№ 123
гр. Свиленград, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100610 по описа за 2021 година
Предявени са от АН. Т. Р. срещу М. К. АНГ. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че през 2017 г. с ответника сключили 11 неформални договора
за покупко-продажба на семена, торове и препарати. За всяка една доставка страните
постигали отделно съгласие за количеството, вида и цената на стоката. В изпълнение
на постигнатите между страните договорки ищцата доставила на ответника следните
стоки: на 24.02.2017 г. 6 тона „амониев нитрат“ с единична цена за тон 620 лв. или
общо 3 720 лв.; на 26.02.2017 г. 6 тона „амониев нитрат“ с единична цена за тон 620 лв.
или общо 3 720 лв.; на 28.02.2017 г. 6 тона „амониев нитрат“ с единична цена за тон
620 лв. или общо 3 720 лв.; на 02.03.2017 г. 16 торби слънчогледово семе „модел LG55-
42“ с единична цена 270 лв. или общо 4 320 лв.; на 04.03.2017 г. 17 торби
слънчогледово семе „модел LG55-42“ с единична цена 270 лв. или общо 4 590 лв.; на
07.03.2017 г. 40 литра препарат за ръжда по растения с единична цена 30 лв. или общо
1200 лв. и препарат за широколистни и иглолистни растения за 1060 лв. или общо 2 260
лв.; на 25.03.2017 г. 6 тона „амониев нитрат“ с единична цена за тон 620 лв. или общо 3
720 лв.; на 27.03.2017 г. 4,5 тона „амониев нитрат“ с единична цена за тон 620 лв. или
общо 2 790 лв.; на 22.04.2017 г. препарат за широколистни и иглолистни растения и
препарат за ръжда по растения за общо 2 560 лв.; на 02.05.2017 г. 50 литра препарат
„пулсар“ с единична цена за литър 44 лв. или общо 2 200 лв.; на 12.05.2017 г. 60 литра
препарат „пулсар“ с единична цена за литър 44 лв. или общо 2 640 лв. и 0,450 кг
препарат за растения „гранстар“ с единична цена за килограм 120 лв. или общо 54 лв.
Страните постигнали съгласие всички закупени от ответника стоки да бъдат заплатени
на 01.11.2017 г. Твърди се, че всички препарати, торове и семена се намирали в
складова база в гр. Харманли и били товарени от наети от ищцата лица в МПС на
ответника. Въпреки отправените от нейна страна покани, до този момент не били
заплатени дължимите от ответника суми. Поради това моли ответникът да бъде осъден
1
да й заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който излага съображения за неоснователност на исковите претенции.
Твърди, че не познава ищцата и никога не се е срещал с нея. Възразява, че към
исковата молба не било приложено нито едно писмено доказателство, което да
установи наличието на търговски отношения между страните. Също така на част от
посочените дати, на които се твърдяло, че били сключени договорите за покупко-
продажба, той изобщо не пребивавал на територията на област Хасково. Посочено е, че
съгласно разпоредбата на чл. 91 от Закона за защита на растенията извършването на
търговия с препарати за растителна защита се осъществявало от търговци по смисъла
на ТЗ, които притежавали издадено разрешително от директора на съответната ОДБХ.
Възразява, че към исковата молба нямало приложено удостоверение за търговия с
препарати за растителна защита, издадено на името на ищцата. Липсвал и сключен
договор с лице, което имало право да осъществява търговия с препарати за растителна
защита. Не бил представен и договорът за закупуването на стоките от бащата на
ищцата. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява единичната цена на
изброените от ищцата стоки: амониев нитрат – 0,618 лв. за кг, слънчогледово семе „LG
55-42“ – 279,28 лв. за торба, препарат „пулсар“ – 91,74 лв. за литър, и препарат
„гранстар“ – 350 лв. за кг. При изготвяне на експертизата вещото лице е акцентирало,
че по делото нямало информация за разфасовките и точното съдържание на активните
вещества. Посочено е, че различните разфасовки имали различна цена при изчисляване
на 1 литър или на 1 кг. Доколкото не били уточнени наименованията на препаратите за
ръжда и препаратите за иглолистни и широколистни растения и тъй като ценовата
разлика между различните препарати била голяма, вещото лице не могло да посочи
цена на неизвестен препарат. След извършване на съответните изчисления експертът е
установил, че общата стойност на стоките възлиза на 32 330,38 лв.
По делото са разпитани в качеството на свидетели – И.Ф. и Р.С.. Съдът дава
вяра на показанията им в частта, в която са посочили, че бащата на ищцата бил
собственик на дружество, което извършвало продажба на торове, препарати и семена.
Осъществявал дейност в складова база, намираща се в гр. Харманли. Двамата
свидетели идвали да помагат в базата при товаренето на стоките. Посочили са, че през
периода м. януари – м. май 2017 г. ответникът М.А. идвал с камион да товари
слънчогледово семе, амониев тор и препарати от базата. Съдът не кредитира
показанията на двамата свидетели в частта, в която са заявили, че бащата на ищцата й
предоставил стоки, по отношение на които тя сключила договори за покупко-продажба
с ответника. На първо място, неправдоподобно звучи бащата на ищцата да е
предоставил стоки на толкова висока стойност на току-що завършилата средно
образование своя дъщеря, за да се разпорежда с тях. В случай че е желаел, тя
действително да се занимава с тази дейност, по-логично е да й възложи да помага в
дружеството, но не и без да има никакъв практически опит да се занимава
самостоятелно с организацията на продажбата на стоките. Отделно от това, съдът
намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ищцата, че
2
като иззел бележките на двамата свидетели, съдията-докладчик ги лишил от
възможността да конкретизират детайлно всяка една покупко-продажба. В тази връзка
съдът намира за необходимо да изясни, че свидетелят следва да дава сведения за факти,
които е възприел и запаметил. Недопустимо е по време на разпита му да изчита
бележка, съставена от ищцата и предоставена му от нея в деня преди съдебното
заседание, в каквато насока са признанията на свидетеля Ф.. Тъй като използваните от
двамата свидетели бележки са напълно идентични, съдът не кредитира казаното от
свидетеля Симеонов, че тази бележка му била дадена от ищцата още през 2017 г.
Очевидно е, че тези бележки са съставени от ищцата именно за целите на процеса. По
този начин у съдебния състав не би могла да се създаде убеденост, че именно тези
стоки са натоварени на посочените дати, тъй като и двамата свидетели са заявили, че
не си спомнят конкретните стоки, които са товарили. От съществено значение е и че
при опита за изброяването им свидетелят Ф. е бил силно повлиян от представения от
ищцата списък, който не е успял да запамети. Налице е съмнение, че е товарил
конкретно тези стоки, доколкото стана ясно, че последният, въпреки първоначално
заявеното, че се занимава с тази дейност, не успя да изброи нито един вид препарат за
ръжда, както и за широколистни и иглолистни растения. Също така, двамата свидетели
не дадоха сведения в какви разфасовки са били стоките. При тази липса на конкретика
съдът не би могъл да приеме въз основа на показанията на двамата свидетели, че
ищцата е продала на ответника изброените от нея стоки. Ако се приеме, че подобен
подход на доказване е допустим, означава, че всеки един ищец би могъл да състави
произволен списък по своя преценка и да поддържа, че е доставил вещите на ответната
страна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, като цената на всеки от тях не надвишава предвидения в
разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК размер, което обуславя подсъдност на настоящия
правен спор на РС Свиленград.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действителни правоотношения по договори за продажба, по силата на
които продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена и 2) продавачът да е предал стоките на купувача.
При тези данни съдът намира, че не се установява, че страните са сключили
единадесет договора за покупко-продажба с твърдения в исковата молба предмет. В
тази връзка следва да се отчете, че ищцата не е била регистрирана като търговец, нито
е водила счетоводство. За твърдените от нея сделки не са налични писмени
доказателства, дори липсват приемо-предавателни протоколи или едностранно
съставени фактури. Не са ангажирани и писмени доказателства за конкретните стоки,
които бащата на ищцата й е предоставил, както и по какъв начин товарачите са
разграничавали собствеността на дружеството от стоките, предоставени на ищцата.
Съобразявайки всичко това, както и че по време на проведеното съдебно заседание
ищцата не успя да посочи нито един вид препарат за ръжда и препарат за иглолистни и
широколистни растения, съдът счита, че тя никога не се е занимавала с тази дейност.
Твърде общото описание на стоките, без уточняване на разфасовките и точното
съдържание на активните вещества, както е забелязало и вещото лице, води до извода,
3
че ищцата не е сключвала твърдените сделки. Аргумент в тази насока е и фактът, че
ищцата не притежава удостоверение за търговия с продукти за растителна защита,
издадено от директора на ОДБХ съгласно изискването на чл. 91, ал. 1 от Закона за
защита на растенията. Цената и вещта са елементи от същественото съдържание на
договора за покупко-продажба, поради което без доказването им по несъмнен начин
съдът не би могъл да приеме, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения по договори за покупко-продажба. Не може да бъде дадена вяра на
изложеното от ищцата, че без да има търговски опит, тя е сключила сделки в устна
форма с лице, с което не се намира в трайни търговски отношения, с уговорка той да
заплати продажната цена при получаването на вещите. Поради всичко изложено и
единствено въз основа на неубедителните показания на двамата свидетели, при
липсата на писмени документи, които да подкрепят изложеното от ищцата, не може да
бъде доказано, че тя е предала на ответника изброените стоки. При тези данни, ако
през периода м. януари – м. май 2017 г. ответникът действително е товарил стоки от
складовата база в гр. Харманли, то е очевидно, че тези сделки са сключени между
представляваното от бащата на ищцата дружество и ответника. По тези съображения
съдът намира, че ищцата не е материално легитимирана да търси защита на нейни
нарушени права. Ето защо, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Предвид приетото по-горе относно истинността на показанията на свидетелите
И.Ф. и Р.С. съдът счита, че след влизане в сила на настоящото решение препис от него
и протокола от проведеното на 25.11.2021 г. съдебно заседание следва да се изпратят
на РП Хасково, ТО Свиленград за осъществяване на проверка относно извършването
на престъпление от общ характер.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АН. Т. Р., ЕГН: **********, адрес: гр.
***************, ул. „********” № 4, срещу М. К. АНГ., ЕГН: **********, адрес: гр.
Свиленград, ж. к. „*****”, БЛ. *, ВХ. *, ЕТ. *, АП. **, кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: 3 720 лв. – продажна цена на 6 тона „амониев нитрат“ с единична цена
за тон 620 лв.; 3 720 лв. – продажна цена на 6 тона „амониев нитрат“ с единична цена
за тон 620 лв., 3 720 лв. – продажна цена на 6 тона „амониев нитрат“ с единична цена
за тон 620 лв.; 4 320 лв. – продажна цена на 16 торби слънчогледово семе „модел
LG55-42“ с единична цена по 270 лв., 4 590 лв. – продажна цена на 17 торби
слънчогледово семе „модел LG55-42“ с единична цена по 270 лв.; 2 260 лв. – продажна
цена на 40 литра препарат за ръжда по растения и препарат за широколистни и
иглолистни растения; 3 720 лв. – продажна цена на 6 тона „амониев нитрат“ с
единична цена за тон 620 лв.; 2 790 лв. – продажна цена на 4,5 тона „амониев нитрат“ с
единична цена за тон 620 лв.; 2 560 лв. – продажна цена на препарат за широколистни
и иглолистни растения и препарат за ръжда по растения, 2 200 лв. – продажна цена на
50 литра препарат „пулсар“ с единична цена за литър 44 лв.; 2 694 лв. – продажна цена
на 60 литра препарат „пулсар“ и препарат за растения „гранстар“, ведно със законната
4
лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 11.08.2021 г., до окончателното
изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА АН. Т. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. ***************, ул.
„********” № 4, да заплати на М. К. АНГ., ЕГН: **********, адрес: гр. Свиленград, ж.
к. „*****”, БЛ. *, ВХ. *, ЕТ. *, АП. **, сумата от 1500 лв., представляваща сторени
пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него и протокола от проведеното
на 25.11.2021 г. съдебно заседание да се изпратят на РП Хасково, ТО Свиленград.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5