РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Разград, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20253300500061 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат М. Е. особен представител на С. Б. В. против
Решение № 808/ 23. 12. 2024 г. по гр. д. № 1255/ 2024 г. по описа на Районен съд Разград в
частта, с която се признава за установено, че С. Б. В. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД сумата 201,09 лв. (двеста и един лев и девет стотинки), ведно със законната лихва от
26.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от чистата
стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 1075095/10.05.2018 г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и С. Б. В., която сума е част от посочените суми в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 314/15.04.2024 г. по ч. гр. д. №
540/2024 г. на Районен съд Разград и С. Б. В. е осъдена да заплати на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с
уважената част от иска.
Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи, както и че е постановено при съществени процесуални
нарушения и непълнота на доказателствата. Със заявените доводи оспорва наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение по твърдения от ищеца договор за
потребителски кредит. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго от
1
въззивния съд, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Въззиваемата страна „ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ “ЕООД е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба. Заявява становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество е основателна.
Ищецът представя по делото писмени доказателства, че на 10. 05. 2018 г. между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1075095 с Приложение № 1, от
разстояние, според който на въззивника е предоставен потребителски кредит в размер на
800 лв. със срок за погасяване на 13 месечни вноски, при ГПР 50%, ГЛП 21, 24 %. Общият
размер на всички плащания е 902, 59 лева, месечната вноска е 69, 43 лева. В чл. 5 от
договора е посочено, че сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението
на кредитополучателя начин. В чл. 4 от договора е записано, че потребителят се задължава в
срок до 10 дни, считано от подаване на заявлението да предостави на кредитора Б. гаранция
като обезпечение на кредита или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от Кредисимо юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. На 10. 05. 2018 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между
„Ай тръст“ ЕООД и С. Б. В., според който за предоставеното поръчителство е уговорено
възнаграждение на поръчителя в размер на 57,64 лева на месец, за периода на действие на
договора за кредит, или общо дължимото възнаграждение на поръчителя е 749,32 лв .
Ищецът е представил и е приета като доказателство Разписка № 2000000151693640/
10. 05. 2018 г. , с която удостоверява преведена чрез EasyPay на ответника сума в размер на
186, 44 лв. Представена е Справка извлечение от системата на „Кредисимо“ ЕАД, според
която със сумата 613, 56 лева е погасено задължение по стар заем.
Пред районния съд са представени от въззиваемия - ищец на електронен носител
всички електронни документи, свързани със сключване на процесния договор за кредит,
които съдът е възпроизвел в проведеното съдебно заседание, съгл. чл. 184 от ГПК.
На 26.03.2024 г. „АПС Бета България“ ЕООД е поискало издаване на заповед за
изпълнение за сумите 800 лв. главница по Договор за кредит № 1075095, сключен на
10.05.2018 г. между Кредисимо ЕАД и длъжника, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането, 749,19 лв. възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва от подаване на заявлението
доокончателно изплащане на вземането, 102,59 лв., договорна възнаградителна лихва за
периода от 10.05.2018 г. до 20.06.2019 г., 458,35 лв. законна лихва за забава за периода от
10.05.2018 г. до 22.03.2024 г., 392,38 лв. законна лихва за забава по договора за предоставяне
на поръчителство за периода от 10.05.2018 г. до 22.03.2024 г. Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 540/2024 г. по описа на Районен съд Разград и е издадена заповед №
314/15.04.2024 г. за сумите 800 лв. главница по Договор за кредит № 1075095 от 10.05.2018
2
г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането, 102,59 лв., договорна възнаградителна лихва за периода от 10.05.2018 г. до
20.06.2019 г., 458,35 лв. законна лихва за забава за периода от 10.05.2018 г. до 22.03.2024 г. и
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от заявлението до размера
общо на 127,22 лв. В останалата част заявлението е оставено без уважение и не е предмет на
настоящия установителен иск.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. „Ай
Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД прехвърлили своите вземания към длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за което
длъжникът била уведомена на посочената в договора електронна поща.
Ответникът по иска, представляван от особен представител е направил в срока по чл.
131 от ГПК възражения относно следното: Не са представени доказателства за наличие на
валидно подписан електронно договор за кредит, тъй като не са спазени изискванията на чл.
18, ал. 1 от ЗПФУР; Наличие на валидно облигационно отношение между страните,
доколкото представеният договор не е потвърден от ответника; Предоставяне на заемната
сума на ответника; Уведомяване за извършената цесия; Противоречие на клаузи от договора
със ЗПК, неравноправни клаузи. Тези доводи са заявени и с въззивната жалба.
При тези данни съдът приема, че въззивната жалба е основателна.
Процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние чрез използване като
средство за комуникация от разстояние електронен път. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1
от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 18 от с. з. са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на
кредит от разстояние. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Според чл. 3 от ЗЕДЕУУ препращащ към чл. 3, т. 35
от Регламент № 910 от 2014 година на ЕС , "електронен документ" е всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. Според чл. 1 от процесния договор за кредит, заемодателят „Кредисимо“ АД
се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под условие, че
подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от кредитодателя. По делото
липсват доказателства, които да установяват провеждането на предвидената в ОУ процедура
и спазването на изискванията на чл. 18 от ЗПФУР от страна на доставчика. Не се установява,
че ответникът е кандидатствал за кредит чрез онлайн платформа, нито пък за заявени от него
параметри на кредита, че му е предоставена преддоговорна информация. В договора липсва
уговорка, че с предоставената в заем сума от 800 лева ще бъде погасено старо задължение
3
по друг договор между страните. Не е установено, че потребителят е дал съгласие за
сключване на процесния договор за потребителски кредит при условията, които твърди
ищеца, като доказването на това обстоятелство е в негова тежест.
Освен това, договорът за заем е реален договор, с който заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането
им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и
необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от
него вземане за връщане на заетата сума или вещ. За да бъде уважен иска, следва ищецът да
докаже фактическото предаване на заетата сума, което в настоящото производство не е
сторено. По делото има ангажирано доказателство само по отношение на паричен превод в
размер на 186, 44 лв. към Изипей, но не са ангажирани доказателства, които да водят до
извод за реално предаване на сумата. Не са налице доказателства на какво основание със
сумата 613, 56 лева е погасено задължение по стар заем.
Предвид изложеното се налага крайният извод, че между страните не се установява
възникнала валидна облигационна връзка, от която да произтичат права и задължения.
По изложените съображения предявените искове се явяват недоказани по своето
основание и подлежат на отхвърляне, а първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната част.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 808/ 23. 12. 2024 г. по гр. д. № 1255/ 2024 г. по описа на Районен съд
Разград в частта, с която се признава за установено, че С. Б. В. дължи на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата 201,09 лв. (двеста и един лев и девет стотинки), ведно със
законната лихва от 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
част от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит №
1075095/10.05.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. Б. В., която сума е част от
посочените суми в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
314/15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 540/2024 г. на Районен съд Разград и С. Б. В. е осъдена да
заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разноски по заповедното и исковото
производство, съразмерно с уважената част от иска - сумата 19,31 лв. (деветнадесет лева и
31 стотинки) държавна такса и сумата 14,78 лв. (четиринадесет лева и 78 стотинки)
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете по настоящото
дело, както и сумата 18,48 лв. (осемнадесет лева и 48 стотинки) разноски по ч. гр. д. №
540/2024 г. на Районен съд Разград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София р-н
„Триадица“, бул. „България“ № 81В да се приеме за установено, че С. Б. В., ЕГН **********
дължи сумата 201,09 лв. (двеста и един лев и девет стотинки), ведно със законната лихва от
26.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от чистата
4
стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 1075095/10.05.2018 г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и С. Б. В., която сума е част от посочените суми в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 314/15.04.2024 г. по ч. гр. д. №
540/2024 г. на Районен съд Разград, като неоснователен.
В останалата част като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5