В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Тонка Гогова Балтова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Тонка Гогова Балтова | |
Съдът на основание чл. 374 ал. 1 от ГПК като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявения иск, намери следното: Предявеният от „Р. К..”- дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Република Сейшели, против „В.” Е. гр. К. иск за установяване съществуване на вземане на ищеца от ответника, е недопустим. Съдът приема, че в случая липсва, както представителна власт на предявилия иска, така и предпоставките на чл. 694 ал.1 от ТЗ за предявяване на иска, а именно- ищецът да е кредитор, да е направил възражение по чл. 690 ал. 1 от ТЗ и искът за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане да е предявен в 7- дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692 ал. 4 от ТЗ. И това е така, тъй като видно от приложения по делото превод на Учредителен меморандум на дружество „Р. К..” с дружествен № 126514, регистриран представител и учредител на дружеството е „А. К.” Лтд, С.. От устава на ищцовото дружество се установява и това, че бизнесът и делата на дружеството се управляват от директори /т. 9.1./, които могат да бъдат от един до седем. В тази връзка, на първо място по делото липсват доказателства, които да установяват от кого и при какви обстоятелства се осъществява представителството на „А. К.” Лтд. Дори и да се приеме, че това е г- жа Д. К., в неустановено за „А. К.” Лтд качество, същата, видно от приложеното по делото пълномощно от 12.06.2013 г. с апостил, назначавайки А. К. за пълномощник на дружество „Р. К..”, не е делегирала на същия пълния обем права и по същество го е лишила от правото да представлява дружеството пред съдебните органи и още по- малко в производство по несъстоятелност. Така даденото пълномощно е такова за обикновено управление на дейностите на „Р. К..”, в което правата са изчерпателно посочени по характер и съдържание, и не обхващат представителство пред съд. От пълномощното е видно и това, че пълномощникът няма представителна власт и за това да придобива вземане и да предявява същото пред съда по несъстоятелността. А предявяване на вземането следва да е извършено от лице, притежаващо надлежна представителна власт, за което са приложими нормите на ГПК на основание препращащата норма на чл. 621 от ТЗ. В случая, видно от списъка с предявени, но неприети вземания, вземането е предявено от А. К., който няма правомощия за това. И тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, то и пълномощното, с което А. К. е преупълномощил А. Т., се явява ненадлежно. При това положение, и писмените възражения на „Р. К..” като депозирани от лице без представителна власт за това действие, се явяват недопустими. По делото е представен и протокол на „Р. К..” от 06.12.2013 г. /стр. 59 от делото/, подписан от г- жа Д. С. К.- директор на дружеството, но той е без нотариална заверка на подписа и без апостил, и поради това съдът приема, че и той не поражда права за представителство пред съд на пълномощника А. К. И след като последният не притежава процесуална представителна власт да предяви вземането на „Р. К..” пред съда по несъстоятелност, същият не притежава и процесуална представителна власт да подаде пред съда възражение срещу неприето вземане по чл. 689 от ТЗ, вписано в списъка на неприетите предявени вземания, респ. тези действия са извършени от лице без представителна власт. Поради изложеното и настоящия съд не е надлежно сезиран с иска, предявен чрез пълномощник А. Й. Т., който, както вече се посочи, е бил ненадлежно преупълномощен от А. К. на 04.02.2014 г. Следва да се посочи и това, че А. Й. Т. е бил упълномощен с пълномощно с апостил едва на 30.07.2014 г., респ. след предявяване на иска, което е станало на 02.06.2014 г., без обаче ищцовото дружество да е одобрило извършените до този момент действия от лице без представителна власт. И тъй като редовното предявяване на иска от представител с представителната власт е предпоставка за допустимостта му, а от представените доказателства за предявяване на вземане, за подадено възражение от ,,Р. К.” и за предявяване на иска е видно, че такава власт липсва изначално, следва да се приеме, че ищецът не е предявил вземането, не е подал възражение, не са налице предпоставките на чл. 694 ал. 1 от ТЗ и не е налице редовно предявяване на иск. Поради това следва производството по делото да се прекрати като съдът не следва да се произнася по останалите, направени от страните доводи и възражения. При този изход на делото и на основание чл. 694 ал. 2 от ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 7823.32 лв. Водим от изложеното съдът О П Р Е Д Е Л И: ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 27/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд поради недопустимост на иска, предявен от „Р. К..”- дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Р. С., против „В.” Е. гр. К., за установяване съществуване на вземане на ищеца от ответника „В.” Е. гр. К. ОСЪЖДА „Р. К..”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., peг. № 126514, със седалище и адрес на управление А, . 2, С. е. в. х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д. С. К., чрез пълномощник А. Х. К., съгласно пълномощно с Апостил № 2005513, преупълномощил А. Й. В. Т., със съдебен адрес гр. С., ул. „К. В. бл. вх . , ап, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 7823.32 лв. Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните. Председател: |