РЕШЕНИЕ №
гр. Котел, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Котелския районен съд, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СИМЕОН СВЕТОСЛАВОВ
при секретаря Йордан Кръстев, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 570 по описа за 2019 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за делба
на съсобствен недвижими имот с правно основание чл. 34 от ЗС вр. чл.341 и сл.
от ГПК, като същото е във фазата по извършване на делбата.
Ищцата е предявила претенции по сметки по реда на чл.
346 от ГПК, а именно иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на
ответника М.И. да заплати сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за
еднолично ползване на съсобствения недвижим имот за периода от 16.09.2020 г. до
08.06.2021 г., както и иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане
на ответника да плати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за събрани
от ответника доходи за периода от 2017-2019 г., заедно със законната лихва от
13.10.2020 г. до окончателното изпълнение на задължението.
Предявена
е и претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане на обезщетение до
приключване на производството по съдебна делба.
Ищцата
е обосновала претенции си по сметки с това, че след смъртта на родителите им,
през 2002 г. и 2008 г., достъпът до делбения имот бил възпрепятстван от
ответника, поради което му изпратила нотариална покана за доброволна делба на
05.10.2010 г. Той не се явил в кантората на нотариуса, което било удостоверено
с протокол от 27.10.2010 г. Нямали договорка за разпределяне на ползването на
етажи от наследственото жилище. Последното посетила гр. Котел през 2019 г., но
не е оставала в имота, защото ответникът не я допускал, понеже считал, че това
е бащината му къща. Ищцата твърди, че не разполагала с ключ и ответникът
отказал да е предостави такъв. Ответникът засадил единадесет плодни дръвчета и
осем лози, всяка от които давало плодове веднъж годишно. Тя не е имала
възможност да получи припадащата и се част от добивите съгласно чл. 92 от ЗС,
тъй като нямала достъп до имота, поради което претендира заплащането на
паричната равностойност на естествените плодовеза периода 2017-2019 г.
В съдебното заседание, в което е предявен на страните
съставения от съда проект за разделителен протокол, ищцата С.П. И., редовно
призована, се представлява от пълномощник адв. М.. Поддържа искането за сметки
и тази по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Няма възражения по предявения проект за
разделителен протокол. Счита, че изслушаната по делото съдебнопочеркова
експертиза е изгответна две години след назначаването и, а това процедурно
водило до нарушаване на съдебния ред. Ответникът разполагал с достатъчно време
да плати депозита, а именно през юли месец 2021 г. Иска материалите от
съдебнопочерковата експертиза да бъдат отделени и изпратени на РП Сливен.
В съдебното заседание, в което бе предявен на страните
съставения от съда проект за разделителен протокол, ответникът М.И., редовно
призован се явява лично и с пълномощник адв.М.. Няма възражения ио предявения
проект за разделителен протокол. Сочи, че никога не е лишавал ищцата от достъп
до имота и винаги е могла да го ползва, включително към настоящия момент.
Винаги когато ищцата идвала, тя отсядала в делбения имот и винаги имала достъп
до него. Тя обаче не живеела в България и това оставяло погрешно впечатление,
че само той ползвал имота. Последно ищцата идвала един месец преди завеждане на
делото и били в добри отношения.
От
фактическа страна съдът прие за установено следното:
С Решение № 16, имащо характер на определение, от
10.10.2022 г. по настоящето дело, съдът е съставил и предявил на страните
проект за разделителен протокол, съгласно който делбените имоти се обособяват в
два дяла, както следва:
I-ви
дял на обща стойност 17 300 лв.,
включващ: Жилище № 1 с площ 59 кв.м.,
представляващо самостоятелен
обект с проектен идентификатор №
39030.501.1212.1.1, презназначение : жилище, апартамент - в жилищна или
вилна
сграда, или сграда със смесено предназначение, при граници : на същия етаж -
няма, под обекта - няма, над обекта - № 39030.501.1212.1.2, находящо се на
първи
етаж на жилищна сграда с идентификатор № 39030.501.1212.1, заедно с 43-14 % от
общите части на сградата и от ПИ № 39030.501.1212 с площ 255 кв.м., в който е
построена селскостопанска сграда с идентификатор № 39030.501.1212.2 със
застроена площ 56 кв.м, при граници на целия имот ПИ №№ 39030.501.1215,
39030.501.1214, 39030.501.1213, 39030.501.1211 и 39030.501.2149
11-ри дял
на обща стойност 22800.00 лева,
включващ : Жилище № 2 с площ 73 кв.м., представляващо самостоятелен обект с проектен
идентификатор №
39030.501.1212.1.2, презназначение : жилище, апартамент - в жилищна или
вилна
сграда, или сграда със смесено предназначение, при граници : на същия етаж -
няма, под обекта - № 39030.501.1212.1.1, над обекта - няма, находящо се на втори
етаж на жилищна сграда с идентификатор № 39030.501.1212.1, заедно с 56.86 % от
общите части на сградата и от ПИ № 39030.501.1212 с площ 255 кв.м., в който е
построена селскостопанска сграда с идентификатор № 39030.501.1212.2 със
застроена площ 56 кв.м, при граници на целия имот ПИ №№ 39030.501.1215,
39030.501.1214, 39030.501.1213, 39030.501.1211 и 39030.501.2149.
Стълбищната клетка с площ 24 кв.м. остава за общо
ползване между съсобствениците.
Квотите на съделите са при 1/ 2 ид. ч. от имота, като
получаващият дял втори е предвидено да заплати на получащия дял първи сумата
2750.00 лева за уравнение на паричното неравенство между формираните дялове от
делбената маса.
В
насроченото открито съдебно заседание страните нямат възражения по съставения
проект за разделителен протокол.
По делото
са събраните заключенията на назначените съдебнооценителна и агротехническа
експертиза, по повод претенциите са сметки, като от тях се установява, че
пазарната стойност на плодовете, дадените от овощните дървета, за периода от
2017 г. до 2019 г. са в размер на 179, 30 лв., а общият размер на справедливия
среден пазарен наем на допуснатия до делба имот от началото на
2020 г.
до настоящия момент, е в размер на 2806 лв., или 1403 лв. за Уг ид.
ч. Вещото лице е посочило в обстоятелствената част, че наемът през исковия
период на месец е в размер на 122 лв. В съдебно заседание вещите лица поддържат
своите заключения.
Видно от поканата на л. 86 по
делото е, че е съставена от ищцата, чрез нейния пълномощник, и е адресирана до
ответника М.И., като съдържа изявления за заплащане на обезщетение от датата на
получаване на поканата, в размер на юо лв. месечно, за това, че е лишил ищцата
и децата и от възможността да ползват имота в *********. Поканата не съдържа
дата на получаване и подпис на ответника.
Към молбата, с която са въведени претенции по сметки,
е представено известие за доставяне, от което се установява, че М.И. е получил
на 16.09.2020 г. колет. Представен е и констативен протокол от който се
установява, че на 05.10.2020 г. М.И. не се е явил в кантората на нотариус Д.Т.
с per. №
582, район на действие ВТРС. Представена е и нотариална покана, съдържаща молба
за явяване пред нотариус за уреждане на въпросите, свързани с наследството,
оставено след смъртта на родителите им. Поканата е с нотариално удостоверение
на подписа на ищцата.
Истинността на известието за доставяне в частта, в
която е поставен ръкописния подпис от името на М.П.И., е оспорен и е назначена
съдебнографолична експертиза, от заключението на която се установява, че
подписът поставен над текста „подпис на получателя" в оригинала на
документа, с дата на приемане 09.09.2020 г. и със стикер „ИД ПС 5000 01BEL9
6", не е положен от
ответника М.П.И..
По делото са събраните и гласни доказателствени
средства чрез разпит на водения от ищцата свидетел - П. М. Р.. От показанията
се установява, че след смъртта на дядо и, ищцата нямала достъп до къщата в гр.
Котел, и първите две години постоянно правила опити за разговор с ответника.
Ищцата и свидетелката посетили гр. Котел след няколко години за да извадят
документи, когато решили да минат през къщата за да вземат снимки от детството,
но ответникът отказал да ги пусне в къщата. През следващите години ищцата
правила многократно опити за разговор с ответника, но той не желаел да общува с
нея. Последно опитала миналата година (2020 г.), когато направили среща с
ответника навън, но отновно извън къщата. Ищцата му дала 500 лв. за да му
помогне със сметките, като той се държал добре, но на следващия ден тя му се
обадила за документацията за къщата, а той отказал с израза, че няма намерения
да се разделя с къщата. След образуване на делото отношенията се влошили още
повече, като сега се страхуват с ищцата дори да се доближат до къщата. Когато с
ищцата идвали в гр. Котел им се налагало да нощуват, но ответникът не
предоставял достъп и спяли в къща за гости.
Съдът дава пълна вяра на назначените по делото
експертизи, тъй като същите са обективни, пълни и дадени от компетентни вещи
лица. Не са налице данни по делото, които да обусловят занижаване на тяхната
достоверност. Следва да бъде посочено, че заключението на съдебнографологичната
експертиза е категорично, като е посочило, че е изследвал оригинала на
документа, със стикер „ИД ПС 5000 01BEL9 6", като съдът намира, че същият съвпада напълно
с представеното копие.
Съдът дава вяра и на показанията на свид. П. Р., тъй
като последователно, вътрешнологично и без противоречия с другите
доказателства, установява отношенията между страните по делото, както и факта,
че ответникът не е предоставял достъп до имота години наред, включително и към
момента на провеждане на разпит. Факта, че свидетелката е дете на ищцата, не
означава изначално, че същата е заинтересована, като дадените от нея показания
пред съда не съдържат индиция за заинтересованост от казано от нея. Ответникът
е имал възможност, както чрез въпроси да внесе съмнения в достоверността на
показанията на свидетелката, така и да ангажира други доказателства, които да
оборят установените с показанията факти. Такива обаче не са събрани по делото,
поради което за съда не е налице основание да дискредитира показанията на
свидетелката.
Съдът дава вяра на събраните по делото писмени
доказателствени средства, които са последователни и вътрешнологични, с
изключение на известието за доставяне, която ищцата е представила с цел доказване
на факта, че поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС е достигнала до знанието на
ответника. Този документ следва да бъде изключен от доказателствения материал
като неистински, поради факта, че е проведено успешно, насрещно и пълно
доказване на неистинността му, в частта на ръкописния подпис, поставен от името
на М.И.. Заключението на съдебнографологическа експертиза е несъмнено, поради
което за съда не остава друго освен да изключи неистинския документ. Доводът на
процесуалния представител на ищцата, че в нарушения на процесуалните правила, е
допусната съдебнографологическа експертиза, и то две години по-късно, е
неоснователен. Ответникът е бездействал като не е платил указания му депозит,
но установяването на факта дали документа е истински или не, в частта на
подписа, е предпоставено от назначаването на експертиза в съответната област на
науката. Знанията на експерта заместват липсата на такива от страна на съда,
поради което още при първоначалното назначаване, въпреки невнасянето на
депозит, е следвало такава експертиза да бъде назначена, тъй като са необходими
знанията на вещото лице, а ответникът е следвало да бъде осъден да плати
разноските затова. Това е така, защото при оспорването на документ, съдът,
независимо от разпределението на доказателствената тежест, е длъжен да назначи
служебнографологическа експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от
специални знания, като при служебното събиране на доказателства инициативата за
тяхното допускане излиза от съда, а страната е длъжна само да внесе съответните
разноски за събирането им. Пропускът на съда да изпълни това свое задължение и
в последствие да приеме заключението, представлява процесуално нарушение,
изразяващо се в неизясненост на делото от фактическа страна ( Решение от 16.04.20132. по гр.д.№871/20122., Ill г. о. на НКС и
Решение № 31/02.03.2017 г., по к.
гр. д. № 60147/20162, IVг. о. на В КС).
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Начинът на извършване на делба
следва да е по реда на чл. 350 вр. чл. 352 от ГПК, тъй като квотите на страните
са еднакви и тегленето на жребия е възможно, и няма да представлява неудобство.
Проектът за разпределение на делбения имот отговаря на
изискванията на ЗН, като предоставя на всеки от съделителите реална част от
имота, съобразно
квотите
им. Налице е заключение на съдебнотехническа експертиза и издаден и одобрен
архитектурен проект на главния архитект на Община Котел, за разделяне на
жилищната сграда на две отделни самостоятелни жилища - едното на първия, а
другото на втория етаж. Предвидено е всеки от съделителите да получи реален дял
от допуснатите до делба имоти. Тъй като двата обособени дяла не са с еднаква
стойност, то неравенството им ще се изравни с пари, като този от съделителите,
който получи при тегленето на жребия дял П-ви, който е с по-висока стойност, ще
следва да заплати на съделителя, получаващ дял I-ри сумата от 2750 лв. за изравняване на дела си.
Страните нямат възражения по предявения им проект,
поради което съдът намира, че на основание чл. 350 от ГПК следва да обяви за
окончателен съставения с Решение N7() 16 по делото, имащо характер на определение, от
Ю.10.2022 г. разделителен протокол.
На
основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си,
като предвид това, че дяловете са равни, всеки съделител ще бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 802 лв.
По отношение на предявените претенции за сметки с
правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, чл. 30, ал. 3 от ЗС, както и искане по
чл. 344, ал. 2 от ЗС:
Осъдителният иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС е предявен
своевременно с молба от 13.10.2020 г. / втора фаза на съдебна делба, но преди
първото съдебно заседание/, след влизане в сила на Решение № 7 от 11.09.2020
г., с което е допусната делбата между страните, и е приет за разглеждане.
Следва да бъде уточнено, че с исковата молба, ищцата е направила само искане
заедно с решението по чл. 344 от ГПК, съдът да се произнесе относно това кой от
съделителите ще ползва имота до извършване на делбата и какви суми всеки трябва
да плаща на другия за ползването. Уточнението е необходимо, доколкото направено
с исковата молба искане е по своето естество такова по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а
не иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС. В последния случай исковата молба би имала
характер на покана.
По делото не се установи съсобствениците да са
уговорили разпределение на ползването на съсобствения имот и не е налице такова
решение на съда по чл. 32 от ЗС.
Безспорно имотът, обект на делба и на иска по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, е съсобствен между страните по делото, през исковия период.
Безспорно се установява и от показанията на свид. П. Р., че ползващият
съсобственик и ответник по делото, е използвал лично общата недвижима вещ, като
не е предоставял достъп до него на ищцата години наред, включително и към
момента. В конкретния случай ответникът е ползвал само част от общата вещ пряко
- втория етаж, а останалата част не е ползвал пряко, но имайки достъп до нея,
не е допуснал ищцата, както се установява от показанията на свид. Р.. Това е
така защото, общата вещ е самостоятелен обект - сграда на два етажа, намираща
се в двор, като достъпът до първия етаж се осъществява от дворното място чрез
вход на източната фасада. Първият етаж освен това е превърнат в складово
помещение, т.е. е неизползавемо, а дворът от към улицата е с изградена ограда,
състояща се от каменна зидария, с покривно покритие от керимиди, и дървена
единична врата. Тези факти са установени в обстоятелствената част на
заключението на вещото лице и се явяват относими към невъзможността
неползващият съсобственик да ползва своята част от вещта, тъй като са налице
значителни прегради, а ответникът умишлено не е предоставил достьп. Твърденията
на ответника, че е бил в добри отношения с ищцата и че винаги са могли да
ползват общата вещ са неверни, тъй като по делото не се установи предоставяне
на достъп до общата вещ от ответника, а доказването на този факт е в него тежест.
В
трайно установената съдебна практика се приема, че от значение за иска по чл.
31, ал. 2 от ЗС е неползващият съсобственик да доведе до знанието на ползващия
изявлението за заплащане на обезщетение чрез писмена покана, а не намерението
да ползва своята част от вещта. Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, възниква обаче с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ. Въпреки констатираните по-горе правнорелевантни факти за иска по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, не се доказва именно този последен факт, поради което съдът
намира, че искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Предявеният
иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, е също предявен своевременно с молба от 13.10.2020
г., като същият се основава на твърденията, че от 2017 г. до 2019 г. ответникът
е реализирал добиви от посадените в двора дървета и лози -естествени плодове.
Съдът
намира, че така предявеният осъдителен иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС е доказан в
своето основание, тъй като безспорно се установява, че страните са
съсобственици и притежават по Уч
ид. ч. върху делбения имот, както
и че за периода от 2017 до 2019 г., всяка година ответникът е реализирал
естествените плодове, които посадените в двора единадесет дървета и осем лози,
са давали. С такава възможност ищцата обаче не е разполагала за годините от
2017 до 2019 г., тъй като е нямала осигурен от ответника достьп до имота. За
основателността на иска в случая не е необходима покана, тъй като съгласно чл.
93 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик има право на съответната на дела
му част от естествените плодове, като изискуемостта на вземането е настъпило с
генериране на плода на общата вещ в условията на съсобственост върху последната
/ решение № 512 от
15.09.1987 г., I г.о. на ВС; решение № 891 от 03.04.1970 г., I г.о. на ВС;
решение № 249 от 28.01.1957 г., IV г.о. на ВС/. От заключението на съдебноагротехническа експертиза се
установява безспорно, че паричната стойност на реализираните през исковия
период доходи от плодове са в размер на 179, 30 лв., или 89,65 лв. за Уг ид.
ч. за целия период. Предвид това, предявеният иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС е
частично основателен до сумата от 89,65 лв., като за разликата до пълно
предявената сума от 300 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
претенцията на ищцата по чл. 344, ал. 2 от ГПК, заявена още с исковата молба на
22.11.2019 г., съдът намира, че ищцата е в невъзможност да ползва първият етаж
от жилищната сграда, поради това, че първият етаж е превърнат в складово
помещение. Целесъобразно е в случая ответникът да продължи да ползва общата вещ
до извършването на делбата, тъй като години наред е живял в имота и няма данни
за друго жилище, в което да живее. Следователно ответникът следва да заплаща на
ищцата парично обезщетение за това, че ще ползва общата вещ до извършване на
делбата. Стойността на обезщетението следва да бъде изчислено на
база заключението на
съдебнотехническата
експертиза, в обстоятелствата
част на което е посочено, че средният пазарен наем на целия имот от 2020 г. до
30.11.2021 г. е в размер на 122 лв. на месец, т.е. 6i лв. на месец за Vi ид. ч.
Ищцата е претендирала разноски за предявените
претенции по сметки в размер на 295 лв., които следва да бъдат присъдени по
общите правила. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно уважената част от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата, сумата от 22
лв., представляваща направените по претенциите за сметки разноски. Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се
дължат.
Съдът следва да присъди и дължимата държавна такса
върху съединените във втората фаза на делбата искове - 4 % върху цената на иска
за първата инстанция, като Държавната такса се възлага върху ищеца за
неоснователната част от исковете и върху ответника, съобразно дължимия от тях
размер за основателната част от исковете, държавната такса за предявените два
осъдителни иска е в общ размер от юо лв., като искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
изцяло отхвърлен, поради което ищецът следва да плати изцяло държавната такса в
размер на 50 лв., а по иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС съразмерно уважената част,
следва да плати сумата от 35 лв., а ответникът съразмерно отхвърлената част,
сумата от 15 лв., по сметката на съда.
Страните не са направили искане за присъждане на
разноски, направени във връзка с извършването на делбата.
Ръководен
от гореизложеното и на основание чл.350 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, съставения с Решение № 16 от 10.10.2022 г., по гр. д.
№ 570/2019 г. по описа на PC Котел, и предявен в съдебно заседание, проведено на
11.01.2023 г. РАЗДЕЛИТЕЛЕН
ПРОТОКОЛ, както следва:
I-ви дял
на обща стойност 17 300 лв., включващ:
Жилище № 1 с площ 59 кв.м., представляващо
самостоятелен обект с проектен идентификатор № 39030.501.1212.1.1,
презназначение : жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда
със смесено предназначение, при граници : на същия етаж - няма, под обекта -
няма, над обекта - № 39030.501.1212.1.2, находящо се на първи етаж на жилищна
сграда с идентификатор № 39030.501.1212.1, заедно с 43.14 % от общите
части на сградата и от ПИ № 39030.501.1212 с площ 255 кв.м., в който е
построена селскостопанска сграда с идентификатор № 39030.501.1212.2 със
застроена площ 56 кв.м, при граници на целия имот ПИ №№ 39030.501.1215,
39030.501.1214, 39030.501.1213, 39030.501.1211 и 39030.501.2149
П-ри
дял на обща стойност 22800.00 лева, включващ:
Жилище № 2 с площ 73 кв.м., представляващо
самостоятелен обект с проектен идентификатор № 39030.501.1212.1.2,
презназначение : жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда
със смесено предназначение, при граници : на същия етаж - няма, под обекта - №
39030.501.1212.1.1, над обекта - няма, находящо се на втори етаж на жилищна
сграда с идентификатор № 39030.501.1212.1, заедно с 56.86 % от общите
части на сградата и от ПИ № 39030.501.1212 с площ 255 кв.м., в който е
построена селскостопанска сграда с идентификатор № 39030.501.1212.2 със
застроена площ 56 кв.м, при граници на целия имот ПИ №№ 39030.501.1215,
39030.501.1214,
39030.501.1213,
39030.501.1211 и 39030.501.2149 В насроченото открито съдебно заседание
страните нямат възражения по съставения проект за разделителен протокол.
Стълбищната клетка с площ 24 кв.м. остава за общо
ползване между съсобствениците.
Получаващият дял втори следва да заплати на получащия
дял първи, при тегленото на жребия, сумата 2750.00 лева за уравнение на
паричното неравенство между формираните дялове от делбената маса.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. И.Т.М., със съдебен
адрес:***, офис з, срещу М.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане на сумата от 900 лв., представляваща
обезщетение за еднолично ползване на съсобствения недвижим имот за периода от
16.09.2020 г. до 08.06.2021 г.
ОСЪЖДА М.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.П.И., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, чрез адв. И.Т.М., със съдебен адрес:***, офис з, по иск с правно основание
чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата от 89,65 лв., представляваща обезщетение за
реализираните от ответника доходи от естествени плодове, дадени от дървета и
лози в делбения имот, за периода от 2017 г. до 2019 г., ведно със законната
лихва от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
осъдителен иск по чл. 30, ал. з от ЗС до пълно предявения размер от 300 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ на
основание чл.344, ал.2 ГПК ползването на допуснатия до делба недвижим имот в
гр. Котел, представляващ ПИ № 39030.501.1212, с площ от 255 кв. м., в който е
включена еднофамилна жилищна сграда и селскостопанска постройка, считано от
влизане в сила на настоящия акт на съда, до приключване на делбеното
производство, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ на М.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ползването
на допуснатия до делба недвижим имот в гр. Котел, представляващ ПИ №
39030.501.1212, с площ от 255 кв. м., заедно с включените в него еднофамилна
жилищна сграда, представляваща ПИ № 39030.501.1212.1, и селскостопанска
постройка, представляваща ПИ № З9030.501.1212.2.
ОСЪЖДА М.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на С.П.И., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, чрез адв. И.Т.М., със съдебен адрес:***, офис з, на основание чл. 344, ал.
2, изр. 2 от ГПК, всеки месец, сумата в размер на 61 лв., месечно за ползване
на описания по-горе делбен имот, считано от влизане на определението в сила, до
окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА М.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.П.И., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, чрез адв.
s
И.Т.М., със съдебен адрес:***, офис з, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 22 лв., представляваща направените по исковете по сметки
разноски.
ОСЪЖДА М.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на съдебната власт по сметката
на PC Котел,
сумата от 15 лв. представляваща държавна такса, съразмерно отхвърлената част на
иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС, предявен по реда на чл. 346 от
ГПК.
ОСЪЖДА С.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез
адв. И.Т.М., със съдебен адрес:***, офис 3, да заплати в полза на съдебната
власт по сметката на PC Котел, общо сумата от 85 лв., представляваща държавна
такса, съразмерно уважената част от исковете по чл. 31, ал. 2 и чл. 30, ал. 3
от ЗС, предявени по реда на чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА С.П.И.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. И.Т.М., със съдебен адрес:***,
офис 3, да заплати по сметка на PC Котел в полза на съдебната власт държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 802 лв. / осемстотин и два лева/.
ОСЪЖДА М.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на PC Котел в полза на съдебната власт държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 802 лв. /осемстотин и два лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с
която е извършено разпределение по чл. 344, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок
от връчването му на страните с частна жалба.
Препис
от решението да се връчи на страните.
След влизане на решението в сила,
делото да се докладва за изпращане на сигнал до Прокуратурата, ведно с препис
от решението, в мотивите на което е констатирано, че е представен неистински
документ.
Делото да се докладва за насрочване на съдебно
заседание и призоваване на страните за теглене на жребия, след влизане в сила на
решението
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: