ОПРЕДЕЛЕНИЕ
09.10.2017г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
разгледа докладваното от съдия Бодикян Адм. дело № 597 по описа за 2017 година.
Производството е образувано по жалба на Т.Й.Г. ***, подадена чрез пълномощник – адв. М.Д. – ВАК, с посочен съдебен адрес:***, против Писмо изх. №01-6500/663 от 03.02.2017г. на Заместник - Изпълнителен Директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, с което оспорващият е уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Контрол на почвената ерозия“.
В жалбата се твърди, че оспореното писмо е неправилно и незаконосъобразно и се моли за отмяна на същото.
Ответникът по жалбата, в писмото, с което жалбата, заедно с административната преписка е изпратена в съда, чрез процесуален представител заема становище за недопустимост на жалбата. Твърди, че същата е насочена срещу акт, който е част от производството по издаване на друг, окончателен административен акт. Допълнително навежда съображения, че жалбата против писмо изх. №01-6500/663 от 03.02.2017г. е просрочена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
При проверка допустимостта на жалбата, съдът взе
предвид следните доказателства:
Жалбоподателят
Т.Й.Г. е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол с
Уникален регистрационен номер 233484. За Кампания 2015 от Т.Й.Г. е
подадено Заявление за подпомагане 2015,
форма за физически лица, в което са посочени следните схеми и мерки за
подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за
преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП); Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП);
Агроекологични плащания (Мярка 214 от ПРСР 2007-2013); Агроекология и климат
(Мярка 10) и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). Представено е Приложение за
кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2015, със заявено за
подпомагане направление Контрол на почвената ерозия. От експерт на ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция на 19.06.2015г. е извършена проверка относно окомплектованост и легитимност (КЛ
ОПСМП 1) – 2015 (л.79-80), като в т.40 – Заявлението е окомплектовано по Мярка
10 (след създаден КЛ за мярка 10), е отбелязано „Не“. Представен е Пет годишен
план за дейности по мярка 10 „Агроекология и климат“, раздел „Контрол на
почвената ерозия“, дейност „Затревяване междуредията на трайни насаждения и
лозя“ с вх. № 02-261-6500/17/30.07.2015г. в ДФ „Земеделие“, ОД – Хасково.
За
Кампания 2016 от Т.Й.Г. е подадено Заявление за подпомагане 2016, Форма за
физически лица, в което освен заявените в предходното заявление схеми и мерки
за подпомагане, е посочена и Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП).
С Писмо
изх. №01-6500/663 от 03.02.2017г. на Заместник - Изпълнителен Директор на ДФ
„Земеделие“, Т.Й.Г. е уведомен, на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, по
направление „Контрол на почвената ерозия“. В писмото е посочено, че в резултат
на административни проверки за спазване на поет петгодишен агроекологичен
ангажимент на подадено от жалбоподателя Заявление за подпомагане с УИН: 26/080616/52824 и
Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания
2016, е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на
заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните)
парцели за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“, е 87.13 %,
видно от Приложение №1. В последния абзац
от писмото е записано, че при несъгласие с направените констатации, лицето има
право да представи, в 7-дневен срок от получаването му, на адреса на ДФ „Земеделие“
в София, възражения и допълнителни доказателства. Видно от направеното
отбелязване след текста на писмото, същото е получено на 23.02.2017г. от Й. Г. (баща).
По делото са представени Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 04.05.2011г.
и Генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа от 12.03.2013г., видно
от които Т.Й.Г. е упълномощил Й. Т. Г. с изброените в същите права.
С вх.
№01-6500-663/02.03.2017г. в ДФ „Земеделие“ е подадено Възражение от Т.Й.Г.
срещу производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по Направление
„Контрол на почвената ерозия“, съобщено с писмо изх. №01-6500/663 от
03.02.2017г.
Във
връзка с постъпилото възражение, с писмо изх. №01-6500/663 от 11.04.2017г. на
Заместник - Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, Т.Й.Г. е уведомен, че не е
подал декларация по образец за прехвърляне на стопанство и е следвало да
продължи изпълнението на поетото агроекологично задължение съгласно чл.8 от
Наредба №7 от 24.02.2015г. В последния абзац от писмото е записано, че при
несъгласие с направените констатации, лицето има право да представи, в 7-дневен
срок от получаването му на адреса на ДФ „Земеделие“ в София, възражения и
допълнителни доказателства.
Жалбата е
подадена на 10.05.2017г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско
клеймо.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че жалбата срещу Писмо изх. №01-6500/663 от 03.02.2017г. на Заместник-
Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ за откриване на производство по
издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Контрол на почвената ерозия“,
е недопустима. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.145, ал.2, т.1 от АПК, на оспорване пред съда подлежи
първоначалният индивидуален административен акт и отказът да се издаде такъв акт.
За да подлежи на съдебно оспорване, актът трябва да носи белезите на
индивидуален административен акт.
В Наредба
№7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредбата),
се съдържат изискванията за кандидатстване,
както и за отпускане на финансова помощ, различните етапи на административното
производство, както и актовете, с които то приключва. В чл.17 и 18 от Наредбата
са посочени случаите на отказ или намаляване на финансовата помощ, съответно –
прекратяване на агроекологичния ангажимент по съответното направление и възстановяване
на получената финансова помощ. Административните актове, които са постановени
по реда на чл.17 и 18 от Наредбата са индивидуални, тъй като с тях се засягат
непосредствено правата и интересите на бенефициентите по мярка 10 „Агроекология
и климат“.
В настоящия случай не са налице данни да е издаден
такъв административен акт - на основание чл.18 от Наредбата, с който жалбоподателят
да е уведомен, че се прекратява агроекологичния ангажимент по съответното
направление и се иска възстановяване на получената финансова помощ. В тази връзка, Писмо изх. №01-6500/663 от
03.02.2017г. на Заместник- Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ представлява
акт по чл.21, ал.5 от АПК. Както е посочено в самото писмо, то е издадено на
правно основание чл.26, ал.1 от АПК и с него жалбоподателят единствено е уведомен, че ДФ „Земеделие“ открива
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Контрол на
почвената ерозия“.
Тъй като
по настоящото дело се оспорва Писмо изх. №01-6500/663 от 03.02.2017г. на Заместник-
Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ за откриване на производство по
издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Контрол на почвената ерозия“,
с посочено правно основание чл.26, ал.1 от АПК, същото като акт по чл.21, ал.5
от АПК не подлежи на съдебно оспорване.
При този
изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК и с оглед чл.144 от АПК, същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, и следва да
бъде определено по реда на чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според
последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, конкретният размер
по всеки спор се определя от съда. В случая представителството, осъществено от
юрисконсулт, се изчерпва със становище, както и казусът не се отличава с
фактическа и правна сложност. Поради това съдът счита, че присъждането на
по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. С оглед
изложеното, съдът счита, че на ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.144 от АПК, във вр. с
чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Поради изложените съображения и на основание чл.159,
т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Й.Г. ***, против Писмо изх. №01-6500/663 от 03.02.2017г. на Заместник - Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, с което е уведомен, на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Контрол на почвената ерозия“.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д. № 597/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Т.Й.Г. ЕГН ********** ***, да
заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр.София, бул.„Цар Борис III” №136, направените по делото разноски
в размер на 100 (сто) лева.
Определението може да се обжалва пред ВАС, с частна
жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: