Решение по дело №15917/2018 на Софийски градски съд

 Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е     № ……

                                         Гр. София, 18.12.2019 г.

 

 

                     В       И  М  Е  Т  О      Н А       Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година  в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                             ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска                                                             Мл. съдия : Кристиян Трендафилов

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 15917 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 464076/03.08.2018 г. на СРС 166 с - в, по гр. д. № 7141/2018 г. А.Н.Х. е осъден да заплати на Р.Г.Х., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, сумата от 20 000 лв. - дадена на отпаднало основание и представляваща половината от заплатената от ищеца сума по Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2003 г. сключен с наследодателя на ответника (неточно посочен в решението като „наследодателя на ищеца“), обявен за относително недействителен на основание чл. 135 ЗЗД и преминал в патримониума на трето лице след уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба - 11.02.2014 г. до окончателното погасяване. Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата Х. е присъдена и сумата от 1 400 лв. - разноски за производството.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника А.Н.Х. с доводи за неговата неправилност, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че свидетелите на ищцата не са били преки очевидци на закупуването на апартамента и не установяват, че продажната цена е действително заплатена. Във въззивната жалба са изложени и твърдения, че ответникът А.Х. не е получавал от ищцата претендираната сума от 20 000 лв., като липсват доказателства парите да са получени и от неговия наследодател. Въззивникът поддържа, че в действителност продажната цена не е била получена от наследодателя му Н.Х. доколкото няма издадена разписка или документ за плащането ѝ по банков път и с довод, че имота е продаден на цена, съответстваща на данъчната оценка, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на наследодателя. Във връзка с мотивите на СРС, че ответникът не е представил писмени доказателства, оборващи заплащането на цената сочи, че съдът не е взел предвид заявеното от него в съдебно заседание, че нотариалното дело не може да бъде намерено в архива на нотариуса, изповядал сделката. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което ищцовата претенция да бъде отхвърлена. Претендира сторените в производството съдебни разноски. Прави възражение по разноските на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищец по делото Р.Г.Х., е подала писмен отговор на жалбата в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Поддържа, че решението е обосновано и правилно. Основанието на претенцията е в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ГПК, съгласно която недължимо платената цена по прогласен за нищожен договор следва да бъде върната.  Изводите на СРС са съобразени с установените по делото факти и събраните доказателства, сочещи, че продажната цена за процесния апартамент е била заплатена от ищцата на наследодателя на ответника, както и че А.Н.Х. има качеството наследник на Н.С.Х. и доколкото е приел наследството, отговаря за дълга на своя баща. Сочи, че ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на претендираната сума. В решението си СРС е посочил изчерпателно правните и фактически обстоятелства, които установяват основателността на претенцията. Претендира присъждане на разноски в производството. Прави възражение по разноските на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Въззивната жалба срещу решението е подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.

Решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, с оглед възможността уредена в чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към доводите и възраженията на страните в настоящото производство.

Съобразявайки твърденията на ищцата в исковата молба, СРС основателно и в съответствие с материалния закон е приел, че се претендира връщане на получена парична сума, дадена на отпаднало правно основание - по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради обявяването, на основание чл. 135 ЗЗД, на сключения с наследодателя на ответника договор за покупко - продажба на апартамент за относително недействителен.

Съгласно изискванията на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, или на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В законовия текст са уредени три различни фактически състава на неоснователно обогатяване, като общото и при трите е изискването да има предаване, съответно получаване на имуществена облага без основание, на неосъществено основание или на отпаднало такова от ответника по делото.

В хипотезата на дадено при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е имал с ответника (в случая неговия наследодател) валидно сключен договор за покупко - продажба на недвижим имот, по който е изплатил претендираната продажна цена, както и че облигационното правоотношение е отпаднало с обратна сила, поради обяването на сделката за относително недействителна спрямо кредитора на продавача.

Между страните е безспорно и от приетите пред СРС доказателства се установява, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 ЗЗД, сключен на 27.05.2003 г. между Н.С.Х. и Б.М.В.е постигнато съгласие за прехвърляне на апартамент № 34, находящ се в гр. София, ул. „******, заедно със прилежащите му избено и таванско помещение с обща застроена площ от 116,70 кв.м. и заедно с 3300/82660 ид. ч. от мястото, върху което е построена сградата за сумата от 25 000 щатски долара с краен срок на прехвърлянето - до 27.06.2003 г.

Установено е освен това, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, peг. № 4257, дело № 133 от 10.07.2003 г. на Нотариус Е.К., peг. № 311 при НК, ищцата Р.Г.Х. е закупила от Н.С.Х. правото на собственост върху същият апартамент № 34, находящ се в гр. София, ул. „******.

Н.С.Х. е починал на 14.11.2004 г., като е оставил за свои законни наследници синовете си А.Н.Х. (ответника) и С.Н.Х..

С решение № 2131/22.03.2013 г. по гр. д. № 2857/2008 г. по описа на СГС, I ГО, 19 с - в, по предявен от Б.М.В.иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу наследниците на Н.С.Х. - А.Н.Х. и С.Н.Х., съдът е обявил за окончателен предварителния договор за продажба на същия апартамент № 34, сключен на 27.05.2003 г. между Н.С.Х. и Б.М.В..

Не е спорно и обстоятелството, че с влязло в сила на 02.03.2013 г. решение от 10.06.2011 г. по описа на СГС, II - а ГО, по гр. дело № 5903/2009 г., по предявен иск от Б.М.В.с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, сключеният между Н.С.Х. и Р.Г.Х. договор за покупко - продажба е обявен за относително недействителен спрямо ищеца Б.В., като увреждаща го сделка.

Основният спор, пренесен и във въззивното производство, касае получаването, от наследодателя на ответника, на сумата от 40 000 лв. по обявената за относително недействителна покупко - продажба на процесния апартамент от 10.07.2003 г.

За установяване на твърденията, че е заплатила на Н.С.Х. продажната цена от 40 000 лв. ищцата Р.Г.Х. се позовава на нотариалния акт, обективиращ сделката. В т. 1 от него е посочено, че продавачът Н.Х. е получил напълно и в брой сумата от 40 000 лв. към момента на сключване на сделката, а в т. 2 ищцата - купувач е декларирала, че е заплатила същата сума.

Въззивният съд споделя извода на СРС, че в частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ, който материализира удостоверителното изявление на своя издател относно факта на плащане на цената.

Настоящият състав намира за съобразен със закона и извода, че в хипотеза като настоящата, при която страните са удостоверили в нотариалния акт за покупко - продажба, че цената е платена от купувача и получена от продавача, не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Обективираното в нотариалния акт изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер на разписка за плащане. Доказателствената тежест за опровергаване верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на продавача, респективно на неговия наследник - ответника в настоящото производство А.Х.. (в този смисъл решение № 169 от 31.01.2013 г. по т. д. № 664/2011 г., ІІ т. о. на ВКС).

Във връзка с възраженията на ответника във въззивната жалба, че свидетелите на ищцата не са преки очевидци на плащането на цената по сделката, съдът споделя извода на СРС, че процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания (чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК), т. е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с писмени доказателства. Забрана за установяване със свидетелски показания на погасяването на установени с писмен акт парични задължения е въведена и в чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Поради това показанията на свидетелите пред СРС не са допуснати във връзка с установяване на самото плащане на цената по договора (погасяване на задължението), а касаят събирането на сумата необходима за заплащането на цената от страна на купувача. Този въпрос е ирелевантен за спора.

Изявлението на продавача - наследодател на ответника, че е получил сумата по договора за покупко-продажба обективирано в нотариалния акт, не се разколебава от обстоятелството, че никой от двамата свидетели на ищеца, разпитани пред СРС, не е бил пряк очевидец на заплащането на цената.

Предвид изложеното и при липса на доказателства в обратния смисъл, настоящият въззивен състав намира, че обективираното от наследодателя на ответника изявление в т. 1 от нотариалния акт е достатъчно, за да се приеме, че ищцата е установила заплащане, респективно - че продавачът  (наследодател на ответника) е получил продажната цена по сделката в размер на 40 000 лв. в момента на сключването й. Извод в обратен смисъл не може да бъде обоснован с изложените във въззивната жалба оплаквания за липсата на представена разписка за получаване на сумата или на доказателства за заплащането ѝ по банков път. Както се посочи вече, изявлението на продавача в нотариалния акт, че цената му е заплатена в брой изключва необходимостта от издаването на отделна разписка, както и възможността сумата да е преведена по банков път. При това положение ирелевантно за спора е обстоятелството, че нотариалното дело не може да бъде намерено в архива на нотариуса, изповядал сделката, още повече че не се твърди от ответника в него да се съдържат документи относими към доказване твърдението му, че в действителност цената не е получена.

Соченият от въззивника факт, че апартаментът е закупен на цена, приблизително равна на данъчна оценка, не води до еднозначен извод, че изявлението за получаване на цената е симулирано, тъй като определянето стойността на имота е израз на свобода на договаряне между страните по сделката. В конкретния случай за формирането на цената е от значение и обстоятелството, че продавачът е запазил безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху продаваемия имот.

Тъй като с влязло в сила на 02.03.2013 г. решение от 10.06.2011 г. на СГС, II - а ГО, на основание чл. 135 ЗЗД, сделката по нот. № 147 от 10.07.2003 г. за продажба  на имота е обявена за относително недействителна спрямо Б.М.В.- кредитор по предварителния договор от 27.05.2003 г. на наследодателя на ответника Н.С.Х., обявен за окончателен с решение № 2131/22.03.2013 г. по гр. д. № 2857/2008 г. по описа на СГС, I ГО, 19 с – в по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу наследниците на Н.С.Х. - А.Н.Х. и С.Н.Х., законосъобразно  СРС е направил извод, че е отпаднало основанието, на което продавачът по  договора за продажба от 10.07.2003 г. Н.С.Х. (респективно неговите наследници) има право да задържи получената продажна цена от 40 000 лв. и дължи нейното връща на ищцата - купувач.

Задължението е парично и наследимо, като след смъртта на Н.Х. (14.11.2004 г.) за дълга му отговарят неговите законни наследници – синовете му А.Н.Х. и С.Н.Х., при равни квоти, съобразно правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН.

Ето защо претенцията на Р.Х. спрямо ответника А.Х. за връщане на половината от заплатената на неговия наследодател цена - 20 000 лв. е доказана и основателна. В правилно приложение на материалния и процесуален закон районният съд е уважил иска по чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД.

Въпреки липсата на изричен довод във въззавната жалба, само за пълнота, настоящият състав намира, че вземането не е погасено по давност, каквито възражения са поддържани пред СРС.

Доколкото изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се потвърди, включително в частта по присъдените разноски, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски.  

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна - ищец по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При обжалваем материален интерес от 20 000 лв., по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. МРАВ дължимото минимално възнаграждение е в по - висок размер от претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение от  900 лв.

Така мотивиран СГС              

 

                                                  Р    Е   Ш   И  :

                                  

ПОТВЪРЖДАВА решение № 464076/03.08.2018 г. на СРС 166 с - в, по гр. д. № 7141/2018 г., с което А.Н.Х. е осъден да заплати на Р.Г.Х., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, сумата от 20 000 лв. - дадена на отпаднало основание и представляваща половината от заплатената от ищцата сума по Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2003 г., обявен за относително недействителен на основание чл. 135 ЗЗД и преминал в патримониума на трето лице след уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба - 11.02.2014 г. до окончателното погасяване, включително и в частта по разноските.

 

ОСЪЖДА А.Н.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис № 32, чрез адв. Б. да заплати на Р.Г.Х., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 900 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                           

 

 

 

 

 

        2.