Р Е Ш Е Н И
Е №
Гр.Сливен,
28.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми
състав в публично съдебно заседание на първи юни, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Маргарита Ангелова
като разгледа докладваното гр.д.№ 30 по описа за
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В
исковата молба ищците твърдят, че са наследници на С.И.Б., която е работил като
държавен служител от надзорно-охранителния състав на ГДИН при МП на длъжността
надзирател с местоизпълнение на служебните задължения –територията на
Затвора,гр.Сливен. Сочи се, че наследодателката на ищците е имал право да
ползва приживе, докато е траело
служебното й правоотношение допълнителен платен годишен отпуск, поради
положен извънреден труд над 50часа за отчетен период, който не й е бил
предоставен за ползване от ответника, поради което се е трансформирал в право да претендира обезщетение.Твърди се, че
посочените вземания за обезщетение не са
своевременно заплатени на наследодателката на ищците от ГДИН. Сочи се,
ченаследодателката е работила като надзирател, полагал е извънреден труд,
полагала е 24-, 12-, 8 -часови. дежурства,
че почивките са били по време на непрекъсваем производствен процес, че
времето на инструктажите, разводите, приемането и сдаването на пост и отводите,
представляват част от работното й време. Сочи се, че всеки един от тримата ищци
претендира, че има право на 1/3 идеална част от обезщетението, което се е
полагало на наследодателката им
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на всеки един от тримата ищци сумата от по 2000лв, представляваща 1/3 от
сбора на обезщетенията за неизползвани по 12дни годишно допълнителен платен
годишен отпуск за периодите от 1.01.2003г. до 30.09.2009г. и за периода от
1.10.2012г. до 30.06.2014г. законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.
Съдът е
квалифицирал предявените три иска за заплащане на ответника на сумата от
2000лв на всеки един от тримата ищци, представляваща обезщетения за неизползвани по 12дни годишно
допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 1.01.2003г. до 30.09.2009г.
и за периода от 1.10.2012г. до 30.06.2014г., като такива с правно основание чл.чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./
1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от 2006г.
Указано е на ищците, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че е наследодателката е работила като
надзирател, полагал е извънреден труд, полагал е 24-, 12-, 8 -часови.
дежурства, че почивките са били по време
на непрекъсваем производствен процес, че времето на инструктажите, разводите,
приемането и сдаването на пост и отводите, представляват част от работното
време на ищеца, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор
от ответника, е постъпил. Оспорени са предявените искове изцяло по основание и
размер. Посочено е, че за 1.01.2003г. до 30.09.2009г. и за 1.10.2012г. до
25.06.2012г. сумите за обезщетения за неползван допълнителен отпуск са погасени
по давност. Твърди се, че за периода от 15.12.2012г. до 30.06.2012г. иска е
неоснователен, тъй като наследодателката на ищците не е имала отработени часове
над 50часа.Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни
и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.
В съдебно заседание тримата ищци,
редовно призовани, не се явяват, вместо тях се явява адвокат пълномощника им Н.П.,
който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на
доверителите му направените по делото разноски.Подробни съображения развива в
писмена защита.
В съдебно заседание ГДИН при МП, редовно
призовани, явява се юриск.П.С. която моли
да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани,
прави възражение за погасителна давност по отношение на претенциите и моли да
бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски-юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения развива в писмена защита.
С
протоколно определение от 1.06.2018г. е допуснато изменение на предявените три
осъдителни иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск да се считат
предявени всеки за сумата от по 1553.91лв
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните и
представените и приети по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение на С.И.Б. се
установява, че в периода от 1.01.2003 г. до 01.06.2014 г. е заемала длъжности,
както следва: от 18.02.2002г. до 17.09.2012 г.
надзирател, а от 17.09.2012г. главен надзирател първа степен. В удостоверението
е посочено, че за периода от 1.01.2003 до 31.12.2003 г Б. има ползван годишен
отпуск в размер на 52 работни дни, за периода от 1.01.2004 до 31.12.2004 г. има
ползван годишен отпуск в размер на 40 работни дни, за периода от 1.01.2005 до
31.12.2005 г. има ползван годишен отпуск в размер на 45 работни дни, за периода
от 1.01.2006 до 31.12.2006 г. има ползван годишен отпуск в размер на 40 работни
дни, за периода от 1.01.2007 до 31.12.2007 г. има ползван годишен отпуск в
размер на 45 работни дни, за периода от 1.01.2008 до 31.12.2008 г. има ползван
годишен отпуск в размер на 26 работни дни, за периода от 1.01.2009 до
31.12.2009 г. има ползван годишен отпуск в размер на 47 работни дни, за периода
от 1.01.2010 до 31.12.2010 г. има ползван годишен отпуск в размер на 41 работни
дни, за периода от 1.01.2011 до 31.12.2011 г. има ползван годишен отпуск в
размер на 38 работни дни, за периода от 1.01.2012 до 31.12.2012 г. има ползван
годишен отпуск в размер на 51 работни дни, за периода от 1.01.2013 до 31.12.2013
г. има ползван годишен отпуск в размер на 53 работни дни, за периода от 1.01.2014
до 06.06.2014 г. има ползван годишен отпуск в размер на 20 работни дни. В
удостоверението е посочено, че за положен извънреден труд над нормативното
определено време над 50 часа за отчетен период, Б. е компенсирана с
допълнителен отпуск с решение по гр.д.№6195/2012гг за периода от 14.12.2009г.
до 14.12.2012г. в размер на 44работни дни..От удостоверението се установява, че
ищцата е работила при ответника до 25.06.2015г., когато служебното
правоотношение й е прекратено.
От справка за ползвани болнични от С.И.Б.
за периода от 15.03.2006 г. до 21.03.2006 г. се установява, че е ползвала
болнични в размер на 6 календарни дни, за периода от 4.01.2010 г. до 8.01.2010
г. се установява, че е ползвала болнични в размер на 5 календарни дни, за
периода от 23.06.2014г. до 25.06.2014 г. се установява, че е ползвала болнични
в размер на 3 календарни дни.
Със съдебно решение №728 от
23.10.2013г. по гр.д.№6195/2012г. на СлРС, влязло на сила на 5.12.2014г. е
признато за установено, че Главна дирекция Изпълнение на наказанията при
Министерство на правосъдието дължи на С.И.Б. 355часа и 30 минути допълнителен
отпуск като компенсация за положен извънреден труд.
От удостоверение за наследници,
издадено от населено място Сливен се установява, че С.И.Б. е починала на
25.06.2015г. и е оставила за наследници Й.Б.Б.- съпруг, В.Й.Б.-дъщеря и Б.Й.Б.-син.
От справка за
платените дни при прекратяване на трудовото правоотношение, са подадени като
неизползван платен годишен отпуск в размер на 5дни 44дни, който представляват
присъдена компенсация на служителката за периода от 14.12.2009г. до
14.12.2012г., които са начислени и изплатени 2015 на наследниците на С.И.Б..
С фиш от
м.12.2015г. са изплатени на наследниците на С.И.Б. обезщетение за неползван
отпуск в размер на 217.25лв, неползван отпуск съдебни 1717.35лв.
Със заповед на
Министъра на правосъдието от 6.08.2012 г.
в т. 5.1. е предвидено, че разпределението на работното време на смени се извършва при
спазване на установения в ГДИН ред за организациите и изпълнението на отделните
дейности в ГДИН. В т. 5.2. е предвидено, че когато числения състав или
изпълнението на специфична дейност, не позволява организирането на работата на
8 и 12 часови смени, могат да се установят 24 часови работни смени. В т. 10.2.
е посочено, че отработените часове над нормативно установения брой за
съответния период се отчитат с протокол. В т.15.1. е предвидено,че положения
извънреден труд се документира в книгата за извънреден труд. В т. 16 е
предвидено, че положения труд от държавните служители извън установеното
работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в чл. 211
от ЗМВР. В т. 17.3 е предвидено, че реда за ползване на допълнителния платен
годишен отпуск се определя със заповедта за отпуските на държавните служители.
От показанията на
свидетелката Т. се установява, че през
От назначената и
изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че нормата работно време за ищцата за периода
месец януари
Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно
изпълнено.
На основание чл.162
от ГПК съдът приема, че размера на дължимото брутно обезщетение на ищцата за
неизползвания допълнителен платен отпуск поради положен извънреден труд за
периода 01.01.2003 г. до 30.09.2009 и от 1.10.2012г. до 30.06.2014г. г. е в
размер на 4661.73 лв.
Съдът приема горната фактическа
обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По предявените три осъдителни иска с правно основание чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4
от ЗМВР от 2006г.отм. за осъждане на Главна дирекция Изпълнение на
наказанията да заплати на всеки от тримата ищци сумата от 1553.91 лв, представляваща по 1/3 от сбора на брутните обезщетения за
неизползвани по 12дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите
от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 и от 1.10.2012г. до 30.06.2014г. Безспорно се
доказа в производството наследодателката на ищците е работила при ответника до
25.06.2015г., когато служебното й правоотношение е прекратено . В чл. 211, ал. 3 е посочено, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период. В чл.
19, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС е предвидено, че служители в ГДИН и териториалните й
служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение
на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. В чл. 19,
ал. 2 изрично е предвидено, че за този вид служители се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
Безспорно се установи по делото, че ищеца е работил като главен надзирател І-ва
степен в затвора,гр.Сливен при ответника
ГДИН. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от
представените и приети по делото писмени доказателства, а също и от показанията
на разпитания по делото свидетел, се установи по безспорен и категоричен начин,
че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд,
ответника не е заплатил обезщетения за неизползвани по 12дни годишно
допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003 г. до 30.09.2009
и от 1.10.2012г. до 30.06.2014г. на наследодателката на ищците.В чл. 211, ал. 2
е визирано, че за държавните служители, които изпълняват служебните си
задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд се установява
намалено работно време, като работното време на работещите на 24 часови смени
се изчислява сумарно за тримесечен период. В чл. 211 , ал. 3 е предвидено, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период. От
показанията на разпитания по делото свидетел, както и от заключението на вещото
лице изрично е посочено, че принципа на 24 часовите дежурства е
определено, като началото на дежурството е определено в 7:15
часа сутринта и започва с инструктаж, въоръжение и приемане на
постовете, а края на дежурството приключва на следващия ден в 9.00 сутринта,
когато приключва със сдаване на дежурството и докладване, От показанията на
свидетеля, безспорно се установи, че по време на хранене през дежурство,
служителите на ответника не напускат територията на затвора гр. Сливен и са
непрекъснато на разположение на главния надзирател. Установи се в
производството, че по време на приемане, сдаване на дежурство, по време на
почивката за хранене и отдих служителите носят работно облекло и следва да
реагират на всяка заповед на главния надзирател. В разпоредбата на чл.212,
ал.5, т.2, предл. 2-ро от ЗМВРотм./ в сила от 1.03.2003 до 24.02.2006г. / работа над редовното работно време се
компенсиран с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа 50 часа за
отчетен период за държавните служители
работещи на 8, 12,24часови работни смени.В разпоредбата на чл.229, ал.1 т.9 от
същия закон е предвидено , че държавните служители в МВР имат право на
допълнителен платен годишен отпуск по
чл.212,ал.5 до 12 работни дни.В чл.229, ал.4 е предвидено, че се забранява
компенсирането на този вид отпуск с парично обезщетение освен при
освобождаване. В разпоредбата на чл.211,
ал.5, т.2, предл. второ от ЗМВР отм./ в сила от 24.02.2006 до 27.06.2014г. / работа над редовното работно време се
компенсиран с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа 50 часа за
отчетен период за държавните служители
работещи на 8, 12,24часови работни смени.В разпоредбата на чл.212,ал.1, т.2 от
същия закон е предвидено , че държавните служители в МВР имат право на
допълнителен платен годишен отпуск по
чл.212,ал.5 до 12 работни дни.За ищеца е възникнало право да иска обезщетения
за неизползвани по 12дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за
периодите от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 и от 1.10.2012г. до 30.06.2014г. В чл.212, ал.4 е предвидено, че се забранява
компенсирането на този вид отпуск с парично обезщетение освен при
освобождаване. Ответника не доказа в производството, че за съответните години
на ищцата да е издавана заповед, с която да е определян допълнителния платен
годишен отпуск за положен извънреден труд при сумарно отчитане на работното
време. Безспорно се установи по делото, че ответника дължи на всеки един от
тримата ищци сумата от 1553.91 лв, за
периодите от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 и от 1.10.2012г. до 30.06.2014г. В
този смисъл и определение №405 от 22.04.2016г. по гр.д.№1513/2016г. ІVГ.О.,ГК
на ВКС, решение №208 от 28.12.2015г. по гр.д.№6566/2014г. ІІІГ.О,ГК на ВКС,
решение №243/5.10.2016г. по гр.д.№1513/2016г. ІVГ.О., ГК на ВКС, решение №55 от
7.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г., ІІІ ГVО,ГК на ВКС
По направеното възражение за изтекла
погасителна давност в отговора по
отношение на обезщетенията е неоснователно. Предявеният иск не е погасен по
давност.Съгласно разпоредбата на чл.229,ал.4 от ЗМВР / действала от 2003 до
12.07.2006г. се забранява компенсирането с обезщетение на допълнителния платен
годишен отпуск освен при освобождаване.Аналогична е и разпоредбата на чл.212,ал.4 от ЗМВР/отм. от
24.02.2006г., а именно че се забранява компенсирането на отпуските с парично
обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение. Служебното
правоотношение е прекратено до 25.06.2015г.
от този момент е започнала да тече тригодишната давност за изплащане на
обезщетението неизползвани по 12дни годишно допълнителен платен годишен отпуск
за периодите от 1.01.2003г. до
30.06.2014г. и от 25.06.2015г. е започнала да тече тригодишната погасителна
давност за предявяването на иска.Исковата молба е подадена 2.01.2018г. и към
този момент не са изтекли три години от прекратяването на служебното
правоотношение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по направеното
искане от страна на адвокат пълномощника на ищците да му бъдат присъдени разноски
в размер на 800 лв. за всеки един от ищците и с оглед на направеното възражение
от юрисконсулта на ответника за прекомерност
на адвокатския хонорар, съдът приема че ще следва да бъдат присъдени на
всеки от тримата ищци направените по делото разноски в размер на 338.77 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете и на основание вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, от НМРАВ.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ще
следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на СлРС държавна такса по
предявения иск в размер на 186.47 лв., както и депозита за назначената и изпълнена съдебно икономическа
експертиза, в частта заплатена от бюджета на СлРС в размер на 200 лв.
Така мотивиран,СлРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. Н.
Столетов № 21 да заплати на Й.Б.Б.,
ЕГН ********** ***, в качеството му на наследник на С.И.Б., на основание чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР
от 2006г./отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014 г./ сумата от 1553.91 лв / хиляда петстотин петдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки/,
представляваща 1/3 от сбора на брутните обезщетения за неизползвани по 12дни
годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003 г. до
30.09.2009 и от 1.10.2012г. до 30.06.2014г. на С.И.Б., ведно със законната
лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 2.01.2018 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на В.Й.Б., ЕГН ********** ***,
в качеството й на наследник на С.И.Б., на основание чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР
от 2006г./отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014 г./ сумата от 1553.91 лв / хиляда петстотин петдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки/,
представляваща 1/3 от сбора на брутните обезщетения за неизползвани по 12дни
годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003 г. до
30.09.2009 и от 1.10.2012г. до 30.06.2014г. на С.И.Б., ведно със законната
лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 2.01.2018 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. Н.
Столетов № 21 да заплати на Б.Й.Б.,
ЕГН ********** ***, в качеството му на наследник на С.И.Б., на основание чл.229,ал.4 от ЗМВР отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР
от 2006г./отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014 г./ сумата от 1553.91 лв / хиляда петстотин петдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки/,
представляваща 1/3 от сбора на брутните обезщетения за неизползвани по 12дни
годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003 г. до
30.09.2009 и от 1.10.2012г. до 30.06.2014г. на С.И.Б., ведно със законната
лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 2.01.2018 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. Н.
Столетов № 21 да заплати на Й.Б.Б.,
ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 338.77лева/триста тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов
№ 21 да заплати на В.Й.Б., ЕГН **********
*** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 338.77лева/триста тридесет и осем
лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. Н.
Столетов № 21 да заплати на Б.Й.Б.,
ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 338.77лева/триста тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция Изпълнение на
наказанията при Министерство на правосъдието,
гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да
заплати по сметка на СлРС сумата от 386.47 лв. /триста осемдесет и шест
лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща държавна такса по предявените три иска и разноски за назначената
експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от страните
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: