№ 1551
гр. Русе, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520100837 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.3
КТ вр. чл.225, ал.1 КТ от Р. Й. С. против Детска ясла № 5, представлявана от директора И.З..
Ищцата твърди, че на 02.02.2023 г. е сключила трудов договор с ответника, като е била
назначена на длъжност „детегледачка“. Отношенията й с директора на детската ясла се
влошили предвид подавани от нея жалби до РРП и Инспекция по труда, препратени до КЗД.
Било образувано дисциплинарно производство, по което тя дала писмени обяснения, след
което на 26.07.2024 г. й била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото й правоотношение било прекратено, считано от тази дата. Излага
съображения, с които оспорва да е извършвала дисциплинарните нарушения, посочени в
заповедта за уволнение. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено, както и да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без
работа.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът прави възражение за погасяване на иска
за отмяна на уволнението по давност. Оспорва по същество основателността на исковете,
заявява, че дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана заповед, при спазване на
нормативните изисквания и е влязла в сила. Счита, че същото е законосъобразно с оглед
извършените дисциплинарни нарушения от ищцата. Излага съображения, с оглед на които
исковете следва да бъдат отхвърлени.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Исковите претенции са допустими, предявени от процесуално легитимирано лице,
при спазване изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на
процесуални пречки за неговото разглеждане.
По делото не се оспорва и от представените по делото писмени доказателства е
видно, че между страните е бил сключен трудов договор от 02.02.2023 г. на осн. чл.67, ал.1,
т.1 КТ вр. чл.70, ал.1 КТ и ищцата е била назначена на длъжност детегледачка с място на
работа Детска ясла № 5. Не се оспорва, че на 26.07.2024 г. на ищцата е била връчена
Заповед №157/25.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от датата на връчване на заповедта.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ответникът е следвало да докаже
наличието на всички предпоставки за законосъобразност на извършеното от него уволнение,
както и че е спазил съответните процесуално и материално – правни норми. В тежест на
ищцата е възложено да установи периода от време, през който е останала без работа.
На осн. чл.358, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се предявява в
двумесечен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Срокът, определен в
разпоредбата на чл.358, ал.1 КТ е давностен, а не преклузивен и съдът не прилага служебно
давността, но с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване
на правото на иск по давност, поради което същото следва да бъде разгледано. В настоящия
случай трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 25.07.2025 г.
считано от датата на връчване на заповедта – 26.07.2024 г. и двумесечният срок за
предявяване на иска е изтекъл на 26.09.2024 г. Исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, е депозирана на 12.02.2025 г., след изтичане на
двумесечния давностен срок. С изтичането на давностния срок по чл.358 КТ се погасява
правото на иск, което е основание за отхвърляне на иска. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ищеца в исковата молба, че давността изтича на 13.02.2025 г., по
съображения, че е спряла да тече по време на висящността на производството по гр.д.
№5283/2024 г. по описа на РРС. Въз основа на приложените по делото писмени
доказателства – искова молба, определения и уточняваща молба по гр.д. № 5283/2024 г.,
както и при извършена служебна справка в деловодната система на делата, съдът установи,
че посоченото от ищцата гр.д. №5283/2024 г. по описа на РРС не е между същите страни,
поради което не е възможно да настъпи ефектът на спиране на давността. Същото е било
образувано по предявен иск за отмяна на незаконно уволнение от Р. С. против Филиално
счетоводство „Детски ясли ДМК и МОО“ – гр. Русе, което не е било надлежен ответник.
След даване на указания на ищеца от съда за отстраняване на нередовности в исковата
молба, включително за насочване на иска срещу надлежен ответник, производството по
гр.д. №5283/2024 г. е било прекратено с влязло в сила определение на осн. чл. 129, ал.3 ГПК
поради неотстраняване на констатираните нередовности в срок. Доводите на ищеца, че
давността е спряла да тече, докато е траело производството по гр.д. №5283/2024 г. по описа
на РРС, са неоснователни. На осн. чл.115 ЗЗД давността не тече, докато трае съдебният
процес относно вземането. Съгласно чл.116 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
2
ако искът бъде уважен. В противен случай не се смята за прекъсната. Давността не може да
прекъсне или да спре, ако производството по делото е прекратено поради обстоятелството,
че искът е ненадлежно предявен, какъвто в настоящия случай е бил искът, по повод на който
е било образувано гр.д. №5283/2024 г. по описа на РРС.
По изложените съображения съдът счита, че искът за отмяна на уволнението, като
погасен по давност, следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на този иск
поради погасяването му давност, настоящият състав счита, че не следва да обсъжда
останалия доказателствен материал, събран по делото, във връзка с установяване
незаконността на уволнението.
Доколкото искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ е
процесуално обусловен от уважаването на претенцията по иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, то същият също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ответника трябва да се
присъдят сторените в производството деловодни разноски, за чието извършване са налице
доказателства по делото. На основание чл.359 от КТ ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, но не и от заплащане на разноските, направени от ответника по делото,
които са в общ размер на 2365,10 лева съгласно приложения списък, от които 2215,10 лв. –
за адвокатско възнаграждение по два договора за правна помощ и 150 лв. – за депозит за
вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените обективно съединени искове от Р. Й. С.
с ЕГН ....... против Детска ясла № 5 с БУЛСТАТ 0005306320126, представлявана от
директора И.З. – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на Заповед
№157/25.07.2024 г., с която на Р. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено,
считано от датата на връчване на заповедта - 26.07.2024 г., поради погасяването му по
давност и иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 6277 лева.
ОСЪЖДА Р. Й. С. с ЕГН ......., да заплати на Детска ясла № 5 с БУЛСТАТ
0005306320126, със седалище в гр. Русе, представлявана от директора И.З., сторените в
производството деловодни разноски в общ размер на 2365,10 /две хиляди триста шестдесет
и пет лева и десет ст./ лв. за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение съгласно
чл.315, ал.2 ГПК – 31.10.2025 г.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4