РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Тутракан, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100268 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Е.-п. п.“
АД с ЕИК *** срещу ЕТ „Н. – И. Т.“ с ЕИК ***.
Предметът му касае установяване на вземането по Заповед №
3/25.01.2022 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 22/2022 на РС Тутракан и връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК
Ищецът „Е.-п. п.“ АД се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител. Излага доводи, че сумата по главницата е
фактурирана цена за мрежови услуги, тъй като ответникът е небитов абонат.
Моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо едноличния
търговец, че същият дължи сумите по Заповед № 3/25.01.2022 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 22/2022 на РС
Тутракан, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, уточнявайки
че не претендира сумите по първите две фактури, включени в заповедта.
Моли за присъждане на разноските по исковото и заповедното производство.
Ответникът ЕТ „Н. – И. Т.“, за когото съдът служебно установи от
справка в търговския регистър, че не е заличен като търговец, не депозира
отговор, въпреки връчването на исковата молба по реда на чл. 47 във вр. чл.
50, ал. 2 ГПК.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска. Ответникът не се явява.
Въз основа на събраните доказателства и на закона Тутраканският
1
районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът на „Е.-п. п.“ АД е установителен, предявен е по реда на чл. 422
ГПК във вр. чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа
енергия и чл. 86 ЗЗД за сумите по фактурите – главница и лихви, за които е
издадена заповедта за изпълнение, без първите две фактури от описаните в
заповедта.
С доклада по делото съдът е приел за ненуждаещо се от доказване, че
„Е.-п.п.“ АД е лицензиран краен доставчик на ел.енегия за област Силистра, а
„Е. с.“ АД е лицензиран оператор на електропреносната и
електроразпределителната мрежа за ***.
Фактурите, предмет на настоящото производство, първата от която е
ФП0296705334/20.07.2020 г., а последната ФП0308792443/31.05.2021 г.,
обхващат периода от 04.06.2020 до 20.05.2021 г., през който на получателя ЕР
„Н.-И. Т.“ не е начислявана цена за консумация на електрическа енергия, а
само цена за достъп до разпределителната мрежа на база предоставената
мощност.
Въпреки че цената за достъпа до електропреносната мрежа се формира
отделно от цената на потребяваната електрическа енергия и по принцип право
да я получи има „Е. с.“ АД, процесуалната легитимация на ищеца „Е.-п. п.“
АД с ЕИК *** се извежда от чл. 28, ал. 1 на Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (обн., ДВ, бр.66 от 26 Юли 2013г., последно изм. и доп.
ДВ. бр.40 от 5 Май 2020), според която разпоредба, без значение дали
крайният клиент се води битов или небитов, той заплаща всички мрежови
услуги на крайния снабдител.
Причината да се начислява цена за достъп до разпределителната мрежа,
дори при нулева консумация на електрически ток, е в Решение № Ц-29 от
01.07.2020 на КЕВР, с което базата за изчисляване на цената за достъп до
електропреносната мрежа вече не е количеството консумирана енергия, а
предоставената мощност (вж. стр. 75 от Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на
КЕВР, достъпно на https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2020/res_c_29_20.pdf).
Утвърдената от КЕВР цена е 0,02053 лв/kW/ден. До този момент, специално
по отношение на „Е. с.“ АД, енергийният регулатор не е определял цени на
база предоставената мощност, въпреки предвидената законова възможност за
това – което изрично е посочено в мотивите към самото решение от
01.07.2020 и може да се установи при сравнение с предходното Решение №
Ц-19 от 01.07.2019 на КЕВР, достъпно на
https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2019/res_c-19_19.pdf. Така приетата
методика за начисляване на цената за достъп до мрежата е относима само за
небитовите клиенти, а за битовите клиенти остава непроменена базата за
изчисление, която е количеството консумирана електроенергия. Следователно
битовите клиенти са в по-благоприятно положение, защото колкото по-малка
е консумацията на ток, толкова по-малко е начислението на цената за достъп
до мрежата; докато за небитовите клиенти начислението за достъп до
мрежата зависи от предоставената (резервираната) мощност и броя на дните в
2
отчетния период, без оглед на количеството консумирана енергия.
Ответникът е регистриран в търговския регистър едноличен търговец,
поради което и на основание презумпцията в чл. 286, ал. 3 от Търговския
закон съдът приема, че щом абонатната партида се води на негово име,
всички услуги по доставката и консумацията на електрическия ток имат
връзка с търговското му предприятие и дейност. Следователно
електрическата енергия е купувана и достъпът до мрежата, с която е
доставяна, е за небитови нужди, откъдето, според дефиницията за „небитов
клиент“ в § 1, т. 33а от ДР към Закона за енергетиката, ответникът се явява
именно такъв клиент. Ето защо, според съда, на него законосъобразно е
начислявана цена за достъп до разпределителната мрежа, независимо че не е
консумирал ел.енергия в исковия период.
Неоснователно обаче начислението е на база 39 кВт предоставена
мощност. Видно от представените справки към фактурите, през целия исков
период консумацията на ел.енергия в обекта на ответника, макар да е била
нулева, е отчитана от електромер с № 1125081210536579. Същият е поставен
на 13.06.2018 с протокол № М 9090648 и е отразено, че ел.инсталацията е
осигурена с три предпазителя по 50 ампера всеки: „МАП (А) 3 х 50“. По
принцип три предпазителя се поставят на инсталация с трифазен ток. Ищецът
потвърждава с молба вх.№ 4216/19.10.2022 г., че електрическата инсталация и
предоставеното електрозахранване на ответника е за трифазен ток, но не
ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че към дата
26.06.2020 г. електрическите предпазители са сменени с 3 х 63 А, въпреки
че в негова тежест съдът е възложил да докаже, че предоставената
мощност е била 39 кВт, евентуално, че ответникът е поискал точно
такава мощност, или че по-ниска от 39 кВт не се предоставя. Връзката
между силата на тока, при който предпазителите сработват, и предоставяната
мощност се установява от посочената от ищеца формула P = 1.73 x I x U х cos
ф, където Р е мощността, I е номиналния ток на МАП (предпазителите), U –
нивото на напрежението, на което е присъединен обектът към
електроразпределителната мрежа, a cos ф е равен на 0,9, съгласно чл. 36 от
Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. Съдът е съгласен с ищеца, че при трифазна инсталация
нивото на напрежението е 0,4 kV, както е посочил в уточняващата молба,
макар посочената стойност да се явява закръглена от 380 V. При заместване
на стойностите във формулата и допускайки, че предпазителите са 3 х 63 А,
както твърди ищецът, то действително мощността се явява 39 кВт, понеже P
(39 кВт) = 1,73 х 63 х 0,4 х 0,9. При 3 х 50 А прекъсвачи, мощността Р = 1,73 х
50 х 0,4 х 0,9, а именно 31 кВт. Съдът приема от представените доказателства
по делото, че именно 31 кВт е електрическата мощност, която е предоставена
на ответника, и на нейна база той трябва да плати цена за достъп до
електропреносната мрежа, а не както настоява ищецът – на база 39 кВт.
Цената, която е посочена в приложенията „А“ към фактурите, за достъп
до мрежата е 0,02053 лв/кВт/ден и същата съответства на цитираното по-горе
решение на КЕВР. Ето защо, за по-лесно математическо изчисление, вместо
3
да се умножават дните в исковия период по установената от съда мощност и
по цената, по-рационално е да се изчисли пропорцията между реално
предоставената мощност и онази от фактурите, а именно (31 : 39) х 100 =
79,49%, като с този процент се умножи главницата по иска. Така, 311,25 лева
по 79,49%, прави 247,41 лева и това е цената за достъп до електропреносната
мрежа в исковия период, съобразно доказаната предоставена мощност от 31
кВт, при непроменени брой дни и цена в лв/кВт/ден. За тази сума
установителният иск за главницата следва да бъде уважен.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че мораторната лихва от 30,61 лева е правилно изчислена към
претендираната главница от 311,25 лева. Понеже лихвата за забава е функция
от периода на забавата, размера на лихвения процент за забава и от размера
на главницата, то при промяна само на един от тези показатели, без промяна в
останалите, крайният резултат ще е пропорционален на промяната в
съответния параметър. Ето защо, със същия процент 79,49% следва да се
умножи претенцията за лихвата за забава (30,61 х 79,49), за да се получи
действителният размер на иска по чл. 86 от ЗЗД, а именно 24,33 лева за
периода от датата, следваща падежа по всяка от фактурите (за първата от
коригирания исков период – 17.08.2020) до 07.01.2022 г. За тази сума
установителният иск за мораторната лихва следва да бъде уважен.
Следва да се уважи искането за установяване на вземането за законна
лихва за забава от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 18.01.2022 г. до изплащане на задължението.
Заповедта за изпълнение следва да се обезсили частично, на осн. чл.
415, ал. 5 от ГПК, за главницата от 1,64 лева, явяваща се разликата между
312,89 лева по заповедта и 311,25 лева по установителния иск; както и за
мораторната лихва от 0,96 лева, явяваща се разликата между 31,57 лева по
заповедта и 30,61 лева по иска.
Разноските следва да се присъдят пропорционално на уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В заповедното производство разноските са
уважени за 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство, незнайно защо, е платена
държавна такса от 75 лева, вместо 25 лева, колкото следва да е доплащането
по чл. 415, ал. 4 от ГПК при минимална такса от 50 лева, съобразно цената на
иска. Ето защо, съдът приема само 25 лева за относими към исковата
претенция, а останалите 50 лева подлежат на връщане на ищеца от съда след
нарочна молба. Платен е адвокатският хонорар от 360 лева с ДДС. Така, в
заповедното производство разноските са общо 75 лева, от които 79,49% са
59,62 лева, а в исковото от 385 лева, 79,49% са 306,04 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че от сумите по Заповед № 3/25.01.2022 за
4
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
22/2022 на РС Тутракан, ЕТ „Н. – И. Т.“ с ЕИК *** дължи на „Е.-п. п.“ АД с
ЕИК ***:
- главница 247,41 лева (двеста четиридесет и седем лева и четиридесет и
една стотинки) с ДДС, представляваща цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на „Е. с.“ АД на обект с абонатен № ***,
адрес ***, клиентски № ***, за периода от 04.06.2020 до 20.05.2021 г, през
който са издавани фактури, индивидуализирани в заповедта за изпълнение,
ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до изплащане на задължението;
- мораторна лихва 24,33 лева (двадесет и четири лева и тридесет и три
стотинки) върху главницата, начислена съобразно поетапно настъпващия
падеж на фактурите, като за първата фактура ФП0296705334/20.07.2020 г.
падежът е 17.08.2020 г., а за последната ФП0308792443/31.05.2021 г падежът
е 10.06.2021 г., до 07.01.2022 г.; и
ОТХВЪРЛЯ поради невъзникване на вземането установителния иск по
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за:
- главницата в размер на 63,84 лева, представляваща разликата над
уважения размер от 247,41 лева, до претендирания от 311,25 лева;
- мораторната лихва в размер на 6,28 лева, явяваща се разликата над
уважените 24,33 лева до претендираните 30,61 лева.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 3/25.01.2022 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 22/2022 на РС Тутракан В
ЧАСТТА за 1,64 лева от главницата и за 0,96 лева от мораторната лихва.
ОСЪЖДА ЕТ „Н. – И. Т.“ с ЕИК *** да плати на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК
*** разноските по заповедното производство ч.гр.д.№ 22/2022 на ТнРС в
размер на 59,62 лева (петдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) и по
исковото производство гр.д.№ 268/2022 на ТнРС в размер на 306,04 лева
(триста и шест лева и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5