Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1362 31.05.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 3474/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба от Р.С.Г.,
ЕГН ********** *** против Х.П.М., ЕГН ********** *** за приемане за установено,
че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ гараж № 7, находящ се в
гр.Б., с площ от 17.30 кв.м., при граници: североизток – К.Г., северозапад -
двор между основната сграда и гаража, югозапад - ЕТ „Дикал – Д.К.“, югоизток -
калкан към УПИ *-****, който имот е с идентификатор № *****.***.***.* по КККР
на гр.Б. и площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо,
гараж, който имот е разположен в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** и
за осъждане на ответницата да предаде владението върху процесния имот.
Сочи се, че ищецът е
придобил собствеността от лицето С.Д. с договор за покупко-продажба от
30.04.2004г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, том *, рег. № ****, дело № *** от **.**.****г. на нотариус рег. № *** с
район на действие - Районен съд Бургас, вписан в Служба вписвания - Бургас с
вх.рег. № ****/**.**.****г., акт № **, том *, дело № ****/****г. Твърди, че
ответницата не е придобила правото на собственост върху продадения й недвижим
имот - гараж, тъй като прехвърлителят - продавач не е титуляр на правото, което
е прехвърлил. Към момента на сделката върху имота била вписана възбрана,
наложена като обезпечение на иск за вреди против собственика С.Д. Съдът
допуснал обезпечение на предявен иск от Ф.Х. против С.Д. и А.Д. чрез налагане
на възбрана върху имота. С постановление от 12.03.2008г. на БРП наказателното
производство против С.Д. е било прекратено, като това прекратяване води и до
прекратяване на производството по гражданския иск. С влязла в сила присъда
дъщерята на С.Д. – А.Д. е призната за виновна в извършване на престъпление и е
осъдена да заплати на Ф.Х. обезщетение за вреди. Впоследствие Х. се снабдил с изпълнителен лист и образувал
изпълнително дело, като е насочил изпълнението върху собствения на ищеца имот.
Ищецът счита, че сделката, с която е станал собственик на имота не е
недействителна по смисъла на чл.452, ал.2 ГПК, тъй като имотът е служил за
обезпечение единствено на иска, предявен срещу С.Д. и не би могъл да обезпечава
претенцията против А.Д., доколкото не е бил нейна собственост. Счита, че с
прекратяване производството против С.Д. наложената възбрана следва да се счита
за автоматично отпаднала и заличена. При отпадане на възбраната извършената
разпоредителна сделка се валидира автоматично и вече е противопоставима на
кредитора. Според ищеца е без значение, че А.Д. е наследник на С.Д., тъй като А.Д.
не е могла да стане собственик на имота по наследство, доколкото към момента на
смъртта на С. – **.**.****г. имотът е бил закупен от Р.С.Г.. Ангажирането на
гражданската отговорност на А. за непозволено увреждане няма отношение спрямо
праводателката на ищеца С.Д. С тези мотиви ищецът счита себе си за собственик
на закупения имот и моли исковете да се уважат.
В срока по чл. 131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, която е оспорила исковата
претенция като неоснователна по подробно развити в отговора си съображения.
Оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на имота. Счита сделката за
симулативна, извършена с цел да бъде заобиколен закона. Сочи, че наложената
възбрана е забрана за разпоредителни действия. Същата може да бъде заличена
съгл. чл. 31 от ПВп, а не отпада по право, когато е възникнало основанието за
това. На следващо място се сочи, че С.Д. не е била собственик на имота, за да
го прехвърли, тъй като същата не е разполагала с необходимите средства и имотът
е закупен само „формално“. Сделката е била привидна и като такава нищожна,
действителна се явява прикритата сделка и А.Д. е станала собственик чрез
привидната покупка. Ответницата е добросъвестен приобретател. Оспорва имота да
е в нейно владение и заявява, че се е разпоредила със същия преди завеждане на
делото. Моли за отхвърляне на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
След провеждане на
първото по делото заседание на 06.12.2018г. от ищеца е депозирана молба, с
която оттегля иска на основание чл. 232 от ГПК. С молба от 25.01.2019г.
ответницата не дава съгласие за оттегляне на иска и желае спорът да бъде
разгледан по същество.
При преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът
достигна до следните фактически и правни изводи:
В случая е предявена претенция по чл.108 ЗС. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
В случая БРС намира, че искът за приемане за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик на процесния имот е основателен.
Няма спор по делото относно фактите. Установява се от доказателствата,
че с нот. акт № ***/**.**.****г., том **,
дело № ****/****г. в полза на С.Д.Д.
е учредено право на строеж върху дворно място, представляващо парцел **-****, ****,
в кв.**, по плана на гр.Б., за изграждането на следните обекти: апартамент № 2 на втори етаж от бъдеща сграда, с площ от около 100.24 кв.м., избено
помещение № 4, с площ от около 14 кв.м. и гараж № 7, в задния югоизточен двор на парцела, с площ от около 17.30 кв.м. Със
същия нотариален акт Д. е закупила и 20 кв.м. ид.ч. от посоченото дворно място.
Установява се също така, че е било образувано досъдебно производство по
следствено дело № 1123/2000г. срещу С.Д.Д. и А.Х.Д. /нейна дъщеря/
за това че с цел да набавят имотна облага са възбудили и поддържали у Ф.Х. заблуждение,
с което са му нанесли имота вреда в размер на 350 000 лева, като деянието
е извършено в съучастие и след предварителен сговор и причинената вреда е в
големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.2, 4 и 5, вр. чл.209, ал.2 НК,
вр. чл.20 НК. В течение на досъдебното производство съдът е допуснал
обезпечение на бъдещ граждански иск, който ще бъде предявен от пострадалия Ф.Х.,
като с обезпечителна заповед от 29.09.2000г. е наложена възбрана върху имоти на
С.Д.Д. и А.Х.Д., включително и върху процесния имот – гараж в гр.Б.
Безспорно е също така, че след налагането на възбраната С.Д.Д. е продала
имота – апартамент № 2, ведно с избено помещение № 4 и гараж № 7 (процесния гараж) на ищеца Р.С.Г. с нот.акт № ***/**.**.****г., том *, рег. № ***,
нот. дело № ***/****г. В нотариалния акт изрично е отразено, че на Г. е
известно обстоятелството за вписаната възбрана.
В последствие продавачката С.Д. е
починала на **.**.****г. С постановление от 02.07.2008г. на прокурор при БРП
досъдебното производство спрямо нея е прекратено, но е отказано вдигането на наложените
обезпечителни мерки. Наказателното производство е продължило спрямо дъщерята А.Д.
и с присъда № 296/17.03.2008г. на БРС по НЧХД № 1005/2007г. тя е призната за виновна в извършване
на престъпление по чл.211, пр.1 вр. чл.209, ал.1 НК, като е осъдена условно на
лишаване от свобода за срок от три години. Същата е осъдена по предявения срещу
нея граждански иск да заплати на Х. обезщетение от *********.90 неденоминирани
лева. Граждански иск против С.Д. не е предявяван, тъй като същата е починала
още в досъдебното производство.
След влизане в сила на
присъдата /изменена с решение на БОС/ е било образувано против А.Д. изп.дело № 5097/2008г., като
изпълнението е насочено върху недвижимите имоти, които са били възбранени,
включително и върху процесния имот, купен от ищеца Г.. Доколкото възбраната
върху него не е била вдигната, съдебният изпълнител е насрочил извършване на
публична продан.
С постановление за
възлагане от 09.05.2013г. съдебният изпълнител е възложил върху Ф.Х. изнесените
на публична продан имоти, собственост на А.Д., а именно апартамент и гараж в
гр.Б., гараж № 7, находящ се на същия адрес,
дворно място в с.Р. и друго дворно място в същото село. В последствие, с
нот.акт № **/**.**.****г., том *, рег. № ****, дело № ***/****г. Ф.Х. е продал на Х.П.М. дворно място в с.Р., както и процесния
гараж в гр.Б.
Налице са данни, че с
нот. акт № ***/**.**.****г., том *, рег. № ****, дело № ***/****г. ответницата М. е продала процесния гараж с идентификатор *****.***.***.*
на купувачите Н.В.Е. и Ж.С.Е.
При това положение,
основателен се явява установителният иск за собственост.
Видно е от данните по
делото, че С.Д. е била едноличен собственик на гаража. Същата е закупила правото
на строеж на гаража през 1995г., като след това строителството е било
реализирано и тя съответно е станала собственик на готовия обект. В последствие
с нот.акт № ***, том *, рег. № ***, нот.дело № ***/****г. С.Д. е продала имота
на Р.Г.. Следователно ищецът по силата на сделката е станал единствен
собственик на гаража. БРС счита, че дъщерята на С. – А.Д., никога не е била
негов собственик. Докато имотът е бил в патрумониума на С., върху него е била
наложена възбраната, като обезпечение на бъдещ иск по чл.45 ЗЗД, който
пострадалият Х. е щял да предяви. Според чл.346, ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.452,
ал.1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със
запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори, освен ако третото лице приобретател може да се позове
на чл.78 ЗС. Според чл.346, ал.2 ГПК /отм./, респ. чл.452, ал.2 ГПК когато изпълнението е насочено върху недвижими
имоти, недействителността важи само за извършените след вписване на възбраната
разпореждания. Следователно извършената
след налагане на възбраната сделка не може да се противопостави на кредитора, в
полза на който е обезпечението, като тази сделка е относително недействителна
спрямо него.
В случая имотът, след като е бил възбранен, е
прехвърлен на ищеца, поради което това прехвърляне на собствеността няма
действие по отношение на взискателя Ф.Х. Обаче в последствие С.Д. е починала и
затова граждански иск против нея не е бил предявен. Обезпечението, наложено
върху гаража, наистина не е било формално отменено. Доколкото обаче смъртта на
Д. е осуетила възможността да се предяви иск против нея, следва извод, че това
обезпечение е отпаднало и не действа, независимо дали е формално вдигнато или
не. В тази връзка съдът взема предвид изложеното в решение № 286/09.08.2010г. на ВКС
по гр.дело № 1206/2009г., според което когато производството по обезпечения иск бъде
прекратено било вследствие недопустимост на иска, било поради оттегляне на иска
или на отказ от него, обезпечителната мярка е неоправдана и следва да бъде отменена.
Основанието за отмяна на обезпечителната мярка действа по право и то с обратна
сила, поради което е без значение кога е било придобито правото на третото лице
– дали преди или след възникване на основанието за отмяна на мярката. След като
основанието, което налага отменяването на възбраната действува по право и то с
обратна сила, с неговото осъществяване обезпечителната мярка отпада, независимо
дали е вдигната или не. Районният съд счита, че случаят по настоящото дело е
сходен, доколкото в конкретната хипотеза въобще не е бил предявен иск против С.Д.
Същата е починала, поради което иск против нея не е можел вече да се предявява,
ето защо следва извод, че наложената възбрана върху имота е загубила значението
си, макар и формално да не е била вдигната.
Следователно
взискателят Ф.Х. не е имал правото да претендира имотът да бъде обект на
принудително изпълнение за удовлетворяването му като кредитор. Х. има издаден
изпълнителен лист не срещу С.Д., а срещу А.Д., нейна дъщеря, която е била
осъдена от наказателния съд да му плати обезщетение за понесените от измамата
вреди. Съответно взискателят може да иска принудително изпълнение само върху
имоти, които са собственост на А.Д. Както вече беше установено, процесният
гараж е бил закупен от ищеца с валидна покупко – продажба, поради което именно
ищецът е едноличният му собственик. Възбраната върху имота е служела само за
обезпечаване бъдещия иск против С.Д., но такъв не е предявен. От друга страна
възбраната не може да се използва срещу А.Д., тъй като тя не е собственик на
имота и не го е наследила от майка си. Ищецът Г. е собственик на имота, а след
отпадане действието на възбраната, макар и тя формално да не е вдигната, неговата
собственост може да се противопостави на взискателя.
Ето защо се доказва по
делото, че ищецът е собственик на имота по силата на покупко-продажба.
Не се доказва
възражението на ответницата, че договорът между ищеца и С.Д. е бил симулативен,
сключен за да се попречи имуществото да бъде върнато на Ф.Х. В тази връзка няма
ангажирани никакви доказателства, поради което БРС не може да приеме, че е
налице симулативна сделка.
Доказва се обаче по
делото, че през септември 2016г. ответницата М. е прехвърлила гаража на трети
лица чрез покупко-продажба. Сделката е сключена преди завеждане на исковата
молба – 14.05.2018г. Няма спор, а и е логично да се приеме, че в резултат на
сделката владението на гаража е преминало върху новите купувачи. Ето защо при
завеждане на делото ответницата не е била във владение на обекта.
С оглед на горното,
предвид постулатите на горецитираното ТР, следва решение, с което претенцията
по чл.108 ЗС се уважи само в нейната установителна част, като се приеме за
установено, че ищецът е собственик на гаража. В осъдителната си част, за
предаване на владението, претенцията е неоснователна, тъй като е ясно, че
ответницата е загубила това владение още през 2016г., когато се е разпоредила с
имота. По тази причина трябва искът за предаване на владението да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер
на 100 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Уважена е претенцията за установяване на собствеността на ищеца, а претенцията
за предаване на владението е отхвърлена, поради което БРС намира, че следва да
се присъди половината от разноските по делото.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също
има право на разноски, но не е сторил такива.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Х.П.М., ЕГН ********** ***,
че ищецът Р.С.Г., ЕГН ********** *** е собственик на недвижим имот,
представляващ гараж № 7, находящ се в гр.Б., с площ от 17.30 кв.м., при
граници: североизток – К.Г., северозапад - двор между основната сграда и
гаража, югозапад - ЕТ „Дикал – Д.К.“, югоизток - калкан към УПИ *-****, който
имот е с идентификатор № *****.***.***.* по КККР на гр.Б. и с площ от 18 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж и който имот е разположен в
поземлен имот с идентификатор *****.***.***, като
ОТХВЪРЛЯ иска да бъде осъдена ответницата Х.П.М., ЕГН ********** да
предаде на ищеца Р.С.Г., ЕГН ********** владението на описания имот.
ОСЪЖДА Х.П.М., ЕГН ********** *** да заплати на Р.С.Г., ЕГН ********** *** сумата от 100 лева /сто лева/ съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.