Р Е
Ш Е Н
И Е № 554
гр. Сливен, 12.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОДНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на четвърти декември през
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря И.Ж., като разгледа докладваното от
председателя АНД № 1265 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по повод жалба на С.Р.Р.,
с ЕГН ********** , против НП на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД-МВР
Сливен, с което на жалбоподателят е
наложено наказание затова ,че не носи СУМПС от
съответната категория, с което виновно е
нарушил чл. 100 , ал. 1 т. 1 от ЗДП, затова ,че управлява МПС с ограничена видимост през
челното, задното и през страничните стъкла на МПС, осигуряващи
видимостта на водача към пътя -нарушение
на чл. 105 ,ал. 1 от ЗДП, затова,че управлява МПС с наложено наказание глоба с НП
и ел. фиш незаплатена в срока на доброволно плащане, с което е нарушил чл. 190,ал. 3 от ЗДП, затова, че като водач на МПС от съответната категория не използва обезопасителен колан, с което е
нарушил чл. 137а ,ал. 1 от ЗДП както и затова, че не спазва установения ред по ЗДП като комплектува с
основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС –нарушение
по чл. 146,ал. 1 от ЗДП.
Жалбоподателят, редовно призован не
се явява. Изпраща процесуален представител, който моли за отмяна на НП в основната му главна част , с изключение на частта относно
наложеното наказание за извършено нарушение по чл. 100 , ал. 1 т. 1 от
ЗДП и това в частта , с която е санкциониран затова,че управлява МПС с наложено наказание глоба с НП
и ел. фиш незаплатена в срока на доброволно плащане – нарушение
по
чл. 190,ал. 3 от ЗДП.
В съдебното заседание органа
издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител, който
да вземе становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от органите на ОД на
МВР- Сливен, сектор КАТ било установено ,че на 31.05.18г. , в 20.00ч. в гр.
Сливен на бул. Цар Симеон жалбоподателят като водач на МПС с марка БМВ 530 Д
с ДК№ СТ 6351 РА управлявал със затъмнени стъкла на предните
две врати с фолио , с което е ограничена прозрачността им и е намалена
видимостта на водача към пътя. Не е представил СУМПС и след проверка в
информационната система на КАТ било установено,че притежава неплатени глоби. При
проверката било установено ,че водачът не е използувал обезопасителен колан и
МПС е с изменена конструкция.
Въз основа на това на
жалбоподателя е бил съставен акта за установяване на административно нарушение и е издадено обжалвано наказателно постановление като е прието, че не носи СУМПС от
съответната категория, с което виновно е
нарушил чл. 100 , ал. 1 т. 1 от ЗДП, затова ,че управлява МПС с ограничена видимост през
челното, задното и през страничните стъкла на МПС, осигуряващи
видимостта на водача към пътя -нарушение
на чл. 105 ,ал. 1 от ЗДП, затова,че управлява МПС с наложено наказание глоба с НП
и ел. фиш незаплатена в срока на доброволно плащане, с което е нарушил чл. 190,ал. 3 от ЗДП, затова, че като водач на МПС от съответната категория не използва обезопасителен колан, с което е
нарушил чл. 137а ,ал. 1 от ЗДП както и затова, че не спазва установения ред по ЗДП като комплектува с
основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС –нарушение
по чл. 146,ал. 1 от ЗДП.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество е частично
основателна.
Актът за установяване на
административното нарушение и издаденото, въз основа на него наказателно
постановление са редовни и не страдат от пороци, поради което съгласно чл. 189,
ал.2 от ЗДвП същите имат доказателствена сила до доказване на противното.
По делото е
установено, че към инкриминираната дата актосъставителя и свидетеля са
констатирали затъмнени стъкла на МПС управлявано от жалбоподателя,като са
посочили това и ,въз основа на тяхната констатация АНО е приел,че е налице
нарушение на чл. 105, ал. 1 от Закона за
движение.Така посочената забрана ,обаче не е абсолютна, предвид разпоредбата на ал. 3 (нова
- ДВ, бр. 101 от 2016 година, в сила от 21.01.2017 година, изм., бр. 9 от 2017
година, в сила от 26.01.2017 година), чийто текст гласи: Намаляване
прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията
на обединените нации, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е
извършено от производителя или допълнително с поставяне на фолио. Единственото
ограничение е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правилото,
а според него, независимо от вида на стъклата (обикновени, закалени, с
пластмасово покритие, др.), общата светлопропускливост на предните стъкла и
разположените на място, необходимо за видимостта на водача, не може да е
по-малка от 70 %. В случая актосъставителя е установил визуално, че предните две
врати на МПС са със затъмнени стъкла
като е посочил ,че същите са облепени с фолио ,без обаче да са представени доказателства
от наказващия орган за извършени съответни
измервания за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е налице
ограничаване на видимостта на водача до степен над допустимата по закон. Неизясняването
на факта, досежно степента на светлопропускливост на стъклата не дава
възможност на съда да прецени доколко не са налице изключенията от забраната на
чл. 105, ал.1 от ЗДвП, визирани в следващите алинеи на цитираната разпоредба.
Липсата на констатации в оспорения акт относно степента на намаляване на
прозрачността на стъклата на двете предни
врати на автомобила и посочване на
начина по който това е установено / с техническо средство или по друг начин/
лишава посоченото нарушение от обективна съставомерност.
Съдът счита,че АНО
неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя и досежно нарушението на
чл.146,ал. 1 от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл.146,ал.1 от ЗДвП,изменение в
конструкцията на регистрираните ППС,се извършва при условия и ред, определен с
Наредба от Министъра на транспорта,информационните технологии и
съобщенията.Така цитираната разпоредба ,обаче не вменява задължения към
водачите и собствениците на ППС и в този смисъл не съдържа състав на нарушение.
Нормата е бланкетна и препраща към Наредба ,издадена от Министъра на транспорта.Такава ,касаеща материята е Наредба №I-45/24.03.2000г. и Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство.
Същевременно
жалбоподателя е санкциониран по реда на чл.178,ал.1,т.2 ,предл.2-ро от ЗДвП,съгласно ,която глоба се налага на лице,което е изменило
конструкцията на МПС,без да спазва установения за това ред.А реда както бе
посочено по-горе е определен в Наредба №I-45/24.03.2000г. и Наредба № Н-3 от
18.02.2013 г.
Ето защо ,съдът
намира,че в обжалваното наказателно постановление не е посочена
разпоредбата която е нарушена виновно от жалбоподателя ,т.к.нормата
на чл.146,ал.1 от ЗДвП е препращаща и не съдържа състав като такава не съдържа
състав на нарушение.
Посоченото по-горе
съставлява нарушение на разпоредбите на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН и е винаги
съществено,т.к.нарушава правото на защита на наказаното лице.Последния следва
да знае какво точно нарушение му се вменява,за да може да упражни правото си на
защита в пълен обем.
Допълнително следва
да се отбележи ,че наказващият орган е посочил единствено и само ,че е налице
изменена конструкция без да уточни , в какво се изразява тази промяна ,което
допълнително е лишило жалбоподателят от възможността да разбере , в какво точно
се изразява нарушението и да организира
защитата си.
Съдът не споделя направеното от страна на процесуалния
представител възражение за недоказаност на третото от обжалваните нарушения , а
именно това по чл.137а,ал.1 от ЗДП ,доколкото по делото липсват каквито и да е
гласни или писмени доказателства във връзка с твърдението ,че жалбоподателят е
управлявал МПС с обезопасителен колан и го е откачил след като е бил спрян за
проверка. В тази връзка и доколкото по силата на мр- 189 от ЗДП ,АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното ,съдът счита ,че в тази му част
НП е законосъобразно и правилно . При определяне на правната квалификация на
нарушението и наложената санкция не са налице допуснати нарушения ,поради
което,съдът счита ,че в тази му част НП следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Съдът не споделя
становището за маловажност на установените нарушения и наличие на основания за
отправяне на предупреждение доколкото от събраните по делото доказателства се установи,че при извършената
проверка на водача ,същият е допуснал няколко нарушения на ЗДП , включително
непредставяне на СУМПС .
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие гласни доказателства.Дава вяра на писмените
доказателства приобщени по съответния процесуален ред.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че следва да потвърди НП като законосъобразно и
правилно,поради което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0804-001651/2019 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Сливен,в
частта с която на С.Р.Р.,
с ЕГН ********** на основание чл. 183,ар.4,т.7,пр.1
от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НП №
18-0804-001651/2019 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Сливен, с което
на С.Р.Р., с ЕГН **********,в частта
, с която на основание чл.185 от ЗДП ,за извършено нарушение по чл.105,ал.1от
ЗДП е наложена глоба в размер на 20/двадесет/ лева и на основание
чл.178,ал.1т.2пр.2 от ЗДП е наложено наказание в размер на 2000/две хиляди
лева/ за нарушение на чл.146,ал.1 от ЗДП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: