Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 321 09.03.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, V-ти наказателен състав
на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 5338 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на Д.М.К.,
с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-0769-005686/14.11.2019 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което за извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са
наложени наказания глоба от 70 (седемдесет) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
С жалбата се
моли за отмяна на НП в частта му, в която е наложено
наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец като несправедливо.
Сочи, че нарушението е съвсем незначително. По автомобила му нямало драскотини,
а по другия автомобил имало съвсем незначителни и дори не бил сигурен, че са
оставени от неговия автомобил. Не се оспорват наложените глоби.
В
съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, не се явява. За
него се явява упълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства.
В качеството на
свидетели по делото бяха разпитан актосъставителят
Е.Д. и и свидетеля-очевидец на нарушенията и пострадал В. К.
За
наказващия орган, редовно уведомен, не се явява представител и не се взема становище по
жалбата. Ангажират се писмени доказателствени средства и
гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
На 31.10.2019 г. свидетелят В. К. бил в дома си, находящ
в гр.Б., ул.“К.“ № ... Пушел цигара на балкона си и около 15,20 часа и
наблюдавал в посока паркираните автомобили, където бил и неговият автомобил.
Забелязал как лек автомобил марка „Пежо“ модел „807“ (мини ван) с рег. № ..
извършвал маневра на заден ход и по време на маневрата ударили собствения му
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ... След удара автомобилът
марка „Пежо“ изчезнал с „мръсна газ“. Свидетелят К. запомнил регистрационния
номер на този автомобил и го записал. Обадил се на телефон 112 и поискал
съдействие от КАТ. След около 30-40 минути на място пристигнал патрул на КАТ, в
който и мл.автоконтрольор Е.И.Д. При пристигането си свидетелят Д. узнал от св.К.
рег. № на автомобила причинил ПТП и чрез дежурния по ОДЧ узнал кой е собственикът
на лекия автомобил марка „Пежо“ модел „807“. Оказало се, че това е жалбоподателят
К. Пред свидетелите К. и Д. жалбоподателят признал за извършените нарушения, но
се оправдал с това, че е трябвало незабавно да вземе съпругата и детето си. Не
е спорил по вината. Пред него свидетелят Д. съставил акт за установяване на
административно нарушение серия АА бланков № 690037 на същата дата - 31.10.2019
г. В акта свидетелят Д. вписал, че в 15,20 часа, жалбоподателят К. при управление
на личния си лек автомобил марка Пежо модел 807 с рег.№ А 8581 НН при маневра на
заден ход ударил паркирания зад него лек автомобил марка Опел модел Астра с рег.№
..., като с това си поведение причинил имуществени вреди. След ПТП водачът К. напуснал мястото без да спре и да
установи последиците от инцидента. Правните квалификации на нарушенията в акта са по 5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетеля–очевидец
К. и от жалбоподателя без възражение.
Последният получел и екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не направил
писмени възражения.
Като взел предвид акта и събраните писмени
доказателства административнонаказващият
орган издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 19-0769-005686/14.11.2019 г., в което при пълна идентичност с фактическата
обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията, на жалбоподателя на основание чл.185 е наложена глоба в размер на 20
лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две наказания –глоба
в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за
установяване на административно нарушение серия АА и бланков № 690037 от 31.10.2019 г., Наказателно
постановление
№ 19-0769-005686 от 14.11.2019 г., справка за нарушител/водач,
протокол за ПТП №1739157 от 31.10.2019г,
сведение от Д.К. и заповедта на министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Д. като
ги намира за последователни, логични и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 3 и 4 от делото), подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно
компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав след извършена проверка за
законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи на лист 10 и 11 от делото), в срока по чл.
34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е
съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и
съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото.От формална страна са спазени императивните норми на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
За осъществяването на
първото вменено на жалбоподателя нарушение –това по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът
съобрази следното:
Съгласно нормата на чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП участниците в движението не трябва да поставят в опасност живота
и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди. Очевидно, в настоящия
казус жалбоподателят в качеството на водач и участник в движението с
поведението си е причинил на друг лек автомобил имуществени вреди изразяващи се
в охлузване на преден фар, предната броня и изместване на калника. Правилно и законосъобразно е избрана нарушената правна
норма както и правилно е избрана и административнонаказващата разпоредба на чл.
185 от ЗДвП, в която законодателят е определил единствено наказание глоба във фиксиран
размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. По
несъмнен начин се доказа осъщественото от обективна и от субективна страна
административно нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП от жалбоподателя К..
Относно другото
нарушение – това по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:
От доказателствата по
делото явства, че жалбоподателят не е спрял след като е реализирал ПТП.
Видно от изложеното по-горе и по мнение на настоящата
инстанция на жалбоподателя може да се вмени във вина нарушаване нормата на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като видно от доказателствената съвкупност такова
поведение е налице. Съгласно правилото на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно произшествие е длъжен
без да създава опасност да спре и да установи какви са последици от
произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР
на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на
управление на ППС, по автомобила управляван от жалбоподателя и на този на паркирания
зад него лек автомобил са били нанесени материални щети. Тези по щети са описани
в изготвения протокол за ПТП. Водачът К.
е участник в ПТП съгласно дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с
поведението е допринесъл за настъпването на ПТП. При тези обстоятелства жалбоподателят
е имал възможност да спре и да установи нанесените по другото МПС материални
щети, но не го е направил, потеглил е в неизвестна посока и само случайността,
че потърпевшият е наблюдавал нарушенията и е запаметил регистрационния номер, е
спомогнало да бъде установен нарушителят. За това нарушение съгласно нормата на
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказанията са две: лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Административнонаказващият
орган е съобразил обществената опасност на дееца К. (съгласно справката за нарушител
той е с шест нарушения завършили с НП и три с фишове от 2002 г. до този момент)
и е съобразил обществената опасност на деянието и му е наложил наказанията в
минималните предвидени в закона размери -70 лева глоба и 1 месец лишаване от право
да управлява МПС, които съдът намира да справедливи.
В хода на административнонаказателното производство не
е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не констатира
описаните в жалбата пороци в процеса на констатиране на нарушението и
издаването на обжалваното наказателно постановление.
Наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде безусловно потвърдено.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал.
1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският
районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-005686/14.11.2019 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ -
Бургас,
с което на Д.М.К. с ЕГН ********** *** за извършени нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 185
ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 70 (седемдесет) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.