№ 2871
гр. Варна , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501970 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба нa В. ИГН. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., бул. Ч. No 5, ет.3, ап.6, срещу Разпореждане № 1009 / 17.03.2021 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 3777/ 2021 г. по описа на същия съд, в частта, в която е
постановено незабавно изпълнение по издадената заповед No 285 /
17.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, с която длъжникът В. ИГН. В., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. В., бул. Ч. № *, ет.*, ап.*, е разпоредено да заплати на кредитора
„Ново финанс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Иван Срацимир № 2 сумите, както следва: 1./ 116500лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по сключен между страните
договор за предоставяне на заем № 836- ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г.,
обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижими
имоти № 182, том 4, рег. № 7458, дело № 685/13.08.2020г. по описа на
нотариус рег. № 549 на НК, с район на действие РС- Варна, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението- 16.03.2021г. до окончателното погасяване на задължението,
16180,56лева, представляваща договорна лихва за периода 13.08.2020г. до
01.03.2021г.; 2./ 3500лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
сключен между страните договор за предоставяне на заем № 835- ВН-
12.08.2020г. от 12.08.2020г., обективиран в НА за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти № 182, том 4, рег. № 7458, дело №
685/13.08.2020г. по описа на нотариус рег. № 549 на НК, с район на действие
РС- Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението- 16.03.2021г. до окончателното погасяване на
1
задължението, 3/ 486,11лева, представляваща договорна лихва за периода
13.08.2020г. до 01.03.2021г., както и сумата от 5722,39лева, представляваща
сторени разноски за платена държавна такса и адв. възнаграждение,
съразмерно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и
незаконосъобразно като излага аргументи както следва: Сочи, че посочването
на обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е
задължителен реквизит от заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, а не е правомощие, зависещо от волята на
кредитора. Обстоятелствата, описани в НА могат да бъдат разглеждани
единствено като преповторени, пред нотариус, основни договорни клаузи,
обективирани в договори за заем № 835- ВН от 12 август 2020 г и № 836- ВН
от 13 август 2020 г., но самият НА не може да удостовери подлежащо на
изпълнение вземане, респ., че е налице неизпълнение на поетите с договора
задължения и то с повече от 90 дни. Излага, че в хипотезата на чл. 417, т. 3
ГПК основание за издаване на заповед за изпълнение е само НА за учредяване
на договорна ипотека и съществуването на претендираното вземане следва да
се установи именно от този акт. Отделно, твърди да е налице и съществено
разминаване между посоченото от кредитора в заявлението, че е налице
забава от 30 и повече дни в погасяването на вноска, поради което кредиторът
бил прекратил договора, и клаузите на договорите, обективирани и в НА,
според които следва да налице забава с повече от 90 дни. Жалбоподателят
уведомява съда, че въз основа на един единствен НА - процесният, в който са
описани договорките от два договора за заем, кредиторът образувал три
отделни частни граждански дела, които били разпределени пред три различни
състава на районен съд- Варна, по които били издадени заповеди за
изпълнение за заявените претенции в пъпен размер, следствие на което, били
издадени три броя изпълнителни листа и били образувани три броя
изпълнителни дела при един и същ частен съдебен изпълнител-per. № 895 и
район на действие ОС - Варна. Трите отделни частни граждански дела, макар
и умишлено разделени от кредитора, стоели в пряка и непосредствена връзка
едно с друго, защото юридическият факт, от който кредиторът черпел правата
си бил послужил като изпълнително основание и по трите дела. Но докато
ч.гр. д. № 3777/ 2021 г. се отнася до претенция за главница, договорна лихва и
законна лихва, заявеното по другите две ЧГД се отнася до присъждане на
наказателна лихва / ч.гр.д № 3820 от 2021 г., по което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист само за сумата от 32814,17 лв и сумата от
985, 83 лв, представляващи само начислена наказателна лихва за
неизпълнение по двата договора в размер на 60 % годишно върху цялата
главница/ и, отделно, до присъждане на неустойка / ч.гр.д. № 3819 от 2021
г., по което е издадена заповед за изпълнение № 306 от 18 март 2021 г. само за
неустойка- 69 000 лв. по единия договор за заем, обективиран в НА и 2100
лв.- по другия договор за заем, обективиран в същия НА т. 2-ра и намиращи
се в чл. 2.7 от процесните договори за заем./. Като акцесорни вземания,
2
твърди, че присъждане на наказателна лихва и на неустойка, без доказана,
най- малкото, претендирана главница / основно задължение, е било
недопустимо. Възразява, че заповедният съд не е извършил и без това
формалната проверка за ликвидност и изискуемост на вземането по чл. 418
ГПК, както и дали НА е редовен документ от външна страна. Сочи, че в
случая нотариалният акт, _ макар и да удостоверява размера на главниците,
както и основни елементи на договорите за заем, не би могъл да удостовери
настъпването на друго обстоятелство- а именно настъпилата предсрочна
изискуемост, което да докаже дължимостта на претендираното със
заявлението вземане. Това е друг факт, извън документа по чл. 417, т, 3 ГПК,
който не е удостоверен с него и не може да се обсъжда в производството по
чл. 418 ГПК. Позовава се на т. 4а от TP № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
според която въз основа на документ по чл. 417 ГПК, обективиращ договор
между страните, незабавно изпълнение може да се допусне само за вземания
за реално изпълнение на договора - т. е. само за суми или вещи, които следва
да се предадат по силата на самия договор като задължение на една от
страните. Разпоредбата на чл. 418, ап. 3 ГПК допуска с официален или
изходящ от длъжника частен документ да се доказва само изискуемостта на
установени с документи по чл. 417 ГПК вземания, за които се отнася самият
документ. Недопустимо е по този ред да се доказват елементи от фактическия
състав, от който възниква претендираното вземане, какъвто е случаят, при
който по реда на чл. 418, ал. 3 ГПК се доказва факта на разваляне на договора.
Във връзка с изложеното съдът е следвало да издаде заповед за изпълнение
най- много за уговорените парични вноски с настъпил падеж към момента на
подаване на заявлението пред заповедния съд.
В срока за отговор от „Ново финанс“ ООД е постъпил отговор, с който
сочат, че частната жалба е процесуално недопустима, като подадена от лице
без правен интерес, както и извън законоустановените срокове. Моли да
жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално да без уважение, като
намира, че разпореждането е правилно и законосъобразно. Моли за
присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Неоснователни са възраженията на „Ново финанс“ ООД, че жалбата е
подадена от нелегитимирано лице, както и извън сроковете. Жалбата е била
оставена без движение, като е уточнена процесуалната легитимация на
лицето, от което изхожда, а именно жалбоподателят. Жалбата е подадена в
предвидения срок по чл. 419 от ГПК, а нередовностите са били отстранявани
3
в предоставените от съда срокове.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд- Варна е образувано по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Ново
финанс“ ООД, гр. Варна,с което се претендират следните суми: 1./
116500лева, представляваща предсрочно изискуема главница по сключен
между страните договор за предоставяне на заем № 836- ВН13.08.2020г. от
13.08.2020г., обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 182, том 4, рег. № 7458, дело № 685/13.08.2020г. по
описа на нотариус рег. № 549 на НК, с район на действие РС- Варна, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението- 16.03.2021г. до окончателното погасяване на задължението,
16180,56лева, представляваща договорна лихва за периода 13.08.2020г. до
01.03.2021г., 485,42лева, представляваща лихва за забава за периода
01.03.2021г. до 15.03.2021г.вкл.; 2./ 3500лева, представляваща предсрочно
изискуема главница по сключен между страните договор за предоставяне на
заем № 835- ВН12.08.2020г. от 12.08.2020г., обективиран в НА за учредяване
на договорна ипотека върху недвижими имоти № 182, том 4, рег. № 7458,
дело № 685/13.08.2020г. по описа на нотариус рег. № 549 на НК, с район на
действие РС- Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението- 16.03.2021г. до окончателното
погасяване на задължението, 486,11лева, представляваща договорна лихва за
периода 13.08.2020г. до 01.03.2021г., 14,58лева, представляваща лихва за
забава за периода 01.03.2021г. до 15.03.2021г.вкл.
