Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 27.04.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Божидар Стаевски

 

при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №5328 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.02.2021 год., постановено по гр.дело №19140/2019 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, „Г.Р.“ ЕООД е осъдено да заплати на „С.А.“ ООД по искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 15 420 лв. – главница, представляваща непогасен остатък от продажна цена на 34.400 тона доставена оризова арпа, за която е издадена данъчна фактура №********** от 03.07.2017 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на годината на издаване на данъчната фактура, която е посочена като 2013 год./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 год. до окончателното й изплащане, сумата от 1 040.60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 18 920 лв. /пълния размер на продажната цена/ за периода от 04.07.2017 год. до 17.01.2018 год. и сумата от 1 880.38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 420 лв. /непогасения остатък от същата/ за периода от 18.01.2018 год. до 01.04.2019 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 933.70 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Г.Р.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд му бил възложил доказателствената тежест да установи наличието на недостатъци на част от доставената стока, които я правели негодна за обработка, както и че между страните било постигнато съгласие за частично прекратяване на договора за негодното количество стока. По делото било назначена съдебно-агрономическа експертиза, от която се установявало, че част от доставената стока /тази за която не била заплатена продажната цена/ била с недостатъци, които я правели негодна за употреба. В тази връзка СРС бил формирал извода, че ищецът не е изпълнил задължението си да достави вещ поне от средно качество. За доказване на второто от горепосочените обстоятелства ответникът поискал събирането на гласни доказателства, но неправилно първоинстанционният съд бил отказал да ги допусне. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „С.А.“ ООД счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че първоинстанционният съд бил отказал да разпита като свидетел водения от ответника управител на дружеството, тъй като щяло да се стигне до недопустимо смесване на процесуални качества. Същевременно на ответника била предоставена възможност да ангажира друг свидетел, но той не се възползвал от нея. В този смисъл СРС не бил допуснал процесуално нарушение, в резултат на което ответникът да е бил лишен от възможността да докаже твърденията си. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на ответната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Безспорно е по делото, че на 03.07.2017 год. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по неформален договор за търговска продажба, с предмет 34.400 тона оризова арпа /родово определени вещи/, при уговорена цена от 550 лв. на тон, или общо 18 920 лв. /чл. 183 ЗЗД вр. с чл. 318, ал. 1 вр. с чл. 288 ТЗ/. В тази връзка ищецът издал данъчна фактура №********** от 03.07.2017 год., като стоката била доставена същия ден до производствената база на ответника, за което страните съставили приемо-предавателен протокол от 03.07.2017 год.

След като на 06.10.2017 год. ответникът получил покана за плащане от ищеца, му заплатил на 17.01.2018 год. по банков път сумата от 3 500 лв. с посочено основание „частично плащане фактура 441 от 03.07.2011 год.“.

Спорни между страните са въпросите дали част от доставената стока е с недостатъци, какъв е техния вид – скрити или явни и дали правото на купувача по чл. 195, ал. 3 вр. с ал. 1, предл. 1 ЗЗД /да бъде освободен от задължението да заплати съответстващата й продажната цена, което въведено в процеса като защитно възражение следва да се преценява като изявление за частично разваляне на договора/.

Настоящият съдебен състав приема, че основно задължение на продавача е да предаде продадената вещ – чл. 319 ТЗ вр. с чл. 187, ал. 1 ЗЗД. Вещта следва да бъде предадена в състоянието, в което се намира при сключване на договора – чл. 187, ал. 2 ЗЗД, като купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача – чл. 324, изр. 1 ТЗ; ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци – чл. 324, изр. 2 ТЗ. При всички случаи след откриване на недостатъци – явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях, като уведомяване не е необходимо само ако продавачът е знаел за недостатъка – чл. 194 ЗЗД.

Скритите недостътици са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на преглеждане на стоката или такива, които са се проявили по-късно. Законодателят не е въздигнал субективните възможности и познания на купувача в критерий при определяне на видимия или скрит характер на недостатъците /т.е. те са ирелевантни/. Характерът на недостатъците, като явни или скрити, е специфичен за конкретното дело въпрос, който е фактически, като за решаването му е възможно и назначаването на техническа експертиза. Настоящият съдебен състав приема, че критерият за разграничаването на недостатъците на явни и скрити е този, дали те могат да бъдат установени визуално чрез външен преглед на стоката – с вещина и необходимото внимание, респ. проверка как тя функционира /ако нейното естество предполага такава/. Тези недостатъци, които могат да бъдат забелязани при такава проверка са явни, а останалите – скрити.

Отговорността на продавача за недостатъци на продадената вещ, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление и способите за правна защита на купувача са уредени в чл. 193 и сл. ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ. При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗЗД, купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата; да задържи вещта и да иска намаление на цената; да иска отстраняване на недостъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. Едновременно с това разполага с възможността да иска обезщетение за вредите, обхващащи претърпените загуби и пропуснати ползи /чл. 195, ал. 2 и чл. 82 ЗЗД/.

Според разпоредбата на чл. 197 ЗЗД, исковете на купувача /респ. възраженията/ по чл. 195 ЗЗД се погасяват с изтичане на една година от продажбата на недвижим имот и шест месеца при продажбата на движими вещи. Ако продавачът е премълчал съзнателно недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът за погасяване на вземанията по договор за продажба на вещи по чл. 197 ЗЗД е давностен /виж Тълкувателно решение № 88 от 28.02.1984 год. на ОСГК на ВС/ и започва да тече от предаването на вещта.

Знанието, респ. съзнателното премълчаване на недостатъка от продавача не се презумира, а следва да се докаже от купувача /ответника – чл. 154, ал. 1 ЗЗД/. При направено възражение за давност съдът, преди да реши спора дали вземането на купувача е погасено по давност по чл. 197 ЗЗД, е длъжен да изясни обстоятелствата за прилагане на единия или другия давностен срок.

В разглеждания случай е установено въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна- агрономическа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че в стандарта на оризовата арпа БДС 799-87 са включени качествени показатели, по които може да се извърши окачествяване, а именно: 1/ цвят – свойствен за съответния сорт ориз /арпа/; 2/ мирис – специфичен, без мирис на мухъл, запарено и други несвойствени миризми; 3/ влага – не повече от 14 %; 4/ заразеност от складови вредители – допуска се само от І-ва степен; 5/ червени зърна – не повече от 1 % за І-во качество и 10 % за ІІ-ро качество; 6/ пожълтели зърна с повредена вътрешност – не повече от 5 %; 7/ оголени зърна – не повече от 3 %; 8/ съдържание на примеси: а/ зърнени примеси – не повече от 6 % и б/ чужди примеси – не повече от 7 %: плевели – 3%, инертни – 2% и покълнали – 2%. Оризовата арпа като качество на зърното се изследвала в Централната лаборатория за окачествяване на зърно и фуражи /ЦЛОЗФ/  към Българската агенция по безопасност на храните по посочения стандарт /резултатите се получавали за цялата проба, пристигнала в лабораторията/ – чл. 34, ал. 7 от Наредба № 23 от 29.12.2015 год. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно. В стандарта по БДС 799-87 обаче имало много повече качествени показатели от тези, които изследвала ЦЛОЗФ. В протокола за изпитване №275 З от 15.11.2019 год. и анализното свидетелство били изследвани само 4 качествени показатели на предложената проба от оризова арпа, а именно: червени зърна – 1 %, пожълтели зърна – няма, зърнени примеси – 21 % и чужди примеси – 19.30 % /не са били изследвани рандеман на арпата и други качествени показатели/. Извършен бил пълен анализ в лаборатория „Оризарна“ на „Р.Е.Ф.“ ООД на взети проби от оризовата арпа по правилата на БДС EN ISO 24333:2009 – от всеки „биг бег“ с тежина между 800 и 1 200 кг., с вертикална сонда, от 5 различни точки, за което било изготвено анализно свидетелство РФ 012 от 18.11.2019 год. При сравнение на резултатите от двата анализа се наблюдавало съвпадение по някои качествени показатели /нямало жълти зърна/, по други – доближаване до стандарт БДС 799-87 /червени зърна/, а при останалите – големи разлики, отразени в изготвената от вещото лице Таблица №1 – в анализа на ЦЛОЗФ били намерени червени зърна от 1 %, отговарящ на първо качество ориз, а в анализа на лаборатория „Оризарна“ – 2.6 %, който отговаря на второ качество ориз; зърнените примеси при норма не повече от 6 % и при двата анализа в двете лаборатории били многократно над нормата. От изследваните качествени показатели на пробите от оризова арпа в двете лаборатории и сравнени със стандарт БДС 799-87 можело определено да се твърди, че количеството оризова арпа била много под средното пазарно качество, типично за тази стока. Представителната проба от оризова арпа – 28 т. била с лошо качество и икономически било неизгодно същата да послужи като суровина за преработка в краен продукт – ориз.

При това положение въззивният съд приема, че твърдените недостатъци на процесната част от продадената стока са установени по несъмнен начин – налице са отклонения от качествените показатели на оризовата арпа по стандарта /БДС 799-87/, които, с оглед договорения интерес на купувача, са значителни и компрометират изцяло годността й за обикновеното употребление – да послужи като суровина за преработка в краен продукт – ориз /предназначението на процесната стока е уговорено между страните, като купувачът има право да получи стока с качество според уговореното или ако нищо не е уговорено и се дължи вещ, определена само по своя род, какъвто е настоящия случай – поне със средно качество – арг. чл. 64 ЗЗД/. Недостатъците по своето естество са скрити, тъй като не са могли да бъдат установени при обикновен преглед – за констатирането им са били необходими лабораторни изследвания и специални знания /тъй като е бил възможен внимателен и грижлив преглед само на външните й качествени белези – мирис, цвят, еднородност, а и с оглед вида и количеството на процесната стока никой не би могъл да очаква подробен преглед за качество чрез отварянето на всеки „биг бег“ чувал и вземането на проби от всеки един от тях или извършването на лющене на оризовата арпа/отделяне на оризовите люспи/.

В този смисъл неоснователно се явява възражението на ищеца, че  уведомлението за недостатъци е трябвало да бъде направено от ответника при приемането на стоката. Същевременно установено е въз основа на събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.А.М.Х., които са допустими /виж Решение № 136 от 25.07.2016 год. на ВКС по гр.дело № 6323/2015 год., ІІІ г. о., ГК/ и при преценката им /в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК/ настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, че през м.октомври 2017 год. свидетелят уведомил по телефона управителя на ищцовото дружество за недостатъците на процесното количество от доставената оризова арпа, които били установени в процеса на преработката й, като било постигнато съгласие тази част от стоката да бъде върната на продавача /“продавачът да си я вземе обратно“/. Показанията на посочения свидетел кореспондират и с казаното от свидетеля С.А.Х., че процесното количество оризова арпа е било доставено през м.октомври 2017 год. и че управителят на ищцовото дружество е водил разговори с представител на ответника.

Нещо повече, СГС намира, че в частност не било нужно продавачът да бъде уведомяван /поканен за съвместно проверяване на процесната стока/, тъй като предварително е знаел недостатъците й. И това е така, доколкото предметът му на дейност включва, според обявеното в Търговския регистър /https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=******/: търговска дейност, наемане на земеделски земи и отглеждане на земеделски култури върху тях, поради което и ищецът при полагане на грижата на добър търговец съобразно чл. 302 ТЗ най-добре би могъл да бъде запознат с качествените показатели на оризовата арпа /необходими за превръщането й в готов продукт/. Недостатъците са съществували към момента на предаването на стоката, като те са от такъв характер, че се налага извода, че продавачът е знаел за тях, респ. за отклоненията от основната стандартна продукция.

Следователно възражението на ответника /купувача/ по чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е преклудирано, явява се основателно и обуславя отхвърляне на иска на продавача за претендираната неплатена част от продажната цена /съответстваща на лошото/некачественото изпълнение/. А щом няма главно задължение, не може да възникне задължение за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. 

На следващо място безспорно е по делото, че ищецът се легитимира като кредитор на вземане за цената на част от доставеното количество оризова арпа в размер на 3 500 лв. Съобразно правилото, установено в нормата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, следва да се приеме, че датата на доставяне на тази част от стоката е начало на забавата на длъжника /ответника/. Следователно акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен в своето основание за периода от 04.07.2017 год. до датата, на която ответникът е заплатил на ищеца горепосочената сума – 17.01.2018 год. Тъй като липсват данни за неговия  размер СГС го определя по реда на чл. 162 ГПК /с помощта на компютърна програма/ на 192.50 лв., до който и претенцията подлежи на уважаване.

Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която са уважени предявените искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15 420 лв. – главница, за сумата от 1 880.38 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 420 лв. за периода от 18.01.2018 год. до 01.04.2019 год. и за разликата над 192.50 лв. до размера от 1 040.60 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15.420 лв. за периода от 04.07.2017 год. до 17.01.2018 год., които претенции подлежат на отхвърляне. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство за разликата над 20.30 лв.

В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.

 

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/ направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 484.26 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 362.97 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 187.41 лв., съразмерно с уважената част от въззивната жалба, респ. отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 12.59 лв., съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба, респ. уважената част от исковете.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                             Р    Е    Ш    И    :  

 

 

ОТМЕНЯ решението от 16.02.2021 год., постановено по гр.дело №19140/2019 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, в частта му, в която са уважени предявените от „С.А.“ ООД срещу „Г.Р.“ ЕООД искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15 420 лв. – главница, представляваща непогасен остатък от продажна цена на 34.400 тона доставена оризова арпа, за която е издадена данъчна фактура №********** от 03.07.2017 год., за сумата от 1 880.38 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 420 лв. за периода от 18.01.2018 год. до 01.04.2019 год. и за разликата над 192.50 лв. до размера от 1 040.60 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 420 лв. за периода от 04.07.2017 год. до 17.01.2018 год., както и в частта му, в която ответникът „Г.Р.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „С.А.“ ООД разноски за първоинстанционното производство за разликата над 20.30 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Г.Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,  искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15 420 лв. – главница, представляваща непогасен остатък от продажна цена на 34.400 тона доставена оризова арпа, за която е издадена данъчна фактура №********** от 03.07.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 год. до окончателното й изплащане, за сумата от 1 880.38 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 420 лв. за периода от 18.01.2018 год. до 01.04.2019 год. и за разликата над 192.50 лв. до размера от 1 040.60 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 420 лв. за периода от 04.07.2017 год. до 17.01.2018 год.

ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.02.2021 год., постановено по гр.дело №19140/2019 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „С.А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Г.Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 484.26 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 362.97 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 187.41 лв.

ОСЪЖДА „Г.Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 12.59 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1/                           2/