Р Е Ш Е Н И Е
№1596
гр. Русе, 15.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в
публично заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело №4133 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Й.Р.Й. заявява, че по силата на нотариален акт
№183/23.08.1995г., том ІХ, дело №5453 на нотариус при РРС е собственик на
недвижим имот в местността „„Д. 4,5“, с.Н., общ.Русе, представляващ земеделска
територия V, имот №503.731 с площ 493 кв.м., с построена върху терена сезонна
сграда с площ 29 кв.м. с изба и таван.
Сочи съседните имоти: имот №503.2417, §4 – община
Русе; имот №503.730, §4 – Ц. Н. Ц.; имот №503.729, §4 – Д. Д..П. и имот
№503.2426 двор – Р.Й. и др.
Пояснява, че имотът, който притежава, е обработваем с
трайни насаждения от плодни дървета и лозе.
Твърди, че през лятото на 2014г. Р.Т.Й. предприел
строителни дейности в собствения си имот – изкопал и подравнил терена, излял
фундамент и изградил първи етаж от постройка. При подравняване на терена отнел
земна маса, но не предприел нужните укрепителни дейности и вследствие
денивелацията между съседните имоти пропаднала земна маса, в резултат на което
ищецът претърпял вреди, изразяващи се в:
- унищожени плодни дървета – слива ренглота,
праскова, круша, синя слива – кюстендилска, зарзала и дюля;
- унищожена част от лозе – 8 плододаващи
лози;
- изтръгнати и пропаднали бетонни колове от
предпоследния ред;
- пропаднала стабилна ограда с винкели, укрепени с
бетон в размер 6х6 см;
- огънати винкели от ограда в източната страна на
дворното място със скъсани от заварките краища;
- прекъсната ограда на повече от два метра в западната
част на имота;
- увредени стабилни колове на лозето вследствие
опъване на телта, а вследствие пропадане – унищожени колове на около 3 линейни
метра.
Въпреки проведените разговори и обещания да възстанови
имота в първоначалното му състояние, ответникът не предприел действия в тази
насока.
Молителят оценява нанесените щети на 10 000 лева:
- 600 лева – унищожени трайни насаждения;
- 9400 лева – унищожени бетонни колове и винкели и
разходи, необходими за възстановителни строителни дейности, изразяващи се в
насипване на земна маса и изграждане на подпорна стена с дренаж до нивото на
терена му за възстановяване на отнетата част от дворното му място, но асмалък, нови колове от винкел, опъване на тел и изправяне
на колове.
Поддържа, че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснение, неудобства, страх от ново пропадане, евентуални
посегателства върху имота му, които оценява на 2000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Р.Т.Й.
да му заплати сумите: 500 лева (частично предявени от 10 000 лева) –
имуществени вреди и 500 лева (частично предявени от 2000 лева) – неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от м.юни 2014г. до
окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Р.Т.Й. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Твърди, че в края на 2014г. предприел действия,
свързани с получаване разрешение за ПЗ на собствения му имот №503.2426 по
кадастралната карта на местност „„Д. 4,5“ в землището на село Н.. С решение №5/17.09.2014г.
Общинският експертен съвет по устройство на територията при община Русе приел
ПЗ на имот №503.2426 с ограничителни линии на застрояване свободно разположени
в имота на по 3 и 5 метра от вътрешните имотни граници, на източната външна
имотна граница и на 3 м от западната външна имотна граница. Определил зона за малко етажно жилищно
застрояване.
След получаване разрешение за ПЗ на имот №503.2426,
през м.октомври 2014г. ответникът ангажирал екип на „Лаборатория по геотехника и агроекология“ ЕООД за
извършване на инженерно – геоложки проучвания на площадката за сграда,
инфраструктура на ПИ №503.2426, фундиране на бъдещата
сграда и съоръжения. При извършване на проучванията били изпълнени три сондажа
и взети изследвания – 23 земни проби. При проучване на сондажите, фирмата не
установила появата на подземни води и приела, че при тази ситуация не се
очакват затруднения от хидрогеоложки характер на изграждане на съоръжения на
дълбочина до 5 м от повърхността на терена. В проучването изрично било посочено,
че имотите са разположени около езерото, с оглед което специалистите
препоръчали да се предвидя мерки за минимизиране на риска от поява на подземни
води, тъй като този вид почви били склонни към проява на обемно непостоянство
при изменение влажностното им състояние.
През 2015г. Р.Й. предприел необходимите действия за
получаване разрешение за строеж в собствения му имот. На 29.07.2015г. община
Русе издала разрешение №403/29.07.2015г. за строеж на еднофамилна жилищна
сграда с подземен гараж, басейн, външно ел.захранване и площадкови
ВиК мрежи и съоръжения. Строителните работи започнали
през есента на 2015г. и до настоящия момент не били приключили. Твърди се, че в
имота на ищеца не са настъпили промени в резултат на строителната дейност.
Ответникът поддържа, че твърдяното от ищеца пропадане
на земни маси от имота му в границата с неговия имот е настъпило през лятото на
2014г. (както се сочи в исковата молба) и вероятно се дължи на редовното
поливане с вода от езерото, довело до промяна във влажността на почвата в имота
му и оттам до свличането на земни маси.
Заявява, че в края на пролетта и началото на летния
сезон на 2018г. изградил подпорна стена към имота на ищеца с цел запазване на
собствения си имот.
Оспорва претенциите по размер.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
През 1995г. Й.Р.Т. е признат за собственик на недвижим
имот в местността „„Д. 4,5“, с.Н., общ.Русе, представляващ земеделска територия
V, имот №503.731 с площ 493 кв.м., с построена върху терена сезонна сграда с
площ 29 кв.м. с изба и таван (нотариален акт №183/23.08.1995г., том ІХ, дело
№5453 на нотариус при РРС).
Не се спори, че Р.Т.Й. е собственик на съседен имот –
ПИ 503.2426 по кадастралната карта на местност „„Д. 4,5“ в землището на село Н..
С решение №5/17.09.2014г. Общинският експертен съвет
по устройство на територията при община Русе приел ПЗ на имот №503.2426 с
ограничителни линии на застрояване свободно разположени в имота на по 3 и 5
метра от вътрешните имотни граници, на източната външна имотна граница и на 3 м
от западната външна имотна граница. Определил
зона за малко етажно жилищно застрояване.
През м.октомври 2014г. ответникът ангажирал екип на
„Лаборатория по геотехника и агроекология“
ЕООД за извършване на инженерно – геоложки проучвания на площадката за сграда,
инфраструктура на ПИ №503.2426, фундиране на бъдещата
сграда и съоръжения. Представена е обяснителна записка, съдържаща информация от
извършените проучвания, ведно с таблични и графични приложения.
На 29.07.2015г. община Русе издала разрешение
№403/29.07.2015г. за строеж на еднофамилна жилищна сграда с подземен гараж,
басейн, външно ел.захранване и площадкови ВиК мрежи и съоръжения.
Цветан Стоилов (технически ръководител на обекта)
заявява, че при започване на строежа се установило наличие на подпочвени води,
за които липсвали данни в обяснителната записка от извършеното геоложко
проучване. Вследствие изкопните работи брега на процесния
имот започнал да се свлича. В мястото на свлачището
имало насаждения. Приблизително два месеца строителната бригада правила опит да
го укрепи с бетонни панели и метални колове. Изградила бетонна стена с дължина
около 25 – 26 метра. Направила дренаж около бъдещата къща на Й.. Към настоящия
момент трябвало да се попълни с пръст пространството между бетонната стена и
имота на Й.Р..
Й. Велизаров описва
състоянието на процесния имот и последиците от
свличането на земната маса, следствие от изкопните дейности. Поддържа, че
свличането е нормално, тъй като ъгъла на откоса на земната маса е бил около 45
градуса. В мястото на изкопа установил съборени бетонни панели, за които
предполага, че са закарани от Р.Й. за укрепване на изкопа. Пояснява, че
панелите са преместваеми и не са елемент от подпорна
стена. Когато извършвал огледа нямало изградена подпорна стена. Забелязал
свлечени бетонни колове от оградата на имота на Й.Р.. На първия ред имало
метална конструкция на асмалък, чиито елементи били
усукани.
За установяване разходите, необходими за отстраняване
на щетите и възстановяване имота в първоначалното състояние, е приета съдебно –
техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно
и компетентно. Вещото лице счита, че описаните в исковата молба увреждания са
настъпили вследствие пропадане на земните маси в изкопа. Пояснява, че при
изкопните работи през 2015г. са се появили подпочвени води, които са довели до
свличане на земните маси. Поддържа, че за да се възстанови имота на ищеца е
необходимо да се засипе участъка между стоманобетонната стена и неговия имот,
като се трамбова земната маса и едва след това, да се изгради оградата между
двата имота, както и деформираната винкелова
конструкция. В табличен вид са представени и остойностени
необходимите СМР, възлизащи на обща стойност 14 383.19 лева.
С оглед установяване претърпените от Й.Р.Т.
неимуществени вреди е допуснат разпита на Д.И.. Св.И. твърди, че години наред
ищецът старателно обработвал мястото и го обгрижвал
като свой втори дом. След започване на изкопните работи, част от земната маса в
имота на ищеца се свлякла. Вследствие това били унищожени една редица с плодни
дръвчета, на чието място към настоящия момент се образувал голям ров.
Свличането на земната маса нанесло много поражения на растенията и насажденията
в имота на ищеца: освен плодните дръвчета („Реглота“,
зарзала, праскова, дюля и круша) 80% от асмалъка бил
унищожен; част от лозето, намиращо се в горния край на мястото се свлякло, като
останалите колове били изметнати, а лозите – почти изкоренени. Д.И. заявява, че
ищецът полагал значителни грижи за дворното си място и насажденията. Когато
видял пораженията, Й.Р. бил много притеснен и наранен. Говорел с умиление за
загубения си труд; вдигал кръвно; ядосвал се. Тревогите свързани със
състоянието на имота му допринесли за влошаване на здравословното му състояние.
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от
страните агротехническа – агрономическа експертиза. Вещото лице е установило
нанесените вреди, изразяващи се в стойността на унищожените трайни насаждения,
които вреди оценява на 1470 лева.
В о.с.з., проведено на 30.09.2019г. е допуснато
изменение на претенциите, чрез тяхното увеличение, както следва: 15 853.20
лева – обезщетение за имуществени вреди (съобразно заключенията на приетите по
делото експертизи) и 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с обективно
съединени претенции с правно основание чл.45 и чл.84 ЗЗД.
По иска с
правно основание чл.45 ЗЗД:
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да
не се вреди другиму. Забраната е универсална, както спрямо пълния обем
неперсонифицирани правни субекти, така и за всички защитени правни субекти.
Важи за целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално
естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на това общо
задължение създава отговорност за нарушителя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, кумулиращ следните елементи: деяние, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
Всяко деяние (действие или бездействие), с което се
нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди
другиму е противоправно, стига да липсват основания,
които да оправдават настъпването на вредата. Отговорността за непозволено
увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на
общото правило да не се вреди другиму. Извън правните норми стоят много
дейности и отношения, които не подлежат на позитивно регламентиране и в този
смисъл е възможно, разглежданото поведение, да не нарушава конкретна правна
норма, но въпреки това да се окаже деликтно.
Противоправността на деянието се изключва при:
състояние на неизбежна отбрана; състояние на крайна необходимост; съгласие на
пострадалия да бъде увредено негово лично или материално благо; изпълнение на
нормативни разпоредби и/или законна заповед.
Съобразно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, „във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.“.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени.
Имуществените вреди съставляват претърпени загуби (вече настъпили вреди, в
резултат на което е намалено имуществото на пострадалия) и пропуснати ползи
(бъдещи реални вреди, които ще настъпят с висока степен на сигурност, изразяващи
се в пропускане възможността да се увеличи имуществото му), които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В настоящия казус бе установено наличието на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Предвид релевираните в хода
на производството доказателства, съдът приема, че предприетите от Р.Й.
строителни дейности са станали причина за свличане на земни маси от имота на Й.Р.,
граничещ с този на ответника. В тази насока са показанията на Цветан Стоилов
(технически ръководител на обекта), Д.И., както и констатациите на вещото лице.
Вследствие тези дейности, ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Принципът на пълното обезщетяване на имуществената
вреда изисква съизмеряване с пазарна оценка на
стойностите. В тази насока, съобразявайки заключенията на експертите, съдът
счита, че претенцията за обезщетяване претърпените имуществени вреди, като
доказана следва да бъде уважена в размер на 15 853.19 лева (14 383.19
лева – разходи за възстановяване на имота + 1470 лева – стойността на унищожени
трайни насаждения).
По отношение претендираните от ищеца неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Понятието "справедливост", по смисъла на посочената
правна норма, не е абстрактно. Свързано е с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат
да бъдат: вида и характера на увреждането; начина на извършването му и
обстоятелствата, при които е извършено; допълнително влошаване състоянието на
здравето; причинени морални страдания и др.
В случая, молителят
поддържа, че изживял притеснения, неудобства, страх от ново пропадане и
евентуални посегателства върху имота от влизане на външни лица, които оценява
на 2000 лева. Данните, изнесени от св.И. обосновават извод, за наличие на
морални болки, страдания и дискомфорт, които Й.Р. е търпял вследствие
пораженията в имота. Съдът намира, че справедливото обезщетение за възмездяване
претърпените имуществени вреди е в на стойност 1000 лева. Не следва да се
пренебрегва и факта, че ответникът не е бездействал и е взел мерки за
ограничаване на щетите.
По изложените съображения съдът счита, че претенцията
като доказана следва да бъде уважена в размер на 1000 лева, а в останалата
част, до предявените 2000 лева – отхвърлена като неоснователна.
По иска с
правно основание чл.84 ЗЗД:
Искът за обезщетяване на имуществени вреди от
непозволено увреждане е паричен по своя характер. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото
действие, а ако то продължава през определен период – от крайния момент на
периода (решение №193/26.06.2012г. на
ВКС по гражданско дело №611/2011г., І г.о.). В конкретния случай увреждането на
ищеца е настъпило в резултат на предприети строителни дейности през есента на
2015г. Акцесорната претенция се явява основателна и
върху главниците следва да се присъди законната лихва, считано от 01.09.2015г.
до окончателното й изплащане.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената
част от претенциите. При възражение за прекомерност, в контекста на приложното
поле на чл.78, ал.5 ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените
разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия.
Институтът на чл.78, ал.5 ГПК е насочен към установяване социална справедливост
и недопускане на злоупотреба с процесуално право, а не установява задължение на
съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния минимум. В
случая, съобразно цената от 17 853.20 лева – общо на предявените в
настоящото производство претенции, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. възлиза на 1066 лева. С
оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа по
делото (изготвяне на исковата молба, активно участие в проведените пет открити
съдебни заседания), фактическата и правна сложност, съдът счита, че
възнаграждението следва да бъде намалено на 1800 лева. Направените от ищеца
разноски възлизат общо на 2981.20 лева (възнаграждение за процесуално
представителство 1800 лева; възнаграждения на вещи лица и държавни такси), а
съразмерно с уважената част от претенциите следва да му се присъдят разноски в
размер на 2814.14 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – 54.89 лева.
По компенсация между двете вземания, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 2759.25 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Т.Й., ЕГН ********** да заплати
на Й.Р.Й., ЕГН ********** сумите: 15 853.19
лева – обезщетение за имуществени вреди и 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
пропадане земни маси, вследствие строителни дейности, извършени от ответника,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.09.2015г. до
окончателното им изплащане, както и направени по делото разноски в размер на 2759.25 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Й.Р.Й.,
ЕГН ********** срещу Р.Т.Й., ЕГН ********** иск за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 1000 (хиляда) лева до предявените 2000
(две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: