№ 669
гр. Благоевград, 13.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас И.
като разгледа докладваното от Атанас И. Търговско дело № 20241200900222
по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН
********** и Й. И. М., ЕГН **********, против „Уникредит булбанк“ ЕАД,
ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че срещу ищците се води изп. д. № 541/2024 г. на
ЧСИ – В.Т., с гег. № 795 по описа на КЧСИ.
Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по молба на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, въз основа на издаден изп. лист от Районен
съд Санданси от дата 29.06.2011 г. по ч. гр. д. № 883/ 2011 г.. Твърди се, че
изпълнителният лист е издаден в полза на „Уникредит булбанк“ ЕАД, като
през 2011 г. е било образувано със същият изпълнителен лист изпълнително
дело № 536/ 2011 г. на ЧСИ – В.Т., с гег. № 795 по описа на КЧСИ, но същото
е било прекратено по искане на взискателя.
Твърди се, че "УНИ КРЕДИТ БУДБАНК" АД, ЕИК ********* е
цедирало на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, с договор за цесия, сключен на 15.10.2018 г. вземането по
изпълнителния лист.
Твърди се, че ищците разбрали за тази цесия на 16.10.2024 г., когато е
било връчено запорно съобщение с изх. № 146/ 09.10.2024 г.. по изп. д. №
541/2024 г. на ЧСИ – В.Т., с гег. № 795 по описа на КЧСИ.
Поддържа се, че въпросния договор за цесия противоречи на
1
разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД и не е връчен по надлежния ред на ищците-
длъжници.
Твърди се, че последните изпълнителни действия по изпълнително дело
№ 536/ 2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., които взискателя е извършил за реалното
събиране на вземането си са от 13.06.2017 г., като се прави довод, че са минали
повече от седем години и са налице са условията за перемция на
задължението. Твърди се, че последващи, прекъсващи давноста действия, не
са предприемани, поради което и към дата 13.06.2022 г. задължението е било
погасено по давност.
Твърди се, че ищците не дължат сумите по изпълнителния лист, тъй като
са погасени по давност. Сочи се, че съгласно чл. 116. ал. 3 ЗЗД давността се
прекъсна с предприемане на действие за принудително изпълнение. Видно от
ТР № 2.2013 г. от 26.06.2015 г, на OCI ГК на ВКС. т. 10, се приело, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че
Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН ********** не дължат на ответника
„Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, за следните суми: - обшо сумата
от 54 474,21 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от дата 29.0o.2011
г. по ч. гр. д. № 883/2011 г. по описа на Районен съд Сандански, както след за: -
сумата от 23736.45 ЕВРО или тяхната левова равностойност в размер на
46 424.46лв. представляваща неизплатена главница, за непогасени вноски по
договор за банков кредит; - сумата от 2960.87 евро или тяхната левова
равностойност в размер на 5790.96 лв., представляваща договорна лихва
върху главницата считано за периода от 25.05.2010 г. до 27.06.2011 г.; - сумата
от 23.73 евро или тяхната левова равностойност в размер па 46.41 лв,
представляваща дължима такса и сумата от 2212.38 лв. представляваща
разноски по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. на PC Сандански.
При евентуалност, ако се приеме че е налице валидна цесия на
вземането, се прави пред съда искане, да се признае по отношение на
ответника, че Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН ********** не дължат
на ответника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, за
следните суми: - обшо сумата от 54 474,21 лв., за която сума е издаден
изпълнителен лист от дата 29.0o.2011 г. по ч. гр. д. № 883/2011 г. по описа на
Районен съд Сандански, както след за: - сумата от 23736.45 ЕВРО или
тяхната левова равностойност в размер на 46 424.46лв. представляваща
неизплатена главница, за непогасени вноски по договор за банков кредит; -
сумата от 2960.87 евро или тяхната левова равностойност в размер на
5790.96 лв., представляваща договорна лихва върху главницата считано за
периода от 25.05.2010 г. до 27.06.2011 г.; - сумата от 23.73 евро или тяхната
2
левова равностойност в размер па 46.41 лв, представляваща дължима такса и
сумата от 2212.38 лв. представляваща разноски по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. на
PC Сандански.
Претендира сторените по делото разноски.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, по
главния иск, въведения предмет на делото - спорното материално право да се
признае за установено, че не се дължи вземането по изпълнението, която
правна квалификация е чл. 439, ал. 1 ГПК.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, по
евентуалния иск, въведения предмет на делото - спорното материално право
да се признае за установено, че не се дължи вземането по изпълнението, която
правна квалификация е чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че искът е основателен, посочва и представя писмени
доказателства – изпълнителен лист, ПДИ, уведомление, посочва документите,
намиращи се в кориците на изп. дело № 536/ 2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., per.
№ 795, с район на действие – Окръжен съд – Благоевград и изп. дело № 541/
2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., per. № 795, с район на действие – Окръжен съд –
Благоевград. Така направеното доказателствено искане, с посочените писмени
доказателства, ищеца посочва конкретните обстоятелства, които ще доказва с
тях, поради което това процесуално действие е редовно, а по съществото си
искането е допустимо, поради което следва да се уважи.
Ответникът „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, в срока за
отговор на исковата молба, не е подала такъв.
Ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който
оспорва иска.
Ответникът сочи, че за вземането е било образувано ч.гр.д 883/2011 г. по
описа на РС-Сандански на основание Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на издадените на 29.06.2011
г. изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение е образувано
изпълнително дело № 536/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т. с per. № 795 на КЧСИ.
Твърди се, че по изпълнителното дело са искани и извършвани следните
изпълнителни действия: - 31.03.2016 г. - молба за насрочване на опис; -
27.03.2017 г. - наложен запор на трудово възнаграждение; -
20.03.2019 г. - молба за налагане на запор на банкова сметка; -
27.09.2019 г. - молба за налагане на запор на банкова сметка; -
07.02.2020 г. - наложен запор на трудово възнаграждение.
Твърди се от ответника, че делото впоследствие е преобразувано под
3
номер 541/ 2024 г. по описа на ЧСИ В.Т. с per. № 795 на КЧСИ.
Прави се довод, че в изпълнение на изискванията на закона на ищеца е
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия.
Същото е приложено и към изпълнителното дело.
Сочи се от ответника, че към настоящият отговор на искова молба
представя уведомления за извършената цесия от името на цедента и моли съда
да връчи същите на насрещните страни, ведно с отговора на исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се ответника на постановените от ВКС -
Решение № 3/16.04.14 г. по пид. М1 711/2013 г. на I пи о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по пи д. № 12/09 год. на II пи о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право. Получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в
който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по
пид. № 362/2015 г. на ВКС, II пио. и Решение № 123/24.06.2009 г. по пид. №
12/2009 г. на ВКС, II пио., Решение № 3/16.04.2014 г. по пид. № 1711/2013 г.
на ВКС, I пио., Решение М 78/09.07.2014 г. по пид. № 2352/2013 г. на ВКС,
Iпио. и Решение № 46/25.05.2017г. по пид. М» 572/2016 г. на ВКС, I пио.
Навежда ес от ответника, че изпълнително дело № 536/ 2011 г. по описа
на ЧСИ В.Т. с per. № 795 на КЧСИ, е образувано по време на действие на
ППВС № 3/ 18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от TP М 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира. С Тълкувателно решение № 3/
2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело М 3/2020 г. ОСГТК на ВКС,
ВКС приел, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
4
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т, д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС.
С оглед така даденото разрешение по процесният случай, се прави
довод, че погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г.
Навежда се, че предвид, че погасителната давност не е текла до
26.06.2015 г. и давностният срок е започнал да тече оттогава, то същата е
следвало да изтече 26.06.2020 г. Тук обаче следва да се съобрази
императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, според което за периода 13.03.2020г. -
20.05.2020 г. давностни срокове не текат. Според параграф 13 от преходните и
заключителните разпоредби от на Закона за здравето сроковете, спрели да
текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на седем
дни от обнародването на закона в Държавен вестник, което е станало на
13.05.20г. - бр. 44 на Д.В. Следователно от 21.05.2020г. отново започват да
текат давностните срокове. След като се приспадне 69 дневния период, през
който погасителна давност не е текла, петгодишния срок изтича на 28.07.2020
г. В този смисъл е и Решение № 158 / 24.04.2023 г. по в.г.д № 20235300500343
Окръжен съд - Пловдив.
Твърди се, че от 2016 г. до 2020 г. редовно са искани и извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.
Поддържа се, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Позовавайки се на правните разрешения, дадени е ТР№ 2 от 26.06.2015г. по
пи д. М 2/2013 г. на ОСГТКна ВКС-пи 10, следва да се вземе предвид, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
В смисъла на гореизложеното са Решение№42 от 26.02.2016г. по гр.д. №
1812/2015 г. IVг.о, ГКна ВКС, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС
5
по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК и Определение № 515 от 17.02.2020 г. на
САС по е. гр. д. № 633/2020 г.
Поддържа се, че не е за пренебрегване и фактът, че законодателят не е
поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на
резултат от съответно изпълнително действие — постъпване на суми по
запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н. Давността
представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок. Ето защо
в Тълкувателното решение е прието, че предприемането на изпълнителното
действие прекъсва давността, а не и достигане до знанието на третото
задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за
принудително изпълнение и т.н. Кредиторът/ взискател в изпълнителното
производство/ не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при
които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са
се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали погасителната давност
е проявила своите последици е без значение дали искането от взискателя за
предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от
извършването на успешните изпълнителни действия. От значение е
кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на
поисканите изпълнителни действия. В подкрепа на изложено са Решение №
333 от 08.10.2019 г. по в.гр.д. № 535/2019 г., Окръжен съд Русе, Решение Mq
32 от 9.01.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 24/2017г.,Решение № 1034
от 31.07.2017г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1148/2017 г., Решение № 1565
от 7.12.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2461/2017 г., Решение № 514
от 16.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 387/2018 г., Решение № 561
от 3.05.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 593/2019 г.
Дори в Тълкувателно решение № 2/2015 г. върховните съдии не са
поставили като условие за валидността на поисканото изпълнително действие
успешният резултат на последното и произтичащите от това правни
последици - прекъсване на давността. Нещо повече, в т. 5 от Тълкувателно
решение №Зот 10.07.2017 г. по т.д. 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС , е посочено,
че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по запор. В цитираното горе
тълкувателно решение върховните съдии са счели, че макар целеният резултат
да не е постигнат, то действието представлява такова по изпълнението и е
6
валиден изпълнителен способ.
Поддържа се, че погасителната давност на задължението е прекъсната с
подаване на молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на
длъжника, дори и да няма данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител.
За да се приеме, че давността е прекъсната и без да е необходимо извършеното
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
успешно, е граматическото тълкуване на нормата на чл. 116. б. "в” от ГПК, в
която е използвано съществителното "предприемане" на изпълнителни
действия, а не ''извършване”, "реализиране", "завършване" или подобни
синоними, като не е необходимо и предприетите изпълнителни действия да са
част от изпълнителния способ, който е приключил с осребряване на
имущество на длъжника. Противното би означавало да се отдаде приоритет на
недобросъвестно поведение на длъжника, който за известен период от време
да скрие притежаваното от него движимо имущество и парични средства с цел
да попречи на удовлетворяване на кредитора си и обективната невъзможност
да се извърши принудително изпълнение да доведе до перемпция в
изпълнителното производство, независимо от това, че взискателят е бил
активен. В този смисъл е Решение № 166 от 24.10.2022 г. на ПАС по в. гр. д.
№ 371/2022 г.
Следователно юридическият факт, който прекъсва давността, е искането
на взискателя /с изключение на хипотезата, при която е налице възлагане по
реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, когато такова искане за всяко конкретно действие
не е необходимо/, което е уважено от съдебния изпълнител и действието е
предприето, независимо какъв е резултатът от него.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство в
релевантния по спора период „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството си на взискател не е бездействало, като в сравнително неголеми
интервали от време е сме отправяли искания до частния съдебен изпълнител
за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията си, които
са били уважавани от съдебния изпълнител, но не сме били удовлетворени
поради липса на активи у длъжника. С тези наши действия многократно сме
прекъсвали давността.
Дори и да се приеме, че по първоначално образуваното изпълнително
дело е настъпила перемпция, Тълкувателно решение 2/2023 г. на ОСГТК на
7
ВКС разяснява, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“
Ефектът на прекъсване на погасителната давност се проявява при наличие на
предприето изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД и не се
засяга от настъпилата перемпция на изпълнителното дело. Посочено е, че с
термина "перемпция", използван в правната теория и съдебната практика се
обозначава бездействието на взискателя, представляващо основание за
прекратяване на изпълнителното производство, както и самото прекратяване
на делото по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Настъпването на
перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения
в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото
субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.
За погасителната давност перемпцията е без правно значение. Независимо от
настъпилата перемпция давността се прекъсва в случаите, когато кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия дори при бездействие на
съдебния изпълнител или непредприемане на изпълнение по причини,
независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи
правилата на чл. 129 от ГПК.
Навежда се, че в актуалната практика на ВКС, съдържаща се е Решение
№ 448 от 4.07.2024 г. по гр. д. М 3976/2022 г., IVГО е прието, че за висящи
изпълнителни дела след 26.06.2015 г. давността се прекъсва от всяко
изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело след посочената
дата, като водещо значение има искането на кредитора - взискател, което дори
и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането
му се отдава на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на
съдебния изпълнител. Без значение е дали прилагането на изпълнителното
действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя. Правилото е, че от значение за определяне вида на
действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а
не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици !т. 5 от
ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 10.07.2017 п/. Посочено е, че за
давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на взискателя,
чиято проекция, дори да не се осъществи чрез изпълнително действие,
прекъсва давността, щом непредприемането му се отдава на причини,
8
независещи от кредитора. При прекратяване на изпълнителното производство
по право, дори СИ да не е постановил изричен акт за това, ново писмено
искане за извършване на изпълнителни действия, постъпило по делото,
отправено от кредитора, поставя началото на ново процесуално
правоотношение - изпълнено е условието за определеност на дължимата
защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 от ГПК. От тази дата се счита отново за
висящо изпълнителното производство. Съдебният изпълнител продължава да
е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане по прекратеното преди това по право, но не и с надлежен акт,
изпълнително производство.
ВКС приема, че ново писмено искане по делото за извършване на
действия, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. „Съдебният изпълнител
продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение,
отправена до изпълнителните органи съдържаща се в изпълнителния лист,
който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител да приложи
изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, зашото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са
необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид - поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с
депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК“ ВКС възприема становището, че до
прекъсване на давността води всяка молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена
- чл, 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК.
Освен това, трябва да се вземе предвид и Тълкувателно решение №
9
2/2023 п на ОСГТК на ВКС, според което „В случай на множество
солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях
въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може
да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на
тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни
действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на
перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на
всеки от солидарните длъжници в производството.“
Ето защо, прави довод отвотника, че давността за вземанията не е
изтекла до подаване на исковата молба в съда.
Прави искане за допускане на писмени доказателства – уведомление за
цесия – 2 бр.. Искането е редовно, а по съществото си основателно, поради
което следва да се уважи.
Така предявеният иск е редовен и допустим, поради което съдът следва
да допусне доказателствата и насрочи делото в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА търговско дело № 222/ 2024 г. по описа на ОС- Благоевград в
открито съдебно заседание за 28.01.2025 г. от 13.45 часа, за която дата да се
призоват ищеца и ответника, както и с призовките да бъдат изпратени преписи
от настоящето определение на ищеца, ведно с отговора по исковата молба и
приложенията към него, както и препис от настоящето определение за
ответника.
Проект на устния доклад по делото по главния иск е както следва:
1.Претендираните права и възражения произтичат от: по първия иск –
за ищеца – настъпила погасителна давност на вземането, поради бездействие
след влизане в сила на изпълнителното основание; погасяване на вземането
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание – заповед за незабавно изпълнение; за ответника –
наличие на извършени процесуални действия и превръщането на вземането в
10
естествено такова.
2. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, по
главния иск, въведения предмет на делото - спорното материално право да се
признае за установено, че не се дължи вземането по изпълнението, която
правна квалификация е чл. 439, ал. 1 ГПК.
Правната квалификация на възраженията на ответника са - средство за
защита срещу иска.
3. Не се признават права. Признават се обстоятелствата, че ищците са
длъжници по на издадените на 29.06.2011 г. изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д 883/2011 г., по описа на РС-Сандански.
4.Разпределя доказателствената тежест както следва: ищеца следва да
докаже –настъпила погасителна давност на вземането – начало на давността –
влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение; бездействието на
кредитора след влизане в сила на изпълнителното основание; висящо
изпълнително производство; срок на бездействието; действително направени
разноски; ответника – извършване на процесуални действия – образувано
изпълнително производство в петгодишен срок след влизане в сила на
заповедта за изпълнение; реализирани изпълнителни способи и момента на
реализирането им; действително направени разноски.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства- за ищеца – по първия иск –
няма такива; за ответника – извършване на процесуални действия –
образувано изпълнително производство в петгодишен срок след влизане в
сила на заповедта за изпълнение; реализирани изпълнителни способи и
момента на реализирането им.
Проект на устния доклад по делото по евентуалния иск е както
следва:
1.Претендираните права и възражения произтичат от: по първия иск –
за ищеца – настъпила погасителна давност на вземането, поради бездействие
след влизане в сила на изпълнителното основание; погасяване на вземането
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание – заповед за незабавно изпълнение; за ответника –
наличие на извършени процесуални действия и превръщането на вземането в
естествено такова.
2. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, по
главния иск, въведения предмет на делото - спорното материално право да се
признае за установено, че не се дължи вземането по изпълнението, която
правна квалификация е чл. 439, ал. 1 ГПК.
Правната квалификация на възраженията на ответника са - средство за
защита срещу иска.
3. Не се признават права. Признават се обстоятелствата, че ищците са
длъжници по на издадените на 29.06.2011 г. изпълнителен лист и заповед за
11
незабавно изпълнение по ч.гр.д 883/2011 г., по описа на РС-Сандански.
4.Разпределя доказателствената тежест както следва: ищеца следва да
докаже –настъпила погасителна давност на вземането – начало на давността –
влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение; бездействието на
кредитора след влизане в сила на изпълнителното основание; висящо
изпълнително производство; срок на бездействието; действително направени
разноски; ответника – извършване на процесуални действия – образувано
изпълнително производство в петгодишен срок след влизане в сила на
заповедта за изпълнение; реализирани изпълнителни способи и момента на
реализирането им; действително направени разноски.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства- за ищеца – по първия иск –
няма такива; за ответника – извършване на процесуални действия –
образувано изпълнително производство в петгодишен срок след влизане в
сила на заповедта за изпълнение; реализирани изпълнителни способи и
момента на реализирането им.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящето определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и проекта на доклада по делото и
да предприемат съответните процесуални действия, като ако в установения
срок страните не изпълнят указанията на съда, те ще загубят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, както и ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, че ако
ответникът не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, може да поискат постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттеглят иска.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, че ако не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на ответника, ако ищецът не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът, по
искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение срещу него.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
12
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
ДОПУСКА писмените доказателства на ищеца - изпълнителен лист,
ПДИ, уведомление, посочва документите, намиращи се в кориците на изп.
дело № 536/ 2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., per. № 795, с район на действие –
Окръжен съд – Благоевград и изп. дело № 541/ 2024 г. по описа на ЧСИ В.Т.,
per. № 795, с район на действие – Окръжен съд – Благоевград.
ДОПУСКА писмените доказателства на ответника „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* - уведомление за цесия – 2 бр..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ЧСИ В.Т., per. № 795, с район
на действие – Окръжен съд - Благоевград, да представи заверени преписи от
всички документи, съдържащи се в кориците на изп. дело № 536/ 2011 г. по
описа на ЧСИ В.Т., per. № 795, с район на действие – Окръжен съд –
Благоевград и изп. дело № 541/ 2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., per. № 795, с
район на действие – Окръжен съд – Благоевград.
УКАЗВА на ЧСИ В.Т., per. № 795, с район на действие – Окръжен съд -
Благоевград, да изпълни разпореждането на съда в тридневен срок от
получаване на съобщението, в противен случай ще бъде наложено
административно наказание “ глоба”.
Определението не подлежи на обжаване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13