Решение по дело №1539/2021 на Районен съд - Шумен

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001354/30.07.2021г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на „МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *******, С.О., район О.К., бул. Ц.Б. № 136Б, ет.2, представлявано
от С.С.Р., с ЕГН********** в качеството му на работодател,е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 300 лева /триста/ лева. Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като излага подробни доводи за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.
В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от дружеството-жалбоподател.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. Представени са и писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП” ЕООД осъществява строително монтажни работи в обект
„Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ в гр. Шумен, намиращ се на адрес: гр. Шумен, ул.
Карел Шкорпил № 1. Дружеството извършва Основен ремонт на сграда № 23 /битов корпус/
с възложител НВУ „В.Левски“, гр. Велико Търново. На 17.06.2021г. на строежа била
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от свидетелите Г. П. П. и
ПЛ. В. С. – инспектори при „Инспекция по труда” гр. Шумен. Първоначално проверката
била на обекта, а след това - на 22.06.2021г. в сградата на дирекцията въз основа на
представени писмени документи. В хода на проверката, двамата свидетели констатирали, че
на посочения обект било пуснато в действие и се използва от работещите работно
инвентарно скеле модел „УНИ 70“ с ширина 0.70 м и височина 16 м, като същото било
инсталирано пред южната фасада на сградата на строежа, без предпазните парапети на
работните му площадки да са окомплектовани със защитни бордови ленти за крака.
Свидетелите констатирали, че такива елементи не са доставени на строителната площадка.
Независимо, че скелето не е било окомплектовано с предпазно оборудване, същото е било
прието на 10.05.2021г. с Акт от Л.С.С., на длъжност „техник строителство и архитектура“ и
от И.М.И. на длъжност „работник строителство“, след което скелето е било използвано от
работещите, които в рамките на един-два дни са налепили по фасадата на сградата
термоизолационни плоскости. От страна на лицето Л.С.С. била попълнена Декларация на
основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която посочил, че действително монтираните скелета не
са били снабдени с бордови дъски и са били използвани от работещите на строежа четирима
работници. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за
извършена проверка № ПР2120444 от 17.06.2021г. и 22.06.2021г., който бил връчен на
управителя на дружеството на 29.06.2021г. За констатираното нарушение на 29.06.2021г.,
свид. Г.П. съставил на дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно
нарушение № 27-0001354, като посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.8, ал.3 от ЗЗБУТ, чл.173, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни
1

и безопасни условия на работните места при използване на работно оборудване и чл.16, т.1,
б.“б“ и чл.61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР. Актът бил съставен в присъствие на управителя
на дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмени
възражения, в които е изложил, че работното скеле е било закупено от тях в това състояние,
без да е фабрично окомплектовано със защитни бордови ленти за краката, че са използвали
същото само един-два дни и че са взели необходимите мерки за доокомплектоване на
скелето, съобразно дадените им предписания по време на проверката. Впоследствие, били
депозирани допълнителни молби, в които дружеството-жалбоподател заявява, че са
отстранили посочените в предписанието, недостатъци. Въз основа на така съставения акт,
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, както и
депозираното възражение е издадено наказателно постановление № 27-0001354/30.07.2021
год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на „МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*******, С.О., район О.К., бул. Ц.Б.
№136Б, ет.2, представлявано от С.С.Р., с ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 300 лева /триста/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г. П. П.
и на свидетеля ПЛ. В. С. – свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на
АУАН, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени
доказателства.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на двамата свидетели Г.
П. П. и ПЛ. В. С., доколкото същите са присъствали по време на извършване на проверката
и показанията им почиват на техни преки и непосредствени впечатления от фактите, за
които свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, непредубедени и
кореспондират както помежду си, както и с останалия събран по делото, доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗБУТ Работното оборудване се пуска на
пазара и/или се пуска в действие и използва само ако отговаря на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове. В същото
време съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване „Не се допуска експлоатация на работно оборудване с
липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация,
свързани с безопасността на труда, а съгласно нормата на чл.16, т.1, б.“б“ от №
2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи Строителят осигурява комплексни
здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и
на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба.
Безспорно установено по делото е, че по време на извършване на проверката на
обекта, на който са били извършвани строително-монтажните работи е било пуснато в
действие и използвано от работещите, работно инвентарно скеле модел „УНИ 70“ с ширина
0.70 м и височина 16 м, като същото било инсталирано пред южната фасада на сградата на
строежа, без предпазните парапети на работните му площадки да са окомплектовани със
защитни бордови ленти за крака. Такива елементи не са били доставени и на строителната
2

площадка. Въпреки, че скелето не е било окомплектовано с предпазно оборудване, същото е
било прието на 10.05.2021г. с Акт от Л.С.С. - на длъжност „техник строителство и
архитектура“ и от И.М.И. - на длъжност „работник строителство“, след което скелето е било
използвано от работещите, които в рамките на един-два дни са налепили по фасадата на
сградата термоизолационни плоскости.
С оглед на гореизложеното се налага извода, че дружеството–жалбоподател е
осъществило състава на посоченото в акта и в издаденото наказателно постановление
административно нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗБУТ, чл.173, ал.1 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места
при използване на работно оборудване и чл.16, т.1, б.“б“ и чл.61 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР.
Впоследствие дружеството е изпълнило задължението си и е отстранило посочената
нередовност, като е окомплектовало скелето с допълнителни елементи. Това обстоятелство
се установява от приложените като писмено доказателство по делото Молба вх.№
21075315/30.07.2021г. и снимков материал.
Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, обстоятелството, че същото е
било отстранено веднага след неговото констатиране от страна на проверяващия орган,
както и с оглед констатираната липса на вредни последици за работниците, съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.415в, ал.1 от КТ. В същото време обаче,
съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно
наказанието. Наложил е наказание в максималния предвиден в закона, размер, без да изложи
конкретни мотиви и съображения в тази насока. Съдът намира, че в настоящия случай е
законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена
санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ минимум, а именно
„имуществена санкция” в размер на 100 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Съдът намира за неоснователни твърденията на дружеството-жалбоподател, че при
издаване на наказателното постановление са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Такива не са посочени изрично в жалбата, а и не са установени от страна на
настоящия състав при цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложена и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че приложената в настоящия
случай разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, регламентираща административно-наказателна
отговорност при маловажни случаи на нарушение на разпоредбите на КТ, по същността си
представлява специално правило, дерогиращо общата норма на чл.28 от ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по реда на КТ, съобразно чл.415в, ал.1 от КТ имат
два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда
на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в
тези случаи, за разлика от общата хипотеза на "маловажност", не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В
контекста на посоченото, настоящият състав намира, че наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН. Това тълкуване, от една
страна е съобразено с Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. №
7/2010 г., а от друга - отчита специфичната уредба на института на "маловажността", вложен
3

в КТ. Преценката за маловажност на административното нарушение на норми от КТ следва
да бъде извършвана при стриктното съблюдаване на правилото на чл. 415в от цитирания
нормативен акт.
С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното
наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството-
жалбоподател „имуществена санкция” бъде намалена от 300 /триста/ на 100 /сто/ лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е било
изменено, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4

Номер на акта:	279
Дата:	3 декември 2021 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630201539
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 септември 2021 г.

Решение по дело №1539/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите