имал задължения към него, ищцовото дружество е трябвало да преустанови доставката на ел.енергия, но не е сторило това. 

 

В проведеното по делото съдебно заседание за страните се явиха процесуални представители, чрез които по същество се поддържат вече заетите в писмен вид позиции/становища.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 3255/2018г., в производството по същото и на осн.чл.410 от ГПК, на 06.07.2018г. СлРС е издал на ЕВН ЕС заповед за изпълнение- № 1734, с която е разпоредил на К.К. да му заплати следните суми: главница в размер 434.79лв., представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 09.11.2016г.- 08.02.2017г.,  заедно със законната лихва, считано от 04.07.2018г. и до окончателното й изплащане; 63лв.- като обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 28.12.2016г.- 02.07.2018г. и разноски от 175лв.

В срока по чл.414 от ГПК мъжа не е депозирал възражение, но тъй като не е открит, за да му бъде връчена заповедта за изпълнение, съда е дал указания на търговеца, че трябва да предяви установителен иск за съществуване на паричните си вземания. То е сторено в срок.

 

За периода от време по исковата молба, с последната са представени фактури, издавани от ЕВН ЕС за всеки от месеците в него. Това са фактура № **********/ 14.12.2016г., за отчетен период 09.11.2016г.- 08.12.2016г., на стойност 119.26лв.; фактура № **********/ 16.01.2017г., за отчетен период 09.12.2016г.- 08.01.2017г., на стойност 206.56лв. и фактура № **********/ 16.02.2017г., за отчетен период 09.01.2017г.- 08.02.2017г., на стойност 108.97лв.

От заключението на назначената по делото техническа експертиза съда установява, че за обект на потребление на адрес гр.С., кв. „С. З.“ бл…., вх…, ап…. е налице измервателна точка ИТН 2274954 и разкрит клиентски номер **********, а в точката на присъединяване е монтиран електромер с фабричен номер *********. Също, че за процесния период: 09.11.2016г. - 08.02.2017г., до този обект е доставяна ел.енергия, която е в следните количества: 1 820 kWh по дневна тарифа и 501kWh по нощна.

От заключението на вещото лице по икономическата експертиза се установява пък, че цената на електрическата енергия по дневна тарифа е била  0.17217лв./kWh и 0.09778лв./kWh -по нощната тарифа. Също, че обезщетението за периода 28.12.2016г.- 02.07.2018г. за забавата в плащането на сумите по процесните фактури е 63.03лв.

Съдът кредитира и двете заключения- като обективно и компетентно изготвени; като неоспорени от страните по делото, а и като неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал.

Част от него са и ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН ЕС

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за съществуването на парични вземания, заявени по-рано във времето в т.н. заповедно производство. Те са допустими- както защото са предявени в изпълнение указания на съда, по чл. 415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок. Исковете са допустими и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така и пасивната- на ответника, процесуална легитимация- двамата именно са вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за изпълнение.

Разгледани по същество те са основателни, защото:

Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, ЕВН ЕС като краен снабдител на ел.енергия продава такава на клиентите си/потребителите при публично известни общи условия. В случая такъв е ответника К.К., за недв.имот на административен адрес: С., кв. „С. З.“ бл…, вх…., ап…., като по делото не е спорно, че той е негов собственик. Установи се, че за него е налице измервателна точка ИТН 2274954 и разкрит клиентски номер **********, а в точката на присъединяване е монтиран електромер с фабричен номер *********. Също, че за процесния период: 09.11.2016г. - 08.02.2017г., до този обект е доставяна ел.енергия, която е 1 820 kWh по дневна тарифа и 501kWh по нощна. Това е безпротиворечиво установено, предвид заключението на вещото лице по техническата експертиза- в него точно, с конкретни данни, в табличен вид, е посочена консумацията на ел.енергия в жилището. При тази конкретика, която може да се получи от вещото лице единствено от данните по измервателния уред, съда е убеден, че в имота, за процесния период от време, е доставяна и потребявана ел.енергия. Друг е въпроса дали в него е живял ответника, респ. той ли и ползвал ел.енергията или не /както се твърди в писмения отговор/. Това в случая е без значение. Задължено за стойността на ел.енергията лице е ответника, а в случай, че фактически друг я е потребявал, то той би имал вземане срещу това лице за платеното на ЕВН ЕС.

От друга страна, за консумираната ел.енергия ЕВН ЕС е издавало месечни фактури- те са част от доказателствения по делото материал.

Така за ответника е възникнало задължението да заплати стойността на ел.енергията- чл.11, т1 от ОУ на ЕВН ЕС. Той обаче не ангажира доказателства да е сторил това /доказателствената тежест за което е негова/.

 

Несподелим от съда е и другия довод против исковете- че ЕВН ЕС е трябвало да преустанови електрозахранването, щом ответника вече е имал неплатени задължения. Такава възможност действително съществува за търговското дружество, но тя е само възможност, а не задължение, за него. Т.е., единствено от преценката му зависи дали да я приложи.

 

За стойността на дължимото:

При цена на електрическата енергия по дневна тарифа  0.017217лв. / kWh и 0.09778 лв./ kWh по нощната тарифа, то вземането на ищцовото дружество е в общ размер 434.81лв. с ДДС  Ето защо главния иск е изцяло основателен. Сумата се дължи- тъй като е поискано, а и то –искането, е основателно, заедно със законната лихва- като обезщетение за забава, считано от датата, на която е подадено заявлението по чл.410 от ГПК, образувано в ч.гр.д.№ 3255/2018г. на СлРС и до окончателното й изпащане.

За иска с цена 63лв.- той е акцесорен на главния и поради това следва неговата съдба. Преценката за основателност се налага и на основание ОУ на ЕВН ЕС- щом потребителя не е заплатил стойността на доставената ел.енергия, а срока за това е изтекъл, то той е изпаднал в забава- чл.27 ал.1 от тях /който текст впрочем преповтаря разпоредбата на чл.86 от ЗЗД/. Видно от заключението на вещото лице по икономическата експертиза, размера на това вземане е 63.03лв. Т.е. и този иск е изцяло основателен.

 

При този изход на делото, ответника дължи на ЕВН ЕС, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски- както в заповедното производство- предвид и разбирането, вложено от ВКС в ТР №4/ 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013, така и в настоящия исков процес. В заповедното са в размер на 175лв.- колкото е записано в заповед № 1734/ 06.07.2018г., издадена в ч.гр.д.№ 3255/2018г. на СлРС.  В гр.д.№ 6359/2018г. те са следните: 75лв.- доплатена държ.такса за образуване на делото; 150лв.- възнаграждение за особения процесуален представител, който съда назначи на ответника в условията на чл.47 от ГПК- на разноски на ищеца /а не както погрешно е записано в представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК- 300лв./; 150лв.- депозит за вещото лице по съдебно-техничекската експертиза и 80лв.-депозит за вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. На ищеца се дължи, както той витиевато е посочил в цитирания списък по чл.80 от ГПК, и възнаграждение за оказаната му процесуална защита по делото. Такава наистина бе осъществена, при това от две лица с юридическо образование- от юрисконсулт и от адвокат. По логиката на чл.78 ал.1 от ГПК, страната има право на възнаграждението за само единия от тях. От друга страна, от адвоката бе представено единствено пълномощно, но не и договор за правна защита и по тази причина той не може да претендира възнаграждение. За юрисконсултът също се представи само пълномощно, но страната- юридическо лице, която представляваше, има право на възнаграждение, без да е необходимо да се представя такъв вид договор- чл.78 ал.8 от ГПК. Размерът му, съгласно изричния текст на последната, се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Той пък препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В последната-чл.25 ал.1, е предвидено при дела с материален интерес възнаграждението да е в рамките от 100лв. до 300лв. В случая съда преценя, предвид фактическата и правната сложност на делото, то да бъде 150лв.

 

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

                                         Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в усл. на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, че К.Ж.К. с ЕГН: **********, представляван по делото от назначения му от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител- адв.Я. ***, дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление на дейността- ул. ”Хр.Г.Данов” № 37 сумите, за които на дружеството е издадена, в заповедното производство, развило се в ч.гр.„д.№ 3255/2018г.  на СлРС, заповед за изпълнение № 1734/ 06.07.2018г.

ОСЪЖДА К.Ж.К. с ЕГН: **********да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последното разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3255/2018г. на СлРС – 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/.

ОСЪЖДА К.Ж.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:123526430на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последното разноски в настоящото установително производство – 455 лв. /четиристотин петдесет и пет лева/.

ОСЪЖДА К.Ж.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение за представляването му в настоящото установително производство, в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: