Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.В.Търново , 10.02.2009 г.
Великотърновският районен съд,
девети граждански състав, в публичното заседание на девети
февруари , две хиляди
и девета година,
в състав: районен съдия: Й.В., при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдията гр. Дело № 2381/2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Ищецът Б.А.К. ***.Търново, чрез
пълномощника си – адв. П.Ч., излага в исковата си молба, че на 31.10.2007
г. е навършил пълнолетие, но е продължил образованието си в средно учебно заведение до
края на учебната 2007/ 2008 г., след което, през м. октомври 2008 г. става
студент в редовна форма на обучение във
ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”. Родителите му са разведени с решение № 1241/ 2000
г. на ВТРС. Ищецът е живял и живее при майка си, която го издържа. До
навършване на пълнолетие, бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 60 лв, като същата
е получавана от Община В. Търново и след навършване на пълнолетие от ищеца е
спряна. Ответникът работи в гр. В. Търново в „РЕЙ – БИ – АС – СТРОЙЕКСПОРТ” ООД
като строителен работник, не е женен, няма други деца, за които да се грижи и
доходите, които получава му позволяват да плаща без затруднение издръжката на
детето си. Предвид
горетвърдяното ищецът моли съда да осъди ответника
да му
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева месечно,
считано от 01.11.2007 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В с.з. ищецът се
явява лично и чрез процесуалния си представител - адв. Ч. поддържа така
предявения иск.
Ответникът не се явява, не се представлява и писмен
отговор по делото не е подал.
Съдът,
след като изслуша явилата се
страна и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Ищецът е роден на 31.10.1989 г. и е син на ответника – вж. удостоверение за
раждане, издадено въз осн. на акт за раждане № 1338 от 05.11.1989 г. Не е
оспорен и е официално удостоверен фактът /у-ние, изх. № 849/10.10.2008 г./, че за учебната
2008/2009 г. той е придобил
права да учи в редовна форма на обучение във Великотърновския университет „Св. св.
Кирил и Методий”, първи курс. След
навършване на пълнолетие е
продължил да учи в Старопрестолна гимназия по икономика-В.Търново и е завършил средното си образование с приключване на уч.
2007/2008 г. – у-ние изх.№
429/23.01.2009 г. Родителите му са
разведени с влязло в сила на 18.03.2004
г.решение на ВТРС по гр. д.№ 1241/2000
г. От данните, посочени в писмо с
изх. № 1206 от 21.01.2009 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново е видно, че
ответникът работи по трудов договор в „РЕЙ – БИ – АС – СТРОЙЕКСПОРТ” ООД като
общ работник – строителство на сгради. Според, приложената по делото служебна
бележка № 193 от 15.01.2009 г., майката на ищеца – Искра Борисова Георгиева е
регистрирана в Дирекция „Бюро по труда” – гр. В. Търново, за периода от
01.01.2006 г. до 15.01.2009 г. като търсещо работа лице.
Така изложените факти, позволяват да бъдат обосновани
следните правни изводи:
Предявен
е иск за издръжка с правно основание
чл.82, ал.2, чл.87 от СК , който е основателен ,но подлежи на частично
уважаване по размер за минало и за в бъдеще време по следните
правни съображения:
Кумулативно
са налице положителните и отрицателни елементи /предпоставки/ от фактическия
състав на нормите на чл.82, ал.2, ал.3 от СК, пораждащи претендираното
алиментно лично право в полза на ищецът
- пряка роднинска връзка с ответника, в качеството му на негов баща; фактът, че същият е учил за времето от 01.11.2007 г. до
края на м. май 2008 г. в средно уч. заведение , а от 01.10.2008
г. учи редовно във висше учебно заведение и е на по-ниска
от максимално допустимата възраст от 26 години за принципната възможност да търси издръжка
в тази хипотеза; невъзможност да се издържа
сам от лични доходи и от използване на някакво свое имущество;
липса на убедителни доказателства, че по принцип плащането на издръжка би
съставлявала, не просто затруднение , а особено
затруднение на ответника; Съгласно
принципното правило на чл.84 от СК размерът на издръжката следва да бъде
определен в резултат на един разумно преценен баланс/ съотношение между нуждите
на правоимащото лице, и възможностите на лицето, което я дължи. В този смисъл
от значение са обстоятелствата, че
ответникът не е проявил интерес към сина си от
години , не е оспорил по какъвто
и да било начин претенцията, в смисъл, че
даването на издръжка би го
затруднило особено – т.е. няма
твърдения и доказателства , че
има напр. задължение да издържа друго
ненавършило пълнолетие дете, да е
безработен или доходите му да стигат за задоволяване само на неговата издръжка
или пък да прави принудително предприети, неотложни и важни разходи, утежняващи до границата
на риска за оцеляване възможностите му
да издържа себе си. Въпросът се свежда до това разполага ли ищецът с възможност сам с лични доходи да покрива ежедневните си алиментни
нужди /за имущество,
от което да се издържа няма никакви данни/. Отговорът е очевидно
отрицателен. Абсолютно невъзможно и
немислимо е момче на неговата възраст при положение , че все
още учи и при сегашната трудна икономическа ситуация, да осигурява сама средства , покриващи
нуждите му
за издръжка . Следва да се отбележи , че
ищецът
не е доказал какъв е приблизителния
реален размер на средствата необходими му за препитание и обучение
на месец. По преценка на съда
относителния размер на средствата, които
биха били
необходими за задоволяване на неговите
най-естествени, нормално ограничими и текущи
потребности /за храна, облекло, учебни потреби , културни
занимания и др./ според икономическата
обстановка в страната /пазара
на стоки и услуги/, минималната работна заплата, жизнен стандарт в населеното
място и социалния му
статус на студент,
понастоящем, съдът определя към 250-260 лева месечно, от която приблизителна
сума, помощният алиментен “дял” на ответника следва да бъде
наполовина - размер на 130 лева месечно.
Остатъкът от нужната издръжка на ищецът
следва да се поеме от майка му - чл.80, ал.1 ,т.3, вр. с чл.82,
ал.2 от СК. Както от законова , така и от народопсихологична гледна точка,
правно изискуемо и морално оправдано е, ответникът да подпомага алиментно колкото
може сина си. Този извод важи с особена сила предвид
факта , че майката полага
грижи за и осигурява издръжката на сина си, който все още не е завършил висшето си образование. След като
тя го прави, ответникът на същото основание е длъжен да го прави. За времето от 01.11.2007 г. до края на м. май 2008 г. и досега, ответникът нито твърди, нито
доказва да е участвал в натура и/или
с пари в издръжката на ищеца , въпреки , че е носил правно и морално
задължение да го прави , независимо дали
житейските обстоятелства са го мотивирали да мисли, че се е “освободил” от него. В този смисъл претенцията за минало време, т.е. преди
датата на подаване на исковата молба, е
основателна. Определената издръжка следва да се изплаща до 10-то число на текущия месец, за който
се дължи.
Началният момент , от който възниква със съдебното решение задължението за заплащането на издръжката, дължима поради факта, чи ищецът учи редовно във висшето учебно заведение е 01.10.2008 г. , а крайният момент, в който то ще се погаси, ако не настъпят други правопогасяващи обстоятелства , съгласно закона, е завършване на висше образование от ищецът, но не по-късно от навършване на 26 години. Началният момент от , който се дължи издръжката за минало време , породена от юридическия факт, че тогава ищецът е продължил да учи в средно учебно заведение , е посочената дата- 01.11.2007 г. , а крайният момент- приключване на учебната година в края на м. май 2008 г. Падежът на вземането за издръжка за в бъдеще време съдът определя до всяко 15-то число на текущия месец, за който се отнася.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.69, ал.1, т.6. от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТРС сумата от 187,20 лева – представляваща следваща се държавна такса върху уважения иск.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.82, ал.2, чл.87 от СК А.Б.К. , с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес: гр. В. Търново, ул. „Средна гора” № 17, ДА ЗАПЛАЩА на Б.А.К., с ЕГН: **********,***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на сумата 130 /сто и тридесет / лева, считано от 01.10. 2008 г. до завършване на обучението му във висше учебно заведение – ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий” - В.Търново, но не по-късно от навършване на 26 –годишна възраст или настъпване на друга законна причина за нейното прекратяване или изменяване; която издръжка следва да се заплаща до всяко 15-то число на текущия месец, за който се отнася, заедно със законната лихва по чл. 89 от СК върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното й изплащане, КАКТО и да МУ ЗАПЛАТИ за времето от 01.11.2007 г. до 01.06.2008 г. издръжка по 130/ сто и тридесет/ лева- за всеки месец, или общо сумата от 910 лева , платима на 7 равни части / по 130 лева на месец/ , с падеж – до 15-то число, считано от влизане в сила на настоящото решение , заедно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончатеилното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му претендиран размер от 150 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,
ал.6
от ГПК А.Б.К. , с ЕГН: **********,***„Седми юли” №
25 и настоящ адрес: гр. В. Търново, ул. „Средна гора” № 17 ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ВТРС сумата от 187,20 /сто осемдесет и седем лева и
двадесет стотинки /
лева -
представляваща следваща се държавна такса върху уважения иск.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от деня , в който е обявено , заедно с мотивите – 25.02,2009 г.,
пред ВТОС.
Районен
съдия: