Решение по дело №4256/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2185
Дата: 20 декември 2018 г.
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20183110204256
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                              

                                                           2185/20.12.2018г.

                                          20.12.2018 г., гр.Варна

 

 

 

                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                        тридесет  и седми състав

На деветнадесети декември                     година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар : Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4256 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

   Образувано е  по жалба на С.И.М., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18-0819-002975/15.08.2018 год. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, в частта, с която му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3. б. „в“ от ЗДвП.

     В жалбата бланкетно се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона. Иска се неговата цялостна отмяна.

       В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д., ВАК. В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно моли за наказание в минимален размер.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

 

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 03.05.2018 год., въз.М., управлявайки л.а.“Ауди А 6“ с рег.№ В 78-28 РА, собственост на Галина Жекова се движил в гр.Варна, по бул. „Република“ в посока бул.“Трети март“. На кръстовището с бул.“Цар Освободител“, поради движение с несъобразена скорост, с интензивността на движение блъска л.а. с рег. В 74-14 НВ, който от удара блъска спрелия л.а. с рег. № В 23-13 ВТ. В резултат на това по автомобилите са настъпили материални щети. След настъпване на произшествието въззивника го напуска и се отправя в неустановена посока. З.Г.П./водач на автобус, участник в ПТП/ останал на мястото на ПТП, успял да запише регистрационни номер на лекия автомобил и подал сигнал за случилото се в Сектор ПП. Местопроизшествието било посетено от полицейски екип, в който участвали св.Д.Д. и св.С.Ф., които около 22.10 часа установили въззивника. На служителите на реда възз. обяснил, че произшествието е настъпило при движение от негова страна с несъобразена скорост, след което го е напуснал  поради възникнала у него уплаха.

При така установеното на 03.05.2018 год. Д.Д. -мл.автоконтрольор в сектор ПП съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Такива не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил съответни наказания за двете констатирани с АУАН нарушения. НП било връчено лично на жалбоподателя на 17.09.2018 год.

 

    Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за ПТП, план –схема, справка за нарушител водач и др., които не навеждат на различни правни изводи.

   Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията, депозирани в с.з. от свидетелите - Д.Д. и С.Ф., тъй като показанията им изцяло се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства, кредитирани от съда.

 

    Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 17.09.2018 год., видно от входящия номер на Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група, към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава издадения АУАН.

       При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

     Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.

 

    Чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП”. Съгласно тази разпоредба, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.   Въззивникът не е останал на мястото на инцидента, а го е напуснал и впоследствие е бил издирен от компетентните органи.

Поради  това  от  събраните  по делото  гласни  и  писмени  доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна  страна състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, за което била ангажирана административно-наказателната му отговорност. В тази насока изводите на съда за доказаността на нарушението, относимостта и допустимостта на събраните доказателства са направени на основата на анализ на доказателствата, изложен при нарушението по пункт едно от НП. Поради това и съдът не намира за необходимо да ги преповтаря отново.

   Както бе споменато по-горе съгласно Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както в АУАН, така и НП е описано поведение на въззивника, което напълно покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление лек автомобил автомобил и предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че въззивника е напуснал произшествието, при липса на съгласие с другите участници в произшествието, след като е установил последиците от него, но без да е уведомил компетентните служби на МВР и без да изчака техните указания. Затова съдът намира, че неизпълнението на това негово задължение правилно е квалифицирано от АНО в НП като нарушение по чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП.

Административно-наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка и обосновано е направил извода си за извършено нарушение.

    Въззивникът не оспорва факта, че той е управлявал автомобила на посочената в НП дата, нито е навел твърдение в жалбата си до съда, че не е напускал произшествието и че е сигнализирал компетентните служби.

       Правилно е била наложена и санкционната норма, тъй като именно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда санкция за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. На това законово основание на въз. М. е наложено наказание "Глоба" в размер на 200.00 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца. При определяне на размера на наложените наказания обаче наказващият орган не се е съобразил с данните за личността на въз. М.. От приложената по преписката справка за нарушител се установява, че той е правоспособен водач на МПС от 2018 г., като преди настоящия инцидент, не е бил санкциониран  за нарушение по ЗДвП. От това може да се направи извод, че въз. М. е дисциплиниран водач на МПС и настоящият случай е инцидентен, а не модел на поведение. Поради това, като съобрази ниската степен на обществена опасност на нарушителя, съдът намира, че следва да намали размера и срока на наложените на въззивника наказания към минималния предвиден в закона размер, а именно размера на наказанието "Глоба" следва да бъде намален на 50.00 лв., а срокът на наказанието "Лишаване от право да управлява МПС" от 6 /шест/ месеца следва да бъде намалено на 1 /един/ месец. Съдът намира, че така определените наказания са съответни на извършеното нарушение и в цялост ще изпълнят целите на ЗАНН.

   Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретните  нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя са свързани с причиняване на материални щети в транспорта, свързани са със създаване на реална опасност за другите участници в движението и осъществяването им всякога застрашава обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира. Тяхното нарушаване засяга безопасността на движението по пътищата и повишава рискът от пътно-транспортни произшествия, като съдът намира, че извършените нарушения се характеризират с достатъчна висока степен на обществена опасност. С оглед на тези обуславящи обществената опасност на конкретното нарушение и конкретния водач обстоятелства, е изключена всякаква възможност за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.

 

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 - 0819 - 002975/ 15.08.2018 год. на Началник на група в сектор "ПП" при ОД-МВР -Варна, в частта с която на С.И.М., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания - "Глоба" в размер на 200.00 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, като НАМАЛЯВА размера на наложените  наказания както следва, наказание "Глоба" от 200.00 /двеста/ лв. на 50 /петдесет/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца на  1 / един/ месец.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

 

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: