№ 152
гр. Г.О., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20244120200236 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят И. Д. Д. с ЕГН ********** – управител и представляващ
дружеството „АУТО БОСС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Г.О., ул. „***“ № 33, обжалва наказателно постановление №
764617-F754028/09.04.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2-ро, във вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1000,00 лв., за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и нарушения на материалния закон. Излага подробни доводи, че в протокола за
проверка, АУАН и НП деянието е квалифицирано по различен начин, като
наказващият орган е постановил санкция, различна за квалифицираното
нарушение, а именно санкцията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. По подробно
изложените съображения моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание:
Жалбоподателят „АУТО БОСС“ ООД, се представлява в съдебно
заседание от законния си представител И. Д. Д. чрез адв. И. Д. от ВТАК,
1
редовно упълномощен.
Административнонаказващият орган Началник отдел „Оперативни
дейности” – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
се представлява от главен юрисконсулт Д. Б. от отдел „Обжалване“ при ТД на
НАП – В.Т., редовно упълномощена.
Заинтересованата страна Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., не
изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
В хода на делото:
Адв. Д. заяви, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения заема
становище, че още при издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
опорочили производството по ангажиране отговорността на дружеството
„АУТО БОСС“ ООД. В писмена защита, депозирана по делото, адв. Д.
посочва, че в протокола за проверка е посочен като нарушен чл.27, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., впоследствие в АУАН било записано, че е
нарушен чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл.66 от
ЗДДС, а в НП като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал.4 от
ЗДДС. Така административнонаказващият орган квалифицирал извършеното
деяние по различен начин което според защитника е съществено нарушение на
процесуалните правила. Освен това законовата квалификация на
постановената и наложена имуществена санкция, не отговаряла за описаното
в НП нарушение, като тя била за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС. Адв. И. Д. оспорва твърденията на наказващия орган, обективирани в
АУАН и НП като посочва, че дружеството жалбоподател има специално
предназначен и обособен кът за консумацията на предлаганата храна. Не
притежавало категоризация, защото не подлежи на такава според Закона за
туризма. Оспорва и констатациите на разпитаните по делото свидетели И. Т. и
С. К., които сами се били наредили на опашката пред павилиона, а не са
изчакали да им бъде предоставена ресторантьорска услуга. Адв. Д. заема
становище, че в случая дружеството предоставя ресторантьорска услуга по
смисъла на т. 61 от § 1 от ДР на ЗДДС, поради което приложима била
намалената ставка на ДДС от 9 %. В търговския обект на дружеството имало
назначен служител на длъжност „сервитьор“, давали се реално съвети на
клиентите, имало обслужване, както и специално предназначен и обособен
кът за консумацията на предлагалата храна. В търговският обект имало
обособени 2 броя тоалетни с тоалетна хартия и мивка с течаща топла вода. По
всички подробно изложени в писмената защита съображения адв. Д. моли
съда да отмени НП като незаконосъобразно.
Юрисконсулт Д. Б. зае становище, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена. В хода на съдебните прения заяви, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се доказвало описаното в
наказателното постановление нарушение, а именно неправилно отразяване на
2
продажбата на стоки в съответната група. За да бъдела една услуга
категоризирана като ресторантьорска, трябвало да са налице съвкупност от
условия, на които при проверката на обекта, стопанисван от дружеството,
инспекторите по приходите са счели, че не отговаря. Било им сервирано само
в чинии и с прибори за еднократна употреба, не видели достъп до тоалетна,
който да е свободен за клиенти на заведението. Юрисконсулт Б. счита, че
наказателното постановление е правилно издадено, с посочени правилни
разпоредби, които са нарушени и правилно определена санкционна
разпоредба. Представя списък с разноски. Депозира писмено становище по
делото, в което подробно развива своята теза за законовата дефиниция на
понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“. Посочва практика на СЕС,
съгласно които ресторантьорските сделки се характеризирали със съвкупност
от елементи и действия, от които доставката на храна била само съставна част,
и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следвало да доминират.
Такива услуги били предаването на поръчки в кухнята, допълнителното
оформяне на ястията и сервирането им на масата на клиентите, наличието на
специално предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени
помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и осигуряването на
съдове, мебели или прибори за хранене. Юрисконсулт Б. отбелязва, че в
процесния обект се предлагали за консумация скара, хляб и хлебни изделия,
сандвичи, хамбургери, което предполагало, че при приготвянето на храната се
извършвали общи и стандартни действия не по поръчка на конкретен клиент, а
в зависимост от общите очаквания за търсенето. Услугите на обслужващия
персонал се свеждали до разяснения на клиентите, приготвяне на
индивидуални порции съобразно поръчките им, предоставяне на прибори и
салфетки, почистване на масите в зоната за хранене. Останало недоказано и
твърдението за наличие на гарантирана възможност да се ползва санитарен
възел в близост до обекта. Действителност в автокъщата зад обекта имало
тоалетна, но не ставало ясно какъв е подхода към нея, дали може да се
използва по всяко време или същата е с работното време на автокъщата и т.н.
Предвид всичко изложеното процесуалният представител на наказващия
орган счита, че в настоящия случай се касае не за ресторантьорска услуга, а
единствено за доставка на стока, за която била приложима стандартната
данъчна ставка в размер на 20 на сто. Допълва, че продукт „пърленка“, отчетен
от дружеството в група А, няма характеристиката на хляб и не може да се
облага с нулева ставка. По изложените съображения юрисконсулт Б. счита, че
по отношение на дружество „АУТО БОСС“ ООД е приложима стандартната
данъчна ставка в размер на 20 %, поради което издаденото Наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Посочва съдебна практика.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2024 г. св. С. Ю. К. и св. И. Т. Т. - инспектори по приходите при
ЦУ на НАП, посетили търговски обект, представляващ павилион за бързо
3
хранене, стопанисван от фирма „AУTO БОСС“ ООД с ЕИК: *********,
находящ се в гp. Л., ул. „***” № 14. Проверката започнала със скрито
наблюдение в рамките на 20 минути, след което инспекторите, преди да се
легитимират, извършили контролна покупка на стойност 22,00 лв. Бил им
издаден фискален касов бон, отговарящ на изискванията на чл. 26, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, но неотговарящ на чл. 27 от същата
Наредба. След издаване на касовия бон било установено, че търговецът в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е
допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирал всяка
продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.
Продажбата на храни била отчетена в група „Г” с данъчна ставка на ДДС от
9%, вместо в група „Б“, както и отчитане на продажбата на „пърленка” в група
,А” с данъчна ставка на ДДС от 0 %, вместо в група „Б“. Нарушението не е
довело до неотразяване на приходи.
За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена
проверка серия АА бл. № 0103330/24.01.2024 г. към който бил приложен и
фискалният бон. При извършване на проверката в обекта присъствали
управителя на дружеството И. Д. и К. А. О. на длъжност „работник-кухня“ в
обекта, които са подписали протокола. В края на същия било вписано, че на
основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК управител или упълномощено
лице следва да се явят в ТД на НАП – В.Т., ст. 503, на 31.01.2024 г. в 09,00
часа, като представи документ за самоличност/пълномощно за съставяне и
връчване на АУАН. При неявяване, АУАН ще се състави в негово отсъствие, на
основание чл. 40 от ЗАНН.
На 31.01.2024 г. в присъствието на И. Д. Д. в качеството си на управител
и представляващ дружеството жалбоподател „АУТО БОСС“ ООД, свидетелят
С. Ю. К. съставил АУАН № F754028. Като свидетел при съставянето на акта се
подписал И. Т. Т.. Актът е издаден против „АУТО БОСС“ ООД за допуснато
нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ във вр. с чл. 66 от ЗДДС. АУАН бил връчен на И. Д., в качеството му на
управител на „АУТО БОСС“ ООД, в деня на съставянето му и в него Д.
записал „Дружеството не е извършило посоченото нарушение. Ще представя
писмени възражения в указания срок.“
Възражение действително било депозирано на 06.02.2024 г. В тях
управителят на дружеството сочи, че неправилно било констатирано от
инспекторите по приходите, извършили проверката, че търговският обект
представлява павилион за бързо хранене. В действителност при предлагане на
стоките в търговския обект имало назначен служител на длъжност
„сервитьор“, давали се реално съвети на клиентите, имало и обслужване,
което се състои в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното
оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите. Имало също
специално предназначен и обособен кът, състоящ се от маси и пейки за
консумацията на предлаганата храна, както и обособена тоалетна, съдове и
прибори за подреждане. Тоест, в настоящия случай била предоставена
4
ресторантьорска услуга по смисъла на т. 61 от § l от ДР на ЗДДС, за която била
приложима намалената ставка на ДДС от 9 %.
След разглеждане на административнонаказателната преписка,
образувана въз основа на съставения АУАН, Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
издал обжалваното Наказателно постановление № 764617-F754028 от
09.04.2024 г., с което на „АУТО БОСС“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от И. Д. Д. и Т. П. Д., на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00
лв. за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на 11.04.2024 г. на И. Д. Д..
На 24.04.2024 г. управителят депозирал жалбата срещу него чрез наказващия
орган до Районен съд – Г.О..
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите С. Ю. К., И.
Т. Т. и К. А. О.. В своите показания служителите на НАП потвърдиха
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. В своите показания св. О.
заяви, че в обекта има не само прибори и чаши за еднократна употреба, но и
порцеланови. Тоалетни имало даже две – едната била в някаква къщичка до
обекта, а другата била екотоалетна. Имало топла вода и тоалетна хартия.
След като се запозна със събраните в хода на делото доказателства,
настоящата съдебна инстанция достигна до следните правни изводи.
Жалбата на „АУТО БОСС“ ООД е подадена в законоустановения в ЗАНН
срок от лице, което има право да обжалва наказателното постановление.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, опорочили издаденото НП и наложеното с него
наказание в хода на провеждане на администативнонаказателното
производство, т.е. такива, които да ограничават правото на защита на
наказаното дружество. Действително в АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на ал. 1 от чл. 27 на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, докато
в НП нарушението е прецизирано като такова по чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС. Съдът обаче намира възражението в тази връзка на управителя на
дружеството жалбоподател и на защитника адв. Д. за неоснователно.
Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Както в АУАН, така
и в НП ясно и конкретно са описани обстоятелствата, при които е било
извършено процесното нарушение. Изрично е коментирано в съдържанието на
АУАН и НП, че предлагана от жалбоподателя услуга неправилно е била
маркирана в данъчна група „Г“, вместо в данъчна група „Б“, която се облага с
по-висок размер на ДДС. С така посочените факти, съдът намира, че в
достатъчна степен е описано вмененото на жалбоподателя нарушение, като не
5
е налице сочената в жалбата неяснота. Дори в случая да се приеме, че е била
допусната нередовност в АУАН, то тя е била отстранена и по реда на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, като наказващият орган е издал наказателно постановление, тъй
като е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Описанието на
административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е
извършено, определено позволява и реално е позволило упражняването на
процесуалното право на защита по същество, което в крайна сметка е от
значение в случая.
По същество:
Регистрирането и отчитането чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти е регламентирано в Наредбата № Н-18 от 13.12.2006 г. на
министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена в съответствие с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС. Според чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г., лицето по чл. 3 от
същата наредба, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС,
задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно чл. 27,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., а именно:
- група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0%
ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
- група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20%
данък върху добавената стойност;
- група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива; и
- група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9%
данък върху добавената стойност.
Данъчните ставки на данъка върху добавената стойност са определени в
чл. 66 от ЗДДС. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС стандартната ставка на данъка
е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на
страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева
ставка на данъка. В съответствие с текста на чл. 66а и чл. 66б са описани стоки
и услуги с намалена ставка на данъка или нулева такава.
По делото не се спори, че в издадения фискален бон продажбата на стоки
е отразена в група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
6
9% данък върху добавената стойност. Спорният момент е извършва ли
дружеството „АУТО БОСС“ ООД ресторантьорски услуги по смисъла на
закона или не.
Обичайно ресторантьорска услуга е предоставянето на храна за
консумация на място в стопанисвани от доставчика закрити помещения и/или
обособени зони на открито с подходящо съответно оборудване, включително
маси и столове, и с включено сервитьорско обслужване.
Ресторантьорски услуги са налице и при предоставянето за консумация
на място в ресторантите за самообслужване - заведения, в които се предоставя
на клиентите достъп до инфраструктура, осигуряваща възможност за
консумация на закупената храна на място, предоставят се мебели - маси и
столове, съобразно броя на клиентите (а не само елементарно оборудване,
позволяващо на ограничен брой клиенти да консумират храната на място),
достъп до санитарни помещения, отопление/климатизиране на заведението
(когато същото е закрито помещение), поддържане на хигиената в
заведението. Ресторантът има специално предназначени за консумацията на
предлаганата храна затворени и отворени помещения, има гардероб и
тоалетни, интернет и телевизия за посетителите, съдове, мебели или прибори
за подреждане. Има назначен персонал и назначени сервитьори.
Според легалната дефиниция на понятието „Ресторантьорски услуги“,
дадено в § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС това са услугите по смисъла на чл. 6 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за
установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно
общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска
или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от
супермаркети, магазини и други подобни.
Според чл. 6, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета
от 15 март 2011 г., ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги,
които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или
напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно
помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Пак там
изрично е посочено, че доставката на храна, на напитки, или и на двете, е само
един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля, като
ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на
7
доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на
доставчика.
За решаване на спора по делото е необходимо да се изясни какво се
включва в понятието „помощни услуги“. В тази насока е налице разнообразна
съдебна практика на СЕС. Според Решение на Съда от 02.05. 1996 г. по дело
С-231/94 Faaborg-Gelting Linien A/S срещу Finanzamt Flensburg, за да се
определи дали сделките представляват доставка на стоки или доставка на
услуги, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, при които се
извършва въпросната сделка, за да се идентифицират нейните характерни
черти. Посочено е, че доставката на приготвени храни и напитки за незабавна
консумация е резултат от поредица от услуги, вариращи от готвенето на
храната до нейното физическо доставяне и обслужване до получателя, като в
същото време на разположение на клиента се предоставя инфраструктура,
включваща трапезария с мебели, посуда, принадлежности, и допълнителни
помещения (гардеробни, тоалетни и др.), както и обслужващ персонал. Това
налага и изпълнението на задачи като подреждане на масата, съветване на
клиента и обяснение на храната и напитките в менюто, сервиране на масата и
разчистване на масата след изяждане на храната.
Подобно становище е застъпено и в решение от 22.04. 2021 г. по дело C-
703/19, J. K. срещу Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Katowicach. В него
СЕС приема, че доставката на приготвени храни и на напитки, готови за
непосредствена консумация, е резултат от поредица от услуги, като се започне
от приготвянето на ястията и се стигне до физическото им сервиране в чинии,
и се съпровожда от осигуряване на клиентите на инфраструктура, която
включва както салон за хранене с мебели и посуда, така и прилежащите му
помещения - като например гардероб и тоалетна. В някои случаи това
означава и подредба на приборите, съветване на клиентите и даване на
разяснения относно предлаганите ястия и напитки, да сервиране на
продуктите на масата и накрая, след приключването на консумацията,
почистване на масите.
В решение от 10.03.2011 г. по съединени дела C-497/09, C-499/09, C-
501/09 и C-502/09 СЕС приема, че за да определи дали една-единствена
сложна доставка трябва да се квалифицира като „доставка на стоки“ или като
„доставка на услуги“, следва да се вземат предвид всички обстоятелства по
8
осъществяване на сделката, да се издирят нейните характерни елементи и да
се установят доминиращите сред тях, за да се прецени в цялостната сделка
дали се касае за доставка на стока или доставка на услуги. Впрочем дела C
497/09 и C 501/09 разглеждат дейности, осъществявани от каравани или
щандове за хранене продажби на наденички, пържени картофи и други храни,
готови за непосредствена консумация, докато са топли, какъвто е и нашият
случай. Според СЕС приготвянето на крайния топъл продукт се свежда главно
до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по
поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в зависимост от
общите очаквания за търсенето. По тази причина то не представлява
съществен елемент на разглежданата сделка и само по себе си не може да
придаде на тази сделка характера на доставка на услуги.
От всичко изложено дотук се налага изводът, че в понятието „помощни
услуги“ се включват услугите не само по приготвянето на храната, но и тези,
предназначени да подобрят потреблението й на място в подходяща обстановка
– обслужването на получателя, като следва да се предостави и съответната
инфраструктура (трапезария, мебели, посуда, гардеробни, тоалетни и други).
В настоящия случай не се доказа наличието на горепосочените помощни
услуги в търговския обект на дружеството жалбоподател. Не се представиха
надлежни доказателства в обекта да е наличен горепосочения набор от услуги.
Твърдението на жалбоподателя, че в обекта има лице, назначено на длъжност
„сервитьор“, което съветва клиентите и взема индивидуалните им поръчки се
опровергава от показанията на свидетеля К. О., работила на длъжност
„помощник-кухня“ в обекта: „Те като дойдоха … имаше и други хора,
наредени на опашката“. От показанията на служителите на НАП стана ясно,
че масите, предназначени за консумация на предлаганата храна, са били на
открито и мокри от разтопения сняг. Тоалетната се намирала в двора на
съседен обект – къща, което бе потвърдено и от св. О.: „Има къщичка там и
там е тоалетната“. Другото налично санитарно помещение в търговския обект
е от типа „екотоалетна“.
Съвкупния анализ на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства мотивират съда да приеме, че в случая не е налице
ресторантьорска услуга. Доколкото проверяваният търговски обект е
ресторант за бързо хранене и продаваните в него услуги са сготвена храна за
непосредствена консумация и за вкъщи, всяка продажба дружеството -
9
жалбоподател е трябвало да се регистрира в данъчна група „Б” – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената
стойност, а не в група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат
с 9% данък върху добавената стойност. С отразяване на продажбите в група
„Г“, той е извършил вмененото му нарушение.
Санкцията е наложена на „АУТА БОСС“ ООД на основание чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС. Според чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300,00 до 1000,00 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000,00 до 10 000,00 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В НП изрично е
посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи и правилно е
приложен от наказващия орган привилегирования състав, включващ от
обективна страна извършване или допускане на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, което не води до неотразяване на
приходи. Този състав кореспондира на описаното нарушение на чл. 27, ал. 2
във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Допуснатото административно нарушение не може да се определи и
като маловажен случай. Процесното нарушение е формално такова, като в
състава му не е предвиден конкретен вредоносен резултат. Формалните
нарушения застрашават обществените отношения чрез самото им извършване,
поради което законодателят е извел защитата на тези отношения на един по-
ранен етап, при който не е необходимо да има реално настъпила вреда. Все пак
в случая наказващия орган е взел предвид липсата на други нарушения по
ЗДДС като е наложил на дружеството жалбоподател санкция в минимален
размер.
Водим от всичко изложено дотук, съдът приема, че обжалваното НП се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, следва да
бъдат присъдени в полза на наказващия орган, направените разноски в хода на
делото за юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай са направени
разноски от въззиваемата страна за заплатено юрисконсултско
възнаграждение, което не се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и няма искане от насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С оглед изхода на
делото, а именно потвърждаване на процесното НП, съдът намира, че следва
10
да се присъдят на страна направените от нея разноски в размер на 150,00 (сто
и петдесет) лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 764617-F754028/09.04.2024 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности” - В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което на „АУТО БОСС“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Г.О., ул. „***“ № 33, представлявано от И.
Д. Д. и Т. П. Д., на основание чл. 185, ал. 2 изр. второ във вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер от 1000,00 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27,
ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК
ОСЪЖДА „АУТО БОСС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Г.О., ул. „***“ № 33, представлявано от И. Д. Д. и Т. П. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП – С., към което принадлежи отдел “Оперативни
дейности” – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
със седалище гр. С., бул. “Княз Александър Дондуков Корсаков” № 52
СУМАТА от 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща направени по
делото разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд В.Т., в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
11