ВРС е издал Разпореждане № 1009 /17.03.2021 г., с което е
РАЗПОРЕДЕНО ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК в полза на заявителя
„Ново финанс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Иван Срацимир № 2 срещу В. ИГН. В., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. В., бул. Ч. № *, ет.*, ап.* за сумите, както следва: 1./
116500лева, представляваща предсрочно изискуема главница по сключен
между страните договор за предоставяне на заем № 836- ВН-13.08.2020г. от
13.08.2020г., обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 182, том 4, рег. № 7458, дело № 685/13.08.2020г. по
описа на нотариус рег. № 549 на НК, с район на действие РС- Варна, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението- 16.03.2021г. до окончателното погасяване на задължението,
16180,56лева, представляваща договорна лихва за периода 13.08.2020г. до
01.03.2021г.; 2./ 3500лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
4
сключен между страните договор за предоставяне на заем № 835- ВН-
12.08.2020г. от 12.08.2020г., обективиран в НА за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти № 182, том 4, рег. № 7458, дело №
685/13.08.2020г. по описа на нотариус рег. № 549 на НК, с район на действие
РС- Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението- 16.03.2021г. до окончателното погасяване на
задължението, 486,11лева, представляваща договорна лихва за периода
13.08.2020г. до 01.03.2021г., както и сумата от 5722,39лева, представляваща
сторени разноски за платена държавна такса и адв. възнаграждение,
съразмерно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и Е
ПОСТАНОВЕНО незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, на
основание чл. 418 ал.1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение може
да се иска, ако се основава на изчерпателно изброените от т.1 до т.10
документи. За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ и
изпълнителен лист, заповедният съд извършва формална преценка дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
В конкретния случай е представен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти, в който са обективирани
сключените два договора за заем. Приложени са към заявлението и самите
договори за кредит, съответните погасителни планове към тях,
доказателствата за реалното предоставяне на длъжника на заемните суми,
които потвърждават отразеното в нотариалния акт. Налага се извода за
наличие на редовен от външна страна документ, предвиден в разпоредбата
на чл.417, т.6 от ГПК, a не както го е квалифицирал ВРС – по т.3 на същата
разпоредба. В заявлението си молителят се е позовал именно на ипотечния
акт като документ по чл. 417 от ГПК, както и същият е депозиран в оригинал
по заповедното производство. Различната правна квалификация не се
отразява на допустимостта и правилността на издаденото разпореждане по
заповедното производство за конкретните суми, посочени в същото.
Преценката на основателност на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да се извърши с оглед изискванията на чл. 417, т. 6 ГПК, т.
е. налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ
подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по
заявлението. При извършване на тази преценка настоящият състав намира, че
нот. акт от 13.08.2020г. съдържа всички данни, необходими за
индивидуализиране на кредитора и на вземането за главница и лихви, по
отношение на които е издаденото разпореждане, заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Основанието, от което произтича вземането
са два броя договори за кредит, обезпечени с ипотека – посочени са всички
необходими реквизити по договорите за кредит, като клаузите на договора са
5
в съответствие със законите, уреждащи потребителска закрила. В
заключение, представеният документ е предвиден от закон и е редовен от
външна страна, като удостоверява твърдените вземания.
Съобразно чл. 418 ал.3 от ГПК, когато според представения документ
изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство,
настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален
или с изходящ от длъжника документ. Такова обстоятелство е и обявяването
на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл разпоредбата е
изтълкувана и в т. 18 от ТР 4/2014 по т.д. 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, с която
се прие, че предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице само ако получаването на уведомлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, независимо дали страните са уговорили клауза за автоматична
изискуемост, предоставяща на кредитора възможност да се позове на
уговорен факт, без да дължи уведомяване за това. В този смисъл и
възраженията на жалбоподателя за неизискуемост на задълженията са
неоснователни. Приложено е към заявлението надлежно доказателство, че
длъжникът е уведомен лично за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по двата сключени договора за заем /два броя разписки-
документи, изходящи от длъжника/. Несъответствието между посочения в
Нотариалния акт, респ. в уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост, период на забава в плащанията, след който кредиторът
разполага с правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е ирелевантен
за настоящото производство, като тези възражения страната би могла да
релевира пред исковия съд. Дали действително вземанията по тази заповед
съществуват по основание и размер може и следва да бъде установено в
рамките на състезателното исково производство по чл.422, във вр. с чл.415,
ал.4 от ГПК, а останалите възражения по частната жалба са именно такива,
които касаят самото съществуване на вземанията по основание и размер, а не
и редовността на документа от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане.
Предвид всичко гореизложено се налага извод за неоснователност на
частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски,
като е представила доказателства за тяхното извършване, а именно 1000лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1009 / 17.03.2021 г. на ВРС по
ч.гр.д. № 3777/ 2021 г. по описа на същия съд, в частта, в която е
постановено незабавно изпълнение по заповед No 285 / 17.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена в полза на „Ново финанс“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2, срещу В. ИГН. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. Ч. No 5, ет.3, ап.6.
ОСЪЖДА В. ИГН. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. Ч. No 5,
ет.3, ап.6, да заплати на „Ново финанс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2, сумата от 1000 лв. /
хиляда лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, на осн. чл. 81, вр. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7