Р Е Ш Е Н И Е
№………….., 06.12.2021г.,
гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, двадесет и първи състав състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
Секретар: Теодора Димова
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №174 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “БАНКА ДСК” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., община О., ул., с ЕИК
на търговеца *********, представлявяно от изпълнителните директори В. М. С. и Д.
Н. Н., чрез пълномощника – юрисконсулт М.С. срещу Д.А.П., ЕГН **********,***. Исковете са положителни установителни
с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД,
а именно: съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед №2775/30.11.2018г., изд.
по ч. гр. д. №4892/2018г. – ДРС, а именно: 7083.59
лв. /седем хиляди осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/,
съставляваща неиздължена главница по договор за кредит „Експресо” №**/...,
сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД,
преобразувано дружество с приемник „Банка ДСК” АД /кредитор/ и Д.А.
/кредитополучател/, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението; обезщетение за забавено плащане в
размер на 900.50 лв. /деветстотин лева и
петдесет стотинки/, дължимо за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г.,
обезщетение за забавено плащане в размер на
13.68 лв. /тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, дължимо за периода
от 21.11.2018г. до 26.11.2018г., договорна лихва в размер на 1187.95 лв. /хиляда сто осемдесет и
седем лева и деветдесет и пет стотинки/, дължима за периода от 05.12.2015г. до
21.11.2018г., застрахователни премии в размер на 24.72 лв. /двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/,
начислени за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., както и сторените по
делото разноски в размер на 334.21 лв.
триста тридесет и четири лева и двадесет
и една стотинки/ - съдебни разноски, от които: 234.21 лв. – държавна такса
и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди в исковата молба, че вземането срещу ответника произтича от договор за кредит „Експресо” №**/..., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД - кредитор, преобразувано дружество с приемник „Банка ДСК” АД /кредитор/ и Д.А. /кредитополучател/, като отпуснатия кредит е бил в размер на 9900 лв., която сума е преведена на …г. по разплащателната сметка на А.. Крайният срок на договора е уговорен до 05.04.2020г., съгласно погасителния план. Общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 14818.46 лв., при номинален лихвен процент в размер на 9.95%, увеличен с надбавка от 3.95 пункта на година., като сумата по кредита е следвало да бъде върната от длъжника на 84 месечни вноски, всяка в размер на 171.55 лв., при последна вноска с падеж на 05.04.2020г., бил подписан и погасителен план, който е неразделна част от договора. Длъжникът не е изплатил изцяло кредита и е просрочил вноски, като последното му плащане е било на 30.11.2015г., с която сума е била погасена вноската с падеж 05.11.2015г. След това няма плащане /или общо има 1018 дни забава/. Поради допусната забава над 90 дни, Сосиете Женерал Експресбанк” АД е обявила кредита за предсрочно изискуем на осн. чл.60, ал.2 от ЗКИ и е изпратила покана-уведомление до длъжника, която му е връчена чрез ЧСИ Л. Т. с рег. №** в КЧСИ на 23.10.2018г.
И след настъпване на изискуемостта, ответникът не е заплатил задълженията си към банката, поради което тя е предприела действия по снабдяване с изпълнителен лист, като е подала заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК срещу Д.А.. Заповедният съд по образуваното ч. гр. д. №4892/2018г. е издал заповед срещу длъжника и е постановил да заплати следните суми: 7083.59 лв. /седем хиляди осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, съставляваща неиздължена главница по договор за кредит „Експресо” №**/…г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението; обезщетение за забавено плащане в размер на 900.50 лв. /деветстотин лева и петдесет стотинки/, дължимо за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., обезщетение за забавено плащане в размер на 13.68 лв. /тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, дължимо за периода от 21.11.2018г. до 26.11.2018г., договорна лихва в размер на 1187.95 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, дължима за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., застрахователни премии в размер на 24.72 лв. /двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/, начислени за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., както и сторените по делото разноски в размер на 334.21 лв. триста тридесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ - съдебни разноски, от които: 234.21 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на входната врата на жилището на А. *** на 20.11.2020г. /постоянен и настоящ адрес/. След изтичане на законоустановения срок, с разпореждане от 11.12.2020г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е подало настоящата искова молба, с която моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи горевизираните суми, присъдени със Заповед №*** от 30.11.2018г., издадена по ч. гр. д. №4892/2018г. по описа на ДРС.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.
С Определение от 26.03.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Актът е бил получен от назначения особен представител на Д.А. – адв. Д.Н. на 31.03.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са допустими, налице е основание за възникване на оспорваното материално право – предмет на настоящите искове, а именно: вземане на ищеца спрямо ответника по договора за кредит от 07.03.2013г., но освен договора и погасителния план, ищецът не е представил никакви документи, относно начина на издължаване на кредита в съответствие с Част ІІ, чл.8 от процесния договор. От приложените ПДИ от 20.09.2018г. от ЧСИ и съпроводително писмо от 25.09.2018г. се установявало, че спрямо ответника е обявена предсрочна изискуемост на още три кредитни продукта с дати, след тази на процесния договор, като не ставало ясно, дали тези три кредита са свързани с настоящия процесен договор за кредит.
С оглед изчисляване на точния размер на задълженията, ответникът моли съдът да уважи искането му за назначаване на ССчЕ, както и да се задължи ищеца, да представи на осн. чл.190 от ГПК следните документи: извлечение от банкова сметка, ***, част І, т.6 за периода от 07.03.2013г. до 25.01.2021г. /датата на ИМ/; договор за кредит „Експресо” №**/18.07.2013г. и договор за револвиращ кредит №**/18.07.2013г., доказателства по чл.8, ал.5 или чл.8, ал.6 от част ІІІ от договор за кредит „Експресо” №**/18.07.2013г. и уведомления по чл.9, ал.1, б. „е” и чл.9, ал.2, б. „д”, визирани в част ІІ от същия договор.
Ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се
поддържа по съображенията в нея от ищеца, а ответникът не оспорва същата, нито
по основание, нито по размер.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като
доказателство по делото договор за кредит „Експресо” №**/18.07.2013г. /л. 7-13/, „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, като
кредитор, /към момента е преобразувано дружество с приемник „Банка ДСК” АД/ и Д.А.
/кредитополучател/ са били в договорни отношения, по
силата на които банката е предоставила на
ответника потребителски кредит в размер
на 9900.00 лева, която сума е преведена
по разплащателната сметка на ответника на 07.03.2013г.
Приложен е и
погасителния план към договора /л.12-13/, в
който е посочен размерът на погасителните вноски за договорния период – по 84 месечни
вноски в размер на 171.55 лв. на месец, платими от 05.04.2013г. до 05.04.2020г.
до 5-то число на месеца.
Извършените погасителни вноски
от длъжника по договора в периода от 05.04.2013г. до 07.12.2015г. са в общ
размер на 5381.40 лв.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението /л.62-67/ на
която се установява, че процесният Договор за кредит „Експресо” №**/18.07.2013г. е сключен за сумата от 9900,00 лева, последната
усвоена чрез превеждането й по сметка на А. на 07.03.2013г. Има данни за частични
погасявания по кредита в общ размер на 5381.40лв., като последното плащане е
било на 07.12.2015г.
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – 26.11.2018г.
непогасените задължения по кредита са: главница – 7083.59 лева, от която:
4487.55 лв. – просрочен главница по месечни вноски с падежи за плащане от
05.12.2015г. до 05.11.2018г. и 2596.04 лв. – предсрочно изискуема главница;
договорна лихва – 1187.95 лева за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г. вкл.;
обезщетение за забава за петендираните периоди е както следва: 900.50 лева за
периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г. върху просрочена главница по месечни
вноски с падежи за плащане от 05.12.2015г. до 05.11.2018г. и 13.68 лв. – обезщетение
за забава по размер на законната лихва за периода от 21.11.2018г. до
26.11.2018г. След 26.11.2018г. няма извършвани плащания по кредита от длъжника.
Съдът кредитира заключението по ССчЕ като
обективно, пълно и неоспорено от страните.
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 4892/2018 г. по
описа на ДРС, „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД е подала заявление до съда срещу
длъжника Д.П.А. и съдът е издал на осн. чл.417, т.2 от ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ №**/30.11.2018 година,
връчена на длъжника чрез ЧСИ Л. Т. на 23.10.2020г. С оглед горното, с
Разпореждане от 11.12.2020г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Съобщението е
връчено на кредитора на 29.12.2020г. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят „Банка
ДСК” АД по заповедното производство /след преобразуване
на акционерното дружество „Сосиете Женерал Експресбанк” АД с приемник „Банка ДСК” АД/
е предявил на 25.01.2021г. настоящите положителни установителни искове.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Изложените фактически твърдения в
исковата молба определят правната квалификация на спорното право, подлежащо на
разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, като
такава по чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ и по чл. 86, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет: установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 417, т.2
от ГПК.
За да бъде ангажирана отговорността на длъжника, кредиторът следва да докаже
в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на договорната отговорност на длъжника: 1)
валидно учреденото облигационно правоотношение по силата на договор за стоков кредит; 2)
изпълнение на собствените си задължения – отпускане на процесната сума на кредитополучателя; 3)
размера на претендираните суми, както и 4) изискуемостта на главното задължение.
В
тежест на длъжника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от кредитора –
да докаже, че е изпълнил договорните си задължения и погасил задълженията си.
В
конкретния случай, обстоятелствата, досежно изпълнението на договорните
задължения на кредитодателя и размера на предявеното гражданско притезание, са
установени по несъмнен начин.
По допустимостта: Съгласно задължителните разяснения в т.10а от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск
за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието както на общите, така и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. Поради това, извършвайки
самостоятелна преценка в този смисъл, съдът констатира, че е налице издадена
заповед за изпълнение, последната връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,
ал. 5 от ГПК (чрез залепване на уведомление), като указанията на заповедния съд
до заявителя, по реда на чл. 415 ГПК
са съответни на предприетото оспорване и е спазен срокът за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. Ето защо предявените искове се възприемат за допустими.
По основателността: С решението по този иск, съдът следва да се
произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е
издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането.
В
случая се установява, че по ч.гр.д. №4892/2018г. от описа на ДРС е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ №**/30.11.2018
година, по силата на която длъжникът и настоящ ответник следва да заплати на
заявителя – ищец, суми в размер на: 7083.59 лв. /седем хиляди
осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, съставляваща неиздължена
главница по договор за кредит „Експресо” №**/07.03.2013г., сключен между
„Сосиете Женерал Експресбанк” АД, преобразувано дружество с приемник „Банка
ДСК” АД /кредитор/ и Д.А. /кредитополучател/, ведно със законната лихва,
считано от 27.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението; обезщетение
за забавено плащане в размер на 900.50 лв. /деветстотин лева и петдесет
стотинки/, дължимо за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., обезщетение за
забавено плащане в размер на 13.68 лв. /тринадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/, дължимо за периода от 21.11.2018г. до 26.11.2018г., договорна лихва
в размер на 1187.95 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и деветдесет и пет
стотинки/, дължима за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., застрахователни
премии в размер на 24.72 лв. /двадесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки/, начислени за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., както и
сторените по делото разноски в размер на 334.21 лв. триста тридесет и четири
лева и двадесет и една стотинки/ - съдебни разноски, от които: 234.21 лв. –
държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземането е дължимо, съгласно
суми по Извлечение от счетоводни книги на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за
задължения по Договор за кредит „Експресо” №**/18.07.2013г. към 26.11.2018г.
Предмет на настоящата искова претенция са
същите суми.
От събраните в хода на производството
доказателства се установи безспорно, че действително страните по делото са били
обвързани по договор за кредит от 07.03.2013г., по силата
на който кредиторът „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД е предоставил на ответника Д.А.П. кредит в размер на 9900.00 лева, която сума е
усвоена еднократно, безкасово по разплащателната сметка на длъжника.
Основанието за претендираните от ищцовото
дружество суми е именно сключеният между банката и кредитополучателя процесен
договор, който по своята характеристика е частен документ, /а не свидетелстващ
такъв/, а също и диспозитивен, доколкото материализира волеизявленията на
сключилите го, /а не удостоверителни/. Независимо от посочената характеристика
на договора, същият обвързва страните и има между тях силата на закон – осн. от
чл. 20а от ЗЗД.
Безспорно към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист /26.11.2018г./ крайният срок за погасяване на кредита, който
е на 05.04.2020 г.не е настъпил. Обявена е предсрочна изискуемост на
кредита на 21.11.2018г. /поради неплащане, продължило повече от 90 дни, съгл.
чл.10, ал.2 от договора за кредит във вр. чл.60, ал.2 от ЗКИ/ и е връчена ПДИ
на длъжника на 23.10.2018г. /чрез неговия баща А. С./.
Не се установиха данни за извършени от ответника погасявания
на сумата по кредита след подаване на заявление по чл.417 от ГПК до ДРС, респ.
след подаване на искова молба по чл.422 от ГПК.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и обективно, се установява, че дължимият размер на
главницата е 7083.59 лева, от която: 4487.55 лв. – просрочен главница по
месечни вноски с падежи за плащане от 05.12.2015г. до 05.11.2018г. и 2596.04
лв. – предсрочно изискуема главница. Ето защо, предявеният иск за главницата с
правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума.
Като законна последица от
това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК – 27.11.2018г. до окончателното й изплащане.
Отделно от това, в
контекста на очакваната активност от страна на националния съд при обезпечаване
ефективната защита на правата на потребителя съгласно приетото в Решение
С-415/11 на Съдът на Европейския съюз и други, настоящият състав счита, че
следва да осъществи преценка за съответствие и на претендираната в процеса договорна
лихва в контекста на утвърдените като подлежащи на защита интереси на
потребителя, макар и да липсва нарочно въведено възражение в тази насока.
Досежно претенцията за
възнаградителна лихва:
По правната си характеристика
договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими
вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. От друга
страна с разпоредбата на чл.143 от ЗЗП законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. За да се прецени, дали конкретните
клаузи по договор отговарят на критериите на закона те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да
е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги
може едностранно да промени цената. Следователно, изрично задължение на банката
е в условията, при които предоставя на потребителя конкретния банков продукт да
се съдържат кумулативно два елемента – методиката /метод/ за изчисляване на
съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на
договора. От друга страна, методът на изчисляване на съответния лихвен
процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид
правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране
възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за
определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този
вид банкова сделка. В случая има яснота и информация в договора, доколкото се
сочи, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент от 9.95%, но актуалният
лихвен процент от 05.05.2015г. е в размер на 7.9%, т.е. в по-малък размер от
уговорения първоначално, съответно месечната вноска от 05.04.2013г. до
05.04.2015г.е била в размерна 171.55 лв., а от 05.05.2015г. до датата на
обяяване на кредита за предсрочно изискуем /22.11.2018г./ е в размер на 163.62
лв.
С оглед гореизложеното, клаузата за
възнаградителна лихва по процесния договор е действителна, произвежда правно
действие между страните, защото е равноправна. Така, установеното от вещото
лице по ССчЕ сочи на основателност на акцесорната претенция, досежно
договорната лихва, която е в размер на 1187.95 лева за периода от 05.12.2015г.
до 21.11.2018г. вкл. и е съответстващи на претендираните от ищеца /и в
заповедното и в настоящото производство/, следователно подлежи на уважаване.
По отношение на обезщетението за забава:
Мораторната лихва се дължи наред с главното задължение, но
само при забава в изпълнението на главния дълг. В този смисъл, следва да се
установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Страните са
уговорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска
кредитополучателят дължи на кредитора законна лихва за всеки ден забава. От
заключението на експертизата в таблица 3 се установява (стр.68 от делото), че
претенцията за лихви за забава в следствие на забавеното плащане по процесния
договор от 05.12.2015 г. до 21.11.2018 г. е в размер на 900.50
лв. върху просрочена главница по месечни вноски с падежи за плащане от
05.12.2015г. до 05.11.2018г., съгл. чл.9, т.1 от договора за кредит, а
обезщетението за забава по раземр на законната лихва за периода от 21.11.2018г.
до 26.11.2018г. е в размер на 13.68 лв., респ. претенциите са основателни и подлежат
на уважаване.
Ищецът претендира и вземане за застрахователни премии в
размер на 24.72 лв., начислени за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., което
е основателно и доказано, като съобрженията за това са следните: към процесния
договор з кредит от 07.03.2013г. страните по него са сключили застраховка
„Живот” в размер на 507.20 лв., която сума е уговорено да се издължава,
съгласно погасителния план от 07.03.2013г. чрез 84 месечни погасителни вноски,
вариращи в размер от 11.99 лв. до 0.20 лв. Ответникът е погасил вноски по
застраховка живот в размер на 340.20 лв. Видно е, че за периода от 05.12.2015г.
до 21.11.2018г. дължимите вноски по застраховка „Живот” са в размер на 24.72
лв., следователно, исковата претенция подлежи на уважаване в претендирания от
ищеца размер и за визирания период.
По отговорността за разноски:
Съгл. задължителната практика на съдилищата т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени както в исковото, така и в заповедното производство. Искане в този смисъл
е заявено, а предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК. Представен е списък по чл.80 ГПК
/л.102/ и доказателства за сторени такива в размер на общо 1739.65 лева,
от тях държавна такса – 249.13 лв.; за назначаване на особен представител на
ответника – 790.00 лв.; за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза – 400.00
лв. Тъй-като страната е била представлявана от юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ,
бр.8/24.01.2017 г., размерът на възнаграждението му следва да се определи,
съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
в размер на 300.00 лв. Заради това и с оглед изхода на спора на ищеца се
следват разноски в общ размер от 1739.65 лв.
На ищеца се дължат и тези разноски, сторени в хода на
заповедното производство по ч. гр. д. №4892/2018г. по описа на ДРС в размер на
общо 334.21 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на
основание чл.422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.А.П., ЕГН **********,***, ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ към “БАНКА ДСК” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., община О., ул.” ..” №*, с ЕИК на търговеца *********, представлявяно от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н. в размер на: 7083.59 лв. /седем хиляди осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, съставляваща неиздължена главница по договор за кредит „Експресо” №**/07.03.2013г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, преобразувано дружество с приемник „Банка ДСК” АД /кредитор/ и Д.А. /кредитополучател/, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението; обезщетение за забавено плащане в размер на 900.50 лв. /деветстотин лева и петдесет стотинки/, дължимо за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., обезщетение за забавено плащане в размер на 13.68 лв. /тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, дължимо за периода от 21.11.2018г. до 26.11.2018г., договорна лихва в размер на 1187.95 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, дължима за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г., застрахователни премии в размер на 24.72 лв. /двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/, начислени за периода от 05.12.2015г. до 21.11.2018г. по застраховка „Живот”, сключена към процесния договор за кредит от 07.03.2013г.
ОСЪЖДА Д.А.П., ЕГН **********,***, да заплати на “БАНКА ДСК” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., община
О., ул.” …” №**, с ЕИК на търговеца *********, представлявяно от
изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н., сумата
от 1739.65 лв. (хиляда
седемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и 334.91 лв. (триста тридесет и четири лева и деветдесет и една
стотинки) - деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №4892/2018г.
на ДРС, от които: 234.21 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от настоящия съдебен акт да се връчат на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл.7, ал.2 ГПК.
След влизането в сила на решението по делото, препис от него да се приложи по ч. гр. д. №4892/2018 г. по описа на ДРС
- за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: