Р Е Ш Е Н И Е  № 178

 

гр. Сливен, 23.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 441 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Т.И.К. с ЕГН ********** ***/12.11.2018 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП – Бургас, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.

В с.з. административно – наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят подал молба на 18.10.2018 год. за въвеждане на липсващи декларации, като били приложени декларации обр. 1, декларации обр. 6 и Протоколи.

На 22.10.2018 год. бил съставен АУАН с фабр. № F428918 от същата дата на жалбоподателя за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен декларация образец № 1 – „Данни за осигуреното лице” в законоустановения срок по чл. 3, ал. 1, т. 2, буква „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В акта било отразено, че декларация образец № 1 за месец 12.2017 год. била подадена с протокол с вх. № 203581807716851/18.10.2018 год. при обработка на информацията по проверка с резолюция, като не е спазен законоустановения срок за подаването й – до 25.01.2018 год. В акта било посочено още, че нарушението е установено на 18.10.2018 год. при обработка на информацията, както и че настоящият АУАН е съставен в присъствието на задълженото лице. В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2, буква „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Актът бил връчен на 22.10.2018 год. (л. 8 от делото).

На 22.10.2018 год. в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен било подадено възражение вх. № 14369 от същата дата, в което жалбоподателят твърди, че след регистрирането му като земеделски производител от 20.03.2015 год. до м. ІХ.2018 год. винаги е плащал осигуровките и данъка след подаване на данъчната декларация, като никой не го е предупредил за подаване на декларации № 1 и № 6; както и че едва след покана на НОИ за подаване документи за пенсиониране, се оказало, че трудовият му стаж не е зачетен заради декларации № 1 и № 6 (л. 11 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № F428918/12.11.2018 год. от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 355, ал. 1 от КСО било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ (ДВ бр. 7/23.01.2006 год.). НП било връчено на 21.02.2019 год. (л. 6 – 7 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че декларация образец № 1 за м.12.2017 год. била подадена с протокол с вх. № 203581807716851/18.10.2018 год., като не е спазен законоустановения срок за подаването й – до 25.01.2018 год.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, декларацията образец № 1 е подадена със закъснение, при което общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум, освен това с оглед липсата на данни за повторност на нарушението, характерът на деянието, при което закъснението в подаването на декларация образец № 1 не е довело до неблагоприятни последици за фиска, съдът намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено целите и предмета на КСО и покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай следва да се вземе в предвид и обстоятелството, че нарушението е било установено по повод подадена от страна на жалбоподателя молба за въвеждане на липсващи декларации образец № 1. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение и макар, че наложената санкция е в предвидения от закона минимален размер, същата се явява тежка за жалбоподателя и би изиграла отрицателно въздействие върху него, вместо да осъществи целите на административното наказание, като е следвало административнонаказващият орган да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание (в този смисъл Решение № 295/09.01.2019 год. по КАНД № 268/2018 год. по описа на СлАС).

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F428918/12.11.2018 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП – Бургас, с което на Т.И.К. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: