Определение по дело №32265/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32492
Дата: 17 септември 2023 г. (в сила от 17 септември 2023 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20221110132265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32492
гр. София, 17.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110132265 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. К. К. и И. З. К., чрез
адв. В., срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща
се в гр. София, ул. *****, представлявана от управителя Х. Т..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал.
3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че са
собственици на жилище, находящо се в гр. София, район С, м. „Г.М“, ул. „ ****** заемащо
третия жилищен етаж от западната реална част на къщата близнак в гр. София, ул. „***** и
ул. „*****А, както и на друг самостоятелен обект в етажната собственост – гараж.
Поддържат, че останалите етажни собственици на жилища и гаражи в сградата са Г. С. Л. –
собственик на първи жилищен етаж, и Х. Г. Т. – собственик на втори жилищен етаж и гараж
1. Твърдят, че страните по делото притежават отделни етажи от жилищната сграда, от което
следвало, че била учредена етажна собственост. Сочат, че на 19.05.2022 г. било проведено
Общо събрание на етажната собственост, при следния дневен ред: 1. Избор на управител и
касиер на етажната собственост; 2. Вземане на решение за утвърждаване на разпределение
на идеалните части от общите части на основание чл. 17, ал. 4 ЗУЕС; 3. Определяне на
месечни такси за „фонд ремонт и възстановяване“; 4. Определяне на месечни такси
„поддръжка“; 5. Приемане на правилник за вътрешния ред на етажната собственост; 6.
1
Приемане на книга на етажната собственост. С подадената искова молба изрично оспорват
всички решения, обективирани в Протокол № 1 от 19.05.2022 г. от общото събрание, като
поддържат, че било налице несъобразяване със закона при свикване на общото събрание на
етажната собственост. Оспорват взетите решения от т. 1 до т. 6, включително, съгласно
обявения дневен ред, като излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на същите.
Твърдят, че Общото събрание не било свикано по предвидения в закона ред, поради което
считат, че е налице абсолютно отменително основание по отношение на всички взети
решения по предвидения дневен ред. Отделно от посоченото, навеждат доводи, съгласно
които считат, че е налице нищожност на взетото решение по т. 2 от дневния ред, гласувана
като първа, а именно – „Вземане на решение за утвърждаване на разпределение на
идеалните части от общите части на основание чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС. Приемат, че
разглеждането и гласуването във връзка с посочената т. 2 излизало извън рамките на
компетентност на Общото събрание, поради наличието на императивни правила за
определяне на припадащите се идеални части от общите части за всеки от собствениците на
самостоятелен обект в сградата. Твърдят, че доколкото било налице основание за
нищожност на посоченото решение по т. 2, то обуславяло и незаконосъобразността на
останалите решения от дневния ред с оглед неспазване на изискванията за кворум и
мнозинство при вземане на решенията от Общото събрание. Оспорват механизма за
изчисляване на притежаваните от всеки собственик идеални части в рамките на Етажната
собственост, като определят същия като противоречащ на чл. 40 ЗС. Считат, че е налице
пречка за правилното определяне на идеалните части от общите части, доколкото е налице
висящ правен спор по отношение на „общо таванско помещение“. Поддържат, че общото
нарушение при взимане на всички останали решения на ОС на ЕС, проведено на
19.05.2022г., било реалната невъзможност за определяне на процента идеални части, с които
било формирано мнозинство за тяхното приемане. С оглед на изложеното твърдят, че към
датата на провеждане на процесното общо събрание на етажната собственост – 19.05.2022 г.,
идеалните части от общите части на сградата, притежавани от всеки един от собствениците
на самостоятелни обекти, не били определени от общото събрание по законоустановения
ред (при липса на материална компетентност), а като самостоятелни обекти били включени
в гласуването и тавански помещения, които по своята природа и според закона не
представлявали такива. Излагат твърдения в подкрепа на считаните за незаконосъобразни
решения по точки 1, 3, 4, 5 и 6, като констатират като общ порок, обуславящ отмяната на
взетите последователно решения, неправилно установеният размер на притежаваните
идеални части от общите части на Етажната собственост за всеки съсобственик. Това
обстоятелство приемат като водещо до невъзможност за формиране на коректно мнозинство
с оглед изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗУЕС. Освен посочените общи основания, ищците
навеждат доводи и за индивидуални пороци по отношение отделните решения от дневния
ред. По отношение на решението по т. 1 от дневния ред, като доводи обуславящи отмяна
сочат, че било отклонено искането им за създаване на колективен орган на управление, като
вместо това било налице еднолично взето решение за избор на управител от страна на Х. Т..
Посочват, че следвало да бъде взето предвид, че същата се самопровъзгласила за управител
2
без да бъде съобразено, че е с адрес на местоживеене извън рамките на Етажната
собственост, което би създало затруднения във връзка с възложеното управление. По
отношение на решението по т. 3 от дневния ред, като основание за отмяна по чл. 40, ал. 1
ЗУЕС считат липсата на обосновка и методика за изчисляване размера на дължимите
месечни такси за фонд „Ремонт и възстановяване“, което тълкуват като предпоставка за
събиране на необосновано високи суми за вноски без предварително установен механизъм
за тяхното разходване. По отношение на решението по т. 4 от дневния ред, поддържат като
основание за отмяна отново липсата на методика за изчисляване на дължимите месечни
такси за управление и поддържане на общите части от Етажната собственост, както и
обстоятелството, че в Протокола от проведеното Общо събрание не била отразена волята на
етажните собственици съгласно проведеното обсъждане по т.4. С оглед решението по т. 5 от
дневния ред, ищците считат, че в приетия Правилник за вътрешен ред на Етажната
собственост били взети решения, които били в противоречие с правото на собственост на
всеки собственик на самостоятелен обект и пълноценното реализиране на правомощията
произтичащи от него, поради което намират същото за незаконосъобразно и претендират
отмяната му. При тези твърдения молят съда да постанови решение, с което да отмени
посочените по – горе решения от протокола от проведеното на 19.05.2022 г. Общо събрание.
Молят, в условията на евентуалност, съдът да прогласи нищожност на решението по т. 2 от
дневния ред, като в случай, че не се установи нищожност поради липса на материална
компетентност за произнасяне по решението, искат отмяна на същото с оглед
противоречието му с императивни разпоредби на материалния закон. В случай че съдът не
намери за основателни заявените искания, молят да бъдат отменени всички решения на
индивидуалните основания за отмяна на всяко едно, подробно описани в исковата молба.
Претендират разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. В., депозират отговор на исковата
молба, с който оспорват изцяло предявените искове, като считат същите за неоснователни и
недоказани. Поддържат, че етажната собственост възникнала в пълния си смисъл и обем
през 2015 г., когато част от семейната къща била продадена на трети лица – ищците. Излагат
доводи, че общото събрание било свикано и проведено по законоустановения ред, поради
което е приело законни и подлежащи на изпълнение решения. В противовес с изложеното в
исковата молба, считат за неправилно твърдението, че Общото събрание не разполагало с
компетентност да се произнесе по отношение на припадащите се идеални части от общите
части на всеки собственик в рамките на Етажната собственост, по аргумент от чл. 17, ал. 4
ЗУЕС. Твърдят, че с оглед коректното определяне на кворум и мнозинство за вземане на
решения била възникнала и необходимостта от изясняване на процентното съотношение на
идеалните части на всеки съсобственик в Етажната собственост, което обуславяло и
съставянето на таблица, в която да се посочат притежаваните от всеки самостоятелни и
прилежащите към тях и обслужващи ги обекти. Поддържат, че ищците не притежавали в
пълен обем припадащите се към третия жилищен етаж 1/3 идеални части от общите части на
сградата, поради факта, че не притежавали в пълен обем всички помещения, описани в т. 2
от нотариалния акт за учредяване на суперфиция от 1969 г. Намират за неоснователно
3
оспорването, че не следвало да бъдат взети предвид при изчисляване на процентното
съотношение на идеалните части в общите части в Етажната собственост площите на
таванските и избени помещения, тъй като точно в обратния смисъл бил разрешен въпросът
от законодателя в чл. 17, ал. 4 ЗУЕС. Неоснователно било и твърдението на ищците, че към
настоящия момент било невъзможно да бъде извършено правилно определяне на идеалните
части от общите части, поради висящото дело относно съществуването и собствеността на
т.нар. „общо таванско помещение“. Това било така, тъй като по време на общото събрание
било разяснено и записано в протокола, че при формиране на квотите от общите части на
сградата обектът със спорен статут бил изключен. Твърдят, че решенията, приети от Общото
събрание били законосъобразни, постановени при спазване на изискванията за формиране
на кворум и мнозинство, поради което следвало да бъдат изпълнявани, доколкото същите не
попадали в хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗУЕС. Считат, че ищците оспорват взетите решение
единствено водени от нежеланието си да вземат участие в разходите за поддържане и
ремонт на общите части. На следващо място, ответниците изразяват становище във връзка
със сочените от ищците основания за отмяна на решенията по точки 1, 3, 4 и 5 от дневния
ред. По повод въведените основания за отмяна на решението по т. 1 твърдят, че изборът на
управител бил осъществен законосъобразно и не намират пречка за изпълнение на
управителните функции от страна на Х. Т., доколкото същата била собственик на
самостоятелен обект в сградата. Поддържат, че решението по т. 3 от дневния ред било
законосъобразно и целесъобразно, обусловено от необходимостта да бъдат предприети
действия за текущи и основни ремонтни дейности по сградата. Считат, че така определената
сума с решението била пропорционална и адекватна с оглед икономическата обстановка в
страната. По отношение на оспорването на точки от правилника за вътрешния ред на
етажната собственост, считат същото за неоснователно, доколкото въведените забрани били
предвидени с цел безопасност и спазване на нормативните изисквания в ЗУТ. Ето защо
молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л., чрез адв. В.,
предявяват срещу А. К. К. и И. З. К. инцидентен иск с правно основание чл. 40 ЗС, като
молят съда да установи, че:
- Г. С. Л. и Г. В. Л. притежават 36,31% ид.ч. от общите части на сградата;
- Х. Т. Л. притежава 33,41% ид.ч. от общите части на сградата;
- И. З. К. и А. К. К. притежават 30,28% ид.ч. от общите части на сградата.
С отговора по инцидентния иск ответниците И. З. К. и А. К. К., чрез адв. В.,
навеждат доводи за неговата недопустимост с твърдения, че с предявените от тях претенции
в исковата молба е въведен за решаване същият спорен въпрос, което отменя нуждата от
произнасяне с иск по реда на чл. 212 ГПК. В допълнение намират иска за недопустим във
връзка с постановено решение по гр. д. № 43534/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
35 с-в, което е предмет на обжалването в производство пред Софийски градски съд. С оглед
изложеното твърдят, че са налице две висящи производство по отношение на които е налице
субективен и обективен идентитет, поради което по-късно заведенето производство по реда
4
на чл. 212 ГПК следвало да бъде прекратено служебно, съгласно изискванията на чл. 126, ал.
1 ГПК. В случай че съдът намери иска за допустим, релевират искане за спиране на
производството до произнасянето по в.гр.д. № 10143/22 г., по описа на СГС, ГО, възз. III – Б
с-в във връзка с твърдението за преюдициалност по отношение на настоящия правен спор.
Ответниците по установителния иск навеждат доводи и относно неговата неоснователност,
като твърдят, че било налице неправилно изчисляване на процентно съотношение на
притежаваните идеални части от общите части, което не отговаряло на действителното
положение. Молят съда да отхвърли предявения инцидентен иск. Претендират разноски.

II.Правна квалификация на правата, претендирани от страните:
Предявен е от А. К. К. и И. З. К. срещу Етажните собственици на сграда в режим на
Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *****, конститутивен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения от т. 1 до т. 6, включително, от
дневния ред, обективирани в Протокол № 1, от проведено на 19.05.2022 г. Общо събрание
на собствениците на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „****.
Предявен е по реда на чл. 212 ГПК от Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л. срещу А. К. К. и И.
З. К. иск с правно основание чл. 40, ал. 2 ЗС за определяне на дяловете на всички
съсобственици в общите части на сградата, находяща се в гр. София, ул. *****, както
следва:
- за Г. С. Л. и Г. В. Л. 36,31% ид.ч. от общите части на сградата;
- за Х. Т. Л. 33,41% ид.ч. от общите части на сградата;
- за И. З. К. и А. К. К. 30,28% ид.ч. от общите части на сградата.

III.Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните обстоятелства:
1/ че А. К. К. и И. З. К. притежават право на собственост върху самостоятелни обекти
в Етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. *****, както следва: жилище, заемащо
третия етаж от западната реална част на къщата близнак в гр. София, ул. „***** и ул.
„*****А, както и гараж № 2 с площ от 20 кв.м.;
2/ че Г. С. Л. и Г. В. Л. са съсобственици на самостоятелни обекти в Етажната
собственост, находяща се в гр. София, ул. *****, както следва: жилище, заемащо първия
етаж от процесната къща;
3/ че Х. Т. Л. е собственик на самостоятелни обекти в Етажната собственост,
находяща се в гр. София, ул. *****, както следва: жилище, заемащо втория етаж от
процесната къща, както и гараж № 1 с площ от 20 кв.м.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
5
факти:
УКАЗВА на ищците по иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС А. К. К. и И. З.
К., че в тяхна тежест е да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на
незаконосъобразни решения на ОС на ЕС на посочените основания, както и наличието на
твърдените нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
УКАЗВА на Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л., че в тяхна доказателствена тежест е да
докажат по делото, пълно и главно, че взетите решения са законосъобразни, респ., че: 1/
проведеното на 19.05.2022 г. Общо събрание е свикано надлежно при спазване на
изискванията на чл. 12, ал. 6, предл. второ, респ. чл. 12, ал. 5 ЗУЕС; 2/ спазването на
изискванията за свикване и провеждане на Общо събрание съгласно законоустановения ред;
3/ наличието на законосъобразно формирани кворум и мнозинство за вземане на решения по
дневния ред; 4/ спазването на законовите изисквания при избор на управител и касиер на
ЕС.
УКАЗВА на ищците по приетия за съвместно разглеждане инцидентен иск с правно
основание чл. 40, ал. 2 ЗС Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л., че в тяхна тежест е да докажат при
условията на пълно и главно доказване, че собствеността върху идеалните части от общите
части в Етажната собственост се разпределя процентно между съсобствениците съгласно
посоченото от тях.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и
отговора на инцидентния установителния иск документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушването на комплексна съдебно-техническа експертиза, вещите
лица по която след запознаване с приложените доказателства по делото, извършване на
проверка в съответните технически служби и оглед на място в присъствие на представители
на двете страни, да дадат отговор на следните въпроси: 1/ Какви последователно във времето
промени са настъпили в статута на процесната къща, находяща се в гр. София, ул. „Г.“; 2/
Кога е осъществено в груб строеж надстрояването на сградата? 3/ Колко на брой и какви по
предназначение са обособените самостоятелни обекти на собственост, съществуващи в
сградата към момента на извършеното надстрояване, както и впоследствие до настоящия
момент? 4/ Колко на брой и какви по вид са обслужващите помещения, принадлежност към
самостоятелните обекти в сградата? 5/ Каква е стойността на всеки от самостоятелните
обекти, ведно с принадлежностите им в състояние на груб строеж към момента на
осъщественото в груб строеж надстрояване на сградата, както и 6/ Какви по размер са
припадащите идеални части от общите части на сградата към всеки от самостоятелните
обекти в сградата, като размерът се определи съобразно съотношението на тези стойности
към общата стойност на сградата в груб строеж?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в общ размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева, от които
700 лв. вносими от А. К. К. и И. З. К., както и 700 лв. вносими от Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л.
в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА всяка от страните, че ако не внесе определеният депозит в указания
6
срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска СТЕ, като вместо това ще
остави без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещи лица Светлана Бирова и Бойко Терзиев, които да се уведомят
за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците по иска по чл. 40, ал. 2 ЗС за
спиране на производството по установителния иск до приключване на производството по
гр.д. № 43534/2021 г. по описа на СРС, 35 с-в, тъй като не са налице предпоставките по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК – предмет на цитираното дело е иск с правно основание чл. 109 ЗС,
поради което няма значение за правилното решаване на настоящия спор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците по иска по чл. 40, ал. 2 ЗС за
допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, тъй като посочените факти
не са възложени в тяхна тежест на доказване.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
spogodbi@src.justice.bg, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на инцидентния иск да се връчи на Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л.,
които могат да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с него до
първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. от
14:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с изпращане на посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7