Р Е Ш Е Н И Е
№ 442/13.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 59 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба на Г.П.Г., ЕГН **********,
представляван от адвокат П., срещу Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи - Пазарджик, представлявана от своя директор, с цена на иск
от 400 лева за имуществени вреди за осъществено процесуално представителство по
АНД № 2024/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е отменено
Наказателно постановление № 18-1006-002490/31.07.2018г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, ведно със законна лихва върху присъдената
сума на обезщетение, считано от 17.01.2020г./дата на исковата молба/ до окончателното
изплащане на същата. В исковата молба се развиват подробни съображения за
основателността на иска. В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуалния си представител адв. П., който поддържа иска. Претендира и
сторените разноски по делото.
Ответникът – Областна дирекция на министерство на вътрешните работи -
Пазарджик,
представлявана от своя директор, чрез процесуален представител юрк. П. счита
искът за недопустим, с оглед признанието му за основателен за сумата от 400
лева, евентуално изразява становище по иска, като го счита за неоснователен и
недоказан.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира
иска за основателен. Счита че с оглед представените писмени доказателства,
искът се явява доказан. Предлага да бъде уважен, като бъде преценен и размерът
на адвокатския хонорар.
Административен съд – Пазарджик, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление НП № 18-1006-002490/31.07.2018г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик на ищеца е наложено административно
наказание глоба по Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление
е обжалвано пред Районен съд Пазарджик,
като е образувано АНД № 2024/2018г. С решение № 200 от 03.04.2019 г., постановено по АНД №
2024/2019 г., Районен съд Пазарджик е отменил като незаконосъобразно НП. Решението на първата
контролна съдебна инстанция е влязло в сила. В същото това дело е представен и
приет приложен договор за правна защита и
съдействие/л.20 от АНД № 2024/2018г./, между Г. и адвокат П., като на адвокат П.
е платено изцяло в брой възнаграждение в размер на 400 лева за представителство
в производството пред районния съд. Видно от протоколите по делото адвокатът е
представлявал Г..
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим, искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от
отменено наказателно постановление, издадено от началник сектор при ОДМВР
Пазарджик. Дейността по административното наказване, съгласно Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС,
независимо от правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй
като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита иска за
основателен поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се
разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията;
3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС,
Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на НП № 18-1006-002490/31.07.2018г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, е властнически акт, издаден
от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен
орган, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице
доказаност на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между
причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин)
лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство
и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.
Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против
него наказателно постановление Г. е упълномощил адвокат П.,
като е договорил с него заплащане на възнаграждение в размер на 400 лева. В
договора за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, т.е.
ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение,
което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно
постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската
защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и
интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите
правилата на НПК не предвиждат възможност за присъждане на направените
в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Направените в
тези производства разноски за адвокатски хонорар за осъществяване на правна
помощ и съдействие представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита, че се доказва
наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди, които са претендирани от ищеца в размер на 400 лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по АНД № 2024/2018 г. по описа на Районен
съд Пазарджик, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен за претендираните имуществени вреди в размер на 400 лева, предвид
отмяната на НП.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата
претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно
постановление НП №
18-1006-002490/31.07.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пазарджик.
С иска се претендира и присъждане на законна лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на присъдената сума и
разноски по настоящото дело за адвокатска защита.
На л. 26 по делото е постъпил писмен отговор по исковата
молба от ответника, в която се прави признание на иска в частта относно
претенцията на ищеца за обезщетение на вредите в размер на изплатения хонорар в
размер на 400 лева. Представят се доказателства – писмо с изх. №
312-3341/13.02.2020г., с което ищецът Г.Г. е уведомен за изразеното съгласие за
заплащане доброволно на претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно докладна записка от 18.02.2020г. на служител на ответника, ищецът е
търсен за връчване на писмото и предоставяне на банкова сметка. *** Г. – Д. П. Г.,
ищецът работи в Словения и там има банкова сметка. *** случай, че ищецът е
съгласен.
В съдебно заседание на 05.03.2020г. ищецът, чрез
процесуалния си представител адвокат П., не е съгласен с така изразеното
признание на иска в отговора по касационната жалба. Счита, че разноските за
настоящото производство са дължими. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
С оглед разпоредбите на ГПК – чл. 129 от ГПК, който урежда отстраняване
на нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, като
разпоредбата на чл. 127, ал. 5 от ГПК, не е посочена за нередовност, съдът е
счел, че е сезиран с редовна искова молба. Същевременно обаче е налице
признание на иска за обезщетение за имуществени вреди и желание за доброволно
изпълнение, поради което с протоколно определение от 05.03.2020г.
Административен съд Пазарджик е задължил ищецът да представи в 5-дневен срок
банкова сметка.
***дставена банкова сметка. ***. № 2007/10.03.2020г.
адвокатът му посочва, че ищецът ще представи банкова сметка „...***, но и
реално да му заплати исковата претенция в размер на 400 лева..., ведно с
претендираната лихва, считано от 17.01.2020г. ...до окончателно изплащане на
същото. Той изрично държи ответникът да му заплати и направените от него по
настоящото дело разноски в размер на 400 лева“.
В случая се претендира законна лихва от деня на подаване на
исковата молба – 17.01.2020г. до окончателното изплащане на размера на
обезщетението. С отговора на исковата молба е направено признание на иска за
размер на обезщетение от 400 лева за имуществени вреди и същевременно искане за
доброволното му плащане по посочена банкова сметка. ***. Налице са реални
действия на ответника за заплащане на претендираната сума за обезщетение, като
не е изразено съдействие от страна на ищеца за представяне на банкова сметка. ***воя
банкова сметка, ***ости по предявения иск от името на доверителя си.
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. В случая от значение за претендираната законна
лихва е изразеното намерение за заплащане на признатото от ответника
обезщетение за имуществени вреди от 400 лева и несъдействието от страна на
ищеца за представяне на банкова сметка, ***. С оглед на тези факти, съдът
счита, че исковата претенция за законна лихва върху присъденото обезщетение
следва да бъде уважена от датата на завеждане на исковата молба – 17.01.2020г.
до 10.03.2020г. – датата, на която ищецът е следвало да изпълни съдебното
разпореждане за представяне на банкова сметка, ***зщетение. Неизпълнението на
това указание, води до неоснователност на претендираната законна лихва върху
присъдената сума от 10.03.2020г. до окончателното изплащане.
Що се касае до исканото от ответника приложение на чл.78,
ал.2 от ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение за настоящото дело,
основано на направеното с отговора по исковата молба признание на иска, то съдът
намира, че същото следва да се остави без уважение. Завеждането на делото от
ищеца е било по причина отсъствието на въведена нормативна уредба за
възстановяване на разноските и няма връзка с поведението на ответната страна,
тъй като делото, при всички случаи, следва да бъде заведено, за да се постигне
възстановяването на направени в друго съдебно производство разноски, съгласно и
съдържанието на ТР № 1/2017 г.
С оглед регламентацията на §1 ЗР на ЗОДОВ и чл.144 от АПК,
уредбата на чл.10 от ЗОДОВ, включваща и разпределянето на разноските в
производството, е специална по отношение общите правила на ГПК и АПК. В чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ изрично е
предвидено в кои случаи разноските по производството по делата по този закон се
възлагат на ищеца. Следователно, не е налице неуреден случай, за да се прибегне
към приложението на общите разпоредби на чл.78 от ГПК. Нормата на чл.10, ал. 2
от ЗОДОВ, сочи изчерпателно конкретните хипотези, при които ищецът следва да
заплати разноските по делото, като признанието на иска не е сред тях. Ето защо
и в случая не са налице основания за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК, при
наличие на изричния текст на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, който сочи, че при
уважаване на иска изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и внесената държавна такса /изцяло/ и възнаграждението
на един адвокат /съразмерно с уважената част от иска/. В тази насока и съдът
намира, че в случая, независимо от заявеното признание на иск, при условие, че
същият се уважава, с изключение на претендирана законна лихва след
10.03.2020г., ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по делото по посочения ред.
По възражението на юрк. П. за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено за представителство пред настоящия съд, съгласно
договора за правна защита и съдействие, представен по делото, следва да се
посочи, че възнаграждението се явява прекомерно и са налице основания за
намаляването му по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим съгласно
препращането на чл. 144 от АПК и §1 от ЗР на ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията на разпоредбата към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие за настоящото дело/ за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението е: при интерес до 1000 лв. - 300 лв. В конкретния случай,
уговореното и платено възнаграждение по настоящото дело, видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 15.01.2020 г., е 400 лева. Това дело
не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това и в процесния
случай уговореният и видно от договора за правна защита и съдействие, приложен
по настоящото дело, заплатен действително от ищеца, размер на адвокатското
възнаграждение от 400 лева, който надвишава със 100 лева минимално предвидения
по Наредбата, следва да се определи като несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА, поради което следва да бъде определен като
прекомерен и намален по искането на ответника до справедлив и съответстващ на
посочените критерии размер, а именно такъв от 300 лева. Предвид посоченото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените
в настоящото производство разноски общо в размер на 310 лева, от които: 10 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Пазарджик, представлявана от своя
директор, да заплати на Г.П.Г.,
ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи разноски по АНД № 2024/2018 г. на
Районен съд Пазарджик, във връзка с обжалване на Наказателно постановление №
18-1006-002490/31.07.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пазарджик, ведно със законна лихва върху присъдената сума на обезщетение,
считано от 17.01.2020г./дата на исковата молба/ до 10.03.2020г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Пазарджик, представлявана от своя
директор, да заплати на Г.П.Г.,
ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски в размер на 310
(триста и десет) лева.
ОТВЪРЛЯ иска на Г.П.Г., ЕГН ********** за
заплащане на законна лихва върху присъдената сума от 10.03.2020г. до окончателното изплащане.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/